Разлика между версии на „От смърт в живот“

Текуща версия към 13:34, 31 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1932 г.

Изново, ХV серия, том І (1931)

14. От смърт в живот

14. неделна беседа, държана от Учителя на 3 януари 1932 г., София, Изгрев.

Добрата молитва

„В начало бе Словото"

Ще взема 5 глава от Евангелието на Йоана, от началото до 31 стих.

„Ще се развеселя"

Ще взема последната част от 24 стих: „От смърт в живот".

Животът, това е осмисляне, от гледището на Земята осмисляне на човека, на човешката мисъл. Смъртта, това е обезсмисляне на човешката мисъл. Мнозина от вас нямате ясна представа какво нещо е смъртта. Смъртта е придружена с едно разлагане, с разединение на краткосрочния и дългосрочния живот. Това, което разединява краткосрочния живот с дългосрочния живот, това е смъртта. Има един процес на разлагане, образува се особена миризма. Всички същества, които умират, имат особена миризма. Затова не се изисква голяма философия, за да позная кога ще умре човек. Щом започне да мирише, може да е година, две преди, но той вече е започнал да се разлага. Още приживе се разлага. Казвате: този човек много мирише. - Смъртта е влязла и проверява дали вече може да го вземе. Че смъртта е врата за живота, това са поетически изрази, значи затворът е врата за човека. Като го турят в затвора, да намери Бога. Това не е научно. Следователно смисълът, който ние търсим, това е животът. Вън от живота човешката мисъл, човешкото съществувание нямат цвят, нямат израз, нямат стремеж. Най-голямото изкуство е човек да придобие живота.

Под Думата „придобиване" не се разбира да имате живот и да ви го вземат - това не е придобивка, това е загуба. Под думите „придобиване на живот" се разбира да владееш ония принципи, върху които животът е съграден, и да ги имаш всякога пред вид. Всякога, когато може да ти вземат туй, което имаш, то е вече смъртта. Тогава ще бъдеш в едно положение на страх. Страхът не е нищо друго, освен смъртта. Щом човек се бои, смъртта е близо. Щом любовта е близо, животът е там. Често ние се забавляваме със съвременната наука. Това е едно условие за човешкото въображение, за човешките способности. Някои казват: Науката това доказвала, онова доказвала. Действително, науката е доказала много неща. Но някога тази наука, която доказва нещата, се загубва, няма я. Днес наука в пълния смисъл на думата няма, това е временна наука, на временния живот. С умирането на Адам онази наука, която Бог повери на първия човек, изчезна. Жалко е, че Адам умря и занесе науката със себе си; и остави Матусал, син Енохов, живял 969 години подир него, но и той замина, и занесоха науката, и никаква наука няма. Ние виждаме, нашата наука е до 120 години. Една наука, която се простира до 120 години, какво може да знае? Една наука, която не знае какво има на Слънцето, една наука, която не знае какво има на месечината, една наука, която не знае какво има на планетите, която не знае какво има на звездите, която не знае какво има в празното пространство, която не знае какво има долу в центъра на Земята, която не знае какво има в самия човек, не знае как е направен неговият мозък, какви жлези има, как се изявяват те - каква наука е тя? При това като гледаш тези големите, учените хора, големите деца, научно разправят, доказват нещо и след няколко години го отричат, доказват друго. Вие отивате при тях с букварите си да ви разправят за последните научни данни, те си дават вид на професори, а и вие си давате вид на професори.

Хубаво е това. Аз говоря оптимистично. Мен ми е много приятно да срещна един професор, и казвам: ето едно учено дете, което отива с буквара в училище, на добър път, много се радвам. Този професор мисли, че знае нещо. Не е лошо да мисли така, защото да мисли, че не знае, е още по-лошо. Нека мисли, че знае, хубаво е. Хубаво е да мислим каквото искаме, но когато дойдем до онзи, действителния живот, ние трябва да имаме едно знание, не да се пустослови. Например, лесно е да кажем: каквото Господ казал. Тази дума има съвсем друго значение. Господ какво ти е казал? Отвън каквото е казал Господ. Че отвън и вятърът говори, и слънцето говори. Всичко отвън говори, как ще познаеш гласа Божий? Казвате: Господ говори отвътре. Че отвътре говорят и безумните, и глупавите хора. Казва псалмопевецът, че разумният говори отвътре, от сърцето си. Отвред се говори. Как ще познаете гласа Божий? Наука се изисква за това. Вижте някой музикант като вземе камертона, зависи как ще схване тона: един схваща абсолютно точно тона, но друг музикант схваща с 10 вибрации по-ниско, трети схваща с 30 вибрации по-ниско. Тонът не е верен. И целият хор не върви, има един дисонанс. Басът криво пее, алтът криво пее. Сопранът криво пее, и тенорът също. Като пеят криво всички, всичките пеят да се заглушат. Колкото повече кряскат, толкова повече се объркват. Капелмайсторът трябва веднага да ги спре. Като сбъркат, пак да ги спре. Една пауза ще направи, нищо повече. Но понеже имаме честолюбие, мислим какво ще каже публиката. Че публиката е по-невежа от капелмайстора. В дадения случай диригентът е най-важното. Той ще се влияе от публиката! Какво разбира публиката? Тя може да каже дали е правилно или не е правилно нещо, но диригентът има главната дума.

Дойде Христос и донесе една наука, велика наука. Жалко, че го убиха преди време и Той занесе науката със себе си. Той внесе нещо ново в света. Но и християнството, което сега се проповядва, не казва ония принципи на Христа. Христос казва: „Много работи има да ви кажа, но сега тези работи не можете да ги носите, не сте готови." И въпреки това Христос много нещо изнесе пред учениците си. Ако беше останал 70-100-200 години, щеше - да бъде още по-добре. Но древните тълкуватели казват: „Било определено да умре Той." – Беше определено да умре по Божествен начин, не по такъв, по римски начин да Го разпнат. „Ама Той умря." – Умря, но аз казвам, че не умря Христос както трябва. Като умря по този начин, Той занесе знанието със себе си. Сега, останаха всичките учени и цяла каша забъркаха в тези 2000 години. Всички казват: ние знаем. И се проповядва за онзи свят. Ако ги питаш кой къде отива, все за оня свят отиват, но засега няма нито едно писмо от оня свят. Какво представлява онзи свят? Хората не знаят какво представлява, защото тази станция за тяхното радио е затворена. Има хора, които слушат новини от Лондон, имат радио, и се разговарят - от Париж се разговарят, от,Ню Йорк, от Чикаго, от Вашингтон. Онези, които говорят за онзи свят, какво доказателство имат? Казвате, че преди 2 000 години някой дошъл. Преди 2 000 години дошла една комета. Ако е така и сега би трябвало да се яви. Ще бъде смешно една комета да се яви веднъж и после да я няма. Учените хора нямат понятие и досега какво нещо е кометата. Кометата, това е новородено слънце, което се явява, и като се роди, кряска, вика, обикаля навсякъде да я видят и най-после се настани в някоя система. Образува един свят около себе си, може да стане и слънчева система. Сега като на параход ходи. Учените хора ще кажат, че това не е така. Нямам нищо против. Аз мога да направя едно възражение, че е право. Може възражението на учените хора да не е право, но може и съвсем да е право. Те сами често правят възражения за своите теории. Много пъти един учен човек създаде една теория, след туй друг учен му възрази със съвсем друга теория. След това трети възрази, четвърти, и гледам теория след теория - и човешките умове се просвещават. Лошото не е там. Това е прогрес. Смяната на теориите е добър признак. Че учените хора мислят и че знаят - аз ги уважавам. И това не е лошо. Лошото е там, дето мислят, че науката е казала последната си дума, че няма какво повече да се учи. Като в църквата символът на вярата. Като прочетеш този символ - край. Но колко има да се коригира този символ! Вярва той в Единния Бог. Аз бих казал така: вярвам в Единния Бог, с когото съм говорил, вярвам в Единния Бог, на когото на гости съм бил. Вярвам в Единния Бог, който ми е дал Вечния Живот. Вярвам в Единния Бог, на когото слугувам. И всякога сверявам своето знание с Него. Туй значи „верую в Единния Бог". Какво ще ми казвате, че вярвате в Единния Бог! Каква разлика има между моя символ и техния? Или това е символът на вярата, който трябва да имаме? Тези, за да оправдаят своето невежество, казват: невъзможно е човек да говори с Господа, Той е Същество велико и трябва да се наредят ред светии между хората и Бога. Така е и на Земята. То е човешкият ред на нещата. До един голям човек мъчно се достига. Така е в слънчевите системи. В материалния свят е така, това е в реда на нещата, но това не е мярката, с която можем да определим доколко Бог е близо до нас. Можем да идем и до другата крайност, защото всеки може да каже, че говори с Господа. Ще направя определение с един символ, за да изясня какво нещо е реалността.

