Разлика между версии на „Бог е съчетал“

Текуща версия към 12:02, 7 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1917, 1918 г.

Все що е писано (1917)

9. Бог е съчетал

Беседа от Учителя, държана на 13 май 1917 г. София.

„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.“ *)

„Онова, което Бог е съчетал”. В този стих, по видимому, Христос говори за брака. Всъщност, брак ли е това, което хората днес правят? Две семейства се сближат, живеят си добре и след време, оженват децата си. Правилно съчетание ли е това? Съществуват три вида съчетания. Първото съчетание е онова, което Бог прави. То е истинското и здраво съчетание. Второто съчетание сам човек го прави, а третото - онова, което хората правят. Всички мъчнотии, противоречия и страдания на съчетаните, произтичат от последните две съчетания. За да може, един човек, един учител, или една държава да направи известно съчетание правилно, трябва да са проникнати дълбоко от Божията Мъдрост, да разбират основния закон, върху който е съграден животът. Да разбираш основния закон на живота, това значи, да разбираш живота така, както се изразява в природата. Ето защо, като четете стиха, в който Христос говори за съчетанието, трябва да го разбирате основно, в неговия дълбок смисъл, а не по буква и повръхностно.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Мнозина четат и препрочитат този стих, но не го разбират. Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната истина, която се крие в него. Защо не е изнесена истината, която стихът съдържа в себе си? – По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна – съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нещо, човек говори това, което знае и така, както мисли. Обаче, да знае човек истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не можеш да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа: „Който не е готов да се отрече от себе си", подразбират: готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. Много е говорил Христос върху съчетанието, както и върху по-важните принципи в живота, но до нас са достигнали само откъслеци, върху които днес се правят свободни тълкувания, създават се различни теории, които не отговарят на абсолютната истина. Права мисъл е само тази, която е приложена и опитана в самия живот.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Съчетание съществува не само между душите, но и между тоновете. Последното съчетание наричаме "хармония". Ако разгледаме цигулката, ще видим, че тя е съставена от няколко части, но така наредени, че всички извивания и ъгли вървят към една права линия, която минава през средата на цигулката. Майсторът на цигулката така е съчетал линиите и ъглите й, че при докосване до струните й, всички звукове излизат от главния отвор в хармонично съчетание. И човек представя инструмент, подобен на цигулката, с четири добре изопнати струни. Струните на цигулката се различават не само по дебелина, но и по интензивност на звука. За да свири на цигулка, човек се нуждае още и от лък, с добре изопнати косми, да може, при докосване до струните, да се получават желаните тонове. Да знае човек да свири на цигулка, това значи, да е придобил едно от великите изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, в първо време, то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоновете стават по-чисти.

Животът представя музика. Да живее човек правилно, това значи, да владее изкуството да свири. Човешкото тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява. Четирите основни темперамента са: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен. За да свири добре, цигуларят трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни. И тогава, като засвири, цигулката му ще издава чисти, приятни тонове. Някой запитва, какво остава от цигуларя, като вложи душата си в цигулката? Душата се проявява трояко: в областта на чувствата, на мислите и на постъпките. Когато душата се проявява в чувствата, последните вземат участие в свиренето: от цигулката се изливат меки, топли, хармонични тонове, като че тя сама говори.

Един виден цигулар занесъл цигулката си на поправка, при един добър майстор, италианец. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака, докато се поправи цигулката, за да си я вземе готова. Като гледал, как майсторът разглобява цигулката с ножа си, цигуларят изгубил съзнание и припаднал. Защо изгубил съзнание? – Защото, минаването на ножа по цигулката, му причинявало болка – част от душата му била вложена в цигулката.

Христос казва: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Какво съчетание е направил Бог? Кои неща е съчетал Той? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и духа, тялото и низшата душа. Трябва ли невежият човек да разваля това, което Бог е съчетал? Кой човек е невежа? – Който не говори истината, който не разбира мъдростта, който не постъпва според правдата и любовта. Щом знаете това, не постъпвайте като невежия, да разлъчвате онова, което Бог е съчетал. Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота си.

