Разлика между версии на „Зачудиха се“

Текуща версия към 12:17, 12 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1920 г.

Ще управлява всички народи (1920-1922)

3. Зачудиха се

3. Беседа от Учителя, държана на 4 април, 1920 г. София.

„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го и си отидоха.“ (Матея 22:22)

Сега, аз няма да говоря за причината на учудването им, вие ще я търсите. Аз ще говоря само за резултата – зачудиха се.

В света, както и в природата, се извършват два процеса: обикновен и необикновен или извънреден. Човек всякога се учудва от необикновения процес. Например, вие ядете по три пъти на ден, и като ви готвят редовно, считате, че това е естествено, в реда на нещата. Ако ви кажат, че трябва да гладувате два - три декя, учудвате се, гледате на това, като на извънреден процес. Значи, учудването се дължи на факта, че обикновеният процес става необикновен. Който не разбира езика на природата, счита, че необикновените процеси са разрушителни. Здравият гледа на здравето като на обикновен процес, който е в реда на нещата, а на болестта – като на необикновен процес. Следователно, болестта, като необикновен процес, разрушава човешкия организъм. От гледището на духовния свят е точно обратно; там считат здравето за необикновен процес, а болестта – за обикновен. За вашите уши, думата „болест" звучи дисхармонично.

Задали на Христа един важен въпрос и, като им отговорил, те се зачудили, как не могли да го хванат в примката, която Му устроили, но се изплъзнал. Зачудили се и на себе си, как не могли да му устроят още една примка, да Го хванат. Човек се учудва, когато не разбира нещата. И вие се учудвате на някои прости неща. Например, учудвате се, как крадецът, който отива да краде, не е предвидил всичко и влиза в ръцете на полицията. Учудва се и добрият човек, когато намисли да направи едно добро, а не успява. - Той се учудва, как е пропуснал да предвиди едно просто обстоятелство, което му се явило като пречка.

Сега искам да излезете от обикновените процеси и да влезете в необикновените. Да мислиш, че си добър, или че трябва да бъдеш добър, това е обикновен процес. Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе. Защо да не мислиш, че си добър и лош? Да мислиш, че си богат, и това е обикновен процес. Докато си беден, хората те съжаляват. Външно си слаб, сух, като чироз. Станеш ли чорбаджия, положението ти се подобрява: в една-две години надебелееш, обърканите ти работи се оправят. Започнеш ли да дебелееш, ти си дал кандидатурата си за чорбаджия. Ако си сух, като кука, ти си далеч от чорбаджилъка. Аз засягам този въпрос принципно, във всичките му форми – външни и вътрешни. Започне ли човек да мисли, че е умен, той е станал вече чорбаджия. Той е надебелял в умствения свят. Какъвто въпрос се повдигне пред него, той всичко знае. Ако се заговори за някакво откритие в областта на математиката или астрономията, той пръв ще каже: Чакайте, аз да си дам мнението. Този въпрос ми е познат. Той знае всичко, благоутробие има човекът. Кажеш ли му, че не знае нещо, той веднага се обижда и казва: Ти си невежа, затова мислиш, че аз не зная. Кажеш ли му, че всичко знае, той е доволен от тебе. Той казва: Ето един човек, който разбира нещата. Това е човек!

Сегашното общество търси такива хора, именно, които да одобряват всичките им постъпки и мероприятия. Ако се осмелиш да кажеш, че в дейността на дадено общество има нещо неправилно, ще те нарекат простак, невежа, глупак. Когато отделният човек или дадено общество изпадне в голяма самонадеяност, природата – нашата разумна майка, го поставя в противоречия. Тя му изпраща една болест, с която той не може да се справи. Веднага се обръща към лекари, да определят диагнозата, да му помогнат. Питам: Защо сам, не определиш диагнозата на болестта си? – Не разбирам. – Защо сам не си помогнеш? – Не мога. Следователно, като се натъквате на мъчнотии и страдания, ще знаете, че природата съзнателно ви ги създава, за да ви покаже, че не знаете всичко, както сте склонни да мислите.

