Разлика между версии на „Ще ти въздаде 2“

Текуща версия към 11:45, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Който има невестата, XII серия, том II (1929)

9. Ще ти въздаде

15. Неделна беседа от Учителя, държана на 12 май, 1929 г. София – Изгрев.

„И Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.“ (Матея 6:6)

”Отец ти ще ти въздаде.” Думата ”Отец” включва целокупния живот. Животът пък започва с една, или с няколко възможности. Възможностите представят условията за постигане на човешките стремежи. Една възможност в света е човек да живее. Следователно, който мисли, той трябва да разбира тази възможност. Не разберете ли тази възможност, пътят, който трябва да извървите, ще бъде без съдържание, без смисъл. Казвате, че имате ум, че имате сърце. Какво представят умът и сърцето? – Те са възможности за човека да се прояви. Умът дава възможност на човека да мисли; сърцето дава възможност на човека да чувства. Всеки иска да живее. Защо? – Защото животът дава възможност на човека да придобие своето щастие. Разбере ли тази възможност, едновременно с това човек ще придобие щастието си. Не разбере ли тази възможност, той ще изгуби живота си. Щом изгуби живота си, той нищо не е придобил. Българите често употребяват пословицата: ”Празна Мара тъпан била.” Такова е положението на онзи, който е изгубил живота си и нищо не е придобил. Да се бие тъпан на хоро, на сватба, разбирам, но да се бие тъпан в гората, това е празна работа. Такъв тъпан бият днес много проповедници, писатели, поети, учени и философи. Днес навсякъде бучи този тъпан. Един познат ходил в царибродско някъде по работа и на два километра далеч чул, че някой бие тъпан. По едно време видял, че двама души носят тъпан, а трети бие тъпана. Възможностите за тия двама души се крият в тъпанджията. Какви възможности ги очаквали? Да спечелят нещо. И двамата били пияни, едва се клатили по улицата. Според мене, тези двама души трябваше да бъдат трезви. Да бъде човек трезв, това значи да бъде способен да мисли. С други думи казано: когато влиза в живота, човек непременно трябва да бъде трезв, да бъде способен да мисли право.

Тъй както сега се развиват нещата, човек трябва да има ясна представа за всичко. Той трябва да знае, какво нещо е животът, какво нещо е науката, какво нещо е философия, какво представят обществата, народите и т.н. Съвременните хора говорят, че човек трябва да бъде велик, че народите трябва да бъдат велики. Да се говори така, това значи ”празна Мара тъпан била” Права е идеята, че народите трябва да бъдат велики, но как? За да бъде един народ велик, изискват се ред възможности, ред условия. И човек може да бъде велик, но как? Първата възможност за човека е, че той се ражда, дават му се условия да живее. След това му се дават ред още условия, които, обаче, той не може правилно да използва, вследствие на което взима крива насока в живота. Тази е причината, задето, при възможност да живеят, хората не могат да бъдат щастливи. И като не могат да бъдат щастливи, те се оправдават с условията на живота, с държавния и обществения строй, с икономическите условия и т.н. ”Празна Мара тъпан била.” Ако човек не може да диша правилно, нито икономическите условия, нито държавния строй са виновни за това. В дадения случай икономическите условия, които определят дишането на човека, са въздухът и умението му да диша правилно. Да приемаш въздуха през носа, през дробовете си, като през фуния, това не е дишане. Да приемаш въздуха в дробовете си и да пъхтиш като ковашки мех, това не е дишане. Правилното дишане е свързано с процеса на мисълта. Който не мисли право, той не може правилно да диша. Който не яде правилно, той не може правилно да диша. Не е ядене това да се натъпче човек като воденица. Човек може да диша, а при това да страда от туберкулоза. Това не е дишане, това е насилие върху дробовете. Човек може да яде, а при това да страда от стомашно разстройство. Това не е хранене, това е насилие върху пищеварителната система. Болният диша, храни се, но умира. Здравият диша, храни се, но живее.

На онези от вас, които са здрави, казвам: всеки ден носи по една възможност. Използувайте тази възможност! – Ама ние сме намерили пътя. – Щом сте намерили пътя, използвайте разумно възможностите, които ви се представят в този път. Ще кажете, че като сте намерили пътя, можете да вървите вече със затворени очи. – Не, очите ви трябва да бъдат отворени, за да можете да използвате възможностите на деня. Щом използвате една възможност, ”Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” – Кога ще въздаде? – Когато разберете възможностите, които Той ви е дал. За тази цел вие трябва да имате една определена, съществена идея, да знаете, какво търсите. Който няма такава идея, той запитва: Защо е създаден светът, кой го е създал, как е създаден? Светът, целият космос е създаден, за да се прояви животът. – Има ли живот в другите светове, в другите планети? – Във всички светове има живот. Животът на земята не е от най-високите, но има живот, който седи и по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на Великия живот. Жителите на земята, сравнени с тези на ”млечния път”, са подобни на колибарите. Тия на млечния път представят гражданите, а ние на земята – колибарите, които от време на време отиваме в града. Като дойдат до някои научни въпроси, нашите учени разсъждават много повърхностно. Те говорят за състава на слънцето. Казват, че на слънцето има водород, кислород и ред още елементи. Те се произнасят за температурата на слънцето, на различните звезди.

