Разлика между версии на „За бъдещите хорове на братството“

Версия от 11:21, 30 октомври 2010

Цветана - Лиляна Табакова

Архивни материали

КАКВО ГОВОРИ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪДЕЩИТЕ ХОРОВЕ НА БРАТСТВОТО

записала сестра Цветана - Лиляна Табакова

Учителят ни говореше какъв ще бъде хорът на Светлото Бяло Братство.

Материалът е записан с молив и поради избеляването на молива ще трябва да ...

Най-малкият хор на Светлото Бяло Братство ще бъде от 33-ма души. Тука е мястото да пиша, че Учителят каза да не наричаме Братството с думата Бяло, но да го наричаме Светло Бяло Братство, защото бялото е само боя, която не придава същността на братството, а светлото е дума, която дава и предава същността на Братството.

Учителят казва: бъдещата симфонична музика ще бъде съставена от човешки гласове, които ще пеят от пет до седем октави. /Певците на шестата раса./ Какво представлява от себе си хорът - хорът представлява едно групово събиране на хора, които пеят в уравновесено гласово единство и хармония. Хорът пее с изразност, художествена точност, единство на мислите, идеите и чувствата на всички хористи при изпълнението и това е едно от главните условия за звучността на хора.

Сега да се опитаме да си представим как звучи един такъв хор. Ние първо ще се удивляване на пълната, пълноценна звучност и се удивляваме на абсолютното сливане на всички гласове в един акорд. В това обедиенно съзвучие ние не чуваме нито един отделен глас и нито една отделна партия. Всичките гласове обединено се сливат и образуват прекрасно звучене на акордите. Целият хор със своите прекрасни певци се явява пред нас като един жив организъм. Звучащите вълни на акорда могат да се разширяват с голяма сила и мощ или да утихват и ние да се удивляваме на абсолютното единство, слятост и равновесие, които не се увреждат от голямото разширение или затихване на звучността. Учителят каза, че това се постига като всеки хорист се вслушва в звученето на своя съсед. Също всеки певец и цялата партия трябва да се вслушва в целия хоров акорд. В уравновесения и чисто интонирания акорд трябва да се вслушва всеки хорист даже и при три пъти пиано /ррр/ и това ррр да звучи и в най-отдалечените ъгли на салона.

Ансамбълът и строят на хора зависят от всеки певец по отделно и от всяка партия по отделно и се устремяват в една точка, в един фокус. Тази точка, този фокус е самият диригент. Учителят каза: диригент може да бъде само Бог. Диригентът може да бъде само един чист човек. Най-добре е във време на репетициите диригента да дирижира хора, а на концерта той да седне на първия ред и мислено да дирижира хора. Хористите чувстват сила и подем когато са в общение с диригента. В бъдеще при шестогласните и шестокласните изпълнители ще се постигне най-голямо усъвършенстване на това изискване.

