Разлика между версии на „Спасението“

Текуща версия към 11:54, 7 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1917, 1918 г.

Все що е писано (1917)

3. Спасението

Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, 1917 г. София.

„Ако искаш да влезеш в живота, опази заповедите” (Матея 17:21)

Културните хора на XX век, светски и религиозни, имат смътно схващане, както за Мойсеевия закон, така и за Христовия. От две хиляди години насам християните разчепкват учението на Христа и така са го охлузили, че, ако погледнете на него с окото на ясновидец, ще си го представите като дърво с олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповедници говорят за спасението чрез добри дела, чрез изпълнение на Божиите заповеди, но спасението произтича от един основен закон в природата, който съществува не само от времето на Христа, но много по-рано – от началото на Битието. Следователно, това, което става днес в човешката душа, в обществата, в народите, в цялото човечество, произтича от самото Битие, от първичния източник на живота.

Думата „спасение" има много значения. Паднал някой във вода и, като се давел, някой го извадил навън. Всички се радват и казват: Спасен е този човек. Някой боледувал от тежка болест и оздравял, казват: Спасен е. Някой се отклонил от правия път, но след време изправил живота си и заживял добре. И за него казват: Спасен е. В обикновен смисъл, думата “спасение" подразбира връщане на човека от лошия в добрия живот, или, излизане от мъките и несгодите на живота и влизане в по-добри условия на живота. В широк смисъл на думата, спасението подразбира влизане на човека във вечния живот. Всеки търси условията на вечния живот. Много естествено! Не е достатъчно за човека да бъде спасен от удавяне, а след време да умре от глад; не е достатъчно да се освободи от една тежка болест, а след време да заболее от друга. Това значи, да се спаси от едно зло и да налети на друго. Човек се нуждае от истинско спасение, да възстанови връзката си с Първата Причина на нещата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бъде спасен. Вън от това, никакво спасение не съществува. Така се разбира спасението днес, така го разбирал Христос, така го разбират всички светии, праведни и добри хора на земята.

Христос казва: „Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай". Който не разбира спасението така, той сам се заблуждава: той ще греши, ще пада и става, ще се обезверява и т.н. Законът за спасението е постоянно действуващ закон. Някои мислят, че човек се спасява само веднъж. Спасен един път, повече не трябва да мисли за спасението. Човек трябва да се спасява всеки момент. Значи, спасението е многократен, вечен процес. Ние не вярваме в еднократните процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човек трябва постоянно да се спасява. Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение". Често хората се запитват: Спасен ли съм? – Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за врата; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл. За да не бъдете днес в едно положение, утре – в друго, пазете връзката си с Бога.

Христос дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, от една страна между хората и ангелите, от друга – между хората и Бога. На въпроса на младия човек, какво да прави, за да наследи вечния живот, Христос каза: „Не убивай!" Значи, убийството е в състояние да скъса връзките на човека с Бога, с ангелите, с неговите напреднали братя. По-нататък Христос продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Това са законите на Духа, които имат отношение към сегашната епоха. Казва момъкът на Христа: „Всичко това опазих от младостта си; що ми още недостига?"

Рече му Исус: “Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай!" С първите няколко заповеди Христос обяснява причините, които могат да скъсат връзката на човека с възвишения разумен свят. С вторите заповеди Той обяснява причините, които възстановяват скъсаната връзка.

„Не убивай!" Думата “убийство" има широк смисъл и значение. Като слушате тази заповед, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съм убил. Аз пък казвам: Няма човек в свята, който да не е убивал. Да убиваш, това не значи, само да отнемеш живот. Съзнателно или несъзнателно, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание. Също така човек убива добрите мисли, желания и постъпки на ближните си. Например, срещате човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му. Това не е ли убийство? Вие убивате едно свещено чувство в него. Отде знаете, че Бог не съществува? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото място. Следователно, кажете ли за някого, че не е богат, добър, красив, учен, това значи, че вие задържате тези качества за себе си. Отричането на доброто, на красивото, на великото отдалечава човека от Бога. С тези неща вие късате връзката си с Него и сами се излагате на смърт. Ще кажете, че хората ви обичат. Това нищо не значи. Хората могат да ви обичат и пак да страдате, да се мъчите – зависи, каква е тяхната любов. Любовта на повечето хора е любов на орли и гарги. Това не трябва да ви обижда, но знайте, че любов, която не гради, е животинска. Заповедта „не убивай" има отношение, именно към тази любов. Ще кажете, че любовта се възпява, Коя любов трябва да се възпява: която руши, или която съгражда? Колко моми и момци, с благородни мисли и желания, се разочаровали в любовта! Колко моми и момци са посягали на живота си след женитбата си! Защо се разочарова момата? – Защото не намира в своя възлюбен онези елементи, необходими за нейното развитие. И момъкът се разочарова от своята възлюбена по същата причина. Не става ли същото и с религиозните убеждения на човека? Срещате някой религиозен, радостен, вдъхновен, но вие го разубеждавате в неговата вяра, доказвате му, че животът е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си. Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще влизат от един живот в друг. Те ще разберат, че няма смърт, че животът е вечен и непреривен.