Селяните на едно село се оплакали на владиката от свещеника си, че ги уморявал със службата си, която, често продължавала четири - пет часа. Някога свършвал службата за половин час, но повечето пъти, държал хората в църква, с часове. Владиката извикал свещеника, казал му, че има оплакване против него от енориашите му и го запитал, какво ще каже, за свое оправдание. – Владико небесни, казал свещеникът, вярно е това, което говорят против мене. Причината е следната: когато ангелите и светиите ми помагат при службата, аз свършвам работата си бързо, за половин час. Обаче, когато остана сам, на своите сили, без подкрепата на светлите същества, аз свършвам работата си за четири - пет часа.

Следователно, когато работите на хората се нареждат добре, светлите същества им помагат; когато работите им не се нареждат добре, светлите същества са ги изоставили, сами на себе си. С това си обясняваме, защо някои дървета узряват рано, а други по-късно. Например, дрянът цъфти пръв, а узрява последен.

При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот.

„Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". С този стих, Христос обръща внимание на хората - да не развалят това, което Бог е направил. Що се отнася до развалянето, сегашните хора са майстори. Между който народ да попаднете, ще видите, че всички хора са майстори в разваляне на нещата. Виждате, какво правят някои селяни, като минават край хубава, каменна чешма. Щом погледнат към чешмата, в тях се явява желание - да извадят ножа или брадвата си, да ги наточат на коритото й. Може ли, при това положение, да не се развали коритото? Може ли да не се развали човек, бил той свещеник, учител, проповедник, съдия, ако точите брадвите си на тях? След това, казват: Не го бива нашият свещеник, проповедник или съдия. Как ще ги бива, как няма да се развалят тези хора, когато отгоре им точите брадви и ножове? За да не се разваля това, което Бог е създал, първо, ние не трябва да го разваляме. Кои са виновниците за развалянето? Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията. Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората. Днес точи брадвата си, утре я точи, докато най-после, възлюбената му се развали и огрубее. Как да не се развали, когато, на гърба й, постоянно точат брадви? Същото става и с момъка. Няма защо да точите брадвите си върху гърбовете на добрите моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбовете на грубите, остри и жестоки хора. Те имат нужда от претъпяване.

Един свещеник имал обичай - да кади тамян пред троновете на онези от своите енориаши, които постоянно били празни. Един от присъстващите запитал свещеника: Отче, защо кадиш пред празните столове, а не срещу нас, които присъстваме на службата? – Вие нямате нужда от кадене. Щом присъствате тук, вие сте вън от всякаква опасност. Обаче, онези, които отсъстват, те се нуждаят от кадене, понеже са изложени на големи опасности и злини. Бъдете и вие като този свещеник, и ходете там, дето има нужда, а не, дето няма нужда. Богатите все богати канят на угощение, все пред техните тронове кадят, защото, има какво да вземат от тях. Това не е за упрек; изнасям един факт. Всеки казва: Днес мене канят, аз пък, утре ще каня. Добре е човек да прави онова, което е хармонично, естествено и разумно, за да възстанови Божествената хармония. Нека да нахраним бедните, гладните, сирачетата, защото такава е Божията воля – да не разваляме онова, което Той е направил.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Това е един от принципите, върху които Христос спира вниманието на човечеството. Ще кажете, че Христос е проповядвал добре. Защо е проповядвал добре? – Защото проповедите Му дават живот, внасят подтик в умовете и сърцата на хората. Истинска проповед е онази, която храни човешката душа, дава й сила, да се развива. Проповедите на Христа са верни и истински, защото изхождат от живата, разумна природа. Той тълкува явленията в природата, както са. Който не може да ги тълкува правилно, той сам се заблуждава, а същевременно, заблуждава и другите. Вглеждайте се в природата, изучавайте я, за да можете да се ползвате от нейните сили. Който се стреми към природата и желае да се свърже с нея, нека, всяка сутрин, особено през месец май, да става рано и да излиза на разходка, на чист въздух, преди да е изгряло слънцето. Каква по-велика картина от - изгряването на слънцето! Същевременно, вие ще се ползвате от ранните слънчеви лъчи, които се отразяват благотворно върху организма. Ставайте сутрин рано, преди изгряването на слънцето, да приемете неговото благословение и след това, започнете работата си. Възстановете съчетанията между своя организъм и слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало са направени. Избягвайте временните съчетания с хората, за да не се натъквате на дисхармонични състояния и противоречия.