Питат: какво нещо е Любовта и безлюбието? Безлюбието, това е една пустиня, дето нищо не расте, дето всичко е замръзвало, няма вода, нито птици - нищо няма. Това е пустиня. Представете си, че живеете в един такъв свят. Като дойде Любовта, всичко в тази пустиня започва да расте. Извори се явяват, светлина се явява, животни, птици, хора - всичко има. И животът наново почва. Следователно когато Любовта дойде в твоя двор, ябълки ще израснат, сливи ще израснат, круши ще израснат, жито ще израсне, и веселие ще имате. И мисъл ще имате. Когато Любовта си замине, всичко туй ще изсъхне и нищо няма да остане. Сега казвате: искат нас да ни убедят, да ни представят другия свят, оня свят. Милтън е писал за ада, но както Милтън е силен, когато пише за ада, така и този италиански поет Данте е силен, когато описва ада. Много хубаво описват, понеже те описват Земята. Защото Земята е адът. По-голям ад от Земята няма. Когато Господ създаде света, една малко ангелче четяло една книга; то ходело в първо отделение и в буквара му имало написано, че е създадена Земя, че била особена, че на нея живеели хора, че имало там хубав живот. Заинтересувало се то и започнало да се моли , на един голям ангел да го заведе на Земята, да види тия красиви същества - понеже Господ ги е създал, трябва да са красиви. Големият ангел го турил на крилата си, донесъл го на Земята. Малкото ангелче като погледнало хората, казало: „Аз ти казах на Земята да ме занесеш, а не в ада. Туй не е Земята! – Туй е Земята, а това са хората, от които ще излезе нещо хубаво един ден." Ангелчето казало: „Занеси ме в небето, че когато дойде хубавото, тогава ме доведи тук."

Ние говорим за един живот, който не познаваме, Казвате: непонятен е духовният живот. Обратното казвам: няма по-понятно от духовния живот. Непонятен е материалният живот. Туй, което потъмнява човешката мисъл, туй, което потъмнява човешките чувства, това са ония желания на материята, вътрешните работи, които имаме. Може един предмет да го турите тъй близо при очите, че нищо да не виждате. С една златна монета можене да затворите цялото поле на Човешкото зрение. Може да имате една мисъл в ума си, с която да затворите цялото съзнание. За пример, мислите да станете богат човек, но най-първо, знаете ли какво неща е богатството? Искате да станете учен човек, но най-първо, знаете ли какво нещо е ученост? Искате да станете добър човек, но вие най-първо не знаете какво нещо е доброто. Доброто, това е една от най-великите науки. Но страшното в доброто е, че то е свързано със злото. Онзи, който се занимава с доброто и злото, той трябва да бъде гениален човек. И злото е велика наука в света. Едната наука носи смърт, другата наука носи живот. Казва Моисей, че Бог тури на изпитание Адам. И досега всичките богослови много хубави трактати пишат. От моето гледище казвам: много учени деца са те. Те пишат нещо, което абсолютно няма никаква основа в природата и туй никак не съществува. Това е толкоз вярно, колкото в една от американските колегии, един от знаменитите професори по зоология искали да го изпитат неговите студенти колко е учен. Взели и направили един нов бръмбар. Взели 50-60 вида разни бръмбари и от различните части съединили и направили един нов вид бръмбар и всичките много сериозно казват: „Господин професоре, намерихме един нов екземпляр. Вие сте учен човек и ще бъдете ли добър да ни осветлите към кой вид спада?" Професорът погледал, погледал бръмбара и казал: „Хъмбък, Това е ваша измислица, такъв бръмбар не съществува. Това е ваша измислица, вие сте го устроили." И те казват: „Учен човек е, позна, че е хъмбък". Сега и вие четете някоя скърпена теория, някой човек оттук взел, оттам взел, този философ казал това, онзи философ казал онова, еди кой си автор казал, друг автор еди какво си казал. И скърпи една нова теория. И казва: „Това е нова теория за спасението на хората." Томове има написани, все спасяват хората. Като се върнал един учен българин от странство, започнал да разправя как може да стане по-хубава баницата, която майка му разточвала. Бащата казва: „Хубаво, синко, ха сега по твоя начин да направиш ти баницата. Вдигнете тавата. Кажи как става баницата." Обяснява много хубаво, но баница няма. Мазната баница не става по този начин. Може учените баници тъй да стават, но те живот не носят.

Та казвам: всяка теория е упражнение, гимнастика на ума. Една хубава теория трябва да има свое приложение. Щом прекъснеш приложението на процеса, всички онези процеси, всички онези знания, с които процесът се скъсява, те не носят истината. Донякъде може да я носят, но във всяко едно знание трябва да има един завършен процес. Сега, за пример, вие може да кажете, че вярвате в Христа. Вярвам, не се съмнявам, че вярвате. Но в какво седи вашата вяра в Христа? Вие казвате: ние вярваме в Него. Добре, какво се ползвате, ако вярвате? И какво се ползва Христос? Защото трябва и вие да се ползвате, и Той да се ползва. Аз ще ви направя едно възражение, което и вие може да ми поставите. Писмо от Христос имате ли? Казвате, че нямате. Сега наскоро - не, преди 10 години - пак не. А сега, преди 10 дни? - Не. За Новата година имате ли писмо? Вижда ви се чудно, как е възможно да имате писмо от онзи свят. - Това е много казано! - Сега ще ви приведа един пример. Трябва да се разбират нещата в техния вътрешен смисъл. Иначе всякога можем да се заблудим. Това става в новите времена, в 19 век, когато се създаде интерес към окултните науки; един от европейските князе, няма да му казвам името, заинтересувал се и след това поискал да види своя Учител. Главното в окултната наука е: ученикът, който влиза в Школата, трябва да види своя Учител и той да му предаде своите уроци, защото без Учител може да четеш окултни книги колкото искаш, но те са безсмислени. Да четеш окултни книги, то е като да учиш музика, да разглеждаш нотите, без да има кой да ти каже как се пеят. Даже може да правиш опит да пееш, но когато дойде онзи видният музикант, той ща ти каже, изпее и изсвири всичко така, както е написано. И в окултната наука казват, че има два начина за съобщение с невидимия свят, с този окултен, таен свят - вътрешен и външен; външният за хората е подложен на съмнение, но ако се вслушате във вътрешния си глас, който е по-сигурен, няма да се излъжете. Правото е вложено във вътрешния глас.

И тъй, един ден този княз чува, че му казват: „Ще напуснеш палата си, ще се облечеш в прости дрехи, ще вземеш тоягата и ще отидеш при своя Учител." Казано-свършено. Веднага се облича, напуща двореца си, отива и сяда да проси. Минава един, минава друг, всички турят по нещо. Напълнила се паничката. Той като княз за пръв път има тази опитност. И чака да мине неговият Учител. Минава един човек, млад, на 33 години, и му казва:

– Какво си седнал да просиш, защо не отидеш да работиш?