Сегашните хора имат различни вярвания и разбирания за този и за онзи свят, но всичко не са изпитали и проверили. Някои поддържат мисълта, че животът е само на земята. Човек умира, изчезва – нищо не остава от него. Те отричат възкресението. Кой от тях е ходил на онзи свят, да знае, какво има там? Само онзи може да отрича или поддържа една идея, който я опитал. Само мъртвият може да говори за смъртта; живият говори само за живота. В това отношение, има мъртви хора, които са живи и продължават да живеят. Има живи хора, които са мъртви, те се движат между живите, но не признават живота. Това са хора, които се движат механически, без мисъл и чувства. Хиляди години трябва да минат, за да възкръснат. Те гледат, но не виждат; чуват, но не слушат – спящи хора са те. Обаче, има хора и на този, и на онзи свят, които виждат, слушат, разбират законите на живота и ги прилагат. Те са живи и се радват на живота, проявен във всички светове.

„Не убивай!" Това значи, не разрушавай нито една добра мисъл, нито едно добро желание, които Бог е вложил в тебе или в твоя ближен. Вместо да руши и да обезсмисля живота си, човек трябва да гради. Смисълът на човешкия живот се заключава в отстраняване на лошите качества в себе си и в култивиране на добрите, които го повдигат и му създават условия за спасение и за единение с Бога. Как може да се освободи човек от лошите качества? Като премахне от пътя си всички условия, които прекъсват връзката му с Божествения свят. Да скъса човек тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човек трябва да мине първо през Мойсеевия закон, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си." Като изпълни този закон, той е готов да изпълни и Христовия.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод”. Това значи: всяка пръчка в Христа, която не се е отказала от желанието си да убива, не принася плод. Отец я отрязва и хвърля настрана. Какви са признаците, по които познаваме, кой човек убива? – Вкисването, т.е. недоволството. Започне ли човек да се вкисва, да се дразни, да бъде недоволен, той е готов да убива. Христос казва още: „Не кради!." Какво да не крадем? – Добрите мисли и желания на хората. Готов съм да дам всичкото си богатство, но в никой случай да не ми се открадне или да не открадна нещо от ума и от сърцето на човека. Както не трябва да убиваш добрите мисли и желания на своя ближен, така не трябва и да крадеш.

Христос казва! „Не свидетелствувай на лъжа!" В отношенията си на взимане и даване, човек трябва да бъде абсолютно честен, да не допуща никаква лъжа. Ако получи една добра мисъл или едно добро желание, трябва да отговори със същото. Даде ли срещу една добра мисъл една лоша, той си служи с лъжата. Ако на доброто отговаряте със зло и мислите, че сте приложили доброто, вие покварявате първо себе си, а след това семейството си и обществото. Не е позволено на човека да убива, да краде и да лъже. Жена или мъж, които си позволяват да крадат ума и сърцето на другия, са на крив път. Няма да мине много време, и те ще видят лъжата, в която са живели. Дето е лъжата, там е и убийството, и кражбата. Освободете се от навиците и пороците на миналото си, за да обикнете баща си и майка си, да обикнете и своя ближен. Как трябва да обикнете своя ближен? – Като себе си. Кой сте вие, коя е вашата майка, и кой е вашият баща? Тялото ви, това сте вие; душата ви – вашата майка, а духът – вашият баща. Човек е чадо на своята душа. Значи, тялото е дете на душата. Тя полага майчини грижи за него, да го отгледа и възпита. Някои питат, дали със сегашното си тяло ще живеят и на онзи свят. Това значи: има ли връзка тялото с душата и с духа, т.е. с майка си и с баща си? Синът трябва да бъде порядъчен, да радва майка си и баща си. Той трябва да ги почита и уважава. Майката и бащата са в самия човек, а не вън от него. В който ден престъпите Божия закон и престанете да почитате майка си и баща си, да любите ближния си, вие сте вън от условията на живота. Прилагайте Христовото учение всеки момент в живота си, за да видите, че то е учение на живот и на сила. Ако сте неразположени, обърнете внимание на живота си, да видите, коя от трите заповеди сте нарушили. Достатъчно е да бъдете искрени към себе си, за да разберете, коя заповед, именно, сте престъпили: не убивай, не кради или не лъжесвидетелствувай!

