Разлика между версии на „Той дойде при Пилата“

Текуща версия към 15:03, 21 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1928 г.

За съдба дойдох, XI серия, том I (1928)

5. Той дойде при Пилата

Беседа от Учителя, държана на 20 май 1928 г. в гр. София.

„Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово." (Лука 23:52)

Съвременният живот е живот на реликсии. на остатъци. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята.

Прочетете 105 Псалом, да видите, че човечеството и до днес се намира пред несбъднати идеали. Псалмопевецът пише, че Господ е дал много нещо на евреите, дал им е много обещания, въпреки това ние виждаме, че от три хиляди години насам еврейският народ е така тласкан по лицето на земята, както никой друг народ. Какъв смисъл има този Псалом за евреите? Ако се разглеждат нещата буквално, мнозина ще запитат: „Какъв смисъл имат тия обещания, както всичко това, което Бог някога е правил за евреите, щом от толкова години те са подложени на такива бури и изпитания? Според тях ще излезе, че този Псалом не е верен. Обаче, той е верен само за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси своите възлюбени, един ден земята ще се превземе, и Той ще я предаде на избраниците си. Засега земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е така развито, да може правилно да я разбере и възприеме.

За да разберете, доколко вашето съзнание е пробудено, излезте вечерно време вън и наблюдавайте звездите по небето. Ако съзнанието ви е развито, всички тия звезди, които блещукат по небето, като малки запалени свъщици, ще бъдат за вас обширни светове, каквито са в същност. Не е ли пробудено съзнанието ви, тия звездички ще останат за вас малки, светли точици, каквито ги виждате отдалеч. Който човек и да ги наблюава от земята, няма ли развито съзнание, не ще може да ги схване в тяхната действителна големина. „Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово". Вие ще кажете: „Какво от това, че Никодим дошъл при Пилата да иска тялото Исусово?" – Това показва, че всички съвременни хора обичат реалния свят. Реалният или материалният свят е свят без любов. Той е съставен от труповете на милиарди възвишени на времето си същества, които са живели преди милиони години в безконечните вселени. Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърляни по цялата вселена. Почвата, върху която днес стъпвате, е посята от труповете на тия възвишени същества. Ако един ден тия същества се събудят и се изправят пред вас с всичкото си величие, от вас помен няма да остане. Те ще ви кажат: „Не знаете ли, какви божества сме ние? С какво право тъпчите отгоре ни?" Вие тъпчите спокойно върху земята и казвате: „Земя, пръст е това, която се е образувала от разлагането на неорганически вещества и гниенето на органически, като листа, корени и клончета на дървета, животински остатъци и т.н." Питам: как се образуваха тия листа? Отде взеха те своята материя? Едно време материята, от която се създаде земята, е била разпръсната из цялото пространство, и тогава тя е заемала по-голям обем отколкото е обемът на слънчевата система днес.

Питам: какво ще схванете от това с вашето съзнание? Защо трябваше земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, например, въпросите: защо е създадена земята, защо сме дошли да живеем върху нея и т.н.? Ако човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на земята, той е разрешил един кардинален въпрос. Това, което Бог е разрешил в себе си, и ние трябва да разрешим. Щом разрешим въпроса, защо е създаден светът, ние ще станем като Бога и Едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.

„Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово?" Защо беше нужно на Никодима това тяло, когато Христовият Дух е вече отлетял? При това, Христос каза на учениците си: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да имате живот в себе си". Мнозина от Неговите ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша?" И казваше им Исус: „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено от Отца ми". От това мнозина от Неговите ученици се повърнаха назад и не ходеха с Него. Тогаз рече Исус на дванадесетте: „Дали искате и вие да си идете?" Симон Петър му отговори: .„Господи, при кого да идем? Ти имаш думи на живот вечен, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Син на Бога живаго". Тогава Христос им каза: „Не разбирайте нещата буквално. Словото, което проповядвам, това е моята плът и кръв".

От две хиляди години насам съвременното християнство върви все по пътя на 70-те ученици, които се съблазниха от думите Христови и Го напуснаха. Никодим все още продължава да търси тялото на Христа, разпитва, де е ходил Христос, де се намира сега Неговото тяло и т. н. От 2000 години насам съвременното християнство, като Никодима, отива в Палестина да се покланя на светите неща, да ги превзема, без да му дойде на ум да приложи Христовото учение в себе си и да разбере, какво значи възкресение. Докато човек е пълен с неестествени желания в себе си, той не може да намери Истината. Неестествените желания, според теорията на германския учен Луи Куне, представляват натрупана полуорганична материя в организма на човека. От натрупването на тия полуорганични вещества в организма на човека, тялото му започва да затлъстява, да надебелява: лицето, вратът, коремът му надебеляват. От натрупването на тази излишна материя по тялото, човек започва да се задушава, трудно се движи, запъхтява се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." Такъв пълен човек може да се уподоби на добиче, много натоварено, което едва се движи под тежестта на своя товар. По същия. начин човек често изпада в живота си пред редица неестествени желания, които създават в него тия неестествени натрупвания, наслоявания. Тези последните са причина за много от нещастията на неговия живот. Човешкият ум може да се натрупа; човешкото сърце може да се натрупа; човешката воля може да се натрупа. С какво? – С неестествени желания, които не могат да се реализират. Защо не могат да се реализират? – Защото тази материя, която се натрупва в организма, е полуорганическа и не може да се използува от него. От такива натрупвания, именно, се създава болестта „артериосклероза", която се явява повече във възрастните хора.