Той си взема канчето и тръгва след този човек.

– Ти отиде да седнеш на пътя, да просиш, мислиш, че твоят Учител там ще дойде. Трябва да работиш, да се занимаваш с уроци.

– Каза ми нещо отвътре.

– Каза ти нещо вътре, но ти трябва да разбираш къде е тази улица, в училището трябва да идеш и там ще просиш знания. В училището ще идеш като ученик, а не да се курдисаш тук.

Този човек именно бил неговият Учител, но той още не го познава! Ученикът рекъл:

– Направих една погрешка. Какво да правя сега?

– Сега ще чакаш, докато втори път чуеш гласа.

– Дълго време ли ще бъде?

– Ще чакаш.

Когато ни се каже една истина, ние може да се обезсърчим. Обезсърчението нищо не значи. То е един акт материален. Ти се обезсърчаваш, мислиш, че нищо не можеш да постигнеш. Обаче в Божествения живот всичко е постижимо. Там, дето има живот, всичко е постижимо. Там, дето има живот, трябва да има време. Във времето, в безкрайността всичко може да се постигне. Човек трябва да разбере, че за сбъдването на всяко нещо си има определено време. Важно е да знаеш какво трябва да учиш в този момент. Този, който е направил света, не е направил някои неща тъй както учените хора. Има един свят, който от самата вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят е направен по образец на онзи, идейния свят.

Целта е животът, и то безсмъртният живот. Казвате: като умрем. Не е въпрос за умиране. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на послушанието, а после на търпението. Сега ние имаме два вида послушание, понеже двама души учители имаме. Бог казва: „Няма да ядете от това дърво на познанието на доброто и злото. Няма да ядете от това дърво дотогава, докато аз не ви позволя, аз да ви покажа как се яде от това дърво." Адам трябваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението. Но Раят беше едно велико училище, в което имаха право да влизат и ученици от противоположния лагер на тъмнината. И дойде един адепт от противоположната страна - от вън, от външните учени и каза: „Хубаво място е тук. Знаете ли каква сила се крие в това дърво?" Ева, ученичката на Адам, отговори: „Господ ни е забранил да ядем от него. – Но Господ ви опитва. Вие трябва да имате инициатива, да бъдете смели и решителни." И те послушаха него - наместо да послушат Господа, послушаха този адепт, ядоха от плода на забраненото дърво. (Сега се опитва едно послушание на българина.) И какви бяха последствията? Дойде смъртта. Следователно онзи адепт, който дойде в Рая, задигна живота на Адам. Открадна го и си замина, и остави смъртта в Рая. Като дойде Бог видя, че те са яли от този плод, разбра, че са се заразили вече. Както най-страшната от любовните болести е сифилисът - най-страшната проказа, която светът някога е виждал, тъй грехът е най-страшната болест, която съществува в света, която носи смърт и унищожава живота. Тъй седи истината. Ако тази болест влезе в човека, тя трябва да се изпъди навън. Когато Бог дойде, според законите на Школата Той облече нова дреха на първите хора и ги изпъди извън Рая, за да не се зарази той с тази страшна болест.

Казвате: сгреши човекът. - Не изпъдиха човека заради това, че сгреши. Не за греха, за непослушанието го изпъдиха. Казва тогава Господ: „Идете при този черен адепт вън и живейте. Понеже вие повярвахте на него, при него идете. Всеки трябва да иде при своя учител." И 8 000 години те са при своя учител в света, който ги учеше, че ако ядат от това дърво, ще станат богове. В човешка форма ще станат като боговете. И каквото каза този учител, те го туриха на Земята. Той беше много учен човек. Сега някои стават царе, някои стават князе, мантия си слагат; някои стават владици, че освен мантия и корона имат на главата. Някоя мома като булка също слага венец на главата си. Но дойде ден, на булката одират кожата, на владиката одират кожата, на царя одират кожата. Не е останала кожа в света, която да не е одрана. Науката показва, че от 8 000 години насам няма някой, на който кожата да не е одрана. Занимаваш се със спасението, но ти одират кожата. Както и да е, ще дойдеш до първоначалното търпение, до търпението на Бога. Сега търпиш, но това е неволя. Търпиш - дерат ти кожата, ти викаш, ревеш, но искаш - не искаш търпиш. Аз наричам търпение това кожата ти да е на гърба ти. Мен не ме интересува какви са били някога хората, но какви са сега. Мен ме интересува сегашният живот какъв трябва да бъде. Изразът, отношението ни към тази реалност, към която се стремим, постиженията на нашия сегашен живот, това ме интересува. Нали малкото дете трябва да расте? От това гледище животът на младия е краткосрочен. В сегашната култура животът на младия е краткосрочен. Не се знае дали ще стане стар. Младите хора са изложени на много болести и затова трябва да ги пазим. Младият е изложен на болести, на грях, на доброто и злото, и рядко може да издържи. Колко можем да издържим?

Нямаме достатъчно време, това сами го знаете. Яденето само колко време ни поглъща! Колко време ни остава на ден да учим? Ние сме в Египет, при онзи фараон, който ни управлява. Закон няма. Постоянно трябва тухли да печем. Едва ни остава време да мислим. Даже религиозният човек е роб на яденето. Може да смиламе жито като воденичаря, но брашното го взима онзи, който е господар. Вие ходили ли сте да наблюдавате воденичаря? Той смила зърното, но брашното го взима онзи, който е донесъл житото. И колцина от нас, като ядат, знаят как да ядат? Сега учените хора казват: пресмятаме какви храни трябва да се ядат, за да е здрав човек. Това не е наука, аз правя едно малко възражение. Какъв трактат са чели тревопасните животни? Какъв трактат са чели месоядните животни? Какъв трактат са чели мухите, пчелите? Ние казваме, че ако не се учим, не може. Съгласен съм, но пчелата, която отива да събира нектар, по кой принцип знае къде има мед? Казвате, че това е инстинкт. Това е залъгване. Не е инстинкт, никакъв инстинкт не е, както вие го разбирате. Мухата се е учила дълго време, за да разбере как да си намира храна. Пчелата работи 4-5 месеца и пак се връща в своя свят. Пчелите не са така глупави същества, както си мислите. Те са много умни същества, макар и в тази миниатюрна форма. Едно дете, като суче мляко от майка си, умно ли е? Като дойде на 10-15 годишна възраст, започва неговата интелигентност да се възстановява и да се развива един орган, чрез който човешкият дух работи. Защото ти може да съзнаваш нещо в себе си, може да си много музикален, ако нямаш орган, с който да изразиш във външния свят своята музикалност, тя какво ще те ползва? Може да си говорител, но ако нямаш език да изразиш своята реч, тогава мисълта ще остане затворена.

