(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА '''Науката и възпитанието''' '''8. Материя, сила, ум''' 1. Тялото е създад…) |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
'''8. Материя, сила, ум''' | '''8. Материя, сила, ум''' | ||
− | 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. | + | 1. Тялото е създадено от вещество, посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. |
− | 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: | + | |
− | – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади. | + | 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: |
− | – Силата – от движението и количеството на тия центрове. | + | |
− | – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. | + | – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми, или монади. |
− | 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително от който и да е философ. | + | |
+ | – Силата – от движението и количеството на тия центрове. | ||
+ | |||
+ | – Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони. | ||
+ | |||
+ | 3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително, от който и да е философ. | ||
+ | |||
4. И така: | 4. И така: | ||
− | – свойствата представляват материята; | + | |
− | – качествата – силата; | + | – свойствата представляват материята; |
− | – формите – умът. | + | |
− | 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. | + | – качествата – силата; |
+ | |||
+ | – формите – умът. | ||
+ | |||
+ | 5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало. | ||
+ | |||
6. Това Начало е: | 6. Това Начало е: | ||
− | – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; | + | |
− | – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; | + | – Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена; |
+ | |||
+ | – Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи; | ||
+ | |||
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; | – Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; | ||
+ | |||
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. | – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. | ||
+ | |||
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. | 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. | ||
− | 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. | + | |
− | 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни. | + | 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. |
− | 10. | + | |
− | 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: | + | 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни. |
− | „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! | + | |
− | Стани, стани, ти, който си паднал, | + | 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата, със своята Божествена интуиция, предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?! |
− | и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! | + | |
− | Ръката, която те крепи, не е отслабнала | + | 11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва: |
+ | |||
+ | „Събуди се, събуди се, ти, който спиш! | ||
+ | |||
+ | Стани, стани, ти, който си паднал, | ||
+ | |||
+ | и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил! | ||
+ | |||
+ | Ръката, която те крепи, не е отслабнала | ||
+ | |||
и любовта на живота към тебе не е угаснала.” | и любовта на живота към тебе не е угаснала.” |
Текуща версия към 10:46, 27 октомври 2010
Науката и възпитанието
8. Материя, сила, ум
1. Тялото е създадено от вещество, посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства:
– Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми, или монади.
– Силата – от движението и количеството на тия центрове.
– Умът – от групирането и разпределението на атомите и силите в правилни отношения, които се управляват от постоянни закони.
3. Тези закони работят с математическа точност и последователност за постигането на оная велика цел в природата, която Духът на битието си е поставил. Тази истина не подлежи на никакво съмнение. Науката ни е предоставила многобройни факти от всички области на живота и тези факти говорят много по-ясно и убедително, от който и да е философ.
4. И така:
– свойствата представляват материята;
– качествата – силата;
– формите – умът.
5. Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите, отпечатани в него от Първото Начало.
6. Това Начало е:
– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата вселена;
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни действия и стремежи;
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство;
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината.
7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.
8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота.
9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.
10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата, със своята Божествена интуиция, предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
11. Унесен от видението на тия далечни бъднини, поетът-мъдрец казва:
„Събуди се, събуди се, ти, който спиш!
Стани, стани, ти, който си паднал,
и простри ръцете си към надеждата, която си изгубил!
Ръката, която те крепи, не е отслабнала
и любовта на живота към тебе не е угаснала.”