Аз наричам тази болест „циментова мазилка". Човек трябва да разбира свойствата из тази циментова мазилка, ако иска да се предпази и лекува от нея. Ако дадете на едно малко дете цимент и вода и му кажете да си поиграе с тях, какво ще направи това дете? – То ще вземе циментовия прах, ще го залее с вода, ще направи от него каша и ще постави крака си в кашата. Поседи ли кракът му няколко часа в тази каша, ще се втвърди и не ще може да го извади оттам. Също такива желания, със свойства подобни на циментовото брашно, се срещат и у човека. Докато човек не е забъркал още циментовото брашно с водата, той е свободен. Даже и след като забърка циментовото брашно с водата, но не си е турил крака в тази каша, той е още свободен. Обаче, тури ли си веднъж крака в циментовата каша, тя започва постепенно да го вързва, да го вцепенява. В първо време желанието на човека може да е хубаво, красиво, но после, след като тури крака си в него и поседи така няколко часа, то започва да го вързва. За да се освободи този човек от това ограничително условие, трябва да дойде отвън друг някой с длето, с чук, за да го освободи и развърже от тази циментова каша.

На съвременните учени хора паралелно с изучаване живота на мравите, пчелите, предстои да разрешат основния въпрос па човешкия живот, въпроса за тази вътрешна неестествена материя в организма, която вцепенява, втвърдява идеите, желанията и волята на човека. Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т.е. кристализират. Някой казва: „Аз искам да кристализирам!" Казвам: няма по-страшно нещо от кристализиране па мислите, чувствата и желанията на човека! Който не разбира това нещо, той си го представлява леко и го желае.

„И отиде Никодим при Пилата да поиска тялото Исусово". Защо му беше нужно това тяло? – За реликви. В миналото, както и сега, много хора търсят някакви останки, спомени от велики хора, от светии, за да могат да ги използуват като лекарства, или да правят с тях някакви чудеса. Срещам някой човек носи кръстче, направено от дървото, на което Христос бил разпнат, и казва: „Това кръстче има особена свойства: тури ли се в прясно мляко, веднага го подквасва". Казвам: аз зная една течност, от която, като капна няколко капки в млякото, то веднага се подквасва. Питам: каква разлика има тогава между дървеното кръстче и няколкото капки от течността, щом и двете еднакво подквасват млякото?

И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства. Всички ония мисли, чувства и желания, които спъват човешкия прогрес, отъпяват човешкия ум и отслабват човешката воля, те са останки, които кристализират мислите, чувствата и желанията на човека. Питам: какво ще бъде положението на човека, ако в духовния му живот поставим такава основа, каквато поставят хората на къщите? В духовния свят човек не трябва да има никаква къща, никакъв дом, никакво училище, никаква служба, никаква религия – нищо не трябва да има. Ще кажете, че това е противоречие, че това е афоризъм. Представете си един дом от десет члена – родители и деца. Какво ще бъде положението на този дом, ако всяко дете пожелае да има отделна къща, свои деца и т. н.? Докато децата в един дом са още деца, с детински желания, не мислят за своя къща, за свои деца, този дом, тази фамилия може още да съществува. Започнат ли, обаче, и децата на този дом, на тази фамилия да искат, всяко за себе си, отделна къща, свои деца, тази фамилия умира вече. Представете си, че едно десетгодишно момиченце и едно дванадесетгодишно момченце пожелаят да си направят своя къща, да се отделят от родителите си и да заживеят свободно, какво ще стане с тях? Какво ще стане и с цялата фамилия? Наистина, фамилията трябва да се разширява, но правилно. В природата съществува само една фамилия. Страданията и нещастията в света се дължат на това, че всеки човек желае да създаде свой дом, да стане баща или майка. Казвам: светът страда от много бащи и майки, че не знае кого от тях да слуша. Майката вълчица казва на своя син: „Синко, ще отидеш до някоя кошара, ще прескочиш вътре, ще грабнеш едно от младите и хубави агънца и ще го донесеш да си похапна." Майката лисица казва на своите деца: „Ще отидете в някой курник, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошка и ще ми я донесете. Аз затова, именно, ви отгледах, да ме храните на стари години." Майката змия казва на младите си змийчета: „Ще отидете до най-близкото блато, ще хванете за крака една от тлъстите жаби и, независимо от това, дали кряка, или не, ще ми я донесете да си хапна".

Питам: как ще примирите всички тия противоречия, които съществуват в природата? Ще кажете: „Това е закон". – Не, в противоречията закон не съществува. Закон съществува само в разумния свят. Дето няма разумност, там има само безпорядък и беззакония. Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие. В съдилища, дето не се спазват Божиите закони, съществува беззаконие. Всички съдии, всички управници, на коя и да е държава, трябва да постъпват така, както Бог постъпва. Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Син". Значи, светът ще се оправи, когато дойдат на власт децата, те да го управляват. Как разрешават децата въпросите? – Много лесно. Като се скарат две малки деца, едното хваща другото за косата, поразтърсва го малко, и го разплаква. След това то се хвърля върху първото, набива го малко, хваща го за косата и се отдръпва. После първото дете се приближава при второто, дава му едно орехче и се помиряват. Както виждате, бърза процедура, бърза съдба, бързо разрешение на въпросите.

Казвам: в съвременния живот на човека има ред архаични, ред атавистични идеи и чувства, които се преповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпаднат под влиянието на тия атавистични мисли и чувства, изгубват присъствието на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тогава този човек, който преди един час, преди един ден е бил готов да възлюби целия свят, щом изпадне в някое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората са лоши, че всичко в света е мрак и тъмнина и т.н. Питам: как е възможно да стане такава бърза промяна с човека, който до вчера е казвал, че е готов на всички жертви, че е готов да възлюби целия свят? Каква любов е неговата? Реално ли е това? – Реални неща са само тези, които не търпят никакви промени. Как е възможно една река, която до вчера е била чиста, днес да се размъти? – Щом тази река се размътва, има причини за това. Когато една река се размътва, това показва, че всички дръвчета около нея са изсечени. Щом дърветата около една река се изсекат, тя носи кал, която я прави мътна.