У нас трябва да има вътрешен импулс да изучаваме съвременната материя. Ние още не познаваме какво нещо е материя. Изучавали ли сте какво нещо е материята? Казвате: Субстанция. Какво нещо е субстанция? Или казвате: това е есенция, това са елементи. Какво нещо са елементите? Сега обясняват тези неща, но ние не сме дошли до края на обяснението им. Зад всеки елемент, какъвто и да е той, съществува една разумна сила. Зад водорода съществува една разумна сила. Водородът е израз на тази разумна сила, във всички отношения, съединения и разединения, които стават, той се подчинява на нея. Дето има закон, има разумност. Ние приемаме водорода за най-лекия елемент на Земята. Но има вещества, които са хиляди път по-леки от водорода. Да оставим това дали е така, защото може да дойдем до спор. Аз не искам вие да вярвате на всичко, но като започнете да изучавате степените на елементите, на частиците, ще дойдете до същото. Има такива вещества, които съществуват в света и които вие не можете да обясните. Как ще обясните човешката радост? Вие имате известни скърби в душата си, като че ли целият свят пред вас се разрушава. Но в един момент е така - някой наш приятел е казал нещо много малко. Много малка причина може да създаде цял преврат в човешката душа. На мен ми разправяше един господин във Варна: отчаял се един ден, не му се живее, иска да си замине за другия свят. Казва: не искам да видя никого. И вървял край брега. Влиза в една пещера и покрай него минава една малка мушица, започнала да ходи насам-натам. Веднага се изменя състоянието му и дохожда едно приятно състояние. Зарадвал се в себе си, че тази мушица го посрещнала. Зимно време било. Излязла и започнала да се върти около главата му - изменила цялото му състояние. И оттам насетне, откакто го посетила тази мушица, той започнал да мисли другояче. Слушах го и рекох на себе си: срамота е ти като човек да мислиш така. Тази мушица разбира живота по-добре. Като я видях, казва той, влезе в мен нещо, стана ми приятно, денят ми стана светъл. - Тази мушица е среда. Една Божествена енергия минава през тази малка мушица. Тя е дошла като един скъпоценен камък. Запалила го като кибритена клечица и произвела цял преврат. Като мине Божествената енергия през мушицата, произвежда преврат в неговия мозък. И трябва да знаете, че мозъкът от скоро е създаден. Нашият мозък е създаден изключително за физическия свят, той е най-крайният предел и най-висшето в природата, но центърът на човешкия живот не е главата. Ако вземете човека и проточите ръцете и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърът, там е най-важното място на човека. Като ви говоря, някои от вас ще кажат: в пъпа е. Не е в пъпа, но близо до сърцето. Там е най-разумното място в човека. Когато ти чувстваш, че нещо ще ти се случи, когато ти е мъчно или радостно, всичко това става в този физически център. Тук, в сърцето се намира духовното тяло, с което човек живее. Каквото и да направиш за туй физическо тяло, което така крепиш, един ден все трябва да се простиш с него. То е временно. Ние така сме свързана с физическия си живот, че искаме през целия си живот да закрепим това тяло, без да обръщаме внимание на духовното. Ако беше красиво и съвършено, то щеше да реформира физическото тяло. Процесите на яденето щяха да стават по друг начин, процесите на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването също. Чувствата не спадат към физическия свят.

Сега да обясним нещата. За да бъде здрав човек, той трябва да изучава природата. Понеже природата е постоянно дело на Бога. Вън от природата нищо друго не съществува. Съществува един свят, но между природата и този свят още не е образувана връзка, или казано другояче, в нас не е образувана връзка. Ако излезем извън живота на природата, ние не можем да влезем в този друг свят. Или ако влезем, той ще бъде непонятен за нас, ние няма да можем да си го изясним. Във физическия свят трябва да имаш очи, трябва да имаш уши, трябва да имаш обоняние, 5 сетива трябва да имаш, за да се ориентираш. Щом влезеш в другия свят, там трябва да имаш повече сетива. Другият свят коренно се различава от нашия. В онзи свят ти никога не можеш да видиш едно същество да си свива веждите. В оня свят ти не можеш да видиш едно същество да се прозява, да си наведе главата или да се намуси, да седи на стол, нито да спи по гърба си или по корем. В оня свят съществата се отличават коренно от нас. За тях е непонятно какво е това да направиш престъпление. За тях е непонятно как може един човек да се съблазни от пари, да вземе някой метал и да го тури в джоба си, и да мисли, че е щастлив. Те не могат да си представят да вземат 100 английски лири и да мислят, че това е осигуряваме на живота. За тях това е голяма заблуда. Златото за тях не е това, което е за нас. Те разполагат с истинско знание, което води към вечния живот, към законите на природата, към мисленето, към чувстването, към прилагането - това е техният живот. Златото те са го разложили и са го турили на работа. А ние го туряме в касите да седи. Дойде някой, задигне парите. А след това цял живот разправяме, че са ни обрали, че са ни взели няколко милиона, че сме станали нещастни, сиромаси. Много хора се самоубиват след като ги оберат. Защо? Защото им взели парите. В оня свят ти пари на човека никога не можеш да откраднеш, златото не можеш да му вземеш. Първо, като тръгнеш за оня свят, парите си не можеш да вземеш, златото си не можеш да вземеш също. В оня свят каквото пожелаеш, ще го имаш. Българите имат едно поверие: те вярват, че има една вечер, на Богоявление, когато небето се отваря и човек каквото пожелае, му се дава. Един българин турил главата си през едно малко прозорче и искал от Господа: „Господи, да ми дадеш пари една крина, голяма като главата ми." Парите дошли, но и главата му станала като крина, че той не могъл да я извади от прегръдките на прозореца, отвън останала. Дошъл негов съсед и се чудел защо се е заклещил така, че главата му ни напред, ни назад може да се движи, и тялото също не може да излезе от прозореца. Трябвало да се събори цялата стена...

И ние сме горе-долу в това положение: главата е в оня свят, а тялото е в този свят. Нито в този свят можем да направим нещо, нито в оня свят можем да направим нещо.В този свят не можем да направим нещо, защото главата ни я няма. В онзи свят не можем да направим нещо, защото тялото ни го няма. Писанието казва: трябва да се събори стената, да се освободи главата на човека. Тази глава не трябва да бъде голяма като крина. Една толкова голяма глава не е реална. Клетките, които живеят в такъв мозък, са страшни аристократи. Те са като турските бейове, какво ли не искат - това да направят, онова да направят, туй да бъде, онуй да бъде. Всеки ден, всеки час все искат нещо. И като не можеш да ги задоволиш, те ще те уволнят. Или ще си заминат и ти ще останеш на празни ясли. Тогава не в своята глава ще вярваш, но в глава, която представя Истината и която е в единство със сърцето. Силата на човека седи в мозъка му, но животът му седи в сърцето. Трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо не може да ни ползва, ако ние не можем да придобием живота.

Казва Христос: „Аз за това дойдох, да им дам живот в изобилие", и да се научат хората как трябва да живеят. За това има специфични методи и начини, не само празни думи. Цялата природа отвън: всички растения, плодове - ябълките, крушите, сливите - всички скъпоценни камъни, после металите - всички елементи са тясно свързани с човека. Те крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Сега учените хора използват силите на природата само за механически процеси, например електричеството е за осветление на градовете, за лекуване на известни болести; но някой път правят по-големи пакости, отколкото добро. Казвам: тепърва трябва да се проучва Природата. Ние казваме „Природа". В Природата са внесени съкровищата на нашия живот и ние тези съкровища трябва да ги изследваме и да извадим онези сили, които са скрити в тях. Тогава ще дойдем във връзка с един свят, близък до Природата. Защото тази Природа, която се открива, това е едното й лице, това са отрицателните природни сили, които действат засега. Ние живеем в една Природа, която има смени, тъмнина и светлина, живот и смърт. Другото лице на Природата е, където животът е непреривен процес и един непреривен прогрес.