Според някои учени има звезди, температурата на които достига до 20,000 градуса. Как са дошли до това твърдение? Като ги изучават от земята, вярно е, че температурата на тези звезди е 20 000 градуса, но като се отиде до тях, температурата им ще бъде около 35 000 000 градуса. Като слушате да се говори за учените така, ще кажете, че с това се подбива техният авторитет. Авторитетът на учените не може да се подбие. Истински ученият има всякога авторитет, а обикновеният учен не трябва да си прави илюзии, че всичко знае. Той трябва да се радва, че нещата постепенно се откриват за него, докато дойде до тяхното истинско положение. По-рано учените казваха, че на луната нямало никакъв живот, а сегашните учени поддържат, че на едната страна на луната се забелязвал някакъв живот. Значи, учените постепенно се приближават към истината. Забелязано е, че под влиянието на луната водите в моретата и океаните се повдигат и снишават, явяват се приливи и отливи. Какво показва това? Това показва, че на луната живеят интелигентни, разумни същества, които с мисълта си влияят, както върху хората, така и върху целия живот на земята. Когато някой човек повдигне с ръката си предмет тежък 60 кг, това показва, че в него има живот, сила. На това основание вадим заключение, че и луната е жива, защото повдига водата на десетки метри височина. Ако луната беше мъртва, тя не би могла да повдига водата. В природата мъртви тела не съществуват. Че луната е жива, за това говори факта, че тя е изпратила всички хора на земята. Някога, в далечното минало, хората са живели на луната, и от там са се преселили на земята. Най-учените, най-добрите хора са останали да живеят на луната, откъдето и до днес ръководят културата на земята.

Сега ще се спра върху един въпрос, с който геометрията се занимава. В геометрията под права линия се разбира най-късото разстояние между две точки. Това определение за правата линия е относително вярно. Ние казваме, че правата линия има три точки. Третата линия подразбира възможността на правата линия да се огъне, да се превърне в крива. Ако правата линия не можеше да се огъва, крива линия нямаше да съществува. Значи, кривата линия се образува при огъване на правата. Отношението между двама души е права линия. Всяка от точките на правата представя идеал, към който човек се стреми. Когато двама души не могат правилно да разрешат въпросите на своя живот, правата линия се огъва. Всяко огъване представя разрешаване на въпрос, който не е могъл да върви по пътя на правата линия. Следователно, всеки въпрос, който не може да се реши по пътя на правата линия, се разрешава по пътя на кривата. Защо? – Защото електричеството се движи по права линия. Забелязано е при това, че всички хора, които се движат по права линия, по пътя на електричеството, са груби, жестоки по характер. Щом правата линия у тях се огъне, те стават меки, нежни, говорят сладко. Една опасност има за тия хора: те много обещават, малко изпълняват. Понеже кривата линия продължава до безконечност, като ви обещаят нещо тези хора, вие трябва да разполагате с много време, с дълъг живот, докато дочакате изпълнение на обещанията им. Хората на правата линия обещават и веднага изпълняват; те не протакат работите. Ако вървите по кривата линия, трябва да се въоръжите с търпение. Понеже кривата линия определя възможностите на правата, затова, като влезете в общество, в което хората вървят по крива линия, вие ще намерите възможностите за разрешаване на мъчнотиите във вашия живот. Математикът може да изчисли, с какви възможности разполага човек при разрешаване на своите мъчнотии.

Като говоря за права и крива линия, ни най-малко не разбирам, че който върви по права линия, той е лош човек, а който върви по крива линия, той е добър. Няма лоши хора в света. Хората сами се делят на добри и на лоши, но в същност за Бога лоши хора не съществуват. Който не е приятен за нас, той не е приятен и за Бога. Лошите хора на земята са добри на небето. За пример, като дойде един светия между хората, всички се нахвърлят върху него, считат го лош, смахнат човек. Смахнат е светията, но като се моли, Бог го слуша. Друг някой не е смахнат, моли се, но Бог не го слуша. Смахнат е онзи, който няма възможностите на правата линия, който не може да се огъва. Той казва: Аз имам едно верую, и по никой начин не мога да се огъна, да го изменя. – Ако ти дадат хиляда английски, ще го измениш ли? – Няма да го изменя. – Ако ти дадат две, три, четири хиляди? – Виж, тогава мога да помисля малко; този въпрос ме интересува. За него съм готов да изменя своето верую. Значи, пред празната торба не се огъва, но като види пълна торба, готов е да се огъне. Това не е никакво верую, никакво убеждение. Покажете ми един човек, който да не се е огънал пред парите. Не е въпрос, че хората трябва да работят без пари. Като работи, човек има право да получи известно възнаграждение за своя труд. Парите, това са заплата на хората за техния труд, която те заслужават. Следователно, смахнат е онзи човек, който се огъва пред парите, а не се огъва пред истината. Който иска човек да бъде, той трябва да се огъва пред Любовта, пред Мъдростта, пред Истината, пред Правдата, пред Добродетелта. Той трябва да се огъва пред Божественото, пред доброто в света. Да се огънеш пред доброто, това значи да отстъпиш пред него. Казват за някого, че е неотстъпчив човек. Да, но като остарее, той отстъпва пред всички.