Основните елементи на хоровата звучност са неизменяеми. Ако в хора няма ансамбъл разваля се хоровата звучност, защото няма вече уравновесяване между всяка партия и между отделните гласове. Отсъствието на строя се отразява отрицателно на строя и нюанса. Отсъствието на ансамбъла разрушава звучността на хора. При отсъствието на строя хористите пеят несройно, неточно и фалшиво. А без нюансите хоровата звучност е бездушна няма присъствие на музикални същества. Ансамбъла строя и нюансите, тези елементи се изискват при изпълнението на хора. Ние не трябва да смесваме изпълнението на едно произведение с хоровата звучност. Когато хористите нямат добра дикция, това ще се отрази отрицателно на изпълнението на произведението, но няма да повреди хоровата звучност, хоровата звучност не се накърнява. Отсъствието на ритмика, на дикция и правилно темпо, се отразяват на хоровото изпълнение, но не нарушават хоровата звучност. Ансамбъла, строя и нюансите си остават главните и неизменяеми елементи на хоровата звучност. Те са основите на хоровата наука и изкуство. Учителят казва: в окултно-мистичния хор всеки певец трябва да бъде мистик, да е минал школата на Учителя, за да се започне с новата школа по пеене. Такъв певец когато влезе в хора да се впява и внимателно да се вслушва в своята партия и в своите съседни партньори. Когато това се спази се получава единство и изравняване на всяка партия. Всяка партия да се старае да изравнява силата и звучността с другите партии. Всеки хорист във всяка партия трябва да се вслушва в останалите партии и душевно да се свърже с тях. Всяка партия след като е достигнала единство и хармония в чистота на интониране и в художествено-изразното изпълнение, трябва да се вслушва в останалите партньори и партии, да следи дали изпятия тон отговаря по височина и сила на другите партии в хора. Всеки хорист трябва да бъде в непрекъсната вътрешна връзка с мисълта и указанията на диригента, да ги проумява и да ги прилага в пеенето. Хористите като изпълняват горните правила от Учителя ще достигнат до едно идеално музикално изпълнение и художествена изразност. Учителят също каза, че диригента трябва да повтаря тия искания от хористите. Учителят продължи: има женски, мъжки и смесени хорове. И най-малкото число за образуване на партии е числото 3. Най-малкото число за образуване на всяка хорова партия е числото 3. Учителят казва че хорът на Всемирното Светло Бяло Братство трябва да бъде от 30, или 33 или 36 души. Диригента ще избере от сестрите първо две или три най-прозрачни гласове със златен тембър и втори три сестри с малко по-плътен сребърен тембър - три сопрана и най-после ще избере още три сопрана с най-плътно медно звучене също три сестри. Всичко девет сопрани. Също три златисти, три сребърни и три медни алти. Също и по три златни, три сребърни и три медни тенори. Басите могат да не бъдат девет, а шест. Получава се 33-ма души хор. Нареждането върху сцената е много важно нещо. Ако поставим партиите на първите групи в противоположните краища на сцената те няма да звучат добре, защото имат еднородни регистри. Те всякога ще се стремят да бъдат една до друга. Ако отделим басите от октавистите, басите ще протестират. Защо? Защото басите се опират на октавистите. Ето защо близкостоящите партии трябва да стоят в една близкостояща група. Партиите на сопраните, които носят голяма част от мелодията трябва да стоят наравно пред лицето на диригента. Партиите на средните които запълват хармоничния материал и пространството между високото и ниското звучене могат да се разположат между която и партия е най-удобно. И накрая партията на ниските гласове върху която лежи цялата звукова тежест на акорда трябва да звучат в центъра. За организационната част на хора диригента трябва да има един помощник. Диригента трябва да бъде изпълнен с любов към работата си и към хористите. И хористите трябва да имат абсолютно доверие в него. Първото изискване в хора е ансамбъла, второто изискване е строя и третото изискване е нюанса. За постигане на баланса всеки хорист трябва да се уравновеси звуково и да се слее със своята партия. И всичките партии да се уравновесят звучно. Учителят казва че диригента трябва да бъде чист и съвършен една чертичка по-долу от ангелите, защото музикалната интуиция на диригента към ансамбловото звучене е от голяма важност за хоровото съвършенно звучене. Интуитивното познание в тази музикална област не е добре познато на официалната музикална наука. За постигане на ансамблово звучене между хористите и партиите в хора се изисква: 1. Еднакъв брой певци във всяка партия. 2. Еднакъв тембър на гласовете във всяка партия.