И тъй, изучавайте природата, изучавайте Божествените прояви, без да критикувате. Някой отворил една книга, взел само един откъслек от нея и започва да я критикува, да казва, че еди - коя си мисъл не е съгласна с новите теории за живота. Новите теории съгласни ли са с Божественото учение и с Божиите закони? Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел. Ако не е здрав, той не може да бъде радостен и весел; причината за това не е в Бога. Ако мъж и жена не могат да живеят добре, причината не е в Бога; ако брат и сестра не се разбират, причината не е в Бога; ако между управляващи и управлявани не съществува доверие и съгласие, причината не е в Бога. Причината за дисхармонията, недоверието, противоречията между хората се дължи на разваляне на съчетанието, което Бог е направил. В бъдеще, всички видни хора – учители, писатели, професори, проповедници трябва да слязат от висотата на своето положение, да влязат в света, между простите, бедните, страдащите, да ги научат, как да живеят. Това иска Христос от всички хора. Със слизането си на земята, Христос показа на хората, как да приложат великата, безкористна любов помежду си. Всички съвременни писатели съзнават, че Бог работи в света. Той прави големи преобразувания в човешките умове и сърца. Затова е казано в Писанието, че нов свят се твори, нови умове и сърца се създават. Новите хора ще създадат новото човечество, което ще докаже, че нови сили и енергии работят, както в света, така и в цялата природа.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Между какво е направено това съчетание? – Между стомаха и храната, между дробовете и въздуха, между сърцето и чувствата, между ума и мислите. Наруши ли се едно от тези съчетания, човек се разстройва. Достатъчно е, да се наруши правилното съчетание между стомаха и храната, за да заболее човек и да търси помощта на лекаря. Обаче, ако лекарят му помогне и той, втори път, развали това съчетание, стомахът ще почне да му се противопоставя и в скоро време, ще се откаже от своята служба. Щом се разстрои стомахът на човека и отношенията му с хората се развалят. Всеки сам трябва да си направи съчетание между стомаха и храната, която приема. Ако съчетанието е правилно, човек се чувства здрав, бодър, весел и готов за всякаква работа. Ако след това, той не се чувства здрав, жизнерадостен и бодър, съчетанието не е хармонично. Като не познава организма си и не може да прави хармонични съчетания, човек се допитва до мнението на видни учени и лекари и прилага техните съвети. Право е мнението на учените, но не е еднакво за всички хора, не е едно и също за различните възрасти, физическа и духовна. Човек трябва постоянно да мени храната си. От промяната на храната зависи здравословното му състояние.

Както неправилното съчетание между стомаха и храната, разстройва човешкия организъм, така, неправилното съчетание между сърцето и чувствата, разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човека. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Колко момци трябва да обичат една мома и колко моми – един момък? Ако десет момци обичат една мома, те ще я разстроят. За предпочитане е, един момък да обича една мома, а не десет. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама.

Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец. Заедно с тях излезли и кучетата, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път. Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата. На края на града, конят се изправил на краката си, хвърлил го на земята и казал: Сбогом, приятелю, ние не се нуждаем от такива знаменитости. Те не са нужни за нашето развитие.