И тъй, правата линия представя отношения между две разумни същества. Правата линия се ограничава от две точки, т.е. от две разумни същества. Тия две същества имат една възможност в себе си, а именно, да бъдат правдиви, любещи, истинолюбиви. Освен за прави и криви линии, в геометрията се говори за плоскости, за тела. Всяка плоскост е ограничена с четири прави линии. Плоскостта се образува при пресичането на две успоредни линии с други две успоредни. Тялото е ограничено с плоскости. В тялото присъстват няколко разумни същества, в плоскостта – четири, в правата линия – две, а в точката – едно.

Що е единица? Единицата е разумност, която се проявява като първопричина на всички последствия. В това отношение всички хора произлизат от тази Първа Причина, от тази разумна сила, наречена Единица. Тази Единица наричаме Бог. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Има нещо подобно между Бога и нас, но Бог не прилича на нас. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме, да обичаме като Него. Ние можем да бъдем правдиви, истинолюбиви, като Него. В това седи подобието ни с Бога, а не в нашия външен образ: лице, очи, уши, уста. Лицето на човека е неговият капитал в обръщение. Лицето показва, какво може човек да извърши на физическия свят, доколко може да издържи в чувствения свят. Главата, мозъкът показва, какво може човек да извърши с мисълта си в умствения свят. Велика наука се крие в човешкото лице и човешката глава. Разумни сили, разумни закони са участвали при създаването на това лице и на тази глава. Тепърва трябва да изучаваме тази наука. Тя ще ни даде онези блага, които са необходими за нашето развитие. Човек иска да бъде здрав, но здравето е във връзка с тялото. Как можеш да бъдеш здрав, ако не знаеш законите, по които тялото е създадено? Искаш да бъдеш щастлив. Щастието е във връзка с чувствата, със сърцето на човека. Как ще бъдеш щастлив, ако не знаеш законите, които управляват твоето сърце? Човек иска да бъде силен. Силата е в зависимост от човешкия ум. Как ще бъдеш силен, ако не знаеш условията при, които умът се проявява? Дето има сила, там има ум; дето няма сила, там умът отсъства. Умният човек е силен. Силата на ума не подразбира грубата, физическа сила. Може ли да се нарече силен камъкът, който се търкаля по наклон и удря, де кого срещне на пътя? Това не е съзнателна проява на някаква сила. Зад камъка се крие някаква причина, която го е заставила да се търкаля. Този камък е откъртен от някоя канара чрез динамит, и под влиянието на тази сила той ще се търкаля надолу, докато срещне някакво препятствие. От резултатите на проявените сили ние съдим за интелигентността на причините, които са ги предизвикали. От търкалянето на камъните по наклона, ученият вижда, че и те не се движат произволно. Всеки камък изминава известен път и взима известно направление според тласъка, който му е даден. Движението на камъка е несъзнателно, но онзи, който му е дал посоката, е съзнателно, разумно същество.

Като наблюдават природата, хората намират, че камъните са разхвърляни, и казват, че в нея съществува известен безпорядък. Донякъде това е вярно, обаче, още по-вярно е, че такъв безпорядък, такава разхвърляност съществува и в човешкия живот. Като ставате сутрин казвате: Какво ще правя днес? Чудите се, какво да правите, а не знаете, че точно определено е, каква работа трябва да свършите през деня. Точно определено е каква посока на движение трябва да предприемете този ден. Спите, ставате, без да знаете, каква работа трябва да свършите във време на сън, и каква – през деня. Вечер, като спите, вие отивате на аудиенция при разумните същества в невидимия свят да дадете отчет, какво сте свършили през деня, и да ви дадат от там програма за работата, която трябва да свършите на другия ден. Обаче, ставате сутрин и не помните, каква работа ви е дадена. Защо не помните? Като се връщате от онзи свят, по пътя виждате тук-там кръчми, отбивате се ту в една, ту в друга, пийнете си по една.две чашки винце, и като станете сутринта, нищо не помните. Казвате, че сте сънували нещо, но всичко сте забравили. Защо? – Понеже не сте изтрезнели както трябва. Направили сте някаква погрешка някъде и ви пукнали главата. Не е позволено на ученика да пие, да губи своята трезвост. Трезви трябва да бъдете!

Следователно, като се връщате от онзи свят, не трябва да се отбивате никъде. Ще се върнете право в дома си и ще започнете работата, която ви е определена. Щом сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: ”Достатъчно е злото на деня.” Наистина, ако вечер не отивате в духовния свят да поучите директива за работата ви през деня, да приемете добрите съвети на вашите по-големи братя, вие не бихте могли един ден да прекарате на земята. Следователно, красивото в съня се заключава в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си. Всяка вечер човек отива в онзи свят, сутрин се връща оттам, и въпреки това отрича неговото съществуване. Защо го отрича?

”Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Значи, всеки трябва да отиде при Отца си, Който вижда в тайно. И като изпълни Неговата воля на земята, Той ще му въздаде на яве. В какво седи Неговото въздаване? Който върши волята Божия, той ще бъде здрав, умът му ще бъде на място, хората ще го обичат. Не върши ли волята Божия, ще дойдат за него кармически, икономически лоши условия и т.н. Като не знаят причината за всичко това, хората се оправдават с лошите условия на живота, с лошо наследство и т.н. Всичко лошо може да се измени, при условие, човек да върши волята на Отца си и да Го слуша. Ако слушате Отца си, Който вижда в тайно и въздава на яве, всичко ще се превърне за добро.