Христос казва: „Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай." На кого ще раздадеш имането си? – На твоите мисли и желания. Кого ще последваш? – Великия Учител на живота. Когато четат този стих, хората започват да разискват върху него. Те се страхуват, че, ако раздадат имането си, ако се откажат от къщата и от парите си, ще осиромашеят, ще се лишат от условията на развитие. Бог не иска вашите имоти. Той не се нуждае от вашите къщи и пари. Под думата „имане" се разбира друго нещо. Само онзи може да раздаде имането си, който е готов да прояви доброто, което е вложено в него. Доброто в човека е неговото имане. Доброто е свързано със закона на любовта. Когато милосърдието и любовта действуват в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. Вън от милосърдието и любовта, доброто не съществува, т.е. не може да се прояви. Няма човек в света, който може да прави добро без добра мисъл и добро желание в себе си. Казано е: „Почитай майка си и баща си". Майката и бащата представят обекта на твоята любов, а ближният ти е стимулът, който те кара да проявиш любовта. Майката и бащата са символ на силното, а ближният – символ на слабото. Човек може да люби само нежното, слабото, милото, което се нуждае от помощ. Силния можеш да почиташ и уважаваш, а слабия – да любиш.

Казано е в Писанието: „Бог е Любов." Кой познава Бога като любов? – Слабият, грешният, немощният. Следователно, ако сте слаб, радвайте се, защото имате възможност да познаете любовта и силен да станете; ако сте грешен, радвайте се, защото имате възможност да познаете любовта и праведен да станете. Казано е в Евангелието, че когото Бог обича, него наказва. В този смисъл, може да се каже: Когото Бог обича, прощава греховете му. Това е закон който съществува и в природата. Наблюдавайте животните, да видите, че и те са внимателни, нежни към слабите същества. Този закон действува и между хората. Радвайте се, ако попаднете в ръцете на силен, но благороден и добър човек. Той ще ви помага и повдига. Тежко на онзи, който попадне в ръцете на груб, неблагороден и жесток човек. Той е подобен на октопод: забива смукалата си в слабия, изсмуква соковете му и го изхвърля навън. Така постъпват някои религиозни и светски хора. Като намерят някой слаб, добър човек, забиват смукалата си в него, обърнат кесията му и после го напущат, като казват: Обърнахме го към Господа, или въведохме го в живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане към Бога; това не е никаква наука. Той няма да помисли втори път за вашия Бог, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човека, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърце и ум към Бога. Оставете го той сам да потърси Бога и да се обърне към Него. Ако искате да помогнете на човека, намерете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който някога си изгубил, отвори вратата на къщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влезе слънцето в нея, да я освети. Естествена длъжност на човека е всеки сам да изчисти къщата си, да не оставя слугините си да я чистят. Вашата къща е храм Божи, съграден само за вас. Какво ще стане, ако всички храмове се съберат на едно място? Това значи, да се произведе смущение в целия свят. За този храм, именно, Христос казва: „Влез в тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда в тайно." Тайната стаичка е храм на човешката душа.

Да влезе човек в храма на своята душа, това значи, да отхвърли от себе си всякакъв гняв и недоволство, всякаква омраза и завист. Гневът и недоволството водят към убийство, убийството – към кражба, а двете заедно – към лъжа – най-големият порок в човешкия живот. Първите четири заповеди: „Не убивай, не кради, не прелюбодействувай, не свидетелствувай на лъжа", показват на човека, какво не трябва да прави. Вторите три заповеди – „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си", показват, какво трябва да прави. Значи, човек трябва да почита баща си и майка си и да люби ближния си. Ближните на човека са неговите добри мисли и желания. Чрез тях той може да изкорени лошите мисли и желания, да ги постави при добри условия, т.е. да ги възпитава и облагородява. Да обичате ближните си, това значи, да посадите в градината си най-добри плодове, чрез които да превръщате лошите мисли и желания в добри. С тези заповеди Христос искал да обърне внимание на евреите към смисъла на живота, да се възлюбят едни други, за да се откажат от убийството. Според техните закони те се убивали за нищо и никакво. Тази е причината, дето те нямали дълготрайно царство. Всички хора, всички народи, които и до днес още прилагат старите еврейски закони, постоянно убиват, крадат и лъжат. Проследете историята на европейските народи, да видите, колко войни са водили, колко кръстоносни походи са предприемали, с цел да освободят Ерусалим. Ерусалим ще бъде свободен, когато хората престанат да убиват, да крадат, да прелюбодействуват, да свидетелствуват на лъжа.