Да допуснем сега, че си болен. Не всеки лекар може да лекува болестите, защото онзи лекар, който ще лекува известна болест, той трябва да има вещество, положително вещество, което е антипод на болестта. Или, казано другояче, той трябва да съдържа такъв магнетизъм, който може да лекува твоята болест. Има лекари, които като дойдат в къщата ти, детето ти ще умре, нищо повече. Има лекари, като дойдат, детето ти ще оздравее и без да му дават лекарство. Лекар, който няма необходимия елемент на лекарството в себе си, той не е роден за лекар, той е един професионалист лекар, по-често уморява хората, отколкото да ги лекува. В средновековието един лекар лекувал хората с топла вода. Той пущал кръв на болните и им давал топла вода. И цял живот като ги лекувал така, всички ги уморявал. „Досега нито един човек не съм излекувал, но нима другите лекари ги изцеряват?" - казвал за свое утешение. Да допуснем, че вие имате едно просто главоболие., Според съвременните теории, то се дължи на натрупване на известни полуорганични вещества, на събирането на повече водород или повече кислород, или повече азот, или повече въглерод, или други елементи в слепите очи. Този водород, този кислород, или този азот, или въглерод стават среда за събиране на известни енергии, които в дадения случай не употребявате в работа. Усещате едно напрежение в главата, като че ли ще се пукне. Как трябва да се лекувате? Българите имат стари баби лечителки. Доведат някого, който го боли главата, бабата ще го вземе в стаята си, ще вземе едно кокошо яйце, прясно, блъсне го в челото на болния, след това измива челото и човекът оздравява. Бабата му казва: „Никому няма да казваш, баба, че яйцето е счупено." Аз ви давам рецепта. Когато се измъти кокошото яйце на челото, главата ще оздравее. Туй значи, в преносен смисъл, да счупиш кокошото яйце на главата си. Важното е, че тази баба знае да лекува. И тя трябва да счупи яйцето - ако ти го чупиш, няма да оздравееш. Не само това, но има и растения, които могат да лекуват. Една ябълка може да ти послужи като лекарство, една круша може да имаш като лекарство. Всички растения, които съществуват, може да ги употребиш като лекарство и като храна, но трябва да знаеш как и при какви условия. Най-първо трябва да знаеш закона на своята мисъл. Ако ти храниш една отрицателна мисъл, ако ти храниш каквато и да е омраза към когото и да е, ти не може да бъдеш излекуван. Помни това! Понеже отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Следователно ти, за своето благо, за благото на своето тяло, за благото на своята душа, за благото на своя ум, за благото на своето сърце - ти трябва да отпъдиш всяка една лоша мисъл, която е лош проводник. Какво те ползва?

Ти седиш и казваш: има един, когото не обичам. Ти не обичаш този човек и това е причина за всичките ти нещастия. Откакто си го намразил, болестите те сполетяха. Казваш: не мога да го обичам. Не е въпросът да го обичаш, тури го малко настрана. Кажи: този човек не ми е направил никакво зло, той не ми е направил и никакво добро. Тури го настрана. Замести го с някого, когото обичаш, за да стане проводник. Трябва да обикнеш някого, за да се излекуваш. Ти може да обичаш баща си и майка си, в къщи те са основа за теб. Но, за да бъдеш излекуван, ти трябва да обичаш трето лице, отвън, човек, когото никога не си обичал. Може да направиш опит; може баща си, брат си да обичаш, той е основа, но трябва един друг човек, нов елемент, който ще послужи като проводник, за да се излекуваш. Когато Христос казва да се обичаме един друг, Той иска да каже: за да бъдем здрави, за да бъде нашата мисъл трезва, за да може да се разбираме, непременно трябва да имаме любов един към друг. Не само да се обичаме; ако любовта няма никакво приложение, какво ни ползва тази любов? Да храним Добри чувства. Добрите чувства са проводници на ония сили, които носят Божествения живот. Така има смисъл. Ще кажеш: заради моя прогрес трябва да изхвърля лошите чувства. Същият закон е: този човек, когото мразиш, той става причина ти да бъдеш сиромах; не ти върви - трябва да обичаш някого отвън, за да станеш богат. И за да бъдеш учен, пак трябва да има някого да обичаш. Онзи учен професор има някого, когото той обича. Всички постижения в света седят в този велик закон: да обичаш някого. Има два вида обич. Един германски професор се влюбва в своя студентка, но изгубва своята професорска катедра, завлича го студентката. Друг германски професор се влюбва в една много бедна студентка, но тя го повдига. Едната е черен маг, а другата - светъл. Едната да знаеш, че ще те смъкне - то е омразата. Като мразиш, и в омразата има любов. Защото онзи, който те мрази, другиго обича. Всякога омразата има противоположни на себе си. Ти не можеш да мразиш някого, докато не обичаш другиго. В сегашния живот например онзи мъж, който намрази жена си, защо я намразва? Защото обича друга. Той не може едновременно да обича силно и двете. Той като не познава закона, жената трябва да го познава: тя трябва да обича онази; която мъжът й обича, нищо повече. Тази е тайната на живота. Казвате: ама как така? Аз ще го науча, как той смее! - За нейно благо трябва да я обича, да влезе живот в нея, иначе нищо няма да добие. В нас има противоположности, които съществуват. Самият мъж не може да разреши въпроса. Вижда противоречието: той е обикнал тази жена, но се мъчи човекът, защото казва: какво ще каже жена ми сега? Жената не е авторитет. Защото, има ли право мъжът да обича всяка жена? Има право. Има ли право жената да обича всеки мъж? Има право, но всеки мъж да го обича във времето, което е определено за него. Има право: Кой е дал тази наука, че жената няма право да обича друг мъж? Съвсем друго е да обичаш друг мъж. Специфично ще го обичаш. Всеки мъж ще обичаш по особен начин.

Сега се изисква да мислите трезво. Вие мислите като децата. Като се говори за чаша, казвате: може ли човек без винцето? Може, защо не. Чашата не е направена за вино, за ракия. Чашата е направена за бистра вода, за най-хубавата бистра вода. Следователно в човешкото сърце, което е чашата на живота, трябва да се вмести Любовта - живот възвишен и благодатен. Сърцето работи с Любов, с безлюбието спира.

В новото разбиране казвате: аз съм християнин. Тогава как ще обясните този факт, дето Христос казва: „Едва ли ще се, намери човек да умре за своя си приятел." Апостол Павел казва: „Христос умря за нас." Кой застави Христа да умре за другите? Имаше една дълбока вътрешна причина, която го застави. Ако Христос не беше се подчинил на този велик закон, Той щеше да влезе в рамките на смъртта. Именно в този смисъл Христос дойде в света, за да покаже онзи истински път, че животът е в Любовта, не в омразата. Животът е в послушанието, а не в непослушанието. И ние трябва да се върнем към послушанието, към Бога. Послушание е потребно. Сега, каквото и да ви кажа, вие може да подложите моята беседа на критика. Хубаво. Аз ви похвалявам. Но питам ви: по-учени ли сте от мен? Не сте. Въпросът не е да спорим. Ако аз споря, то ще бъде за да покажа знанието си. Въпросът е, че онова знание, което мога да внеса във вас, може да се провери; Може да се провери, че думите ми са истинни. Това е знанието да използвате живота, туй благо, което Бог ви е дал първоначално. Това е наука - ако вие разрешите туй противоречие, което опитвате от хиляди години с онзи маг, който е казал, че може да бъдем като Бога. Ние казваме: ние сме като Бога, но виждаме, че не сме като Бога.

Правата мисъл седи в това: аз наричам силен човека, който може да смени в даден случай едно свое лошо състояние. Например дойде някой и ти казва: „Слушай, ти си цяло говедо." Аз правя превод на тази мисъл, това значи: никога не бъди в противоречие с любовта и с Бога. Не бъди в противоречие с живота. Това значи не бъде говедо. Ако аз взема в буквален смисъл думата и мисля, че съм говедо, това най-първо не е вярно! Аз съм говедо, ако се скарам с този човек. Но аз го поглеждам и казвам кротко: приятелю, крайно ти благодаря за хубавите думи. Ще ги помня. Вземам, записвам думите и турям своя превод. Аз правя превод, те са магически думи. „Не бъди животно". Това е най-обикновеният ватански език. Вол, говедо, кон, магаре - ще намерите превод на тия думи: да не бъде човек в противоречие с любовта, с Бога и да изпълни Божия закон. Ще бъдеш човек. Това ти е казал: не бъди говедо! Белият цвят на вола и рогата какво показват? Волът е вол, защото е в противоречие с невидимия свят. Той е турил бяла козина, понеже изгубил своята чистота. Следователно волът само чистотата може да го спаси. Ако всеки вол би разбрал, че той е в противоречие с разумния свят, че нему му трябва чистота, тогава той ще се спаси. Веднага рогата му ще паднат. Че по-нечисти от животните има ли? Този вол ще те поздрави, ще го видиш, ще те срещне, ще се ръкува с теб и хич няма да знаеш, че това е вол. Любовта има едно свойство. Онзи, който те обича, да остане всякога невидим за другите хора, да не подозира никой, че той те обича. Ще ви приведа един окултен мит. В една царска дъщеря се влюбил един момък, и никой не могъл да го види. Щом дойдат други гости, той не си отива, но веднага се превръща в едно плодно дърво. Казват: отлични плодове. Откъснете си, наскоро е садено. А пък някой път се превърне в някой хубав кон, който язди, пита откъде е, наскоро дошъл, Щом заминат гостите, нейният възлюбен взема своята форма. Щом дойдат чужди хора, се обръща или на извор, или на ябълка, или на круша, или на кон.