Кой човек е знаменит? – Който върши Божията воля и като слънцето, носи благословение за всички живи същества. Дали спиш, или си станал от сън, слънцето изпраща своето благословение и си заминава. Някои мислят, че, за да се спасят, трябва да бъдат правоверни. Не е така. Ако ти спиш, когато слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси. Спасението на човечеството се крие в онази велика религия, която обединява всички религии, като удове на едно цяло. Новата религия е любовта. Тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията им и внася в тях радост и веселие.

Да се обединят хората, това значи, да имат общ идеал, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаят, те могаг да го постигнат. Когато Израилският народ напусна Египет и тръгна с Моисея, за Обетованата земя, той се раздели на 12 племена и всяко племе носеше част от Скинията. Дето спираха, те веднага събираха всичките й части, построяваха я и отправяха гореща молитва към Бога. Сплотени в едно, отправяйки молитвата си към Бога, те получаваха Неговото благословение.

Какво правят сегашните правоверни? И те носят частите на Скинията, но и досега още, не могат да се съберат на едно място, да я построят и всички заедно, да отправят благодарствена молитва към Бога. Ако някой запита, какво носят, те отговарят: Ние сме правоверни, носим частите на Скинията. Христос им казва: Съберете се на едно място и всеки да донесе частта, която носи, за да съградим Великата Скиния и всички заедно, да се помолим на Бога, в Дух и Истина. Всички народи да съберат частите на Скинията в едно цяло, това подразбира стиха: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." С други думи казано: Не изопачавайте великата любов, която Бог е вложил във вашите души.

Време е вече, хората да се обърнат към възпитанието на своите умове и сърца, като първо съчетание, което Бог е направил. Какво по-голямо благо за човека от това, да има ум, който право мисли и сърце, което правилно чувства, и да ги съчетае в едно. Когато умът мисли право, и сърцето чувствува правилно, човек разбира нещата. Той е постигнал това разбиране по пътя на страданията. Въпреки това, хората се оплакват от страданията си. Блажени страдащите, слепите, хромите и др. Защо хората са слепи, хроми, сакати? – Защото са минали през някаква философия, която ги е осакатила. Те трябва да потърсят Божията Истина, която носи живот и показва пътя към Господа. Мнозина търсят Бога там, дето не е. Излизайте през месец май, сутрин рано, в четири часа и ще намерите Господа. Участвайте в пеенето на птичките, в полъхването на тихия ветрец, в клокоченето на изворите - и ще намерите Бога. Слънцето кани всички живи същества да излязат вън, да го посрещнат, за да им предаде Божието благословение. Защо да не благодарите на слънцето, като на Божи слуга, който носи послание от Нашия Баща и да му кажете: Носи нашия поздрав на Баща ни и кажи Му, че сме решили вече, да възстановим хармонията, която сме нарушили. Какво правят повечето хора? Като се събудят, погледнат навън и ако видят, че има вятър, а небето е облачно, казват: Лошо е времето, не е още за ставане. Не, благодарете за времето, каквото и да е то и кажете: Хубав е денят. Ще стана да се порадвам на деня, да благодаря за благата, които той крие в себе си. Благодарете на вятъра, защото той проветрява мислите и чувствата ви. Благодарете и на облаците, защото те носят влага, чрез която се освежават цветята, дърветата и плодовете. Това е правото учение, към което хората се стремят. Всичко живо иска да бъде обичано, да живее свободно и да се радва на благата, които природата дава. Като срещна едно куче, то ме погледне, завърти опашката си и ме пита: Да ме биеш ли мислиш, или да ме оставиш свободно да си вярва? – Върви свободно по пътя си, аз нося мир, а не насилие. Кучето ми повярва, завърти отново опашка и тръгва напред.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." За да запази тази връзка, човек трябва да е готов да приложи учението на Христа. Това значи, да спазва закона на хармонията, известен под името "закон на симпатията". Два закона действат в света: закон на симпатията и закон на антипатията, т.е. закон на хармонията и закон на дисхармонията. Когато се обичат, хората прилагат закона на симпатията, или на хармонията, живеят братски помежду си; когато не се обичат, те живеят по закона на антипатията или дисхармонията. В този закон съществува отблъскване, а в първия – привличане. Дето има хармония, там е Бог. Ето защо, всеки човек трябва да се запитва, свързан ли е с Бога, или не. Не търсете Бога отвън, като някаква форма, но търсете Го, вътре в себе си, като съдържание. Розата и карамфилът имат външна форма, но важна е миризмата им, която човек възприема вътрешно. Те се различават по аромата си. Следователно, Бог е отвън и отвътре. Заблуждение е да се мисли, че е само отвън. Човек не трябва, съзнателно, да затваря очите си пред истината. Всички неща, между които има съчетание, са вътрешни. Например, имате пиано, ноти, пианист, но музиката още не се проявила. За да има музика, пианистът трябва да съчетае всички елементи в едно цяло и да се прояви. Вие слушате и възприемате вътрешно музиката. Обаче, само онзи може да разбере вътрешното съдържание на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас. Това значи, да разбира човек смисъла на нещата.