Същото нещо се забелязва и в живота. Във всяка страна, в която дърветата се изсичат и растителността не се поддържа, никаква култура не може да има. Този закон е верен и по отношение на самия човек. Често хората страдат по причина на това, че изтребват растителността на своя организъм. Ако разгледаме организма на някой здрав човек, в него виждаме гъсти гори и богата растителност. И ако този човек, по невнимание, изсече своите гори, изворите на неговия ум и на неговото сърце непременно ще се размътят.

Често съвременните хора говорят за морал, за убеждения, обаче, моралът, убежденията на повечето от сегашните хора се заключават в следното: да живеят добре, да имат хубави жилища, да бъдат щастливи. Тази идея е отлична, но тя подразбира друго нещо. Когато човек се стреми да има хубаво, хигиенично жилище, това подразбира здраво тяло, отличен, светъл ум, чисто и благородно сърце и устойчива воля. Има ли човек тия неща, и физическите условия на живота му непременно ще бъдат добри. Той ще има отлична къща, която ще отговаря на всички хигиенични и екологични изисквания на живота. Ако всички хора кооперират своя труд, без да проявяват желание да забогатяват, те щяха да употребят по-малко труд и по-малко пари, и идеята щеше да бъде постигната – всички хора щяха да бъдат задоволени в своите естествени нужди. Какви къщи строят днес хората? Ако вземете съвременна цивилизована Америка, там ще видите високи къщи от 10 - 20 - 30 етажа. Повечето къщи са лишени от сльнце, и едни на други си препятствуват да влезе в тях слънчевата светлина. В това отношение те мязат на затвори, в които не прониква слънчева светлина. В такива къщи живеят повече от 60 фамилии. Някои големи семейства живеят само в една стая, която им служи и за спане, и за готвене, и за работа.

Питам: какви могат да бъдат вашите идеи, ако живеете в една стая? Един от трудните обществени въпроси е този за жилищата, който в съвременното човечество трябва правилно да се разреши. Всеки човек индивидуално трябва да разреши този въпрос. Той трябва да принесе своя дар в жертва пред олтара на човечеството. Той трябва да разреши този въпрос като служител на Божието дело. По какъв начин ще разреши този въпрос? – Като направи най-първо един опит със себе си. Разреши ли въпроса лично за себе си, с това той допринася нещо за общото благо. Представете си, че няколко приятели пътуват през една бурна, студена зимна нощ, и всеки от тях носи нещо, необходимо през пътуването: един от тях носи само една кутия кибрит, вторият – само един хляб, а останалите носят по една торбичка, пълна със злато. Питам: кой предмет от всички тия ще бъде най-важен и най-необходим при дадените условия? Най-после тия пътници пристигат до една хижа всред гората, в която няма нищо за продан: нито хляб, нито кибрит, нито какви и да са закуски. Каква ценност ще има сега това злато? Всеки ще гледа първо да се подслони на завет, и после да си накладе огън и да си хапне малко хляб. В този случай най-важен е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огреят. После всички се интересуват от този, който носи торбата с хляба: нареждат се около него, той начупва хляба, и започват да ядат. В случая най-ненужни са тия, които носят торбичките със злато. С това злато не може да се купи нищо.

Представете си сега друго положение. Всички тия приятели отиват в една добра гостилница в града, да се нахранят и да се повеселят. В този случай кой от тях е най-важен? – Най-важни са тия със златото в торбите си. В гостилницата, пред торбите с златото, не е важен нито онзи, който носеше кибрита в джоба си, нито онзи, който носеше хляб в торбата си. Както първият има готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите трябва да бъдат готови да извадят златото от торбите си и всички общо да се ползват от него. И както вторият пътник има готовността да извади хляба от торбата си, да го разчупи на няколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнат заедно и да уталожат глада си, така и богатите хора трябва широко да разтворят своите торби със злато, и да се ползват от това благо всички техни братя и съпътници и общия живот. Обаче, много от съвременните богати хора не искат да знаят нищо за своите братя, които се намират в лишения. Бедните хора казват: „Бог е създал света така, че всички да се грижим едни за други, да си помагаме". Разбогатеят ли същите тия хора, тогава казват: „Всеки трябва да работи, да се труди да изкарва прехраната си и да се грижи сам за себе си". Питам: кое е по-право от тия две учения? – И двете са прави. Всички хора трябва да живеят заедно, и всеки трябва да живее за себе си. Когато пътуваме през бурна зимна нощ, трябва да носим кутия с кибрит в джоба си и хляб в торбата си. Когато влизаме в добре уредени градове, с хубави гостилници, трябва да носим торби пълни със злато. Към този закон, именно, трябва да се свеждат отношенията на хората.