Какви са сега нашите понятия за любовта? Вие като имате някой, който ви обича, ще се похвалите и още насред пътя ще ви го вземат. Има ли някой в сегашния живот, мъж или жена, на които да не е взет любимия човек? И въпреки това, онзи, който те обича, той никога не може да те разлюби. Онзи, когото ти обичаш, никой не може да те застави да го разлюбиш. Ако някой ме обича, нищо не е в състояние да го застави да ме разлюби. Ако аз обичам някого, нищо не може да ме застави да го разлюбя. Така седи този велик закон. Да мисля другояче значи да съм в крайно заблуждение. И тогава се раждат нещастията на човека. В Любовта има признак как може да обичаш. Вие питате: кой е признакът? По какво познавате, че някой ви обича? По какво познавате, че той докрай няма да ви измени? Ако не ви измени, може да разчитате. Може да ви измени по единствената причина, че вие се съмнявате. По същата причина ние отдалечаваме Бога от себе си, прекъсваме връзката и казваме: Господ не ме слуша. Господ ли не ни слуша или ние не Го слушаме, причината е вътре у нас. Какъв е смисълът? Религията е наука за сърцето, а науката е наука за ума. Как ще ги примириш науката и религията? Няма какво да се примиряват. Пък и няма какво да се делят. Значи, религията е наука за сърцето, и ако е на сърцето, тази религия ще бъде безсмъртна. Казваме, че като умрем, ще идем при Христа, Той ще ни даде живот, но след 20 години. Сега трябва да дойде животът! В този момент трябва да има живот. Казва Писанието: „Ако чуете гласа ми, ще имате живот." Любовта в сърцето е една малка запалка. Ако ти посееш едно малко семенце или едно малко зърно в своя ум, или едно малко желание в своето сърце, не се отказвай от това желание. Един ден туй желание ще внесе у теб всичкото знание. Вие не трябва да бъдете свързани със сегашните си вярвания. Сегашните ваши вярвания турете за тор на туй новото знание. Казвате: къде ще отиде нашето знание? Къде отиде еврейството, когато дойде Христос? То стана тор. Сегашното християнство трябва да стане тор на Божественото учение, което иска да освободи хората от заблудите. Сега мъжете искат свобода, жените искат свобода, братята искат свобода, сестрите искат свобода, слугите, всички искат свобода. И право имат. Как ще им се падне тази свобода? Има едно разрешение. Щом направим един опит в себе си, да придобием свободата в себе си, ние и отвън ще знаем как да приложим закона. Тъй както те вървят, те ще си заминат, и разрешават въпросите на краткосрочния живот. Свободата всякога е краткосрочна. Ти се освобождаваш от затвора, утре дойде смъртта, хване те, задигне те, турят те в гроба, турят ти надгробен камък и казват: при Бога е отишъл. Не е лошо така да се мисли, но аз съм против заблужденията. Защо ще продължава една лъжа? Как е отишъл при Бога? Във времето на Иеремия много пророци имаше. Те бяха един вид като връзка между Бога и хората. „Тъй рече Бог." И за всички е естествено да приемат това, което пророкът казва. Иеремия е бил виден пророк, на почит, защото е казвал истината. Но и тогава имало безчет други лъжепророци, които всячески са се старали да пречат на истинските пророци.

Един ден глас отвътре му проговаря. Казват му: „Иди и кажи на тия лъжливи пророци, че каквото предскаже пророкът, ще се сбъдне. Вас не ви е пратил Господ, и каквото кажете вие, няма да се сбъдне." Казвам: и в сегашното време има доста пророци, пророкуват навсякъде; чули-недочули, разбрали-недоразбрали пророкуват. Но знание трябва, знание за живота, за действителния живот какъв е. Какво е отношението между душата и сегашното тяло, какво е отношението между човека и природата? Какво е отношението между мозъка и симпатичната нервна система? Какво е отношението на ръцете спрямо краката, какво е отношението между човека и Бога? Има отношение. Деформиране става на краката. Деформиране става на ръцете. Деформиране става на лицето. Деформиране става на очите. Деформиране става във вътрешните органи, в мозъка. Защо? Щом започнат зъбите да се наяждат, развалят се един от друг, и така всичките зъби изпадат, венците вече не ги държат. Защо? Има причини, преди всичко вътрешни. Между нашите чувства и нашите стремежи има отношение. Вълнува те една малка лоша мисъл. Това е зараза. Казваш: Господ да я премахне. Че тя е у теб. Ако в този лош човек не можеш да намериш една добра черта, която да обичаш, тогава де е твоето знание? Я вижте онзи учен човек се занимава с киселините, турил я в едно шишенце, потребна му е тази киселина. В друго шишенце има основа, с киселините и с основата той работи. Един лош човек тури го в шишето, той е киселина. Може да работиш, имаш една основа. Ако нямаш основа, не може да образуваш никакво химическо съединение. Турците казват: светът да изгори, не искам да зная. Основа е той. В живота има някой лош човек, радвай се. Ако събереш основата и киселината заедно, ще извадиш сол, но да се образува сол, трябва да туриш някой метал. Значи, за да се произведе едно равновесие, ще трябва да имаш търпение в себе си. Ти си нетърпелив. Ще вземеш храна, която съдържа повече метали, ще вземеш малко храни, които съдържат киселини, ще ядеш и храни, които образуват основи. За да се образува едно съединение, например сол, ще станеш по-търпелив, ще правиш ред опити, докато стигнеш до тези храни, които ще са най-добри за теб. Ученият човек знае храните, които са полезни за него. Някой яде само сладкиши, но това е крайност; друг пък не яде сладко, и това е друга крайност. Три вида храни има: сладките храни правят човека по-мек, основа има повече. Киселите храни правят човека активен, но трябва да се образува между сладките и киселите храни сол, равновесие да има. Лютивите храни правят човека буен, решителен, смел, енергичен, гневлив. Важно е да мине храната в твоята мисъл и чувства. Ако ти след като ядеш не усещаш, че енергиите на влязлата храна не са изменили твоята мисъл, не са изменили твоите чувства, ти още нямаш основа, мязаш на воденицата, която мели брашно. Брашното се взема, а дерменджията ще вземе паспала. Защо някои дерменджии имат воденица? Защото са тщеславни. Какво ще изкара воденичарят като цял ден мели?