Мнозина се запитват, какво представя църквата. – Църквата е пианото, свещените книги – нотите, а свещеникът – пианистът. Той трябва да седне на пианото и да свири, по всички правила на музиката. Ти ще настроиш слуха си и ще слушаш, да възприемеш музиката вътрешно и да благодариш на Бога, че имаш възможност да се ползваш от нея. Радвай се, че можеш да излезеш вън, когато слънцето изгрява и да възприемеш неговите лъчи. Блажен е онзи, който може да разбере съчетанието, което Бог е вложил в цялата природа – между минералите, растенията и животните. Ще кажете, че минералите и растенията са безгласни. Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно в нея. Който има уши, той може да слуша говора на природата и да я разбира. Всички мистици схващат природата като музика, говор и песен. Така тя проповядва и поучава хората. Няма проповедник в света, който може да се сравни с природата.

„Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча." Бог е направил няколко основни съчетания: от една страна - между тялото, душата и духа, а от друга – между ума, сърцето и волята. Това са условия, през които човешкият дух минава, за да се усъвършенства. Във физическия свят, човек изучава закона на движението, в духовния – качествата на чувствата и тяхната интензивност, а в умствения – смисъла на живота. Когато се говори за възкресение, за вечен живот, разбираме - съчетанието, което съществува между човешкия дух и човешката душа. Те съдържат качествата на Божествения Дух и на Божествената душа, затова човек има възможности, каквито и Бог има. Той трябва да съзнава това и да работи върху себе си, да прояви Божественото, което е вложено в него. Каже ли някой, че не може да направи нещо, това показва, че той отрича Божественото в себе си. Каже ли, че е грешник, той отрича това, което Бог е съчетал. Бог ти е дал много земя, която трябва да обработиш. Мнозина оставят сърцата и умовете си необработени; тази е причината, дето отвън попадат различни нежелани семена, от които израстват плевели и бодили. Който не обработва това, което Бог му е дал, не може да се спаси; той не вижда изходен път отникъде. Който не работи в съгласие с Божественото, не може да очаква никакви блага. Всеки трябва да каже: Бог е вложил в мене известни дарби и способности и аз трябва да работя, за да ги развия.