Христос казва: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Този отговор учуди всички. На такъв отговор българинът казва; „И вълкът сит, и агнето живо." Чудно е, наистина, как можеш едновременно да отдадеш Божието Богу и кесаревото – Кесарю. Това подразбира два различни Свята, два различни момента. На Кесаря ще даваш материалното, а на Бога – Божественото. С други думи казано: На Бога ще дадеш ценното, вечното, а на Кесаря – преходното, непотребното. Сърцето си ще дадеш на Бога, а труда си – на Кесаря. – Какво представя Кесарят? – Вътрешен процес, който работи постоянно в човека. Този процес търси своето външно изявяване, затова човек постоянно задава въпроси. Само Божественото в човека отговаря на зададените въпроси. Душата, т.е. Божественото, отговаря разумно и на въпроса, който евреите задали на Христа, и ние се чудим, как е възможно душата да се изплъзне от нашите ръце, от примката, която сме и приготвили. Мислите ли, че като минавате за добри и благочестиви, всякога постъпвате благочестиво с душата си? Всичките ви мъчнотии и страдания се.дължат, именно на това, че нарушавате мира на своята душа. – Възможно ли е човек сам да нарушава мира на своята душа? Мирът е резултат на Великото Начало, което работи в света. Любовта носи мира. Тя е работила хиляди години върху човека и продължава да работи. Само ситият може да бъде мирен, а не гладният; само ученият може да бъде мирен, а не невежият; само добрият може да бъде мирен, а не лошият. Това са величини, постижения, които правят човека мирен и свет. Тия постижения правят човека силен, добър по характер и смел.

Казвате: Нима всичко това се съдържа в думите: „Зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." – Съдържа се и не се съдържа. Това е все едно, да ме питате: Нима цялото дърво на ореха се съдържа в малкия орех? По същество големият орех – дървото, не се съдържа в малкия орех, но по проекция. Следователно, когато разглеждам известен стих или дадено учение, спирам вниманието ви върху първичната, вторичната и третичната му субстанция. Под „субстанция" разбирам същина. Значи, има първична, вторична и третична същина. Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма, първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващият, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят.

Вторичната субстанция или вторичната същина е свят, който се проявява вече. Той се нарича идеен свят. Третичната субстанция представя сегашния, създадения вече свят. Той произлиза от идейния свят. Това са трите отвлечени свята, от които най-много ви интересува третичния.

Сега, като говоря за трите свята, малцина ме разбирате. Обаче, в един момент мога да ви накарам да ме разберете. Това е най-лесното нещо. Ще сложа пред вас трапеза с печена кокошка, баница, винце и ще кажа: Заповядайте! Всички ще се наредите около трапезата и ще кажете: Този човек е много добър, разбираме го. Ще ме запитате: Ще ни дадеш ли втори и трети път такъв обяд? Това значи съществен, реален свят. Вън от яденето и пиенето няма живот. Човек живее, докато яде и пие; щом престане да яде и пие, той умира. Ако ви кажа, - че без ядене и пиене няма живот, ще се учудите. В широк смисъл, под ядене и пиене аз разбирам, и чувствуването, и мисленето. Можете ли да си представите живот без ядене и пиене, без мисли и чувства? Казваш: Не искам да мисля. – Ти си мъртъв в умствения свят. – Не искам да чувствувам. – Ти си мъртъв в духовния свят. – Аз искам само да ям и да пия. -– Ти живееш само на физическия свят. Това се вижда от, твоето благоутробие.

Изучавайте и двата вида процеси – обикновени и необикновени и, след това, съединете ги в едно. Развитието на расите, както и на отделните индивиди, се заключава в необикновените процеси. Ето защо, изучавайте тези процеси. Необикновените мисли, чувства и постъпки съдържат мощна, велика сила. Обикновените процеси са само упражнения. Влезеш в един дом, кажат ти: „Добре дошъл!" Отидеш в друг дом, пак ти кажат „Добре дошъл!". Отидеш в трети, чуваш същите думи, „добре дошъл”. Обаче, никъде нищо не ти дават, хапка хляб не ти дават. Влезеш в една гостилница, но нямаш пет нари в кесията си. Гостилничарят те погледне и, като разбере, че нямаш пари, веднага ти казва „сбогом!". Влизаш в друга гостилница, пак чуваш „сбогом!" Гостилничарят казва: Ако имаш нари в кесията си „добре дошъл"; ако нямаш пари – „сбогом"! Когато мъжът се връща от работа, жената му казва: Ако носиш нещо, добре дошъл; ако нищо не носиш, сбогом! Жената се връща от работа, и мъжът й казва: Ако носиш нещо, добре дошла; ако нищо не носиш, сбогом! Обикновените неща се посрещат с „добре дошъл" а необикновените – със „сбогом". На пълната кесия казвам „добре дошла”, а на празната – „сбогом". Кой се кланя на празна кесия? На грозен и на болен човек казвам сбогом.