Нека всеки от вас проследи живота си отначало докрай и си каже: От днес турям кръст на всякаква лъжа, кражба, убийство и прелюбодеяние. След това, обърнете се към Христа и Го запитайте, какво ви недостига, за да наследите вечния живот. Той ще ви отговори: „Иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай." – Кои са сиромасите? – Вашите ближни. Ставате сутрин весели, разположени, доволни от живота. Коя е причината за разположението ви? Това се дължи на ближните ви, които живеят в вас. Следователно, ако искате да поддържате разположението си, трябва да обичате ближните си. Благородното, светлото, което носите в ума и в сърцето си, представят за вас велик свят – вашето щастие. Ако търсите Христа, ще Го намерите във вашите добри мисли, чувства и желания. Те представят истински връзки на вашия живот. От тях можете да оплетете въжето, по което да стигнете да небето. Казано е в Писанието; „Привлякох ви с любовта си." Значи, любовта е сбор от връзките на доброто, на разумността, на правдата, които водят човека във възвишения свят. Само любовта е в състояние да въведе човека в Царството Божие. Приложете любовта в живота си, ако искате да бъдете щастливи. Така ще опитате силата на Христовото учение.

Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия, търсят начин да се освободят от тях. Те могат да постигнат това, само ако изменят мисълта си. Старите мисли трябва да се заместят с нови. Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането, или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. Той носи в себе си условия да бъде богат, силен, здрав. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не са изгубени, те са в него. Външният баща и майка са отражение на вътрешните, които живеят в самия човек. Всичко е скрито във вас. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят. И тогава няма да бъдете сиромаси, но ще давате от себе си, както изворът непрестанно дава. Отворете съкровищницата на своя живот – душата си, и щедро давайте. Тя е пълна с блага и с добри семена, които трябва да сеете на Божествената нива. Не мислете, че сте сиромаси. Бог всичко ви е дал, но не знаете, как да използувате благата на живота. Не мислете, че щастието се крие в материалното богатство. Разумност се иска от човека. Разумният използува правилно благата, които му са дадени, затова минава за богат. Нещастието на човека не се дължи на липсата на блага, но на това, че той спира добрите мисли и чувства в себе си, не ги проявява навън. С други думи казано: той не дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Бог тихо ви нашепва: Направи едно добро дело. – Не искам. – Остави тогава аз да го направя. – Не позволявам. – Може ли при това положение да бъдете щастливи и да намерите Бога? – Къде е Господ? – Във вас. Отворете сърцето си, и той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи в себе си, човек плаче, страда, обезсърчава се. Това подразбира българската пословица: „Вода гази, жаден ходи." Ако възлюбите Господа, ще придобиете всичко, каквото желаете. Без Бога човек не може да запази нито богатството, нито силата си.

В една народна приказка се разказва, как Бог и свети Петър обикаляли света, слизали между хората, да видят, как живеят. Като обикаляли градове и села, те попаднали в един краен квартал и влезли в една бедна къща да пренощуват. Домакините, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили им да вечерят и след това ги поканили да си починат. Доволен от приема на добрите домакини, на излизане от техния дом, св. Петър се обърнал към Бога с думите: Господи, защо не помогнеш на тези добри хора, да се освободят от сиромашията си? – Да бъде според желанието ти! – казал Бог. Веднага малката бедна къщичка се превърнала в голяма къща, добре наредена, а домакините – богати господари, добре облечени и обиколени с много слуги. Домакинът, потънал в богатство и разкош, се предал на лек живот, на ядене и пиене. Ял, пил и нищо не работил. Бог и св. Петър продължили обиколката си по света. След няколко години те попаднали в същия град, дето някога посетили бедното семейство, и св. Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни. Като вдигнал тоягата, св. Петър мръднал малко и се издал. Домакинът се взрял, и, макар че било тъмно, забелязал още един човек в леглото – А, сега иде твой ред. Преди малко набих единия, сега ще набия тебе, който си навътре. И в този случай набил пак св. Петър. На разсъмване, св. Петър казал на Господа: Да си вървим, Господи, да не дойде и трети път да ме набие. Набърже се облекли, измили очите си – били готови за път. В това време Бог махнал един път с кърпата си във въздуха, къщата се запалила и изгоряла. Така св. Петър се освободил, да не бъде бит и трети път.