За кои хора се отнася този закон? – За разумните хора. Когато хората не искат да услужват някому, това подразбира, че този човек не заслужава тази услуга. Действително, има хора, които не заслужават да им се услужва, но питам: какви са тия хора? – Умрели. Само на умрелите хора не може да се услужва. Ако в дома на някой човек донесат десет души умрели хора, какви услуги могат да им се направят? Може ли да им се наготви нещо? – Не може. За тия мъртви хора ще се направи по един ковчег, ще им се нареди едно церемониално погребение – нищо повече. При това, ако за погребението на всеки едного трябва да се изхарчат по 10 000 лв., за десет души ще се употребят 100 000 лева. Ако пък трябва да се услужи на живите хора, за храна на всеки едного през деня ще отидат 50 лева. Значи, за десетте живи хора ще се употребят 500 лева на ден. В такъв случай, за предпочитане е да се хранят живи хора, отколкото да се погребват умрели. Този закон Христос е изказал в следния стих: „Оставете мъртвите да погребват своите умрели!" Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи". Казвам: оставете мъртвите хора да се занимават с умрелите идеи, а вие се занимавайте с новите, с живите идеи, които идват сега в света! Гощавайте, хранете живите хора! Това ще ви коства по-малко, отколкото да изпращате умрелите. В това отношение, всяка отрицателна идея е мъртвец, за погребението на който трябва да се погрижите. За да погребете такава една идея, най-първо трябва да искате разрешение от общината да я погребете, после ще искате да ви определят място, в коя част на гробищата да я заровите, след това ще мислите с колко свещеници да я опеете, с коя кола да я отнесете, в коя църква да я опеете и т.н. При това, ще ви искат сметка, защо убихте тази идея, кой стана причина за нейната смърт. По този начин срещу вас ще се заведе цял съдебен процес. Сега ние изнасяме външните отношения, които съществуват в света. Обаче, всяко външно отношение отговаря на една вътрешна реалност. Това значи: не се занимавайте с мъртвите идеи, които отдавна са умрели! Не ги разбутвайте! Не се занимавайте с вашата лоша съдба, от която днес никой не се интересува! Някой се интересува да знае, какъв е бил в миналото. Казвам му: не се интересувай, това не е важно сега. – Не, аз искам да зная, какъв съм бил. – Добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа: преди пет прераждания ти живееше в еди-кой си град, дето уби около десетина души. След това те осъдиха на смърт чрез обесване. Когато те качиха на въжето да те бесят, то се скъса. Десет пъти се къса въжето, и ти най-после остана жив. Вследствие на това, обаче, у тебе остана един голям страх, от който и досега не можеш да се освободиш. – Действително, аз имам голям страх в себе си. – Този страх ти препятствува да издържаш в убежденията си. В даден момент ти си готов на всичко, започваш много неща, но като се намериш на тясно, веднага се отказваш. Смели хора се изискват сега в света! Не е важно, какъв си бил някога. Важно е, какъв си днес и какво можеш да направиш. От 8 000 години насам всички хора са живели неправилно, водили са изопачен, лош живот. Казвам: оставете миналия си живот, не се занимавайте с него! Прескочете този живот, оставете го на Бога! Нека Той се занимава с него. Бог ще заличи всичко непотребно от него и ще извади само най-необходимото. Миналият ви живот е мрак, тъмнина за съзнанието ви и се явява като спънка за сегашния ви живот.

Някой казва: „Ще се пръсна от мъка". Тази мъка, както и всички страдания и нещастия на човека, се дължат на неговия лош живот в миналото. Когато някой от миналите животи па човека премине през съзнанието му, той се чувствува недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които от преди 8 000 години и досега са живели и живеят чист и свят живот. По този начин, именно, те са създали новата култура на земята. И сега цялото съвременно човечество трябва да влезе в тази нова култура, която му принадлежи.

И тъй, когато говорим за Царството Божие, ние разбираме усилията на човешките синове, които са създали новата култура; тази култура ще се насажда отсега нататък на земята. Ако искате да знаете нещо за тази култура, четете Посланията на Павла към евреите. И пророците са говорили за тази култура. И Христос е говорил за новата култура, която всеки трябва да приеме в себе си, което е изразил в следните стихове „Търсете първом Царството Божие и Правдата Негова", и „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него на небето". За новата култура свидетелствуват и ангели, които не са от човешка раса. Това подразбира, че има ангели, които са произлезли от човешка раса, но има и такива, които са произлезли от същества от висша йерархия.

„Никодим дойде при Пилата и поиска тялото Исусово". Днес всеки човек би се считал щастлив, ако би имал няколко косми от главата на Христа. Кой как дойде при такъв човек, той все ще му показва космите от главата на Христа. Също така би се считал щастлив и онзи човек, който би имал парченце от кожата на Христа. Той би я турил под микроскоп да я изучава и би казал: „Колко хубава, съвършена и деликатна е била кожата на Христа!" Ако аз бях на вашето място, не бих желал да имам нито косъм от главата на Христа, нито парче от кожата Му, но бих желал да имам само една от Неговите думи, в нейната първична форма, тъй както е излязла за пръв път из Неговата уста. Например, щастлив бих се считал, ако имах в първичния вид следните думи на Христа: „Бог е Любов", или „любете се едни други"! Някой казва: „Аз пък бих се считал щастлив, ако имах в албума си саморъчния подпис на Христа". И наистина, такъв албум днес би струвал милиарди левове. При това положение, обаче, хората не биха имали желание да изтълкуват Неговия подпис, или да разберат смисъла на написаните от Него думи, но щяха да имат желание да откраднат този албум, и с това да изопачат Истината. У повечето съвременни хора днес има желание да обсебват, да крадат красивите картини в света. Едва се яви някоя красива картина в света и веднага изчезва.

Казвам: сегашните условия на живота изискват от всички хора една вътрешна реформа. Това се изисква и от най-праведните. Помнете следното нещо: докато човек живее във физическия свят, той всякога трябва да бъде недоволен. Аз не подразбирам недоволството на съвременните хора. От какво са недоволни хората днес? Някой казва: „Аз съм недоволен, че нямам къща". – В това седи твоето зло. – Аз съм недоволен, че нямам пари, че не съм богат човек. – В това седи твоето зло. – Аз съм недоволен, че не съм свършил университет. – В това седи твоето зло. Тия и ред други недоволства създават нещастието на съвременните хора. Истинското недоволство се заключава във факта, че човек има желание да използува всички условия, дадени за неговото развитие, а по някакви причини, вън или вътре в него, не може да ги използва. Ако е въпрос да бъде човек недоволен от това, че не е свършил университет, ние виждаме два вида хора в света: едни свършват университет, излизат оттам с диплом, обаче, като влязат в живота, не могат да реализират, да приложат своята наука; други пък не свършват никакъв университет, влизат в живота без диплом, обаче, те имат творчески ум, могат да творят, и се проявяват. Някой човек свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на публиката. Друг някой не свършва никаква музикална академия, самоук е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това именно е вътрешната, реалната страна на живота. Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което човек, ако го притежава, може да се радва.