Ще кажете, че човек е грешен, сам не може да постигне нищо. Грешен е само онзи, който е нарушил съчетанието, което Бог е направил. Обърнете се към Божественото в себе си с желание, да възстановите хармонията, която съществува между ума и сърцето ви, между душата и духа ви и вие ще бъдете добри, ще се радвате на благата, които ви са дадени. Не казвайте, че хората са лоши, че ви препятстват да се проявите, но потърсете причината за това в себе си. Приложете вяра, търпение и любов и ще видите, че в скоро време ще постигнете добри резултати. За да познаете ближните си, свалете горната обвивка от тях и ще опитате, че вътре те са сладки. Зелената обвивка на ореха е горчива, но ядката му е сладка, вкусна за ядене. Само така можете да познаете качествата на човешката душа. Не казвайте, че човек за човека е вълк. Ако мислите така, вие виждате вълчата кожа, в която той временно се облякъл; вътрешно той не е вълк. Друг се облякъл с кожата на лъва, но вътре не е лъв. Вие трябва да проникнете до вътрешното естество на човека, за да разберете, че човек за човека е брат, а не вълк. Който е работил и продължава да работи върху себе си, той е запазил своята чистота, като естествена дреха, дадена му от Бога. Срещнете ли такъв човек, в неговото лице вие виждате Бога и се радвате, че сте Го видели. Вашата задача е да учите, да запазите всичко, което ви е дадено в далечното минало. Къде ще учите? – При Великия Учител – Господ, на Когото учението няма начало, няма и край. То води към възкресение, към вечен живот. Да възкръснеш, това значи, да започнеш отначало, да учиш и да работиш. Възкръсналият е готов да се откаже от своя личен живот и да работи, и живее само за Онзи, Който го е създал.

Днес Христос обръща внимание на всички хора, да съзнаят, че в тях е образът на Бога и да се заемат да Го очистят, да възстановят първоначалното съчетание в себе си, с което са родени. Бог е дал здраве на човека, което той трябва грижливо да пази. За да запазите здравето си, ставайте сутрин рано, особено през месец май. В четири часа трябва да сте вън от леглото си. Това е добре не само за вас, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи – всички трябва да започнат работата си рано. Като изгрее слънцето, кажете: Благословен Господ Бог наш, Който е изпратил слънцето, да се ползваме от неговата светлина и топлина. Който цени благата, които природата щедро му дава, само той разбира смисъла на стиха, казан, преди две хиляди години, от Христа: „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча."

Като разглеждам този стих, аз само подхвърлям семенца на вашите ниви. Останалата работа е ваша, вие ще ги отглеждате, както писателят взима една тема и я развива. Това значи, да чуе човек гласа на своя велик Баща – на Любовта и да разбере смисъла на своя живот и предназначението си на земята. Това значи, да се прероди човек, т.е. да се новороди. Христос казва: „Ако се не родиш отново, нима да влезеш в Царството Божие." Ето защо, който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на земята. Глупавият ще се ражда и преражда, докато стане умен; обикновеният трябва да стане талантлив, гениален, светия, ангел и т.н. Ако за всяко живо същество няма условия да се развива, животът губи своя смисъл. Работете, развивайте се, без да се борите за първенство. Който иска пръв да бъде, остава последен.

В едно старо предание се разправя, че когато създавал света, Бог натоварил слънцето с великата мисия – да грее, да осветява и да отоплява. Обаче, в него се явило желание - да изгрява първо и да отиде първо при Господа. Като се научил за желанието му, Господ наредил така, че всички планети да се движат около него, а то – около Бога. Така, именно, слънцето – старшият брат на небето, било по-далеч от Бога, в сравнение с всички по-малки негови братя. Слънцето съзнало погрешката си и за да я изкупи, непрестанно изгрява и залязва. Останалите планети се въртят около него, за да научат закона на движението.

Много християни имат същото желание, както и слънцето - да бъдат близо до Христа, но новото учение – учението на любовта, изключва користолюбието. „Блажени кротките и смирените", казва Христос. С други думи казано: Блажени онези, които заемат мястото, което Бог им е определил. За предпочитане е, човек да заеме последно място, но да изпълнява Божията воля, отколкото, да бъде пръв и да не изпълнява Божията воля. Христос казва: „Блажени нищите духом, защото те ще видят Бога."

Желая ви, да възстановите съчетанието между ума и сърцето си, както и между духа и душата си, да потекат всички енергии у вас, чиито кранове сте затворили от векове.

Беседа от Учителя, държана на 13 май 1917 г. София.

• Матей 19:6