Като чуват думата „сбогом", хората се учудват и питат: Защо ни казват сбогом? – Защото кесията ти е празна, т.е. твоят ум и твоето сърце са празни. – Какво да правя? – Напълни кесията си; напълни ума и сърцето си. В това се заключава философията на живота. Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това. Тя не мисли да отиде на нивата или на лозето да копае, или да преде, да сее, или да напише нещо. Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива. И това се сбъдва. Дойде отнякъде един граф и започнат да се разговарят: Как сте? – Добре съм. – А вие? – И аз съм добре. Времето минава, обяд наближава, и двамата се поглеждат, кой кого ще угости. Момата казва: Ти нали си граф? Момъкът отговаря: Ти нали си графиня? Като разберат, че кесиите им са празни, и двамата казват: Сбогом! – Защо се разделят хората? Защото кесиите им са празни. Момата отново сяда и чака, дано дойде друг, с пълна кесия. В света има много хора с празни кесии, които посрещат с „добре дошли", а изпращат със „сбогом". Това са обикновените и необикновените процеси в човешкия живот.

Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл". Не казвайте, че съм добър човек. Този израз се отнася към ирационалните числа, Понеже не ги разбирате, не се занимавайте с тях. Започнете ли да работите с ирационалните числа, нищо няма да постигнете. За да познаете човека, дали е добродетелен, или не, трябва да владеете великата Божествена наука. Как ще определите, кой човек е добродетелен? Какви са качествата му? Няма да търсите неговите, качества, но ще го посрещнете с „добре дошъл". Защо съм добре дошъл? Защото напълних празните ви кесии.

И тъй, стремете се и вие да бъдете при мене „добре дошли", и аз при вас „добре дошъл". Кога ще бъдете за мене „добре дошли"? Когато дойдете при мене болни, и аз ви излекувам, ще кажа: Отворете кесиите си! Моята визита е само сто лева. Ще би прегледам и ще кажа: Добре дошли! Болестта ви е па път да ви напусне. Като кажа на болестта да ви напусне, и аз, и вие ще бъдем, „добре дошли”. Първо, аз бях добре дошъл, защото давах; сега вие сте добре дошли, защото давате. Това не е алегория, но велика истина, велик природен закон. Природата дава на човека до 50 годишната му възраст. Тя влива в кесията ти и казва: Добре дошъл! Ти отваряш и затваряш кесията си, пълна е. Минеш ли тази възраст, природата започва да взима от тебе. Ти ставаш неразположен, недоволен и започваш да правиш визити – даваш от себе си. Докато дава, човек се подмладява; щом започне да взима, той постепенно остарява. Подмладяването е обикновен процес, а остаряването – необикновен. Младият никога не мисли, че ще остарее. Един ден, като се гледа в огледалото, вижда бели косми на главата си. – Защо? – Защото природата започва да черпи от него и му казва: Сбогом! Щом остарее, човек започва да се учудва и се пита: Защо трябва човек да се ражда и да умира?

Смъртта е ликвидация със старата култура. Казвате, че еди-кой си умрял. Не казвайте, че е умрял, но пожелайте и вие да ликвидирате, като него, със старото. Кажете си: Благодаря на Бога, дето със смъртта на моя близък ми напомня, че и аз трябва да ликвидирам със старите си сметки. Следователно, когато смъртта посещава домовете ни, тя ни напомня, че е дошло време да ликвидираме със старите си сметки. – Кои са старите сметки? – Греховете и престъпленията, които постоянно се утаяват в сърцата, умовете и телата ви. Ако спрете вниманието си на човека от физиологическо, френологическо и хиромантическо гледище, забелязвате, че поради утайките, човек е изложен на постоянни промени. Тази е причината, дето се казва, че човек се намира на несигурна почва. Големи промени стават с човека от младини до старини. Четеш Библията на младини, буквите ся ясни, добре виждаш. Като станеш на 50 години, пак четеш Библията, но намираш, че буквите не са ясни. Казваш си: Защо се измени тази книга? Защо е толкова неясна? Питам: Книгата ли е неясна, или има нещо в очите ви? – Може да е станало нещо с книгата, но, всъщност, промяната е във вашите очи. Когато децата се учат да четат, обичат да следят буквите и редовете с пръст. Като прекарат пръста си няколко пъти върху буквите, книгата се изцапва, и буквите се заличават. Друго дете не може да чете от тази книга. Както децата прекарват пръста си върху буквите на буквара, така и възрастните прекарват пръста си в ума и в сърцето, си и заличават онова, което Божественото е писало. Направиш едно добро и после казваш: Чакай да видя, дали съм направил доброто, както трябва, дали съм го направил навреме. Като прекараш пръста са няколко пъти върху доброто, най-после го заличаваш. Като прекараш пръста си няколко пъти през своя ум, зрението ти отслабва. Туриш едни очила на очите си, втори, трети, докато един ден лекарят ти каже: За тебе няма очила.