Питам: как се обяснява желанието на Никодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово? Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях. Всички хора трябва да внимават да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. Този човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек. Такъв човек най-първо ще знае, как да моделира своята глава, а едновременно с това и цялото тяло.

Някои ще възразят: „Какво значение имат формата, устройството на главата и тялото на човека?" При сегашното развитие на човечеството, всеки човек, на когото костта на черепа е дебела, той не е готов за новата култура. Костта на черепа у човека трябва да бъде тънка и гъвкава, а мозъчните центрове трябва да бъдат отзивчиви, възприемчиви към вълните, които идват от добрите и възвишени същества на културния свят. Само по този начин ще може да се създаде вътрешна връзка между тях. Кой от вас, например, може сега със своето вътрешно радио да се разговаря с някой човек от България, или още повече с някой човек от Америка, и да образува с него връзки? Както е възможно да стане това със същества от физическия свят, по същия начин е възможно хората да се разговарят и със същества от невидимия свят. Както хората се съобщават по телефони, телеграфи, а днес вече и по радио-апарати, така също могат да образуват вътрешни връзки, вътрешни отношения с възвишения Божествен свят.

Всеки човек трябва да си създаде вътрешни отношения с Христа! Какво се изисква за това? - Да си приготви своето вътрешно, духовно радио, с което да възприема мислите на Христа и да се разговаря с Него. Като приготвите радиото си, вие отивате при Христа, дрънкате на звънеца, и Христос ви се обажда: „Кой там?" Господи, аз съм. Какво искащ? - Намирам се в трудни условия на живота, помогни ми да изляза на свобода. От много години Те търся, едва днес Те намерих. – В какво седи твоето затруднение? – Млад съм, искам да се оженя, а не мога да намеря момата, която търся. – Тази мома, за която ти ще се ожениш, още не се е родила на земята, затова по-добре не се жени. Искаш ли друго нещо? - Беден съм, Господи, къща нямам, а и навред около мене бедни хора. – Днес ти живееш между лоши хора, престъпници, и ако станеш богат, заради богатството те ще те убият, с което твоето развитие на земята ще се прекрати. Ето защо, по-добре за тебе е да останеш беден. Ще искаш ли още нещо? Да, Господи, искам да уча, да свърша университет. – И това още не е за тебе. Съвременната наука е повече материалистична, отколкото духовна, и ако ти, с твоя неопределен още ум, влезеш в университета, ще се изопачиш в мисълта си. Затова, по-добре остани прост човек на земята. Истинските професори не са дошли още. Ти не си дошъл до същността на нещата, а искаш да се занимаваш с материални работи. Какъв въпрос още искаш да ми зададеш? – Господи, искам да Ти служа! Какво ще отговори Христос на този въпрос? – Той ще вземе Евангелието и ще му прочете стиха, който е изказал преди 2 000 години на света: „Който иска да дойде при мене, да дигне кръста си и да ме последва"!

Значи, съвременното човечество се намира в епоха 2 000 години след Христа. То е извървяло вече пътя на страданията и е готово да следва Христа. Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него. В някои от стиховете на Писанието се казва: „Който иска да живее идеен, щастлив живот, нека съедини своята душа и своя дух в едно, да живеят заедно". Думата „дух, взета в широк и дълбок смисъл, подразбира най-мощната, и най-красивата форма, която съществува в света. Душата пък представлява най-меката, най-нежната форма в света. Ще знаете: всяка форма, която внася мощ и мисъл в човека, това е духът; и всяка форма, която внася мекота в човека, това е душата. 3ад тези форми пък съществува известно съдържание.

Една от важните задачи на съвременния човек е да моделира своя череп. Сегашните хора се ретушират, но те не знаят по какъв начин става правилното ретуширане. Има известни правила и закони, по които човек може да се ретушира, но същественото и важно за човека не е да се ретушира, а да моделира своя череп, както и своето тяло. Когато Господ създаде света, Той остави един модел, един образец, но който човек да се ръководи, да знае, какво трябва да изработи и постигне в своя живот. Де е сега този модел? Дайте ми скицата на първата глава, на първата ръка, на първото око и ухо, на първата уста, на първия език, на първите дробове и на всичко хубаво в човека, което Бог създаде! Първите неща, които Бог създаде, са съществените неща в живота на всеки едного. Ние трябва да имаме тези точни математически и геометрически мерки, които Бог е дал първоначално. Те представляват истинския човек.

Съвременните учени казват: „Анатомически човек е построен по този и този начин". Казвам: една анатомия съществува в света. Божествената анатомия. Една физиология съществува в света. Божествената физиология. Важни са първичната анатомия и първичната физиология за човека. Това, което съвременните учени наричат анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология – това е деформация на човека, това е особен род патология. Да изучаваш анатомията и физиологията на човека, значи да изучаваш органите в човешкото тяло и техните функции тъй, както Бог първоначално ги е създал. Като погледнеш една кост, трябва да знаеш, че тя е жива, никога не умира. Костите, които Бог е създал, не умират. Черепът, който Бог е създал, не умира, не се разпръсква. Всичко, което умира, което се разпръсква, не е Божествено.

Казвам: ние говорим за вътрешния човек, у когото душата и духът живеят заедно. Има ли човек това състояние в себе си, той никога не умира. Такъв човек е безсмъртен. Сега, някой човек казва, че няма да умре, а при това умира. Друг някой казва, че ще живее много време на земята, най-малко 120 години, а при това, не се минават десет години, и той умира. Истинското знание на човека седи в това, като каже, че няма да умре, да не умира; когато каже, че ще живее повече от 120 години, да ги доживее. Той казва, че ще живее 120 години, но започва да се колебае, да се съмнява, че ще ги доживее, започва да мисли, как ще ги прекара и т. н. Какво представляват 120 години пред 2 000 и повече години или пред цялата вечност? – Една микроскопическа част от целия живот.