Има певци, които рязко се отличават по тембър от хора. Такива певци не трябва да се приемат в хора. Например гласове със сетно и силно вибрато или тъй наричаните тремолиращи гласове. Защото рязкото им вибрато разваля чистия ансамбъл. Броят на певците също трябва да бъде уравновесен, също и качествата на гласовете им. Когато има участие и на солист, хорът трябва да бъде на определено разстояние от солиста. Но разликата в силата на звука да се внимава. Да не се късат нишките които свързват солиста с хора и да не се получи изолираност и разделеност. За това хорът по отношение на солиста трябва да пее една степен по тихо. Солиста пее форте, а хорът трябва да пее пиано. Хорът трябва да се стреми да бъде като един фон на солиста. Ако солиста е бас, басовата партия да пее по-тихо, особенно при височините. Третия вид отклонение за уравновесено звучене е изпъкване на главната тема. Когато съчинението е с контрапунктичен стил уравновесеното звучене е много по-обширно и сложно. За да се постигне пълен ансамбъл, диригента трябва да се прояви като мистичен художник изпълнител. Диригента трябва да говори на хористите във време на работа за дишането. Дишането е източник на живот. От живота иде здравето, а от здравето иде чистия звук. За да се образува звука в гласовия ни орган трябва да се овладее правилното дишане по методите на Учителя. Диригентът трябва винаги да бъде свързан с Бога и Духът с всички певци. Да възприема духовната струя, която иде от горе, от Слънцето и да работи винаги с вдъхновение. Ансамбъла, строя и нюансите да се възприемат интуитивно от хористите, солистите и диригента. Диригента трябва да даде правилата за дишането. При правилното дишане звукът се създава съвършен и може да се владее от певците. Диригента трябва да бъде винаги в подем и да създава бодрост и възходящо настроение у певците хористи и солисти. Диригента никога не трябва да превиши чувството на художествената мярка. А най-вече той трябва да избягва излишни движения. Как да се изрази и да се изпълни ангелската музика на физическия свят и божественото пеене на физическия свят? Ангелска и божествената музика за да се прояви и да стане достояние в своето съвършенство на человеците трябва да се прояви при автор адепт на човешката музика и на Светлото Бяло Братство. От един адепт Светият и Велик Учител на цялото човечество. Авторът пък на тази композиция трябва да бъде съвършен диригент който да може да изрази скритата идея на тази композиция и на висшите същества и те ще проявят съвършенството на Божествената музика. След постигането на ансамбъла и строя диригента трябва да придаде нюансите на изпълнението на хористите и солистите ако има такива посочени в дадената композиция. Това постижение при хоровото изпълнение се изразява с оня Божествен израз, с който е била възприета от самия автор. Разнообразните и тънки начини при нюансирането ще дадат възможност на диригента да достигне голямо майсторство и вдъхновение, обаче диригента трябва да внимава да не се впусне в произволни и крайни тълкувания при изпълнението. За ансамбъла и за строя има една опора, но за нюансите въпросът е много по-сложен. За това диригента може да дойде до изопачаване при изпълнението. Думата нюанс е френска дума и значи отенък. Всеки е виждал дъгата на небето след спокоен дъжд. Спектърът, който е съчетан от седемте цвята е съчетан от безкрайни нюанси на цветове. Например от единия тон до другия тон има непрекъснато разлагане на цветовете по едва уловим нюанс. Самите цветове на дъгата може да ги сравним с тембрите на звуковете и на човешките гласове. Смяната на цветовете на дъгата от светли към по-наситени цветове можем да сравним със силната и тихата звучност на тоновете при хоровото изпълнение. Под нюанс разбираме различните степени на силата на звука. В нюанса се включва не само различния оттенък на силата на звука но и пласичността на ритъма и пластичната изящност на художественото съдържание - начин да се предаде на звука различна сила и да се смени художествения израз. Чрез нюанса се изразява художественото съдържание на композицията. Нюансите са външната проява на вътрешното съдържание на композицията. Всяко произведение има една основна идея вложена от автора и тази идея трябва да не се изопачи при дирижирането и нюансирането от страна на диригента. Тук диригента влага и своите индивидуални чувства. Да не се забравя следното: авторът и диригента да не забравят чувството за мярка. Обикновенните и неталантливите не могат да достигнат майсторство защото нарушават чувството за художествена мярка по време на изпълнение на дадено произведение. Учителят също ни каза, че чувството за художествена мярка е богатство което музикантът носи от далечното си минало като Божествено качество. Без това чувство за мярка не може да се постигне художествено изпълнение. Двигателната сила на изпълнението е даденото темпо от автора. Например композиция написана с темпо анданте, а се изпълнява от хора алегро губи смисъла и идеята си. Когато един звук е разширил своята трайност той добива пълнота и цялата композиция зазвучава пълно и широко. За постигането на това се изискват две условия: 1. Много внимателно да се преминава от един звук в други като се внимава да се избягва и най-малкия тласък на въздуха. 