Разлика между версии на „Момчето ми“

Текуща версия към 11:40, 25 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Който има невестата, XII серия, том II (1929)

7. Момчето ми

13. Неделна беседа от Учителя, държана на 28 април, 1929 г. София – Изгрев.

„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми.“ (Mатея 8:8)

Най-важното нещо в живота е първата стъпка. Защо? – Защото, каквато е първата стъпка, такива ще бъдат и последващите. Това е неизбежен закон в природата и в живота. Първата стъпка, първата мисъл, първото чувство, първото желание определят посоката на човешкия живот. Обаче, докато съзнанието на човека на е пробудено, не може да се говори за първа стъпка, за първа мисъл. Щом съзнанието на човека се пробуди, може вече да се говори за първа стъпка, за първа мисъл. Първата мисъл, първата стъпка, която иде след пробуждането на съзнанието, определя посоката на живота на даден човек. Следователно, първият подтик, който стимулира човека към работа, е определящият. От първия подтик може да се познае, дали даден човек ще сполучи в една работа, или няма да сполучи. От първия подтик в човека положително се знае, какво може да стане от него. Но всеки не може да знае това. То е достояние само на мъдреца, а не на невежия. Каква е разликата между учения, т.е. между мъдреца и невежия човек? – Мъдрецът знае, какво може да стане от всяко нещо, а глупецът не знае това. Значи, глупец е онзи човек, у когото съзнанието не е пробудено, и той се заблуждава само от външността на временния, непробудения живот. В този случай може да се приложи българската пословица: ”Едно живо куче е за предпочитане пред сто умрели лъва.” Аз взимам тази пословица в друг смисъл: Един беден човек е за предпочитане пред сто фалирали търговци. Един беден човек, но приятел, е за предпочитане пред сто фалирали търговци, но неприятели.

И тъй, първият подтик, първата стъпка определя посоката на живота, а от посоката зависи, каква основа ще постави човек. Ето защо, всяка сутрин, като става, човек трябва да постави основа в живота си. Не мислете, че само веднъж се поставя основа в живота. Мнозина мислят, че като поставят веднъж основа в живота си, всичко се свършва. Така е само за онзи, който не мисли. Животът не е нещо механическо; животът е вечен. Щом животът е вечен, и основата, която човек поставя е също така вечна. Понеже основата в живота е жива, тя е подложена на постоянни промени. Основите на земния живот не претърпяват никакви промени. За да станат някакви промени, трябва да настъпят известни катаклизми в този живот. Вследствие на това, къщите ви ще се съборят и трябва да се поставят нови основи. Въпреки това някой ще дойде при вас да се хвали, че турил основа на къщата си. Питам: твоите работи наредени ли са? – Не са наредени. – Щом работите не са наредени, ти нямаш никаква основа в живота си. – Ама аз съм турил основа на своето образование, разрешил съм задачите си. – Решил ли си задачите на своя живот? – Не съм ги решил. – Щом не си решил задачите на своя живот, нямаш никаква основа.

Положението на съвременните хора е подобно на онова, в което се намирал един слуга, който бил сакат с едната си ръка и с единия си крак. Обаче, в ума на този слуга се загнездила мисълта, че той бил даровит художник. Той започнал да рисува във въображението си отлични картини, да ги излага пред света. Представял си, как дохождали хора да ги гледат; как вестниците писали за неговите картини, хвалили го, и той се прочул пред целия свят за много даровит художник. Като се огледал натук-натам, пак се видял в първото си положение, като беден слуга, сакат с една ръка и с един крак. Във въображението му имало безброй картини, а отвън, в действителност – нито една. Съвременният свят е пълен с такива художници. Когото срещнеш, виждаш, че е с високо мнение за себе си. Не е лоша тази черта, но за да оправдае своето високо мнение за себе си, преди всичко човек трябва да се освободи от ограничителните условия на своя живот. За да стане слугата даровит художник, първото нещо, което се иска от него е да развърже ръката си и крака си, да ги освободи от връзките. Ако може сам да направи това, добре; ако не може сам да го направи, трябва да потърси някой да му помогне.

”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Често хората се обръщат към силния на деня и казват: Кажи само реч, и тази работа ще стане! Съвременните хора не успяват в живота си поради техните понятия, поради техните схващания за нещата. Въпреки всичко това хората на 20 в. мислят, че имат правилни схващания за живота. Действително, някои от техните схващания са по-правилни от тия на миналите поколения, но тези схващания не могат да се сравняват със схващанията на поколенията, които ще дойдат след хиляда години. Знаете ли, какво ще представяте, ако след хиляда години се явите в света с вашите възгледи за живота?