Казвам: при сегашното състояние на живота, за онези хора, които искат да живеят нов живот, по нов начин, се изисква положителна, Божествена наука. Тази наука изключва всички противоречия. Дойдете ли до тази наука, никой не може да каже, че разбира нещата по своему. В тази наука има едно разбиране на нещата, а не две разбирания. Дойдете ли до извора, водата трябва да бъде еднаква. Вие не може да имате различни разбирания за водата. Щом вкусовете ви са еднакви, ще имате еднакви схващания за водата. Вие не може да имате различни разбирания и за светлината. Щом очите ви виждат еднакво, ще виждате едни и същи форми, едно и също положение за нещата. Ако двама фотографи имат еднакви плочи и застанат пред един и същ предмет, при едно и също положение, и действуват в едно и също време, те ще получат два еднакви образа. Различни ли са условията, и образите ще бъдат различни.

И тъй, когато някой казва, че мисли малко по-другояче от останалите хора, това показва, че той се е намирал при по-особени условия от другите. Това подразбира, че едни хора наблюдават слънцето сутрин, други – по обяд, а трети – вечер. Тия три вида наблюдения ще го различават, но трите заедно ще съставляват един полукръг. Всички данни от тия три вида наблюдения трябва да се съберат и да образуват едно цяло. Първият, който е наблюдавал слънцето при изгрев, ще разкаже подробно на другите двама, какъв е бил изгревът. Вторият, който е наблюдавал слънцето на обяд, ще разкаже на другите двама, какво е било обедното слънце. Третият пък ще им разкаже, какъв е бил залезът на слънцето и т. н.. Като се съберат всички данни около движението и светлината на слънцето, човек няма да намира никакво противоречие, както в живота, така и в цялата природа. Ако всички хора едновременно наблюдаваха изгрева на слънцето, те щяха добре да се разбират.

Като говорим за изгрева на слънцето, ние не подразбираме толкова физическия изгрев, колкото духовния изгрев, т.е. изгрева на душата. Изгревът на слънцето, това е изгрев на душите на различни същества. Значи, тия същества са причина за изгряване на слънцето. Психическият изгрев на човека е израз на импулса, който имат съществата, които живеят над него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязвал. Следователно, всичко, което ни заобикаля – тревите, растенията, животните, звездите, слънцето – е израз на Божественото съзнание, което изгрява и функционира във всички свои части. Всички тия неща съставляват части на целокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсякъде в еднаква степен. Божественото съзнание е проявено у човека само до известна степен, когато у светиите и гениите то е проявено в по-висока степен. Когато става въпрос за погрешките на хората, светиите и гениите не ги съдят, не се занимават с техните грехове. Когато светията носи греховете на хората, той знае те че са техни, а не негови. С това той иска да им помогне. Та казвам: Христос е дошъл на земята с цел да освободи хората от страданията. Той е казал на учениците си: „Който иска да придобие вечния живот, нека да носи кръста си и ме последва". С това Христос подразбира следното положение: на пътя, по който вървиш, е поставен камък, с който хиляди коли се строшават. Затова, ако искаш твоята кола да не се строши, дигни този камък от пътя и го тури на друго място! По този начин ти ще направиш добро и на себе си, и на другите хора, които минават по този път. И след това, като дигнеш кръста си и отново минеш по този път, колата ти няма да се счупи. Това подразбира този стих. Това значи освобождение от страданията, освобождение от кръста. Мнозина взимат този стих в неговия буквален смисъл и мислят, че наистина трябва да турят кръста на гърба си и да го носят. Кръстът, това са мъчнотиите, страданията в живота. Затова всяка мъчнотия, дигната на време, не е мъчнотия. Тя отслабва, стопява се, и у човека остава една малка радост. При всички мъчнотии в живота, в съзнанието на хората остава мисълта, че животът е тежък, че Христовият кръст е тежък, че Христовото учение е тежко и неприложимо. Питам: тежък ли е кръстът на Любовта? Тежък ли е кръстът на знанието? Тежък ли е кръстът на богатството? Тежки неща в живота са само тия, които се използуват неправилно и неразумно. Богатият човек казва: „Тежък е моят кръст". Добре, щом твоят кръст е тежък, дай го на мене! Не, не може. – Щом не го даваш, не е тежък твоят кръст. Бедният човек казва: „Тежък е моят кръст!" – Добре, аз съм готов да понеса кръста на бедния човек, но едновременно с това искам да взема и неговия живот, неговия ум и неговото сърце, тъй както му са дадени от Бога. Готов ли е на това? – Не е готов. Значи, и неговия кръст не е тежък. Американският професор, доктор Strong, който е заминал вече за другия свят, често казваше: „Колкото и да страдам, с нищо на света, обаче, не бих заменил своя ум, своето сърце и своя живот! За никакъв царски живот, за никаква царска корона не бих заменил своето състояние!"

И тъй, ще знаете, че никому не е тежък кръстът – нито на богатия, нито на бедния, нито на учения, нито на простия. Човек сам прави кръста си тежък. Когато някой казва, че кръста му е тежък, то е, защото той не иска, или пък няма желание да изпълни волята Божия. Защо трябва да служим на Бога? Преди всичко Бог не се нуждае от нашето служене, но по този начин, именно, Той иска да ни направи свободни. Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е един абсолютен закон, който съществува не само между хората, но и между всички същества, в каквато степен на развитие и да се намират. Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко, и той е радостен и весел. Който го види, казва: „Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя господар, на когото няма подобен в света". Днес, ако срещнете някой човек, който не е придобил свободата си, дълго време трябва да го убеждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потребна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек? Защо да не служи на Бога? Същият този учен, който пита, защо трябва да се молим и служим на Бога, щом се разболее, веднага вика лекари и се моли да му помогнат. Като дойдат лекарите при него, те започват да му предписват различни лекарства, от които да взима по няколко капки на ден. Този учен професор взима ту едно, ту друго шише с лекарства, внимателно отлива по няколко капки и започва да ги пие. Питам: това не е ли молитва? Той употребява ден след ден по 5 - 10 капки от някое лекарство, но работата не отива на добре – болестта не излиза от него. Пак дойде лекарят, предписва второ лекарство, по пет капки три пъти на ден, но и този път болестта не си отива.

