Разлика между версии на „Лозените пръчки“

Текуща версия към 08:52, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Праведният, IX серия, III том (1927)

6. Лозените пръчки

Беседа от Учителя, държана на 27 март, 1927 г. в гр. София.

„Аз съм лозата, вие пръчките, който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много, защото без мене не можете нищо да сторите.“ *)

В този стих Христос изнася един от великите закони на органическия свят, или един от законите на развитието, или един от законите на разумните прояви в света. Проявите на разумния живот се заключават в това, че ние трябва да живеем разумно. Истинският живот се състои в разумността. Ако е въпросът за някакво просто съществуване, така живеят и малките песъчинки, така живеят и малките капчици, така живеят и цветята, така живеят и дърветата, така живеят и животните и т. н. Обаче, живот от живот се различава. Копнежите на човешкото сърце ние наричаме копнежи на душата. Никой човек още не може да определи, какво иска, какво той желае. В това отношение човек може да има днес едно желание, утре друго, но всъщност кой е истинският копнеж на неговата душа? Днес може да се занимава с една наука, утре с друга; днес може да е електротехник, утре биолог, химик, дрехар и т. н. Питам: Какви резултати има от тази човешка деятелност?

Да допуснем, че вие знаете всичко за малките буболечици, за растенията, за животните, за минералите, питам: Какво ще ви ползва това знание? Представете си, че ви оставят съвършено сам на една планета, като нашата земя, и вие имате всички богатства, разполагате с големи знания, питам: Какво ще ви ползва всичко това? Обаче, това са само предположения. Човек никога не може да бъде сам. Немислимо е човек да бъде сам в света! Това са само хипотези, предположения. Човек има хиляди клетки в себе си, хиляди желания, вследствие на което той никога не може да бъде сам. Че не може да бъде сам, се вижда по това, от какво в известни случаи той е недоволен. Значи, ако беше сам, той трябваше да бъде доволен. Щом не е доволен, това показва, че в него има друг някой, който е недоволен.

Христос изнася един закон, който изразява с думите: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Следователно, човек трябва да се постави в живота си в положението на пръчка върху тази лоза и да знае нейните закони. Народите на изток си служат със съкратена, с образна реч. Лозата, в този случай, е образ. Ако разбирате отношенията на нещата, вие ще видите, че лозовата пръчка съдържа в себе си повече неща от самото грозде. Било е време, когато гроздовият сок не е ферментирал. Било е време, когато крушите не са гниели и буболечици не са ги наяждали, както днес. Било е време, когато през зимата водата не е замръзвала. Откакто водата започнала да замръзва, и животът се е изменил. Казвате: Водата замръзва при 0°. Учените хора не са разрешили напълно този въпрос. Те казват, че водата замръзва, когато се намали топлината й. Значи, на леда липсва топлина.

От цитирания стих се вижда, че всяка лозова пръчка има отношение към самата лоза. Ако тази пръчка пребъдва на лозата, тя ще бъде почитана, ще дава плод и от този плод ще се оценява. Следователно, по отношение на целокупния живот, човек представлява малка лозова пръчица. Докато пребъдва на великия организъм, той ще има мир в себе си, от нищо няма да се безпокои. Когато казваме, че човек не трябва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клон или пръчка от някоя лоза. Щом е така, той няма защо да се безпокои какво ще стане с него. Каквото стане с лозата, това ще стане и с пръчките. Някой казва: Какво ще стане с мене? Питам: Ти пръчка ли си, клонче ли си, или лист от някое дърво? Ти крак ли си, или ръка от някое животно? Ако си нещо подобно, работата ти е осигурена. Ако пък си специфично лозова пръчка, работата ти пак е осигурена. Съвременните лозари, които изучават модерното лозарство, режат пръчките на лозите на общо основание. Те казват: Тази пръчка трябва да се отреже. Те режат по своему, като оставят по едно, по две, най-много по три очи на лоза. Обаче, това не е правилно.

Сега, като говорим за лозовата пръчка, ние разбираме единството, което съществува във вътрешния свят. Ако се зададе въпросът каква нужда има човек от дясната, или от лявата си ръка, какво може да се отговори? Човек никога не е бил и не може да бъде с една ръка по следните съображения: Има служба, която дясната ръка по никой начин сама не може да извърши. Например, ако горната част на дясната ръка е нечиста, тя сама не може да се измие, затова лявата ръка трябва да й дойде на помощ. Това пък, което дясната ръка сама може да направи, лявата ръка и да й дойде на помощ, нищо няма да я ползва. Същото може да се каже и за лявата ръка. Обаче, работят ли и двете ръце заедно, те усилват своята деятелност. Следователно, има една специфична работа, която всеки човек сам може да извърши. Никой друг не е в състояние да го замести. Това е правило. Голямо разнообразие има в природата! И когато казваме, че всеки човек е на мястото си, подразбираме, че той извършва една специфична служба; измести ли го някой от мястото му, голяма дисхармония ще настане в природата.