Сега ще приведа един разказ за живота и обичаите на хората от царството на Соломон-Ра. В това царство хората имали обичай да се поздравяват с езика си, като го изплезвали навън, а не както сега – с ръцете си. Значи, за да се поздравят, трябвало всеки да изплези езика си навън. Така трябвало учениците да поздравяват учителите си; така трябвало пасомите да поздравяват своите пастори, духовните си ръководители; така трябвало, обикновените хора да поздравяват учените и философите. Един от най-видните философи по това време бил някой си Хамиба, тъй аз го наричам. Който иска да знае, какво е било същинското му име, нека се порови в аналите на миналото, и като го намери, да го преведе на български. Според мене, името Хамиба се дава на човек, който мисли, че е философ, но още не е завършил своята философия. Един ден, като се разхождал из града, той срещнал една от най-красивите моми на царството, каквато никога до това време не е виждал. Тази мома минала покрай него и не изплезила езика си да го поздрави, както бил обичаят. За да се спазва този обичай, бил издаден закон, според, който, всеки неизпълняващ обичая, се наказвал с десет годишен строг затвор. Като видял, че красивата мома не го поздравила, философът се намерил в чудо, какво да прави. Ако не се оплаче от нея, достойнството му, като виден философ, се накърнявало. Най-после той подал оплакване до царя, в което съобщавал, че най-красивата мома в царството му не изпълнила обичая, не го поздравила с езика си. Царят издал заповед да се тури тази мома в затвор за десет години, но запитал философа да обясни, коя е причината, задето момата не се подчинила на този обичай. Философът не могъл да каже, коя е причината за непослушанието, което красивата мома проявила. Понеже, той не могъл да даде обяснение за причината на този факт, царят осъдил и него на десет годишен затвор. В това време един прост, но разумен човек се явил пред царя и казал: Аз зная причината, задето красивата мома не поздравила философа с езика си. От рождение още тя има един недостатък на езика си. Езикът и е недоразвит, къс, вследствие на което не може да го изплези навън. Той рязнал малко езика и, освободил го и наскоро езикът израснал. Тогава момата казала: Аз ще изправя погрешката си. Срещнала философа, изплезила езика си и го поздравила. С това съдът отменил решението си: Нито момата останала в затвора, нито философът.

На много от съвременните хора езиците са недоразвити, недорасли. Мислите ли, че има език онзи, който обича да хули, да злослови по адрес на хората? Според мене, само онзи човек има език, който може да говори сладко. Онзи човек, който е започнал да си служи с лоши думи, след време неговият език непременно ще се парализира. Езиците на всички хора, които пишат и говорят лошо, в бъдеще ще се парализират, ще се намерят в положението на красивата мома. Които не вярват, след 10-15 години те ще проверят тази истина. Те ще срещнат хора без езици, които ще мязат на риби; най-малкото, което ще ги сполети, е че като заминат за другия, за астралния свят, тези хора ще се превърнат на риби. Там ще ги пекат, ще ги ядат, без да могат да си изкажат мъките и страданията.

Ще кажете, че като заплашваме хората по този начин искаме да ограничим злото. – Не, ни най-малко не искаме да ограничим злото. Ние насърчаваме доброто, а не ограничаваме злото. От злото ние не се интересуваме. Когато някой върши престъпление, това ни най-малко не ни интересува. Когато някой върши добро, това ни интересува. Ние се интересуваме от учения човек, а не от невежия. Същият закон срещаме и в природата, както и в отношенията на Бога към хората. Бог абсолютно не се интересува от глупавите и от лошите хора. Какво пишат вестниците, това ни най-малко не интересува Бога. Не само Той, но и напредналите същества даже не се интересуват от вестникарските дисертации. Вие можете да ги считате за учени работи, но те гледат на тях като на обикновени съобщения, без никаква научна дълбочина и достоверност. Каква наука е тази, която не просвещава умовете на хората? Или каква религия е тази, която не внася любов между хората и не ги обръща към Бога? Това са човешки измислици, човешки изобретения, които заблуждават хората. Под думата наука ние разбираме съвкупност от идеи, които са излезли от Великото Начало на Живота. Лъжата пък е кал, която е излязла от обущата на хората. Човешките обуща създадоха лъжата в света. За да познаете, какъв е някой човек, вижте, като влиза в къщи, дали си изчиства обущата, или не. По това ще познаете, дали този човек е готов да говори истината, или не. Ако изчисти обущата си и така влезе в къщи, той ще говори истината; ако не ги изчисти, той носи лъжата в себе си. Много хора носят нечисти обуща по наследство, по предание. Ако присадите едно дърво с дивачка, след време това дърво ще даде плодове на дивачката. Кой е причината за това? – Причината за това е самата дивачка. Счупете присадката и веднага ще видите истинското дърво. Счупете дивите присадки на дървото, и веднага ще видите истинския човек. Всичко в света трябва да се постави на изпит.