Кога човек живее само за ядене и пиене? – Когато даде предимство на плътта си, т.е. на низшите чувства в себе си. Тогава, ако св. Петър се моли за вас, ще бъде бит по няколко пъти на ден. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали с Бога. Колкото и да храните вълка, все вълк ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, няма да измените тяхното естество; каквито грижи и да полагате за грешника, няма да го изправите. Единствените неща, които могат да изправят грешника, това са гладът и страданието. Когато дойде до крайния предел на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че някой много роптае против страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още в началото на мъчнотиите си. Той трябва много да страда, да се смекчи характерът му, да се разкае и след това да започне смиряването му.

Задачата на човека е да работи върху себе си, да бъде здрав, силен и разумен. Добрите мисли и желания дават възможност на човека да придобие здраве, сила, да прояви своята разумност. Това се иска от всички хора – мъже, жени и деца. При това положение, обществата ще се преустроят магически. Когато частите са в изправност, и цялото е в изправност. За обикновените хора нещата стават бавно, а за мъдреците – изведнъж. Те знаят законите и не злоупотребяват с тях. Ако обикновеният човек работи с великите закони на Битието, в един ден ще разруши света. Бог не дава великото знание на обикновените хора, защото те прилагат още Мойсеевия закон: убиват, крадат, лъжесвидетелствуват, и т.н. Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? – Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие. Да работи човек заедно с Бога, това значи, да прилага любовта – Божествената майка, за която Христос казва, че трябва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добър, праведен, благороден човек.

Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как ще обичате човек, който не почита баща си и майка си? Горко на онази мома, която се омъжи за момък, който не почита майка си и баща си! Горко на онзи момък, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момък, които почитат майка си и баща си, и Бог ги обича и благославя. Който иска любовта на ближния си, трябва да почита майка си и баща си. Това е закон, който действува в Битието. Вън от този закон любовта не се проявява. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. Когото Бог обича, и хората го обичат. Който не почита баща си и майка си, той е нещастен човек. Който не люби ближния си, също е нещастен. Той е грешен човек, осъден на страдания. Това искал да каже Христос в стиха: „Ако искаш съвършен да бъдеш, почитай баща си и майка си, т.е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та ме последвай." Кого трябва да последва човек? – Този, от Когото излиза всичко – Първичният Източник на живота. Да следваш Бога, това значи, да осмислиш живота си, да превърнеш страданията в музика, глада и сиромашията – в приятна задача. При това положение, човек не се страхува от глад и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хляб, или няма да има. Той знае, че Бог го осигурил. Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята? Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърцата си от старите чувства, да внесе Бог нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихът: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам нови."

Съвременните хора се страхуват от условията на живота, искат да знаят, какво ще стане с тях. Българите искат да знаят, какво ще стане с България. – Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: Ако хората ме слушат, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят. Много хора, които не почитат баща си и майка си, не любят ближния си, те още живеят според законите на Мойсея. И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. Светът има нужда от добри хора, от красиви цветя, които надалеч разнасят своето благоухание. Светът се нуждае от благородни души и сърца, от разумни майки, бащи и деца. Това иска Бог. Това е проповядвал Христос преди две хиляди години.