2. Многократно да се изпяват само гласните в сричките, да се тушират съгласните и да се избягва и най-малкия тласък на сричката. През това време диригента да внимава в неговите жестове да няма острота и ъглови движения, но да преобладават меките, кръглите движения, тогава композицията ще прозвучи художествено и жизнено. Когато хорът пее композиция с много бавно темпо и слушаме много признатите хорове ние оставаме с впечатлението, че техният дъх е безкраен и техния звук е безкраен. Като че ли хорът пее с първия дъх, който е поел от началото и този дъх трае до безконечност с тъй нареченото безкрайно хорово дишане. Това безкрайно дишане и пеене се постига с тъй нареченото верижно дишане. При изпълнение на композиции в много бавни темпа хористите трябва зорко да се вслушват в общия акорд, в общия ансамбъл и да следят не само своята партия, но и съседните партии. Хористът щом забележи, че у съседът му дъхът е изчерпан той съвсем леко да поеме дъх и да продължи звукът на съседа си. По този начин се получава безкрайното хорово дишане. Композиции с бързо темпо изискват яснота и устременост. Тук обратното - трябва да съкращаваме трайността на нотите. Звукът придобива една лекота, когато само леко се съкрати в своята продължителност и цялата мелодия става подвижна и ефирна. Диригента трябва да си служи с леки жестове и с това да помогне това съкращаване. При бързите темпа се иска силно подчертаване на сричките и бързо подчертаване на гласните, особенно на съскащите срички, стремително с бърза яснота и блясък. От яснотата на дикцията зависи яснотата на текста на хоровата композиция. Колкото и да е хубава една композиция тя става мъртва без дикция, без смисъла на текста. Той остава недочут от слушателите. Диригента и хористите се учудват, защо хубавата, добре изнесена композиция се приема студено от слушателите. То е защото те не са разбрали, какво тъй въодушевено и толкова дълго време са им пели хористите. Те не са разбрали виртуозните нюанси, които са им изпълнили хористите и диригента. Диригентът също трябва да внимава хористите да изпълняват следните прости правила, казва Учителя: 1. Ясно да се произнасят гласните, с правилно положение на устата, езика, устните и твърдото небце. 2. Да се подчертават съгласните, защото те са едно с гласните и образуват сричките. 3. Да се окръгляват ясно окончанията, които окръгляват и ясно озертават думите. Силните нюанси изискват силна, ясна и подчертана дикция. В обратен случай те губят своите характерни черти. Тихите нюанси /р,рр/ изискват мека дикция, меко произнасяне на съгласните и окончанията на думите. Диригента да показва нагледно положението на устата, на езика и устните за всяка гласна и съгласна и да упражнява хористите да пеят цели фрази. Диригентът да напомня на хористите, че скованите устни сковават и умъртвяват дикцията. Ясната дикция, точният ритъм, правилното темпо създават художествен нюанс, живот и изразност. Художествената изразност е душата на изпълнението. Хорът трябва да се реорганизира, казва Учителя и да се създаде една по-сложна форма. Най-големите темброви богатства се крият само в човешкия глас, казва пак Учителя, и този глас е най-съвършенния инструмент съставен от живи душички. Нито един инструмент не може да създаде това темброво разнообразие, толкова искренност и топлота на звука и такова сливане с душата на изпълнителя - гениалния певец. И ласките, и изразителността, и мощта, и силата, и нежността, и величието, мекотата, брилянтността, прозрачността, тъгата, мрачността, резкостта, тайнствеността, чистотата и пр. ,могат да се явят от богатството само на човешкия глас. Простите четири основни тембъра: сопран, алт, тенор и бас образуват сложната хорова форма. Всяка една от тия четири основни палитри се разлага на множество колорити и бои, според колкото всяка една от тях може да деде. Значи сложната форма на вокалната организация на хора има за задача да изучи духовната същност на гласовете като материал и да извлече от него най-богатите темброви оцветявания. Ние знаем това, че най-добре се пее от опит, което естествено е дадено от природата на певеца. Тогава и нюансите са естествени и леко технически изпълними. Втора задача на сложната оргнизация на хора е основното изучаване на регистрите и динамиката. Ето материала, с който ще се занимае сложната форма на вокалната органиазация на хора. При сложната форма на вокалната органиазация хора се разделя на лека и тежка хорова група. Това лесно се осъществява, защото е свързано с простата организация на вокалното изпълнение на хора, докато при групи на регистротембровата система се изисква за построение на хора не повече от 81 изпълнители и то със специален подбор на тембрите и регистрите и затова се осъществява по-мъчно. Към леката вокална група се отнасят: С, 1-ви А, 1-ви Т, 1-ви Баритони. С 2-ри Т, 2-ри А и баси октавистите могат да се присъединят към едната или другата група в зависимост от нуждите. Леката и тежката група са два правилно съставени хора. Всичко онова, което при изпълнението трябва да звучи тихо прозрачно, нежно, леко, ефирно се поверява на леката група. Ако се повери на целия хор трудно ще се постигне желаната прозрачност и кристална звучност. След желаните нежнозвучни няколко такта изпълнени идеално и без усилие от страна на диригента, не леката група, а целия хор мощно да встъпи и да продължи изпълнението в нюанси форте. Това деление на хора на лека и тежка група за постигане на динамични ефекти е нужно там, където се изисква подвижност в изпълнението. Мъчно може да се постигне тази подвижност и лекота ако изпълнението се повери на тежката група или на целия хор, но ако го поверим само на леката група изпълнението ще се проведе леко и технически ефирно и ще прозвучи подвижно тази част от композицията. Наситеността и тежестта на ниските регистри показват, че само тежката група може да ги изпълни с нужния колорит. Като разделяме пълния и смесен хор на лека и тежка група и като виждаме ефектите на хоровата звучност ние вече се приближаваме към самата същност, към сложната форма на вокална организация на хора.