Съвременните религиозни вярват, че като умрат, тогава ще отидат на онзи свят да видят, какво става там. Чудна философия! Да чакат да умрат, да ги погребват, да ги опяват, да им носят жито на гробищата, и след това да се надяват да отидат в онзи свят да проверят истината. Тежко на онзи, на когото жито трябва да носят на гроба! Остане ли да очаквате на хората, вашата работа е свършена. Вие ще гладувате там, ще страдате, главата ви ще види и ще пати. Ще кажете, че искате да знаете истината. Коя истина искате да знаете? Има два вида истина: истина на лъжата и абсолютна истина. Понякога и като лъже, човек пак говори истината.

Във времето на един от турските султани живял един прочут мукалитин, който могъл да стъкмява различни лъжи, но така майсторски, че всеки вярвал в лъжите му. Един ден султанът го извикал при себе си и му казал: Кажи една лъжа! – Не мога, зарекъл съм се вече никога да не говоря лъжи. Като се разговаряли върху различни въпроси, мукалитинът се обърнал към султана с думите: Султан ефенди, имам една голяма молба към Вас. Вчера баща ми се помина, трябват ми 500 лири за погребение. – Ще ги върнеш ли? – Непременно ще ги върна. Сега нямам пет пари в джоба си да изпълня последния дълг към баща си. Султанът го съжалил и заповядал на секретаря си да му даде 500 лири. Като взел парите, мукалитинът казал на султана: Много благодаря за парите, които ми дадохте, но не се надявайте да ги получите назад. Те са възнаграждение за последната лъжа, която ви казах. Вие искахте да Ви кажа една лъжа. Аз ви казах вече, а сега Ви казвам истината, че излъгах. Баща ми не е умрял. Така постъпват много от съвременните хора. Те говорят лъжи, вършат престъпления и после завеждат дела едни против други да се докаже истината. Какво се ползвате, ако в съдилището се докаже, че някой извършил престъпление?

Като разглеждаме живота от тази страна, намираме, че той не представя нищо друго, освен забавления. Приятни са забавленията, но какво допринасят те в света? Актьорът играе на сцената, представя чужда роля. Какво допринася на хората играта на този актьор? Приятно е да отидеш на театър, но в живота има нещо по-важно от игрите на актьорите. Животът не е представление, не е театър. При това, представленията се дават обикновено вечер, а човек трябва да разбира възможностите на деня. Всеки ден предвижда известни възможности. Щом намери възможностите на един ден само, човек започва да мисли и да чувства така, както никога не е мислил и чувствал. Само при това положение той може да си каже: ”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.”

Като се намерят в затруднение, хората търсят помощ отвън, очакват отвън да дойде някой да им помогне. Кой може да помага повече от Онзи, Който е създал света? За да получите Неговата помощ, вие трябва да влезете във връзка с Него. За да създадете тази връзка, трябва да изучавате себе си, да изучавате всичко, каквото ви е дадено. Преди всичко на човека е дадено тяло, което той трябва да изучава. Ако имате някакъв физически дефект, болят ви, за пример, глава, гърди, стомах, крак, вие трябва да изучавате причините на своя дефект, болката, която изпитвате. Ако стомахът, или коремът ви боли, това показва, че във вашия физически живот има нещо дисхармонично. Ако главата ви боли, в умствения ви свят е настъпила някаква дисхармония, вследствие на което не можете правилно да мислите. Какво трябва да направите тогава? Вие трябва да възстановите отношенията си между физическия и умствения си живот. Трябва да знаете, как да избирате храната си, как да се обхождате с хората. Главоболието се предизвиква от две противоречиви мисли в човека, а коремоболието – от две противоречиви чувства. Туберкулозата се предизвиква от сблъскване на противоположни мисли и чувства в човека. Всеки може да заболее от туберкулоза, особено младият човек. Млад момък обича една мома, въздиша по нея. Тя му казва, че не го обича, не иска да го види. Той се отчае, започва да линее, да чезне, докато един ден заболее. Щом тя му каже, че не го обича, и той да и каже: И аз не те обичам. Когато момата не обича младия момък, тя не върви с него по права линия, но в движението си описва крива линия, окръжност. За да не изпадне в отчаяние и да заболее, момъкът трябва да потърси своя полюс в тази крива линия и да се поляризира, т.е. да трансформира състоянието си.

Какво правят младите моми и момци, когато възлюбеният, или възлюбената не отговарят със своята любов? Те веднага се отчайват и са готови да се самоубият. Защо момата и момъкът решават въпроса със самоубийство? Когато момъкът откаже на някоя мома, тя иска да се самоубие, за да може после, когато същият момък се ожени за друга, тя да се прероди в тяхното семейство, като негово дете. Същата причина може да застави момъкът да се самоубие. Обаче, това е едно обяснение само. Има ред причини още за самоубийството на млади моми и момци. Ако е умен, момъкът никога няма да стане причина за самоубийството на някоя мома. Той знае, че според закона за ликвидиране на кармата, след убийството си, момата може да се роди като негово дете. Не е желателен този начин за ликвидиране на кармически отношения.