Духовната наука си служи с други очила, т.е. с други методи за виждане. Те се различават от физическите. Ако можете да запазите мир и спокойствие и насочите енергията си върху очите на слепия, в него ще стане известно просветление, и той ще вижда по-ясно. От какво ослепяват хората? – От неразбиране на обикновените и необикновените процеси. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг – сина си или дъщеря си и не могат да забравят загубата. От честото повтаряне на загубата, зрението постепенно отслабва. Майката не разбира, че тя нито е изгубила дъщеря си, нито я спечелила. Какво си предал на големия дъб, който е израснал от един малък жълъд? Нищо не си му предел. Ако не беше слънчевата енергия, ако дъбът не черпеше хранителни материали от земята, ти нищо не би направил. Единствената заслуга на човека е, че посадил жълъда в земята и от време на време го наглеждал. Можеш ли за тази малка услуга да считаш, че дъбът е твой? Това било право на собственост, на владение! Орехът казва: Ти имаш право да се ползуваш от плодовете ми, докато ме ограждаш от злото. Щом престанеш да ме пазиш, и аз ще престана да ти давам плодовете си.

Сега, аз взимам ореха като идея, която прониква в човешките умове. Всяка идея, всяка мисъл и всяко чувство помагат на човека, докато ги огражда и пази. Знаете, че човек е направен от милиарди клетки. Всъщност, де е човекът? Ще кажете, че той се проявява чрез своите удове. Обаче, де е самият човек? Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Де отива човекът? Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му – въз вторичната, а тялото – в третичната. Какво ще кажете за светията, на когото всички кости след смъртта му се разграбват. Всеки от неговите почитатели взема по една кост и я туря в специално сандъче. Всеки казва: Тук са останките на един свят човек. Питам: де е този човек? Най-голямата сила е в онзи, който е взел главата на светията. Той ще бъде умен като него; който е взел крака му, ще придобие добродетелите му; който е взел гръдния кош, ще възприеме любовта му. Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава.

Какво правят католиците? Като отидат в Рим, искат да видят папата, да му се поклонят, да му целунат краката. Така постъпват някои момци. За да покажат любовта и уважението си към своята възлюбена, те падат на колене пред пея и целуват краката й. Значи, и момата е папа за своя възлюбен. Под „папа" се разбира баща и майка на вашия живот. Казват за някого, че целувал краката па папата. – Колко крака е целувал той! Когато майката роди, не целува ли детето си? Колко пъти тя го целува по крачето, по гърба, по лицето. Де ли не го целува! Не се чудете, че хората целуват краката на папата. И вашето дете е папа. Да целунеш крака на папата, било нещо необикновено, а да целунеш крака на детето си е обикновено нещо! Ето защо, за да може едно наше действие да произведе нужния ефект в умствения, духовния или физическия свят, преди всичко, трябва да знаем, какъв е характерът му и как трябва да се извършва. Ако майката знае, как да целува детето си, тя може да създаде от него гений. Добре е майката да знае, де да целуне за пръв път детето си. Бъдещата наука за възпитанието ще научи майката, как да го целува. Аз не мога още да предам тази наука на българите. Тя е една от тайните на природата. Значи, първата целувка на майката представя една от великите тайни на живота.

Христос се обръща към един от слушателите си и казва: „Дойдох в дома ти, но ти целувание не ми даде." - Де трябваше да го целуне? Питате: Важен ли е този въпрос? Според мене, докато хората не се научат да целуват, не може да се говори за никаква култура. Някои казват: Да се целунем! – На кое място? По крака, по челото, в устата, или ръката? Не е безразлично, де ще целунеш човека. Мястото, дето си целунал човека, определя отношенията помежду ви. Има целувки, които носят здраве; има целувки, които причиняват болести. Човек е динамо, което в различни моменти произвежда различни сили. Същото се казва и за устата: в различни моменти тя произвежда различни енергии. Долната устна е проводник на пасивни сили, а горната – на активни. Когато долната устна на човека е много издадена, това показва голяма пасивност. Такива хора очакват удобен момент за всичко. Когато горната устна е много издадена, човек е крайно активен. Той пръв пристъпва към хората, не чака благоприятни моменти. Пасивният казва: Ако ми донесат пари, добре; ако не ми донесат, пак добре. Активният казва: Ако не ми донесат пари, аз сам ще отида да си ги взема.