Вие може да имате каквато искате вяра, каквато искате религия; вие може да бъдете безбожници или верующи. Безбожниците - на воденицата. Вземете вашата вяра и я оставете за вас, а вашето безверие оставете на воденицата. Но наука има и за безверните, и за верующите. Безверниците и верующите еднакво дишат въздуха. В едно отношение са безверници, но в друго отношение са като мен. И ти приемаш въздуха като мен. Светлината не приемаме със задната част на главата си, а с очите си. Хляба го приемаме през устата. Казваш: „Аз имам особено верую." Ти ядеш по същия начин, както аз ям. Ти дишаш по същия начин, както аз дишам. Има значи едно верую, което е общо. Ако приемеш въздуха за основа, ти приемаш неговите елементи. Ако знаеш само как да приемаш въздуха и какво да изговаряш, когато дишаш, ще се ползваш много повече от това дишане. Когато Христос дойде при слепия, взе кал, плюна, намаза му очите и му каза: „Иди сега и се умий." Той отиде, изми се и прогледа. Казвам: това беше Христос, разполагаше с наука, със знание, със сили. Слепият пожела и повярва, че може да му се отворят очите, И му се отвориха очите. Ако ти имаш знания като Христа и срещнеш някой сляп, който те е очаквал, може да плюнеш, да намажеш очите му и той като се умие да прогледа. Ти ще кажеш: „Аз не съм Христос." Щом като не си Христос, да ти кажа какво ще бъде с теб. Ти ще бъдеш един роб, ти ще бъдеш един човек нещастен, ти ще бъдещ един човек само на условията. „Добре. Ама аз искам да бъда като Христа." Ти искаш да бъдеш като Христа, да имаш корона, патерица, скиптър. Знанието на Христа трябва да имаш! И да имаш в себе си онази самоувереност, като онази баба: в къщи ще вземеш, ще блъснеш яйцето в челото на болния и като излезе отвън, този да каже: „Оздравя главата ми, не ме боли вече." Имаш лишеи по гърба; мажеш ги с катран, не върви. Има хора, които само като духнат на лишея отгоре, и оздравява, лишеят го няма, търсиш го - няма го. Плюнат - и след два дни го търсиш, лишеят го няма. И знаете ли какво нещо е плюнката? Вие сутрин като станете, ако няколко пъти плюете върху някоя котка, след два дни тя ще умре. Защо постоянно плюем ние? Защото трябва да чистим мислите и чувствата си. Чисти чувства се изискват всякога от нас. Всеки един от нас да знае какво нещо е омразата. Срещнете някого и не може да го погледнете. Представете си, че вие се влюбите в някоя мома от високо произхождение, някоя княгиня. Тя казва: „Слушай, ще си отидеш. Ако ми донесеш една боа жива, само тогава ще имаш моята ръка." Ти какво ще правиш сега? Сърцето ти гори от девет места, а тази мома иска една боа, да я хванеш за врата, че да й я занесеш. Ако можеш да овладееш тази змия, ще покажеш, че имаш любов. Ако не можеш да я занесеш, всичко друго е напразно. Изпитание е това. Тя казва: „Ако ти не можеш да ме познаеш като царска дъщеря, ако ти не можеш да ме познаеш като онази боа, ти не можеш да ме вземеш." Какво значи това? Питам аз: как ще бъде във вас, две противоположности да имате? Как е възможно да мразиш баща си? Ти казваш: как е възможно тази мома да бъде боа? Как е възможно да мразиш баща си, че не е ли същото нещо? Ето противоречието: в омразата и любовта към баща си ще разбереш две неща. Ще разбереш, че баща ти има две естества. Ще разбереш от две места баща си. Едното естество ще хванеш като тази боа, близо до главата, да познае, че си силен. Другото естество ще оставиш свободно. Ти ще хванеш нещата за врата, когато са лоши, а ще ги оставиш свободни, когато са добри. Тогава: ако нещата са лоши, за врата ги дръжте. Имам ли право? Ако са добри, оставете ги свободни. Разговаряйте с тях като със свободни. Вие искате сега да галите змията отгоре по главата. Това не е наука. Змията не се глади отгоре. Змията има известна интелигентност, трябва да знаете да й говорите. Разговаряли ли сте вие със змиите?

В света има един велик закон: това, от което човек го е страх най-много, винаги идва до главата му. Туй, от което не го е страх, и то идва до главата му. Искате любов - тя дойде; вие се плашите, че ще изгубите любовта - то ще бъде. Страхувате се, че ще живеете дълго - идва животът. Страхувате се, че ще изгубите живота - и умирате. Страхувате се, че ще сгрешите - и сгрешавате. Вярвате, че ще се покаете - и се покайвате. Вярвате, че ще станете учен човек - и ставате. Каквото мислите, това ще бъде. Във всеки даден случай човек трябва да уравновеси своите мисли, да е господар, да е приятел на доброто и господар на злото. Сега съвременните хора искат да бъдат господари на злото и приятели на доброто. Това е философия. Религията е наука за любовта. Науката е наука за Божествената мъдрост, за Божията сила, с която човек трябва да започне. Досега ние сме били затворени в затвор. Тепърва трябва да живеем, да се създадат нови тела, нови глави, нови способности, нови дарби да развием и тези палещи въпроси ще ги разрешим. Всеки един от нас трябва да вземе участие в разрешението на тези въпроси. Като разреша нещо в себе си, аз съм внесъл нещо в света. Не само това, но аз съм вече съработник на онзи, великия свят, с онези същества, които работят за преобразуването на този свят. Сега имаме механическо разбиране за това преобразувание. Трябвало да дойдат да ни освободят. Питам: русите ни освободиха - освободиха ли ни наистина? Освободиха ни от турците. Няколко града със свобода имаме. Но онази свобода, която българите искат, имат ли я? Нямат я. Други освободители трябва да дойдат. Пак трябва да ни освободят. Че тепърва пак трябва да ни освободят...

Седем пъти трябва да бъде освободен човек! Трябва да бъде освободен от тялото, трябва да бъде освободен от сърцето, трябва да бъде освободен от ума, трябва да бъде освободен от чувствата, трябва да бъде освободен от душата, трябва да бъде освободен най-после от духа. Знаете ли какво нещо е дух? Да бъде освободен човек от духа, това е негативната страна на свободата. Сега иде положителната й страна, именно: свободата трябва да бъде на духа и на душата на човека, на ума и на сърцето. Това е цяла наука. Тогава човек, който има тези познания, ако може да употреби чувствата както трябва; най-после ще бъде свободен и ще може да има живот какъвто той иска. Ще бъде господар не на другите, но господар на себе си, ще бъде приятел на всички около себе си. Онези около него, които са лоши и онези, които са добри, всички ще му бъдат приятели. Всички трябва да се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и приятели на вашите добри мисли. Всички трябва да се стремите да бъдете господари на вашите лоши желания и приятели на вашите добри чувства. Сега вие ще кажете: най-важното не казахте. Прави сте. Най-важното оставих за себе си. Защото аз съм от онези готвачи, които след като сготвят, първо сами опитват яденето. Аз не готвя, без да вкусвам, не само това, но отделям най-хубавото за себе си. Да ви говоря истината. От тази тенджера отделям най-хубавото за себе си и на другите ще дам от нея. Някой ще каже, че най-първо ще ви даде на вас и после на себе си. Той ви залъгва. Аз ако не зная как да сипвам на себе си, няма да зная как да сипя и на своите ближни. Най-първо аз правя опит със себе си. Ако за мен излезе право туй учение, което проповядвам, непременно ще бъде право и за всички. Аз каквото ям, зная дали е сготвено хубаво или не. Ако не е сготвено добре, втори път вземам предвид какво трябва да се прибави: ако туря пипер, турям му с мярка, колкото му трябва; ако му туря сол, ще му туря толкова, колкото му трябва; може да му туря и краве масло.

Един свещеник препоръчал на един човек да яде дървено масло. Но той имал свинска мас, а бил беден. Взел едно дърво, пробил една дупка в него от половин сантиметър и започнал да прекарва свинската мас през дървената дупка и да пие от нея като дървено масло. Пита го свещеникът: „Хубаво ли е дървеното масло? – Много е хубаво. Прекарах го през дупка." Умен човек! Той мисли, че като прекара свинската мас през дървената дупка, тя ще придобие качеството на дървото.