Научни ли са тези неща? Това са научни твърдения, аксиоми. Това може да се провери навсякъде в живота. Чувате, че еди-кой си ваш познат заминал за онзи свят. След известно време някъде се ражда дете, със същия характер, със същите качества и прояви, със същите черти, каквито имал вашия познат, който заминал преди години за онзи свят.

Една госпожа, наша позната, имаше малко момиченце, на шест години, което заболя и умря. Майката плака дълго време за него, но няколко години след смъртта му се роди друго момиченце. Като виждало майка си да плаче, момиченцето и казвало: Мамо, не плачи за моята сестричка. Аз съм същата, която по-рано заминах и сега пак се преродих между вас. Второто момиченце порасна, свърши гимназия, стана мома. Вие ще се усъмните, ще питате, дали това момиченце говори истината. Ако ви кажа, че говори, или не говори истината, вие как ще я проверите? – Може ли човек с ума си да приеме тези неща? Не са ли това някакви въображаеми теории? – От човека зависи да приеме, или да отрече истината. Разумният разбира законите и вярва в тях. Не е въпрос само да кажете на човека, че е смахнат и не разбира нещата. Умният трябва да вземе положението на учител и да учи глупавия. Той трябва да му покаже пътя, по който да върви, а не само да казва, че е на крив път. Лесно е да се каже нещо, но то трябва да бъде обосновано. Казвате, че носът на еди-кого си е дълъг. Какво показва дългият нос? Ще кажете, че дългият нос определя интелигентността на човека. По носа се познава, дали някой човек е умен, или не. Не, умът не се определя само от дължината на носа. Носът има известни възвишения, известна широчина и дебелина, които също трябва да се вземат пред вид, като се определя интелигентността на човека. Изобщо, интелигентността на човека е написана на много места по неговото лице, но трябва да разбирате написаното. Като погледнете лицето на гениалния писател, поет, музикант, вие веднага можете да кажете, каква ще бъде неговата музика, каква ще бъде неговата поезия. Това може да познае само онзи, който разбира писаното върху човешкото лице. Сократ, за пример, нямаше красив, правилен нос. С този нос той създаде философия, но не можа да стане поет и музикант. В него нямаше музика и поезия. Обаче, Сократ имаше един ученик, Платон, който беше музикален. След отравянето на Сократ, Платон продължи неговата работа. В Платон живееше Сократ, и по този начин взаимно се допълваха, образуваха нещо хармонично. В едно тяло живееха и двамата, но Сократ беше невидим. Те заедно създадоха философията на Платон. Такова общение между душите имаме и след възкресението на Христа. Често Христовият Дух влизаше в Павел, и тогава Павел пишеше посланията. Платон никъде не е казал, че Сократ живее в него, но Павел казваше: ”Не живея сега аз, но Христос живее в мене.” На това, именно, се дължи силата на Павел. Ще кажете, че Христос не е бил учен. Четете посланията на Павел, да видите, какво дълбоко разбиране е имал Той за живота.

Съвременните материалисти не приемат съжителството на душите, защото те признават съществуването само на ума, на сърцето, донякъде и на духа, а душата съвършено отричат. В ума се включват ред способности, които, ако са добре развити, определят дали даден човек е умен. Човек може да има ум, без да е музикален, без да е поет, без да е философ. Умен човек е този, в който са развити онези умствени способности, необходими за неговото сегашно развитие. При това в човешкия мозък съществуват много центрове, свързани с проявата на известни чувства. За пример, моралните чувства на човека се намират на горната част на главата. Те се огряват от лъчите на Божествената светлина. С изправянето си, със стоенето прав на краката си, човек приема повече светлинна енергия, която отправя към моралните си чувства, и по този начин се отдалечава от животинското си състояние. В животните, обаче, светлината пада повече върху онези части на тялото им, дето се намират техните инстинкти, вследствие на което те се развиват повече за сметка на моралните им чувства. Наистина, животните нямат морал. Следователно, увлеченията не са присъщи на човека, но на животинското в него. Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум. Колкото по-слабо развити са моралните чувства в човека, толкова по-малки са възможностите за развитието на неговия ум. Моралните чувства придават устойчивост на човешкия характер. Понякога човек мисли морално, а не чувства и не постъпва морално.