Като говоря за целувката, имам предвид чистотата в отношенията на хората. Чрез целувката аз изнасям един велик закон, който действува в самата природа, както между хората, така и между животните. Като се срещнат два гълъба, например, те доближават клюновете си, целуват се. Който не разбира това, мисли, че гълъбите се хванали за клюновете и се бият. Клюнът е символ на нещо. Той е завит във форма на еврейската буква йот – като запетая. Без запетаите няма никакъв живот. Каквото е носът за човека, това е клюнът за птицата. Някой нос е закривен на една страна, друг нос – на друга страна. Двете форми имат различно значение. – Какво е значението им? – Това е тайна, която няма да открия. И вие се нуждаете поне от една малка запетая, като символ за превръщане на енергиите от едно състояние в друго.

Христос казва: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Този език, на който Христос е говорил, е преносен, кабалистически. Преведено, това означава: за физическите енергии трябва да си служим с физически методи, а за Божествените енергии – с Божествени методи. Например, ако си разгневен, ще вземеш мотиката и ще отидеш на нивата или на лозето. Ще вдигаш и слагаш мотиката и ще си казваш: Както удрям пръстта, така ще удрям и този, който е причина за гнева ми. Значи, вместо да удариш човека, удари пръстта, поне ще свършиш известна работа. Така ще трансформираш гнева си и ще се върнеш у дома спокоен и доволен. Не казвай, че жена ти се гневи, но купи й мотика и я прати на лозето. Не казвай, че мъжът ти е гневен, но накарай го да впрегне воловете и да отиде да оре. Какво правят сегашните хора? Събират се разгневен мъж и разгневена жена и се оплакват един от друг, от децата си и, вместо да си помагат, те повече се гневят. Според мене, тъкмо такъв мъж и такава жена са нужни за нивата и за лозето. Това е идеален начин за разрешаване на всички противоречия.

Някой се обезсърчава и казва: Никой не ме обича, никой не ме е целунал. – Излез вън, да посрещнеш изгрева на слънцето. То ще те целуне. Тогава ще си кажеш: Има един, който ме целуна. Ако всеки ден посрещаш слънцето, всеки ден то ще те целува. Какъв по-добър възлюбен ще търсиш от слънцето? С този възлюбен всеки може да живее. Говори за този възлюбен свободно, без никакъв страх. Ако някой те чуе и не те разбере, ще те осъди. Обаче, щом разбере, няма да те критикува. Всеки търси любовта на слънцето.

Сегашните хора още не познават любовта. Ние се нуждаем от целувки. – От чии целувки? – От целувките на слънцето. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? -- От целувките на чистата вода. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? – От целувките на чистия въздух. Ние се нуждаем от целувки. – От чии? - От целувките на светлината. Това не са обикновени неща в живота. Като казвам, че трябва да търсите целувките на слънцето, чрез него искам да отправя погледа ви към Божественото слънце. Който е получил целувка от Божественото слънце, никога не би потърсил целувка от физическото слънце – слуга на божественото. Физическото слънце грее и изгаря. Кой не е опитал неговите черни лъчи? Дамите носят воали на лицето си и чадъри, да се пазят от това слънце. Американката носи голяма, бяла шапка. С това тя иска да каже: Не позволявам на слугата да ме целува. Ако трябва да ме целува някой, това е Божественото слънце.