Съвременните хора се намират в епоха, през която нищо няма да остане неизпитано, непроверено. Животът на хората, външно и вътрешно, ще бъде подложен на такива разтърсвания, каквито стават в домовете по Велик ден. Цялата къща по Велик ден се пречиства. Защо умират хората и какво става с тях след смъртта им? Някои учени твърдят, че мозъкът на умрелия не остава в пръстта, но напреднали, учени същества го взимат, анализират го, да видят, какви благородни мисли и чувства са занимавали този човек. В Божествената лаборатория има списъци, в които вписват всичко, което се отнася до мозъка на дадени лица. В тия списъци четете: мозъкът на еди-кой си свещеник, владика; мозъкът на еди-кой си учен човек; мозъкът на еди-кой си княз, или цар; мозъкът на еди-коя си слугиня и т.н. И срещу всяко име следват резултати от направената анализа. От тези анализи се вижда, какво липсва на всеки човек. Значи, има с какво да се занимава човек. Сега ни учат, че като умре човек, ангели дохождат, взимат го и на ръце го занасят на небето. – Ние имаме само един такъв случай – с бедния Лазар. Три пъти анализираха мозъка на Лазар и след това го занесоха в лоното на Аврам. Обаче, когато умря богатият, който цял живот яде и пи, не го занесоха в лоното Аврамово, но го изпратиха в мястото на мъчението. – Какво ще стане с нашите богаташи?

Аз не говоря за богаташи, които не вършат волята Божия; аз не говоря за сиромаси, които крадат и лъжат. Аз имам пред вид онези сиромаси, в ума на които не минава мисъл за кражба и лъжа. Тези сиромаси са големи простаци, защото не знаят да лъжат, нито да крадат. Такъв човек аз наричам беден, сиромах, и нищ духом. Всеки човек, на когото езикът е дълъг и реже надясно – наляво, той не е беден, не е нищ духом. Той е първокласен богаташ, т.е. човек, богат с грехове. Този богат човек ще отиде при онзи, за когото Христос е казал, че ще бъде изпратен в мястото на мъчението.

Като говоря за мъчението, мнозина запитват, има ли такова мъчение, или няма. Аз не говоря за физическо мъчение, което всички хора са опитали и познават, но говоря за вътрешното мъчение, което малцина са опитали. Ще кажете, че такъв огън, за който се говори в Писанието, не съществува. – Този огън, за който се говори в Писанието, не е физически, защото човек изгаря на физически огън. Огънят, на който богатият горял хиляди години и не изгорял, е от съвсем друго естество. Този огън коренно се различава от физическия. Защо е трябвало богатият да гори на този огън? Защо той не каза на Аврам: Отче Авраме, покажи ми начин, как да изправя греховете си! Защо не се разкая и не потърси начин да изправи греховете си, а пожела да изпратят Лазар при него да му облекчи положението? И в мястото на мъчението богатият прояви своето старо аристократство и каза на Аврам: Нека бедният Лазар дойде при мене. Той ми дължи нещо, за което трябва да ми бъде признателен. Какъв по-голям срам за мене от този, той да седи в мястото на блаженството, а аз – при тези лоши, тежки условия! – Тези са вътрешните причини, заради които богатият искал да доведат Лазар при него. Аврам му отговорил: Лазар не може да дойде при тебе. Има неща, които ви делят. – Състоянието на богатия не може да се смени със състоянието на бедния; състоянието на грешния не може да се смени със състоянието на праведния. Това е бояджилък. Господ не е бояджия. Той е разумно същество. Казвате, че Бог е добър, милостив, може да ви направи добро. Ако хората можаха да се боядисват тъй лесно, пръв аз щях да ги боядисам. Нямаше да оставя човек в света да греши. Но невъзможно е човек да се боядисва, както и когато пожелае.

Сега, като говоря за богат и за беден човек, аз разбирам друго нещо. Под думата ”богат” разбирам разумен човек. И под думата ”беден, сиромах” пак разбирам разумен човек. И двамата са разумни, но на различни длъжности. Каквато длъжност да се даде на разумния човек, тя е почетна длъжност. И цар да е, и последен слуга да е, за него това е едно и също нещо. Пред Бога, пред възвишения морал няма абсолютно никаква разлика между цар и слуга. Докато сте на земята, вие ще се лъжете от различните служби на хората. Ако царят изпълнява честно службата си на земята, той е почитан и уважаван от всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е почитан и уважаван от всички. В този случай и двамата са на почетни служби, без абсолютно никаква разлика. Царят е почетен като цар, а слугата – като слуга. Ако царят не изпълнява честно своята длъжност като цар, той ще стане слуга. Ако слугата изпълнява честно своята служба като слуга, той ще стане цар. Следователно, всички сегашни слуги са кандидати за царе, но при условие да изпълняват службата си честно и почтено. Като предвижда това, Писанието казва, че ние сме свещени царе за Бога. Някой казва: Аз не мога да бъде цар. – Какво представя царят? Какъв е произходът на думата ”цар”? Всеки може да стане цар, но не в някоя голяма държава. Всички можете да станете царе, но в малки държави. За пример, всеки шоп в България има своя държава. Шопът нарича колибата си своя държава. Някой има една стая на разположение – той е цар на тази стая. Вървиш по пътя и около тебе няма нито един човек – ти си цар, ти си господар на този път. Лесно е да бъдеш цар, щом твоята мисъл в даден случай е права. Като мисли само, че е цар, всеки може да бъде един честен, разумен цар. Щом всички хора са излезли от Бога, не са ли те царски синове? Вие мислите и вярвате, че сте Синове Божии, но ако ви кажат, че като царе можете да бъдете Синове Божии, вие се съмнявате. Мислите, че сте създадени по Бога, но ако ви се каже, че като Синове Божии сте царе, вие пак се съмнявате. Според мене, ако при сегашните условия не можете да станете царе, това значи да се огрешите. При сегашните условия няма служба на земята, от която човек да не се огреши. Които заемат служби при сегашните условия, те трябва да бъдат разумни хора, със здрав, силен гръбнак и с убеждения.

”Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво!” Съвременното човечество се намира в болезнено състояние. Почти всички хора боледуват, почти всички хора са нервни и казват: Това е неврастения. Всеки се оплаква, че е нервен, че не може да издържа. Ако подложите някой човек на глад, да не яде два-три дена, той веднага започва да се оплаква: Гладен съм, не мога да издържам, ще умра от глад. Защо ме измъчвате толкова? – Чудно нещо! Има паяци, които по шест месеца седят гладни и не се оплакват. Мечките цяла зима прекарват без храна и не се оплакват, а като погладува два-три дена, човек веднага започва да се оплаква, че ще го уморят от глад. Кой ще го умори? Това, което уморява човека, е в самия него, а не в хората. Хората са само външни фактори, външни условия. Каквото човек мисли, това става. Ако мисли, че гладен ще умре, така ще стане. Всички хора на 20 в. все от глад умират. Покажете ми един болен, който да не е умрял от глад. И цар, и владика – всички умират от глад. Като заболеят, хората казват: Не можем вече да ядем. – Коя е причината за това? – Няма какво да ядат. Докато са в това положение, за тях няма ядене. Те не могат да възприемат Божествения нектар, с който възвишените същества се хранят, вследствие на което нишките на техния живот се скъсват, и те умират гладни. Хлябът седи пред болния, но той няма импулс в себе си да посегне към него; той няма сили да отвори устата си, а стомахът му няма разположение да работи. Божественото начало заставя човека да яде и сладко да яде. Ето защо, като яде, човек трябва да благодари на Бога. Какво правят съвременните хора? – Наредят се пред трапезата и започват да ядат: едно, второ, трето, четвърто ядене. Слугите слагат и вдигат едно ядене след друго, но господарите пак остават недоволни. Това недоволство произвежда цели скандали и крамоли между хората. В какво седи вашата философия за яденето? Ще кажете, че яденето е един от най-постоянните процеси в природата, вложен от самата нея, от най-древни времена. Този процес съществува в природата още с проявяването на живота. Когато хората скъсали връзката си с този процес, смъртта започнала да действа върху тях по правилен начин. Човек постепенно е изгубвал своята мисъл, своята сила, докато най-после се намерил или в положението на Лазар, или в положението на богатия.

Стотникът, който разбирал закона, се обърнал към Христа с думите: ”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Този човек не беше нито правоверен, нито израилтянин. Той беше езичник. Обаче, този езичник се обърна към Христа с думите: ”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” С други думи, той каза на Христа: И аз имам власт да заповядвам на слугите си. На едного казвам: Дойди! – и той дохожда; на другиго казвам: Иди! – и той отива. Каквото заповядвам, това става. Следователно, ако и Ти кажеш само реч, момчето ми ще оздравее. Питам: отде знаеше този човек, че Христос има такава сила в себе си, че каквото да каже да стане? Ако в сегашните времена излекувате някого, ще кажат, че тук е употребена някаква магия, или някаква лъжа. В днешния материалистически век, каквото направиш, все ще го обяснят с някаква лъжа, с някаква хитрина. В днешния критически век не може да се допусне друго чудо. Едно време, когато спиритизмът се яви на сцената, правеха различни фотографии и обясняваха явяването на духовете като етерни излъчвания на човешките мисли, които се изразяват в полуматериални форми. По този повод учените създадоха различни теории. Някои казваха, че единственото нещо, което съществува в света, е човекът. – Как се създаде тази теория? Нека тези учени обяснят, как се създаде тялото на човека, как се създаде неговия мозък, неговата нервна система. Всичко в човека е разумно направено. Как се създаде човешката форма? Кое застави Бога да създаде човека? – Има ред причини, ред теории за създаването на човека, но ние не поддържаме онази механическа теория за създаването на човека от пръст. Бог взел пръст, направил от нея човек, вдъхнал в ноздрите му, и той станал жива душа. Тази теория е за децата, а не за възрастните.