Двама светии живели 20 години в пустинята, дето прекарвали в пост и молитва, в работа върху себе си. Те мислили, че придобили вече голяма чистота и святост и решили да слязат заедно в града, да изпитат силата си, да видят, докъде са стигнали. Като пробен камък за своята чистота и святост, те взели с ръцете си по една малка топка сняг и си казали: Ако топката сняг се стопи в ръката ни, или при някакъв случай я изгубим, това значи, че не сме постигнали много нещо. Като вървели из града, те срещнали няколко млади, красиви моми. Първият светия веднага изпуснал снежната топка от ръката си, но се навел да я вземе. Вторият светия се захласнал в една от красивите моми и изпуснал снежната топка от ръката си. Той забравил даже, че носи сняг в ръката си. Като се сетил да погледне към снега в ръката си, било късно вече. Ръката му била празна. Върнал се да го търси, но не могъл да го намери. Де е лошото сега? Де е грехът? Грехът не седи в поглеждането на красивата мома, но в това, че снежната топка паднала от ръката на светията. Топката сняг представя идеала на светията. Какъв светия, какъв човек, бил той мъж или жена, е този, който изгубва своята топка сняг? Каква жена е тази, която се захласва в един мъж? Какъв мъж е този, който се захласва в една жена? Мъжът има право да гледа жената, но той трябва да държи снежната топка в ръката си. И жената има право да гледа мъжа, но да държи снежната топка в ръката си. Някой се хвали, че е чист. Нека при слизането си от планината вземе топка сняг в ръката си и да слезе с нея в града, за да опита своята чистота. Ако снегът не падне от ръката му и не се изгуби, нито стопи, той е чист. Гледай красивата мома, но здраво дръж снежната топка в ръката си. Тази е мярката за чистотата. Когато видите, че някой човек изпуща топката сняг от ръката си, вие знаете вече, какво може да стане от него.

И тъй, ще знаете, че при слизането на човека от невидимия свят, дадена му е в ръката снежна топка, с която трябва да работи през целия си живот. Като се върне в невидимия свят, веднага ще погледнат, държи ли топката в ръката си, или я изгубил. Ако я изгубил, или стопил, той ще почне да се извинява, че условията на неговия живот били тежки, че нещастия го сполетели, че се захласнал някъде и т.н. Колкото и както да се оправдава, всичко е напразно. След като те изслушат внимателно, ще ти кажат: Сега пак ще се върнеш в пустинята, дето отново ще прекараш 20 години в пост и молитва, – на покаяние. След това ще вземеш една снежна топка в ръката си и ще слезеш в града да видиш, какво си придобил. Но тогава ще държиш топката с двете си ръце. Като срещнете някоя красива мома, вие ще се усмихнете само и ще си заминете. Ако момата ви запита, защо се смеете, ще и кажете: Едно време ти ме излъга. Аз се захласнах подир тебе и загубих снежната си топка. Днес имам опитност, не се лъжа вече. Мога да те погледна, но снежната топка ще държа здраво в ръката си.

Като слушате тези неща, ще кажете, че искате да ви се говорят сериозни работи. Кои неща са сериозни? Сериозни са тия неща, които са свързани с вътрешната чистота на човека. Вътрешно чист е онзи, който знае, какво върши. И всяко нещо, което върши, е съзнателен процес за него. Като се смее, той знае, защо се смее; като яде, знае, защо яде; като се моли, знае, защо се моли; като чете, знае, защо чете. Чистият знае, защо има глава, защо има гърди, защо има ръце, крака и т.н. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бъде смел, решителен; има ръце, за да работи с тях, да свърши някаква работа. И като свърши нещо, да мълчи. В това отношение птиците са научили закона на мълчанието. Мълчанието освобождава човешките добродетели от изкушение. Разумният човек никога не се поставя на изкушение. Защо? – Защото той мисли, той е смел, той знае да мълчи. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. Той знае, че в света съществува разумност, която превръща всичко на добро. Каквото и да изгуби, мълчаливият е доволен. Когато учителят преподава, учениците трябва да слушат и да мълчат. Докато учителят преподава, учениците мислят. Щом преподаването се свърши, учениците имат право да разискват. Значи, определено е, кога човек трябва да говори, и кога трябва да мълчи. Когато мълчи, той слуша. Мълчанието е свързано със слушането.

Христос казва: ”И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Всеки трябва да знае, че колкото и да е малко онова, което е вложено в него, то е истинско, то е неизменно. Това трябва да бъде за вас аксиома. Защо трябва да ви се доказва, че имате ум, сърце, душа и дух? В тези неща вие не трябва да се разколебавате нито за момент. Човек не трябва да се разколебава в убежденията си. Какво виждаме в живота? Като остареят, някои хора започват да се разколебават в убежденията си. Те съжаляват, че са изгубили младините си, че не са живели, както трябва. Ако старият на старини се разколебава в убежденията си, той не е имал никакви убеждения. Какво излиза тогава? Младият иска да живее като стария. Старият пък съжалява, че не е живял като младия, иска да живее като него. Според мене, младият трябва да живее като млад, и старият трябва да живее като стар. Младите хора не трябва преждевременно да остаряват; старите хора не трябва да съжаляват, че не са млади. Щом остарее, човек трябва да разреши въпросите на живота по друг начин – чрез закона на мъдростта. Старият може да се подмлади по закона на мъдростта, а не по закона на любовта. Да си намери средство за подмладяване, това значи, да си намери елексирът на живота, който са търсили учените още в древността, който търсят и днес. Достатъчно е старият човек да вземе една капка от елексира на живота, за да стане моментално млад: брадата му ще падне, бръчките на лицето му ще изчезнат, тялото му ще се изправи. Като видят този млад човек, на 21 години, всички ще се чудят, къде отиде старият. Старият се е подмладил по закона на мъдростта. Подмладяване може да става и по закона на любовта, но той е друг път, друг начин. Ако си остарял по причина на това, че си иждивил любовта си, ти не можеш да се подмладиш по закона на любовта. Ти ще проявиш своята мъдрост и ще се подмладиш по закона на мъдростта. Ако си остарял по причина на това, че си живял с истината, по същия закон ще се подмладиш. Следователно, всеки човек ще намери възможностите за своето подмладяване в пътя, по който е минал.