Едно време евреите задаваха на Христа различни въпроси, а именно, как да разрешат социалните и семейните въпроси. И до днес още хората задават същите въпроси. Те запитват Христа, как да разрешат семейните си въпроси: отношенията на мъжа към жената, на жената към мъжа, на децата към родителите и т.н. И досега хората не са разрешили въпросите си, защото не служат на Бога. Мнозина казват, че искат да служат на Бога, а всъщност, служат на себе си. За да разрешиш правилно отношенията си към жената, трябва да я оставиш свободна, да черпи енергия от Божествения източник. Така трябва да постъпва и жената към мъжа си. Само така, те ще имат истинска цена, като души. Човек трябва да познава силата си. Не е ли заблуждение от страна на малката рекичка, която полива едва десетина корена зеле, да мисли, че полива цялата градина? Колкото е опасно малките неща да преувеличават силата си, толкова е опасно големите неща да намаляват своята сила. Ако си малък, имаш едно ценно качество – чистота. Ето защо, някога човек трябва да бъде малък. Малките хора са малки, чисти изворчета, а големите хора са големи, мътни реки. Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги опитате. Кажат ли за някого, че е голям човек, аз зная вече, че той е голяма, мътна река. Жадният се нуждае от малък извор, от малка, чиста река, а търговецът – от голяма река; градинарят се нуждае от малки рекички, а воденичарят – от големи. Воденичарят казва: Аз не се нуждая толкова от чиста вода, колкото от буйна, силна. Дали е чиста, или нечиста, важно е да върти колелото. Това твърдение е право, докато има воденици. Щом няма воденици, ние се нуждаем от чиста вода. С каква вода готвим? С каква вода мием съдовете си? Следователно, за воденицата е нужна каква и да е вода; важно е да е буйна. За Божествените неща, обаче, е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят, изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за природата. При бистри води и хубави дървета живеят пойни, красиви птички. При мътни води никакви птички не живеят. Здравото, доброто разположение, щастието са същества, които обичат чисти извори. Пита ли ме някой, защо страда, отговарям: Защото си голяма, мътна река.

„Зачудиха се." И вие, като излезете оттук, ще се зачудите, какво да правите, като живеете в свят, с който не можете да се хармонизирате. Чудите се, защо светът е създаден така. Има неща в света, които Бог не е направил. Кой е направил вашите къщи, воденици, фабрики? Кой е направил вашите дрехи? Кой е измислил готвенето? Светът, от който сте недоволни, е създаден от хората. Той е човешки свят. Да казвате, че светът, създаден от Бога, е лош, това значи, че или не говорите истината, или не я разбирате. Някой боядисал косата си черна и казва, че е такъв цветът на косата му. Той не казва истината. Защо не каже, че я боядисал? Косата може да се боядисва, да става черна, руса, червена, бяла – каквато искаш. Ако Бог беше боядисал косата ни, тя нямаше да окапва. Ако сме от Бога родени, нямаше да боледуваме и умираме. Хилавото тяло е човешко изобретение. Каква идея може да се тури в такова тяло? Човешка идея може да се налее, но не и Божествена. Мислите ли, че Бог ще налее Божествения нектар в чупливо шише? Казваш: Искам Божия Дух да се пресели в мене. – Щом искаш това, трябва да се сдобиеш с шише, направено от ангелите. Работи в това направление, да получиш такова шише. Тогава само една целувка на Божественото слънце ще преобрази живота ти, ще внесе в тебе импулс за нова работа. Божественото начало в тебе ще пусне дълбоко корените си във физическия свят и ще изтегли соковете, нужни за новия живот. Това значи възкресение на човешката душа. Това е истинският човек, който минава между хората като голям слон. Те го хапят, бодат, подиграват, но той върви напред, не обръща внимание. Те му казват: Да помниш, кога си минавал през нашето царство. Слонът върви спокоен, дава такт с хобота си, маха опашката си и казва: Да знаете, кога съм минавал през вашето царство!

„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. И тази вода не е Божествена. Наистина, учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция. Учените не познават още вторичната и първичната субстанция на водата. От гледището на истинската наука, водата не е съставена от водород и кислород, но те са съставели от нея. Мислите ли, че със знанията, с които днес разполагате, може да преобразите света? Това знание не може да ви направи културни. Днес, на сто души едва ли ще се намери един истински човек, който мисли по Божествен начин. Мисълта на много философи и учени е проста като боб. В някои отношения, мисълта им е по-проста и от боба. Това не е за упрек. Аз изнасям фактите, както са. Ако близо до боба турите суха пръчка, той ще се увие около нея. Обаче, има ли до боба живо дръвче, даже по-далеч от сухата пръчка, той ще предпочете живото дръвче и ще се увие около него. В това отношение, много хора ще постъпят обратно: ще се у пият около сухата пръчка. – Защо? – Защото им е по-близо. Днес повечето хора са увити около сухи пръчки и, въпреки това, очакват някакво преобразование в живота си. Докато се увивате около сухи пръчки, никакво преобразование не може да стане.

„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Освободете се от сухите пръчки. Извадете ги, и вместо тях, направете плета си от живи дръвчета, всяко от тях да ви проговори: Господи, аз свърших работата си, както искаш.

Желая ви, всички да се оградите с жив, плет да влизате и излизате свободно от Божествената градина.

Стремете се да намерите вторичната субстанция на нещата.

3. Беседа от Учителя, държана на 4 април, 1920 г. София.