Ще приведа един пример от съвременната аритметика. Казвате, че 5х5=25. Значи, вземате две числа, умножавате ги едно на друго и получавате трето число: 5х5=25. Как получихте числото 25? Ще кажете, че работата е много проста. Отде дойде двойката? Като умножавате 5х5, сигурни ли сте, че тези две числа са еднакви? Представете си, че едната петорка означава пет философа, всеки от които е родил по пет деца. Ще кажете, че философите не раждат деца. Според мене философите раждат. Всеки трактат по известен въпрос, всяко съчинение, което е написал философът, не е нищо друго, освен негово дете. Пет философа по пет деца, правят 25 деца. При това, знае се от аритметиката, че могат да се събират само еднородни числа. Право ли е това? Всички тия 25 деца еднакво даровити ли са? И самите философи еднакво даровити ли са? Голяма разлика има между петте философа, както и между техните деца. Защо ги умножаваме тогава? В аритметиката е лесно: 5х5=25. Двойката в числото 25 показва, че на това число не достига нещо. Ако 25 души образуват едно дружество, в скоро време между тях ще се създадат раздори, недоразумения. Само числото 2 е в състояние да изглади техните недоразумения. Какво представя двойката? Двойката означава женския принцип. Двойката показва, че в търговията, в банкерството е нужен кредит. Ако нужният кредит не съществува, банката ще фалира. Следователно, който знае този закон, той никога няма да вложи парите си в банка, или в кредитно дружество, основано от 25 члена. Числото 25 казва на човека: Не влагай парите си в банка, съставена от 25 члена, защото, в края на краищата, ще получиш само 25% от вложената сума, а останалите 75% ще хвръкнат.

Този закон съществува и в човешките мисли и чувства. Дойде ти някаква идея на ума, и ти започваш една работа, без да знаеш ще успееш ли в тази работа, или няма да успееш. Ако разбираш законите, ще знаеш, какви ще бъдат резултатите на започнатата от тебе работа. Който не разбира законите, той изпада в суеверие. Суеверието произтича от факта, че когато се натъкнеш на някаква Божествена идея, вие не я прилагате на време, вследствие на което, вместо добро, излиза зло. Следователно, всякога, когато правим добро не на време, ражда се зло; когато правим зло на време, ражда се добро. Когато правим зло не на време, винаги остава зло. Има друг закон в света, според който две злини винаги раждат едно добро.

Този закон се проверява навсякъде в живота. Вземете следния пример: на едного казали обидна дума. Тази дума го засегнала толкова много, че той се върнал у дома си, взел револвера си и тръгнал да отмъщава. Като вървял из пътя, спънал се, паднал на земята и счупил крака си. Занесли го в дома му, извикали лекар да му превърже крака. Дълго време лежал на легло и прекарал големи мъчнотии. За да прекара по-леко мъките и болките на счупения крак, близките му донасяли да чете Евангелието и различни философски книги. По този начин той се обърнал към Бога. Когато оздравял, той си казал: Благодаря на Бога, че счупих крака си. Ако не бяха ме обидили, аз нямаше да счупя крака си и нямаше да се обърна към Бога. А сега, макар че счупих крака си, обърнах се към Бога. – Тук имаме пример, в който две злини раждат едно добро. Това не е абсолютно правило, нито абсолютен закон. Че злото в света работи за доброто, това е изключителен закон. Значи, от всички страдания, от всички препятствия, които се случват в живота ви, крайната цел на Битието е да произведе добро. Така е за умния, за добрия човек, но за глупавия, за лошия не е така. Оттук можем да извадим следното заключение: всеки човек, който е склонен към доброто, той непременно е заболял. Този човек е паднал на пътя, счупил крака си и лежи на легло. Страданията, които прекарва на леглото, са причина да се обърне към Бога.

”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” – Като оздравее, то ще стане човек, способен да помага на хората. Като четат този стих, съвременните хора го тълкуват, че Христос излекувал това момче физически, т.е. излекувал тялото му. – И сегашните лекари лекуват тялото на човека. Тогава, какво повече е направил Христос? И сегашните лекари лекуват през пространството, както Христос е направил. Болният е на километри далеч от лекаря си, но той го лекува. Какво повече е направил Христос? В странство има цели общества, които лекуват през пространството. Има заведени дела против онези, които лекуват по този начин, но понеже няма закон, който да ги съди, те се освобождават. Съдията казва: Този човек не е виновен, и го освобождава. И Христос е лекувал по този начин, затова стотникът се е обърнал към Него с думите: ”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее. И аз имам власт да заповядвам. Казвам на едного от слугите си: Иди! – и отива. На другиго: Дойди! – и дохожда. И ти можеш да направиш същото. Кажи само реч, и аз ще ти бъда благодарен.” И зачуди се Христос на неговата вяра. Този човек беше езичник.