Днес хората се делят на религиозни и светски: първите вярват в Бога, а вторите Го отричат. Иде време, когато ще им се даде още едно доказателство, че Бог съществува. Тогава и слепите ще прогледнат, но, ако не са готови да приемат новата светлина, ще станат по-нещастни, отколкото са били по-рано. Тази е причината, дето очите на някои слепи не се отварят. Разумният свят ги щади, оставя ги слепи, за да не страдат повече. Затова, именно, всички хора не могат да бъдат богати. Не давайте пари на онези, които не знаят, как да ги използуват. Ако забогатеят преждевременно, те ще причинят големи пакости, както на себе си, така и на своите ближни. Ето защо, през каквито изпитания и мъчнотии да минавате, знайте, че всичко е за ваше добро. Вие се нуждаете от жива, непоколебима вяра, с която да преодолявате всичко. Работете върху себе си, работете и върху света, да го облагородите. Едно време хората бягаха от света; те отиваха в горите и пустините, там да се подвизават в служене на Бога. Днес на всички се казва, да влязат в света, там да работят. Едно време хората бягаха от ада, страхуваха се от него. Днес те живеят в ада и работят за повдигане на онези души, които са паднали и са се отклонили от правия път. Време е вече да се откажете от старите си убеждения, да съборите старите си къщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трябва постоянно да се подновява; не може една и съща драма да се играе. Бог не обича еднообразието. Докато живее в Мойсеевия закон, човек служи още на злото, в което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т.н. Докато служи на злото, човек живее в закона на раждането и прераждането. Откаже ли се от този закон, той служи на доброто и влиза вече в закона на вселяването. Този закон подразбира прилагане на следните заповеди: “Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромасите.” Който спазва седемте заповеди, той живее в безсмъртието; той почива вече, защото е придобил спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човешката душа с Бога, като източник на всички блага в живота.

Сегашните хора се страхуват от нищо и никакво, затова мислят само за осигуряване. Търговецът купува проста стока, продава я за доброкачествена и печели повече, отколкото трябва, с единствена цел да се осигури. Защо не каже истината, че платът, който продава, не е чиста вълна, но смес от памук и вълна? Ако всякога казва истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи с лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трябва да бъдете честни и истинолюбиви. Ако искате да бъдете свободни, всякога говорете истината. Не насилвайте човека, да прави това, което душата му не желае. Не насилвайте и своята душа. Някой момък не иска да се жени, но близките му го залъгват по някакъв начин и го заставят да се ожени. След това той съжалява, че се е подал на чужди съвети. Не насилвайте другите, за да не насилват и вас. Не лъжете другите, за да не лъжат и вас. Бъдете верни на своята душа и на своя дух. Бъдете верни на своя Учител. Бъдете верни на Онзи, Който ви е дал всичко. Той ще влезе във вашия храм, ще измие ръцете и краката си и ще ви поднесе подаръци – елей, ливан и смирна, и ще каже: Дойде часът на вашето спасение ! Изчистете своя храм, за да приемете Спасителя в него. Искате ли да изчистите храма си, вие трябва да гледате с добро око на своя ближен. Мислете за него само добро. Лошото, което виждате, има отношение към неговия минал живот. Днес той се стреми към доброто и ще стане добър. Лошите хора ще станат по-добри от тия, които днес минават за добри. Аз съм си поставил за задача да помогна на всички хроми, слепи, сакати, да оздравеят и да се радват на живота. Всички пустини трябва да се превърнат в оазиси на живота, дето умореният пътник да си почине и уталожи жаждата. Всички празни пространства трябва да се насадят с плодни дръвчета, че който мине край тях, да му се даде нещо. Странникът да спре пред тях и да си хапне от сладките и вкусни плодове.

Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение. Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки, Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога.

Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога. – Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си. Сега и на вас казвам: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е ваш Баща и ваша Майка. Ако искате вашите синове и дъщери да ви почитат, направете връзка с Бога. Ще видите, че няма да се мине една година даже, и животът ви ще се подобри. Щом направите опита, нови мисли ще дойдат в главата ви, и вие ще прогледате. Тогава ще имате не две очи, а сто: отпред на главата и отзад, отляво и отдясно, отгоре и отдолу и т.н. Някой се оплаква, че много работи, а още не е прогледнал. – Не е прогледнал, защото няма онази жива вяра, която отваря очите на слепия. Аз вярвам във вашата душа, вярвам във възможностите, които се крият във вас, и зная, че един ден ще прогледате. И да направите нещо лошо, да сгрешите, да направите някаква пакост, душата ви няма да се измени. Аз обичам грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях, да им помогне, да ги повдигне и освободи. Той издържа изпита си, остави се да Го ругаят, да се подиграват с Него, да Го разпнат, но на третия ден възкръсна.

Желая и вие да имате същата слабост, да обичате каещите се грешници и да им помагате.

„Дойди, та ме последвай!" – казва Христос. В какво? – В това, което говоря.

Беседа от Учителя, държана на 25 февруари, 1917 г. София.