Ние, ако отказваме да ядем месо, имаме предвид известно научно основание. Ако десет години ядеш свинско месо, в тези десет години можеш да се опорочиш. Един български свещеник ми разправяше; „Всичко сполучвам да преодолея в себе си, но по Коледа от свинско месо не мога да се откажа. Всяка година този дявол все ме изкушава. Като дойде Коледа, все ще си кусна малко. Не го обичам, но все ще си хапна малко, и после боледувам. Всякога, когато съм ял, боледувам цяла седмица. След туй казвам: идната година няма да ям. Дойде идната година и пак ям. Не е било нито един път след като съм ял, цяла седмица да не боледувам. Като дойде Коледа ям и после ме стивосват." Аз го похвалявам, че е ял, иначе, ако не беше ял, нямаше да ви дам този пример. Казвам ви го, за да обясня един принцип.

Вие очаквате да дойде Христос, да се изправи пред вас, да Го видите. Като дойде Христос, вие ще Го подложите на голям изпит. Ако дойде днес Христос, на колко места ще го спрат да му искат лична карта? Ако дойде в България ще му искат лична карта, ако дойде във Франция, и там ще му искат лична карта. Ако нямаш паспорт, ще те считат нелегален.

Това е наука: „От смърт в живот." На всинца ни предстои една важна задача: туй знание, което имаме, от него да се домогнем до онова знание, с което можем да съградим своето бъдеще. Не само болният търси здраве. Невежият търси знанието. Човекът на безлюбието търси любовта. Вие търсите винаги противоположното в света. Аз бих дал на всинца ви церове. Но ако ги търсите буквално, ще имате обратни резултати. Ако ви кажа: раздай половината от имането си, за да бъдеш здрав, ще почнете да гледате отгоре надолу и ще кажете: „Как е възможно да любиш всички?" Това значи да считате, че в живота съществува едно единство между всички хора. Ако не схващате така, не може да любите всички хора; то е немислимо, съзнанието не може да го обхване. За да обичате едно същество, трябва да го обхванете с вашето съзнание. Ако не можете да го обхванете, не можете да го обичате. Щом едно същество ви обхване със своето съзнание, вие се ограничавате; като ви хване някъде, не ви пуща. То казва: „Тук при мен ще седиш!" Има си книга, пише къде си ходил, къде си се явил. Щом не те обича, не те ограничава, ти си свободен да ходиш, където искаш. Щом те обикне или щом го обикнеш, пак същата история. Как ще се справите сега с тази история? И омразата е потребна. Омразата е киселина, и тя е потребна. Представете си, те чуй същество, което люби, не сте вие. Вие сте зрител: наблюдавате онзи, който мрази и онзи, който люби. Или сте ученик. Тия две същества, които любят и мразят, те са вътре във вашия дом; вие не се месете в работата. Ако така не разрешите въпроса, никога няма да дойдете до истината. Щом мислите, че вие любите и че вие мразите, се заблуждавате. Трябва най-първо да се освободите от онова същество, което люби. Усещате любовта, тя действа. Дойде омразата, и нея усещате. Трябва да се научите да се освобождавате от тях, да не се вплитате в техните мрежи.

Сега ви пожелавам на вас от смъртта да минете към живота, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата. Това е смисълът. Само по този начин за в бъдеще вие ще си създадете нов живот. Защото ще срещате какви ли не работи отсега нататък. Знаете ли какви планини има да преминете? Знаете ли какви глетчери има да минете, през какви бурни и големи морета има да минете? Ще минете през центъра на Земята, през. всичките огньове, през какви страшни работи ще минете! Някой път ще желаете да ви се затворят очите и да минете. Трябва да имате живот и ще вярвате, че животът никой не може да го разруши; и тогава ще бъдете герои. Вие мислите, че сега ще ви вземат с някоя колесница оттук и направо на небето ще идете без никакво страдание. Аз бих казал, че може да бъде така, но отсега нататък вие трябва да имате любовта, понеже ще държите най-мъчния изпит. Туй е закон. Колкото човек става по-учен, по-мъчни задачи му поставят. Някои от вас сте остарели и казвате: остаряхме. Пипате си главите, брадите, казвате: остаряхме, побеляхме, бръчки имаме. Хубаво е, че имате бръчки. Хубаво е, че имате бради, да не сте за съблазън. Едно време бяхте красиви, но все палехте чергите на момците. Сега погрозняхте, никой момък не се пържи за вас. Едно време бяхте богати, съблазнявахте хората, а сега осиромашахте и никого не съблазнявате. Радвайте се! Аз така гледам на живота. Във всички условия, в каквито и да се намирате, то е само за един малък момент. Сиромашията е един малък момент. Богатството е един малък момент. Благодарете на Бога! Схващайте думата „Бог" правилно. Аз употребявам думата „Бог" в съвсем друг смисъл. Аз говоря за един Господ, за Когото никога не сте слушали. Вие никога не сте слушали за този Господ. Каквото имате, всичко Нему дължите. Вие за Него де сте мислили и никъде Го няма в света.

Аз говоря за този Господ, Когото всякога ще намерите навсякъде. И мъртви, и живи, и ангели, и човеци, и растения, и животни - всички в света черпят сила от Него. Единственото същество, което ни подтиква към възвишеното в света, това е Господ. Няма какво да спорим за Него. Еднакво дишаме въздух. Еднакво възприемаме светлината, еднакво сме свободни, еднакво сме богати в Него. Той ни е турил на разни работи. Едного турил касиер на парите и той се заблудил, че е богат. На някого дал голямо тяло и той мисли, че е силен. А после Той му показва, че не е нито силен, нито слаб. Та Божественият живот - това е смисълът на сегашния живот. Ако го постигнете, тогава всички наболели въпроси, които имате, каквито и да са те, ще се разрешат. Ако главният въпрос се разреши, всички други въпроси - икономически, социални и прочее - ще се разрешат. Следователно трябва да започнете с най-мъчния въпрос. Германците в миналата война атакуваха Вердюн, но не сполучиха, понеже те нямаха за цел да превземат Вердюн, но имаха за цел големите богатства, складирани за Франция. Това е лакомия. Ако искаха Вердюн да вземат, щяха да го вземат. И ние имаме да превземаме „Вердюн", но имаме нещо користолюбиво, затова няма да го вземем. Ако германците не искаха богатствата на Франция, те щяха да сполучат. И после като се свърши войната, какво стана? Ако у вас влезе каквото и да е користолюбие, вие ще претърпите крах. Това значи: когато човек атакува една силна крепост, той трябва само да стане господар на крепостта, господар да стане на положението.

Това е за Новата година. Да посрещнете вашата майка, която иде. Аз казвам: майката на Любовта като ви погледне, да ви намери малко благонадеждни. Тя ще ви даде ново учение. Може да ви завари такива, каквито сте сега. Ще кажете като апостол Павел: „Дано като дойде, да не разплаче мнозина от вас." Тя не обича да плачете.

На всинца ви пожелавам нов живот. Не четете на брадите колко косми има. После, никога не туряйте в ума си, че сте стари. Никога не мислете, че сте грешни. Никога не мислете, че сте бедни. Че сте бедни, туй не е право. То е лъжа. Никой не е беден. Да мислим, че сме бедни, не е така! Всеки един човек има в себе си възможност да стане повече отколкото той е мислил.

Спретнете се през тази година да имате един глас. Спретнете са да учите. Късно ще лягате, рано ще ставате, ще учите. Няма да заповядвате никому. По-малко ще ядете, повече ще работите. През тази година това се изисква. Ако така работите, през тази година ще се подмладите с 5 години. Идущата година с още 5 – 10. Идущата още с 5 – 15. За десет години по 5 години като се подмладявате, с 50 години ще се подмладите, а пък за сто години по 5 - с 500 години ще се подмладите. Ако с 500 години можете да се подмладите, то е вече „От смърт в живот".

Отче наш

14. неделна беседа, държана от Учителя на 3 януари 1932 г., София, Изгрев.