”Кажи само реч, и момчето ми в бъдеще ще се измени.” Ако някой съвременен християнин отиде при Христа да се помоли за болното си момче, какво ще каже? Той ще каже: Господи, кажи само реч, да се излекува момчето ми, да поживее малко на земята. Питам: ако животът на това момче се продължи, за да натрупа повече грехове, защо му е този живот? Да се излекува момчето, разбирам да се внесе равновесие в неговия ум, благородство в неговото сърце, сила и подем в неговата душа и в неговия дух. Съвременните религиозни наричат това състояние покаяние. Хората се покайват и в съдилищата, помиряват се, но това не е покаяние. Така се покаял един циганин, който се давил в реката. Като се намерил в трудно положение, той се обърнал към свети Никола с думите: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имам малки циганчета, няма кой да ги гледа. Ако ми помогнеш да изляза на брега, ще ти запаля една голяма свещ, човешки бой. В това време покрай реката минавал един човек, видял, че някой се дави и се моли за помощ. Той влязъл в реката и спасил циганина от удавяне. Като се видял на другия бряг на реката, циганинът казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ? Ето, дрехите ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свещ? Халал да ти е, че ме избави!

Съвременните хора се смеят на този циганин, но техният живот, от единия до другия край, не е ли подобен на този на циганина? Не се ли намират и те в същото положение? Кой от вас не обещавал, че това ще направи, онова ще направи, но като излезе на сухо, вън от реката, казва: Свети Никола, аз имам малки циганчета, пари нямам за свещ. Защо ти е тази свещ? Небето и без моята свещ ти свети. Аз се намирах в голямо затруднение, когато ти обещах, но виждам, че не мога да изпълня обещанието си, пари нямам. И сега хората обещават, но не изпълняват. От всички се изисква здрава, положителна мисъл, а не обезсърчение.

Сега, като говоря така, не искам да кажа, че не сте добри, но в работата, която човек върши на земята, все ще направи някаква погрешка. Ако не внимава, ако съзнанието му не е будно, и светията може да направи погрешка. Най-малко с очите си човек може да сгреши. При това, този грях е толкова малък, че никой не би го подозрял. Ако минете покрай къщата на някой богат човек и му завидите, или пожелаете къщата му, като отидете на онзи свят, само за тази мисъл, за това пожелание, вие ще бъдете на мястото на богатия. За да не сгрешите, като минете покрай къщата на богатия, кажете: Господи, дай здраве и сила на този човек, да поживее повече, да се порадва на богатството си и да помага на бедни и страдащи. Така трябва да каже разумният, а неразумният ще въздъхне и ще пожелае за себе си къщата на богатия. Ето, две хиляди години се минаха от времето на Христа, и всички минавате за вярващи, за посветени, но като се натъкнете на някакво изкушение, въздъхвате. Някога сте силни, минавате покрай изкушението, но не се подавате. Някога, обаче, сте слаби, подавате се на изкушението и не сте готови да признаете погрешката си. – Не, ще се върнете при богатия и ще кажете: Тук, на това място, пред твоята къща сгреших. Пожелах твоята къща, завидях ти, но се разкаях. Не искам къщата ти, тя е твоя. Нека Бог те благослови, да живееш, и да се радваш, да помагаш на бедните. Втори път няма да пожелавам чуждото. – Това е малък, почти незабелязан грях, но след време той ще произведе обратни резултати, с което ще спъне еволюцията на душата ви. Като грешите, това показва, че Бог никога не реагира на вашата воля. Когато греши, човек проявява своята неразумна воля, на която не реагира, но впоследствие изпитва лошите резултати на тази воля. Тогава той казва: Мъчно ми е, че сгреших. Не зная, какво да правя. Господ ще ти каже: Върни се да изправиш погрешката си. Бог никога не реагира срещу нас. Той ни поощрява в доброто, но не ни заставя насила да го правим, нито пък ни пречи в злото. И в доброто, и в злото ние сме абсолютно свободни да правим едното, или другото. Това е красивото в живота. Като грешим, или като правим добро, ние сами носим последствията, отговорностите за нашите дела. Същевременно ние носим в себе си възможности за изправяне на своите погрешки, когато пожелаем, и когато Бог ни подбуди към това. Щом почувстваме този подтик в себе си, ние трябва да се свържем с желанието на Бога и да го приемем като наше, защото Той не е всякога близо до нас. Казано е в Писанието: ”Търсете ме, докато съм близо до вас!”

”Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.” Този стотник разбирал своето момче, разбирал това, което е родил. На същото основание, когато един философ, или писател напише една книга, той трябва да се обърне към Бога с думите: ”Господи, кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Така трябва да каже ученият в себе си, защото все има някои нечисти места, някакви недъзи в книгата му, които трябва да се изчистят. Книгата му ще се чете от много хора, затова трябва да бъде чиста, да носи в себе си красота и благословение за света. Когато художникът рисува картини, и неговите картини трябва да носят благословение за хората. И той трябва да се обърне към Бога с думите: ”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Преди години гледах една картина на един художник, която представяше образа на Христа. Този художник нямаше понятие за формите, за пропорциите. Ако тази картина беше жив човек, той щеше да бъде осъден на 10-15 години затвор, като престъпник. Лицето на този образ беше широко, челото – низко, едва три-четири сантиметра височина, брадата – широка, очите – много големи. Този художник искал да даде един представителен образ на Христа, да респектира хората, а той нарисувал такъв образ, който може да ги изплаши. Следователно, ако искате да нарисувате някой човек, трябва да представите такъв образ, по който да се четат добродетелите му. Лицето, челото, очите, брадата трябва да изразяват неговите добродетели. Някой пита: Аз честен човек ли съм? – Погледни ме само веднъж в очите и ще ти кажа, дали си честен. Аз имам моментална фотография, ще цъкна веднъж само, и веднага ще имам портрета ти. Ще погледна очите ти и ще кажа, дали си честен, или не. Дойде някой при мене, иска пари на заем. Погледна лицето му, фотографирам го и веднага разбирам, може ли да се дадат пари на този човек, или не може.

Човек носи свидетелството си на своето лице. Това свидетелство всеки ден се мени. Ти можеш да бъдеш днес в добро разположение на духа, но утре можеш да изгубиш това разположение. Тези постоянни смени не са нищо друго, освен обновяване на духа. На физическия свят, разположението и неразположението представят закон на обнова. За да стане вътрешна обнова в човека, той трябва да бъде поставен на две противоположни състояния. Който изучава окултната наука, той трябва да знае този закон. Всеки ден човек трябва да се опреснява, да се обновява. Ако не се обновява, той преждевременно ще остарее. Казвате за някого, че е остарял. – Ела утре, ще ме видиш. Преброй колко бръчки имам на лицето си. Отиваш на другия ден и виждаш, че бръчките са се намалили с две по-малко. Значи, този човек се е подмладил с десет градуса. Отиваш на другия ден, броиш още две бръчки са изгубени. На шестия ден още две бръчки се загубват, на десетия – още две. След десет години виждаш на лицето на този човек само две бръчки. Като работи повече време, върху себе си, всички бръчки на лицето му ще се изгубят., и той ще стане съвършено млад. Не е мъчно да се подмлади човек. За подмладяването се изисква само едно ”ху”.

Ще приведа примера за един млад момък грънчар. Този млад момък търсил някакъв лесен занаят, да може в скоро време да го изучи. Като търсил известно време такъв занаят, най-после се установил върху грънчарството. Отишъл при един добър грънчар и останал да работи при него три години. Един ден казал на господаря си: Аз работих три години, научих занаята, искам да стана вече майстор. – Добре, свободен си. Слугата напуснал господаря си и започнал самостоятелна работа. Какво било учудването му, когато видял, че всичките му грънци се пукали. Върнал се пак при господаря си и го запитал, защо грънците му се пукат. – Трябва да учиш още три години да придобиеш изкуството да не се пукат грънците. Младият грънчар останал да работи при господаря си още три години и забелязал, че когато съдът бил съвършено готов, господарят му го изваждал от пещта, духвал вътре, и той не се пукал. Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години. Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат. Изстинат ли веднъж, и сто пъти да духаш, те все ще се пукат. На време ще туряш грънците в пещта, на време ще ги вадиш, на време ще духаш. Това ”ху”, което грънчарят правил в грънците, е думата, която стотникът искал от Христа.

”Кажи само реч, и от тази дума, която сега кажеш, хората ще си извадят поука. Всички ще говорят за тази дума” – казал стотникът. ”Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.” Съвременните хора се намират в процес на самоусъвършенстване. Както виждам, вие всички сте богаташи, между вас няма нито един сиромах. Това лесно мога да докажа. Ако се оплаквате от сиромашия, аз мога да купя сиромашията ви, но няма, какво да ми продадете – всички сте богати. Вие се стремите към самоусъвършенстване, но за това се изисква положителна наука. За пример, имате някакво неразположение в себе си. Направете опит да го смените на добро. Какъв опит ще направите? Казвате, че обичате приятеля си. Вижте сега, може ли любовта към приятеля ви да измени вашето състояние. Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се измени, вие наистина го обичате. Ако състоянието ви не се измени, не обичате приятеля си, както трябва. Някой ден се разгневите, търсите някого да излеете гнева си върху него. Външно изглеждате тих, спокоен, като светия, но отвътре се вълнувате като вулкан. Помислете този момент за приятеля си, когото обичате. Ако състоянието ви не се измени, любовта ви не е силна. Казвате, че вярвате в Христа. Кажете тогава: Нека вярата ми в Христа измени моето състояние. Казвате това, но състоянието ви пак не се изменя. Вярвате в Бога. Апелирайте към тази вяра да измени състоянието ви. И тази вяра не ви помага. Какво показва това? – Че нито любовта към приятеля ви е силна, нито вярата ви в Христа, и в Бога е силна. Какво трябва да направите за да измените състоянието си? Застанете пред Бога като дете и кажете: Господи, имам нещо криво в себе си, някаква погрешка, която не мога да изправя. Тя ми пречи, не мога да изменя състоянието си. Нито любовта към приятеля ми, нито вярата ми към Тебе са в сила да ми помогнат. Покажи ми път, по който да тръгна, да изменя състоянието си. Като кажете това, оставете да се изпълни волята Божия. Кажете ли така, състоянието ви веднага ще се измени. Това значи ”кажи само реч, и момчето ми ще оздравее.”