Сега аз говоря за възможности, които още днес ни се откриват, а не в бъдеще. Някой се оплаква, че остарял, че главата му побеляла от учение. Този човек не подозира даже, че има възможност за подмладяване. От него се изисква да работи, да види, по кой закон може да се подмлади. – Кога ще стане това? – Ще почакаш малко. – Глух съм, отвори ушите ми. – Ще почакаш малко. – Сляп съм, отвори очите ми. – Ще почакаш малко. – Сърцето ми е закоравяло, смекчи го малко. – Ще почакаш. Върви смело в правия път и ще намериш разрешение на въпросите, които те интересуват. Този път ще намерите законите, с които ще можете да отворите ушите си, очите си, да смекчите сърцето си. Това може да стане в един момент, може да стане и след години. Всичко е възможно за онзи, който знае законите. Христос взе малко кал, направи кашичка със слюнката си, намаза с нея очите на слепия, и той прогледна. Христос не отвори очите на всички слепи, а само на едного. Защо? – Причини има за това. Цяла история се разправя за слепия, на когото Христос отворил очите. Христос излекува жената, която боледувала 12 години. Той излекува момчето на стотника, а Лазар възкреси. Които разбират законите, те знаят, че всички чудеса, които Христос извърши, не са произволни. Те почиват на разумни закони. Има дълбоки вътрешни причини, заради които Христос е помогнал на неколцина, а не на всички страдащи. Христос казва за себе си: ”Както ме е научил Отец, така правя.”

В днешната беседа ви се дават условия, които трябва да използвате разумно. Когато отивате на екскурзия, дават ви се условия да дишате чист, свеж въздух. Ако можете да използвате тези условия разумно, вие ще се радвате цял живот от това, което сте придобили. Един ден разумно използван носи благоприятни условия за цял живот. Един ден неразумно използван, разваля добрите условия за цял живот. Представете си, че слизате от един висок планински връх, но бързате, искате в няколко минути да слезете в подножието на планината. Обаче, дрехата ви се закачва на един камък, вие падате и счупвате крака си така, че на цял живот оставате инвалид. Ето, как с една неразумна постъпка, вие се осакатявате на цял живот. Не можете ли да слизате спокойно, бавно? Повече време щяхте да употребите докато слезете долу, но поне здрав щяхте да останете.

Съвременните хора търсят правият път, за да стигнат по-скоро на определената цел. Те не знаят, че правият път не е всякога най-добър. Пък и силите в природата не вървят всякога по прави линии. Електричеството, запример, върви по прави линии. Често линиите, които електричеството образува, са много своеобразни. Енергиите на електричеството и магнетизма се направляват от разумни същества, които имат пред вид благото на цялото човечество, както и на целия органически свят. Обаче, тия два вида енергии, на електричеството и на магнетизма, са различават едни от други. Енергиите на магнетизма вървят по криви линии, които се извиват спиралообразно и развиват топлина. До голяма степен нашето здраве се дължи на магнетичните енергии, които текат в организма. Електрическите енергии вървят повече по прави линии. Изсушаването на организма се дължи на електричеството, което се събира понякога в голямо количество. Човек трябва да разбира законите, за да може да се справи с излишното количество от електричество и магнетизъм в тялото си. Електричеството и магнетизмът са сили, които действат във вътрешността на организма. Светлината и топлината действат отвън. Тези сили се взаимно поляризират, но човек трябва да познава законите, по които те се движат, за да може съзнателно да ги трансформира.

Всеки християнин, или ученик на Христовото учение, трябва да разбира своя организъм, да знае, какви сили действат в него. Същевременно той трябва да знае законите и методите, чрез които да трансформира състоянията си. За тази цел той се нуждае от положителна наука. Всяка вечер, преди да си легне, тай трябва да прегледа състоянието на своите мисли и чувства, и ако намери някаква неизправност в тях, да приложи известен метод, чрез който да ги хармонизира. Ако чувствата и желаният а на човека не се задоволят, той става неврастеник. Като направите опит в това направление, ще се уверите в казаното. Поставете някакво препятствие при реализиране на някои стремежи и желания на човека, и ще видите, че в скоро време той ще стане неврастеник. Махнете препятствието в неговия път, и неврастенията ще изчезне. Ако пък оставите човека да се пресити в своите чувства и желания, в него ще се явят особени отрицателни състояния. Следователно, както в незадоволяването на чувствата, така и в пресищането им, човек е изложен на опасности. За да не изпадне в това положение, той трябва да намери онова естествено отношение между сърцето и ума, което да хармонизира неговите състояния. Това значи, да дойде човек до Божественото начало в себе си. За да дойде до това начало, от него се иска не само да вярва в Първата Причина, но и да има готовност в себе си всеки момент да върши нещо, заради Нея. Великият не иска от нас нищо, но щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във великото дело, което сега се твори. Ако не вземем участие в това велико дело, от нас нищо не може да излезе. Следователно, да работим за себе си, да работим и за Великия, Който вижда в тайно и ще ни въздаде на яве.