Казвате: „Има ли нещо лошо в това, човек да слуша и изпълнява предписанията на лекарите? – Нищо лошо няма. Това не е унижение. Често детето се качва на гърба на баща си, и този голям учен, виден професор, го разнася из стаята, като кон. Детето се моли на баща си: „Тате, поноси ме малко!" Има ли някакъв срам в това, бащата да служи на своето дете? – Няма никакъв срам. Безчестие ли е за магарето, когато някой човек се качва на гърба му? Не е безчестие. Безчестие ли е за човека да се качва на гърба на магарето? – И това не е безчестие. Мнозина казват: „Горкото магаре!" Казвам: горкият човек, който се е качил на гърба на магарето! Ние разглеждаме въпроса в обширен смисъл. Когато човек се качи на гърба на някое магаре, той приема неговите разсъждения, а магарето приема разсъжденията на човека. Въпросът не седи в това, за кого е безчестието, дали за човека, или за магарето, но казвам: привилегия е за магарето да се качва човек на гърба му; привилегия е и за човека да се качва на гърба на магарето, да става вътрешна обмяна между него и магарето, да види човек, какво е положението на магарето днес. Лесно е да се каже: „Магаре е това!" "човек трябва да разбере, какво е предназначението на магарето, като форма, която Бог е създал. Съвременните хора имат лъжлива идея в себе си, като мислят, че само човешката форма е създадена съобразно законите на великата природа, а всички останали форми са несъобразени с живата разумна природа. Вярно е, че човекът заема високо стъпало по своето развитие, в сравнение с всички други същества, но ако в неговата форма липсват всички други форми, в него ще се забележи един вътрешен дефект.

Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, което става в света, е на своето място и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите. Какво показва натовареният кон? – Че е силен, че е достоен за товара, който носи. Човекът на големите жертви е достоен за всичко, което прави. Ако се разсъждава по този начин, ще видим, че между всички явления има вътрешна връзка. В Божествения свят има един вътрешен закон, който регулира всички неща. Ако питате, защо Господ създаде така света, никакъв отговор няма да получите. Като отидете в някоя гостилница, вие няма да питате, защо Господ създаде хората само да ядат и да пият, но ще кажете гостилничаря: „Моля, бъдете тъй добри да ми дадете един хубав обяд!" Да се храните и да поддържате живота си, това е реалното за вас. Запитате ли някой знаменит професор, защо Господ създаде човека по този, а не по друг начин, той ще ви даде една бележка и ще ви изпрати до друг професор. Отидете ли при него, и той ще постъпи по същия начин.

За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. След освобождението на България един млад българин се завръща от Америка, дето свършил науките си и се явява при княз Батенберг да го моли за някаква служба. Князът като го видял, намислил да го направи пръв министър в България, и затова го запитал: „Каква служба искате да ви дам? Бихте ли приели някой висок пост?" – Не, аз искам да стана директор на една от тукашните гимназии". Князът му дал една бележка, с която го изпратил до един от своите министри, като му казал: „Ще отидете с тази бележка при министъра, той ще ви даде исканата от вас служба". Обаче, като отишъл при министъра, този българин не получил директорското място, а същевременно изгубил и министерския пост. Това значи да не разбирате основния закон на живота.

Казвам: като отидете при Бога, няма да казвате, че този пост не искате, или онзи пост не искате. Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората. Много хора искат да станат велики поети. – Днес светът страда от поети. Много хора искат да станат велики музиканти. – Светът страда от музиканти. Много хора искат да станат пророци. Мнозина пък искат да станат учители. – Светът страда от учители. Когато Бог е създал света, Той е поставил поетите, учените, философите, пророците, учителите на своето място. И затова ти, който си останал последен, не искай да станеш нито поет, нито философ, нито пророк, нито учител, но кажи: „Господи, дай ми един хубав обяд!" Какво по-хубаво от това? Казвате: „Ами ние кога ще заемем едно от тия почтени места?" – Когато някой от тия поети, или философи, или учени, или професори се наситят на своето място и ви кажат: „Вземете моето място!" Трябва да знаете, че в духовния свят поетите, философите, учените и пророците не са самозвани, не се назначават произволно, но първоначално са назначени от Бога. Тия хора са родени от Бога и са дошли готови със своите дарби. Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв; човек не може да бъде философ, ако не е роден за такъв; човек не може да бъде учител, ако не е роден за такъв. Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите.

„Той дойде при Пилата и поиска тялото Исусово". Наистина, нужно е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух. В Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си. И като дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко." Съществено нещо е тялото Христово, но важно е да имаме и Христовия Дух. Когато се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще Го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек осъзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови. Някой пита: „Аз дали съм достоен за тази връзка?" Който задава този въпрос, мяза на българина, който отишъл при Батемберга да иска служба. Та и вие сега не трябва да питате, дали сте достойни за тази връзка, или не сте достойни. На всеки, който задава такъв въпрос сега, в края на века, аз казвам: ти си от недостойните, защото, ако беше достоен, нямаше да бъдеш на това място. Щом си останал на края, щом не си свършил училището, ти си от недостойните. Друг някой казва: ,,"Аз не съм ли умен човек". – Ако беше умен, способен човек, ти щеше да бъдеш на своето място, а сега си останал на края, не си свършил училището. Такива заключения могат да се вадят от подобни запитвания.