Казвам: никога не оставяйте едно ваше състояние само да се измени. Състояние, което само се изменя, не е във ваша полза. Когато взимате участие в известно ваше състояние и успеете да го измените, вие се ползвате. Ученикът се ползва, когато взима участие в задачата си и сам я решава. Ученикът се ползва, когато и други взимат участие в решаване на неговата задача, но по-добре е сам да реши задачата си. Учените хора, които с векове са работили и работят, помагат и на нас, но и ние трябва да работим като тях. Добрите хора са работили, и ние ще работим. Следователно, когато духовните хора искат да изменят някое свое състояние, достатъчно е да се обърнат към Бога с думите: ”Господи, кажи само реч!” Ако при тези думи състоянието им се измени, за този ден те имат нещо положително в себе си, на което могат да разчитат. Представете си, че сте затворени в ”Обществена безопасност,” или сте осъдени на десетгодишен затвор. Какво трябва да направите? – Поставете на изпит вярата си. Кажете: Искам сега да проверя има ли Господ в света, и кой в същност управлява света – Господ, или хората? После кажете в себе си: Господи, готов съм отсега нататък да посветя живота си за Тебе, без да нарушавам Твоя закон. Избави ме от този затвор, по който начин искаш. Как ще излезете от затвора? – Най-простият начин е чрез амнистия. Ако амнистията не дойде, ангел ще слезе от небето, ще отвори вратата на затвора, ще свали оковите от краката ви и ще каже: Излезте вън на свобода! Дали сте в България, или другаде, ангелът ще каже: Излезте от затвора! Важно е, че молбата ви е послушана, и вие се убеждавате в съществуването на един велик закон, на който всякога можете да разчитате. Този закон не е човешки. Докато нямате няколко опита, които да ви убедят в съществуването на този закон, вие никога не бихте разчитали на него. Тогава вие ще разчитате на този закон така, както днес разчитате на своите пари. Като извадите златната монета, дето отидете, все ще бъдете добре дошли. Дето да покажете златната монета, тя навсякъде ще има стойност.

”Кажи само реч, и момчето ми ще оздравее!” – Тази е мисълта, на която ви навеждам. Ако сте свързани с Христа, вие можете да се обърнете към Него с думите: ”Кажи само реч.” Щом имате тази връзка, достатъчно е само да кажете думите ”Кажи само реч”, за да можете правилно да разрешите трудностите в своя живот. При това положение няма да има никакъв спор между хората. Ние трябва да бъдем силни, да бъдем свързани с Бога. Ако сме свързани с Бога, социалните въпроси лесно ще се разрешат, трудностите в живота лесно ще се преодолеят. Ако можете да повишите температурата на тялото си до 4000 градуса, кой ще ви държи в затвора с такава висока температура? Като ви поставят в затвора, всичко около вас ще се разтопи. Някои мислят, че само ангелите могат да произведат такава температура. Не, всеки човек може да произведе с мисълта си такава топлина, че да разтопи и вратите и прозорците на затвора и да покаже на хората, че той не може да лежи в затвор. И ако праведният трябва да бъде затворен, това е само да покаже пример на хората, че онзи, който е завършил развитието си, не само, че в затвор не може да лежи, но и в гроба не може да остане. И Христа разпнаха, заровиха Го, три дена лежа в гроба, но на третия ден този затвор се отвори, и Христос излезе вън от него. Тогавашните вярващи казаха: Кажете, на учениците Христови задигнаха тялото Му. – Това не е никаква наука. Така не се разрешават въпросите. От всички се изисква положителна вяра, вяра на развитие, на постоянен процес, на постоянна връзка с човека. Съвременните хора искат с малко труд да постигнат много работи. Който иска да се самоусъвършенства, той трябва да постави всичкото свое усилие за превъзмогване на мъчнотиите си, от какъвто характер да са те, физически, умствен, или сърдечен.

”Кажи само реч и всичко ще бъде!” Днес ви оставям да мислите върху темата: ”Кажи реч”. Тъй ще кажете в себе си: ”Кажи само реч, и моето момче ще бъде здраво!” Това момче, този момък представя в човека онова, което мисли. Човек трябва да има здрава мисъл, здраво сърце. Кажи реч, Господи, да оздравее нашият ум, нашето сърце! Кажи реч, Господи, да просветне ума ни, да оздравее сърцето ни и да се всели Твоята Любов в нас, да вършим Твоята воля!

13. Неделна беседа от Учителя, държана на 28 април, 1929 г. София – Изгрев.