Това е велика истина, която всеки момент можете да проверите. Вярвайте в Божественото начало в себе си без никакво съмнение, и каквото търсите, ще постигнете. Дразните се нещо. Кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще се въздържам. Не ви се учи. Кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще уча. Имате да взимате от някого пари. Кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще простя дълга на своя ближен. Ако можете да простите дълга на ближния си, заради любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете на някъде, дето дядо ви е заровил гърне със злато. Ще намерите парите, ще ги вземете, и по този начин ще бъдете задоволени от две страни: от една страна ще запазите добрите отношения с брата си, а от друга страна ще ви се въздаде десетократно. Какво ще спечелите, ако дадете под съд своя ближен? Ще го осъдите да лежи в затвор няколко години. Какво ще спечелите с това? Нищо няма да спечелите. А тъй, като намерите гърнето с парите, които дядо ви е заровил в земята, ще бъдете доволни и в благодарност на това ще дадете угощение, на което ще поканите и своя длъжник. Ако сте месоядец, угощението ще бъде от местна храна; ако сте вегетарианец, угощението ще бъде изключително от вегетариански храни. Според мене, истински вегетарианец е онзи, който никога не се съблазнява от месото, в широк смисъл на думата. Някой е вегетарианец, но рибата го привлича. Защо? – Защото рибата има особена магнетична сила, от която човешкият организъм се нуждае. Същата магнетична сила се намира и в растенията, даже в по-голямо количество, отколкото в рибите. При изключителни случаи човек може да яде риба – няма нищо престъпно в това. За предпочитане е рибата да живее в човека, отколкото човек в рибата. Как може човек да живее в рибата? Представете си, че някой се отчае от живота и се хвърли в морето, дето го изяждат големите риби. Не живее ли той в рибата? Всичко, което Бог е създал, е чисто.

”Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве. ” ”Ще ти се въздаде.” Кога? Когато вършиш всичко заради Него. Този е пътят, по който трябва да вървите. Този път е здравословен. Той е път на любовта, път на светлината, път на истината. Този път ще освободи хората от всички мъчнотии, в които сега живеят. Мъчнотиите ще се разрешат сами по себе си, и тогава всички хора ще се убедят, че няма невъзможни неща в света. Кога няма невъзможни неща? Когато хората вървят в пътя на любовта. Казва пророкът: ”И заключи Бог небето; три години не падна дъжд в Израил.” Това показва, че Бог управлява света. Всички закони, всички войни, глад, сиромашия, плодородие, земетресения се дължат на великата разумност в света. Тази разумност работи и управлява целия свят. Ако хората работят в хармония с тази разумност, и животът им ще се оправи.

Сега ние не искаме да се наложим на хората да вярват в това, което казваме. Те сами ще проверят думите ми. Ние не сме за онези вярвания, които се налагат на хората. Ние не сме за онзи ред и порядък, който се налага на хората. Всичко, което се налага, не е Божествено. Божественият ред и порядък е общ за всички. Човешките блага засягат само част от хората. Божествените блага засягат всички хора, всички живи същества. Когато пали огън, човек го запалва само за себе си. Бог запалва огъня за всички. Човешкото дава подтик само на едно нещо. Божественото дава подтик на всичко. То едновременно дава подтик и на ума, и на сърцето, и на волята в човека.

”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Нека тази мисъл остане в съзнанието ви. Вечер, когато лягате да спите, вие отивате в невидимия свят да учите. Там ви преподават уроци, казват ви много неща, които трябва да помните. Като ставате сутрин, направете малко усилие, да си спомните, какво ви е казано. Ако не можете да си спомните, това показва, че или съзнанието ви не е било будно, или паметта ви е отслабнала. Щом паметта ви е отслабнала, работете върху нея, да я засилите. Колкото по-малко се безпокоите, толкова по-голямо самообладание ще имате. Самообладанието е във връзка с вярата.

Като говорим за Бога, ние имаме пред вид Живия Бог, Който живее в нас. Ние трябва да ходим в Неговия път, по Неговия ум и вършим всичко заради Него. Само по този начин ще се освободим от противоречията на живота. Съвременните хора се натъкват на противоречия, защото имат много богове. Тия богове внасят раздвояване в умовете им, вследствие на което те се измъчват едни други. Интересите на тия хора се сблъскват и те се отнасят помежду си като врагове. Когато някой беден дойде при вас и ви каже искрено, че е гладен, че се нуждае от нещо, приемете го като брат. Когато хората дойдат до съзнание да виждат в лицето на човека свой брат, всички мъчнотии в живота ще изчезнат. Ако хората не дойдат до това съзнание, насилието все още ще продължава да се прилага. Обаче, насилието не разрешава въпросите. Само любовта, мъдростта и истината са в състояние да оправят света. Те представят път, по който хората трябва да вървят.

”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.” Вървете в пътя на любовта, на мъдростта, на истината, за да може вашият Отец да ви въздаде на яве. Да ви въздаде на яве, това значи да бъдете здрави, умни, любещи, доволни. Каквото пожелаете, ще имате. Щом имате всичко, ще любите всичко.

”Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде на яве.”

15. Неделна беседа от Учителя, държана на 12 май, 1929 г. София – Изгрев.