Казвам: моята цел не е да ви обезсърчавам, но да ви насърча, да изправите някои свои погрешни разбирания, защото и напреднали в науката хора понякога могат да изпаднат в заблуждения. Най-първо мисълта на човека трябва да се освободи съвършено от всички тревоги и смущения. Често съвременните хора се безпокоят от мисълта, как ще прекарат живота си, какво ще стане с тях и т.н. Не се безпокойте, всички ще преминете добре. Христос казва: „Доста е злото за деня". Някой казва; „Мъчен е животът ми"! – Не говорете за мъчнотиите. Всяка мъчнотия развива по една сила във вашата душа. – Знаете ли какви лишения търпя? — Нищо, лишенията развиват вашия характер. — Никой не ме обича. – Не, има Един, Който ви обича. Бог ви обича. Ако Той не ви обичаше, вие не бихте дошли да живеете на този свят. Щом живеете, значи Той ви обича. Какво ще бъде в онзи свят? – Каквото и в този свят. Този и онзи свят са едно и също нещо. Те представляват двете граници на един и същ живот. Представете си, че аз излизам вън от стаята си без свещ, и никой не ме вижда, но гласът ми само чуват. Питат ме: „Моля, кой е там"? – Един ваш приятел. – Почакайте малко, сега ще изляза. Влизате вътре, обличате дрехата си, запалвате свещта, излизате вън и ме виждате. Значи, в този свят ви посрещат без свещ, а в онзи свят – със свещ. За да може някой да види своя приятел в духовния свят, трябва да запали своята духовна свещ. Обаче, и без свещ, и със свещ да сте, аз съм все същият ваш приятел. По същия начин, дали Господ ни посреща със свещ, или без свещ, Той е всякога и навсякъде един и същ.

И тъй, ако искате да разберете смисъла на Любовта в живота, да бъдете щастливи, трябва да живеете по новия начин, с нови методи и правила. Не живеете ли така, никой в света не може да ви обича. Ако вие носите отрицателното в себе си и се съмнявате във всеки човек, как ще ви обичат хората? Един необикновен човек може да ви обича, но един обикновен човек не може да ви обича. Вие не можете да обичате умрелия човек, който е започнал да се вмирисва; вие не можете да обичате развалената храна; вие не можете да обичате скъсаните дрехи; вие не можете да играете хоро с един човек, на когото кракът е счупен. Това е новото разбиране.

Днес всички хора говорят за старата Истина в света. Казвам: старата Истина, това е онази мъртва материя, която се тъпче от векове насам. Божественото, обаче, седи над всички времена и години. То никога не умира, а вечно живее. Този е новият възглед, който хората трябва да възприемат. Съвременните хора често се обезсърчават. Защо? – Те се стремят към новото, но като не могат да го постигнат изведнъж, отпадат духом. Не, човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание". Човек расте и се развива в скръбта, но трябва да има и радост в себе си. Радостта трябва да бъде винаги в тил, а скръбта – на фронта. При скръбта човек мисли, разсъждава, и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Тя е лишена от радостта. Аз говоря за онези моменти в живота на човека, когато радостта е в тил, а скръбта – на фронта. Такъв човек издържа всичко, като храбър войник. Имайте търпение, и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да са големи. Мнозина казват: „Ние изсъхнахме вече." - Казвам: идете в градината, дето има изобилно вода и полейте и своята градина! Когато някой казва, че е изсъхнал, това подразбира, че няма кой да го обича. – Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхнал, нека отвори крана на своята чешма и да полее градината си. Онзи човек, който страда, че няма знания, нека пусне в себе си крана на знанието и да си каже: «Отсега нататък ще започна да придобивам знания". Друг някой казва: „Аз пък нямам любов." - Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран в себе си и кажи: „Отсега нататък ще почна да придобивам Любовта." – Аз нямам Истината в себе си. – Пусни крана на Истината и ще я придобиеш. – Аз нямам Правдата в себе си. – Пусни крана на Правдата и ще я придобиеш.

Казвам: само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устой. Животът няма да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? – Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се преобърне. За да се разорат полетата, първо ралата трябва да минат отгоре им, а после да се засеят. И след 20 - 30 дни, гледаш, всичко отгоре им позеленяло – нов живот над тях расте. Същото нещо стана в Пловдив и в Чирпан при земетресенията. Бог пусна там ралата си и разора земята. Може би и другаде може да пусне ралата си да орат. След разораването, тези места отново ще се посеят, няма защо да се плашат хората. Днес Бог разорава не само България, но и целия свят. Ралата, плуговете, с които Бог разорава земята, това са разните видове страдания, нещастия, смърт, които сполетяват хората, но всичко това е за добро. И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо. И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо. Ако не дойде скръбта, по-малкото благо за човека, и радостта – по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо!

„Той дойде и поиска тялото Христово". Никодим отиде да търси тялото Христово – по-малкото благо, за да намери по-голямото благо – Словото Божие, Духа Божий. Той взе тялото Христово и Го постави в гроба. Това малко благо възкреси живота. Малкото благо, посято в живота, ще оживи ума и сърцето на човека, и тогава ще се яви неговия Спасител, неговия Учител, но не вече мъртъв, а възкръснал. Щом Учителят живее и възкръсне, и ученикът ще стане, ще оживее и ще възкръсне. Ако Той е мощен, и ученикът ще стане мощен.

И тъй, който е слаб, ще знае, че неговият Учител още не е възкръснал. Де е тялото на вашия Учител? Ще отидете да Го намерите и там ще чакате, докато дойде ангелът да Го възкреси. И когато Той възкръсне, ще дойде голямата радост, голямото благо в душата на учениците. И всеки, който придобие тази опитност, ще придобие и светлина в съзнанието си, прозрение в душата си.

И сега аз желая на всички ви така да възкръсне и вашият Христос във вас!

Беседа от Учителя, държана на 20 май 1928 г. в гр. София.