Христос казва: „Сухите пръчки, които не дават плод се отрязват, и на тяхно място се посаждат други.“ След всичко това съвременните хора казват, че имат известни вярвания, че вярват в Бога. Казвам: Същината на вярата не се заключава във външните вярвания. Ако човек произнася думата „любов“ сто пъти на ден, без да има любов в себе си, какво го ползва тази дума? Ако той цял ден говори за богатства, за правене на къщи, за обработване на ниви, а няма пет пари в джоба си, какво го ползват тези предприятия? При такива случаи хората се утешават, като казват: Еволюция е това! Тежки са условията на живота, но все пак надяваме се на бъдещето: ако не в този, в друг живот поне ще успеем. Обаче, ние казваме, че животът е един. Като казваме, че има само един живот, ние подразбираме, че има само едно дърво, а другите дървета са негови части. Има само един живот, и върху този живот се нареждат всички останали животи. Всичко, което ние виждаме на земята, представлява човека, разложен на своите части. Минералите, растенията, животните, това е човекът, разложен на своите части. Следователно, когато изучаваме животните, ние изучаваме човека; когато изучаваме растенията, ние изучаваме човека. По тази причина, именно, влезете ли в една страна, по растенията, по животните, които съществуват в нея, вие можете да познаете окръжаващите хора и тяхната култура. Ако влезете в една градина, в която има само боб, какво заключение ще извадите? Ако влезете в една градина, в която има само царевица, какво заключение ще извадите? Все ще извадите някакво заключение, по-близо или по-далече от истината. Преди повече от 25 години във варненско, в село Николаевка, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница. Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. Значи, и царевицата е на място, и тя е необходима за съграждане на човешкия организъм. Енергията на много растения взема участие при създаване на човешкия организъм, а отчасти и при създаване на човешкия мозък.

Следователно, при щателното изучаване на растенията ще видите, че и те се различават едни от други по своята интелигентност. Вземете например бора. Той е духовно растение, което расте нагоре конусообразно, под него нищо не може да расте. Значи, той не търпи под себе си нищо материално. Борът казва: Който иска да расте, да върви нагоре! Няма защо под мене да растат дребосъци и да чуруликат птиченца. На научен език казано, това означава следното: Обикновено висшите духовни енергии използват нисшите. Първите изискват повече сокове. Ето защо, малките растения не могат да виреят под бора. Следователно, ако боровете в една страна се изсекат, това е лош признак; ако ябълките в една страна изчезнат, и това е лош признак. Преди години в цяла Европа се яви филоксера по лозята. Тя дойде от Америка и помете всичко по пътя си. След това се обяви всеобщата война. Значи, ако лозата не беше заболяла от филоксера, и всеобщата война нямаше да дойде. Това показва, че между явленията в целокупния живот и природата има тясна връзка. Освободете лозата от филоксерата, ще видите, че и войните ще престанат. Очистете плодните дървета от гъсениците, от всички мушици и микроби, които влизат под кората и ще видите, че страданията в света ще изчезнат. Освободите ли се от всички нечистотии в живота, и работите ви ще тръгнат напред. Може ли да бъде здрав онзи човек, който никога не мие краката, ръцете, лицето, както и тялото си? Не може да бъде здрав човек този, който никога не се мие, не се чисти. Порите на човешкото тяло винаги трябва да бъдат отворени, те никога не трябва да се запушват! Порите имат една магнетическа обвивка, която трябва да се пази. Един ден, когато хората развият шестото чувство в себе си, те ще видят, че около тялото на човека има една обвивка. Докато тази обвивка съществува и човек е здрав, защото тя регулира топлината на неговия организъм. Понякога, под влиянието на лошия живот, тази магнетична обвивка около тялото на човека се разкъсва, и външните влияния проникват в него, като създават ред болести. Тази магнетическа дреха обвива стомаха, дробовете, всички вътрешни органи в тялото на човека, а специално и клетките му.

И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем религиозни, духовни, това нещо е имало смисъл някога, в миналата епоха, за да може по този начин да се поддържат обвивките на организма винаги здрави. Когато говорим за добър живот, ние подразбираме живота на растенията. Човек не може да бъде добър, ако той не разбира законите за развитието на растенията. Само растенията са добри. Когато говорим за твърдост, за устойчивост, ние трябва да разбираме качествата на минералите, изобщо, били те обикновени или скъпоценни. Защо? – Защото те играят важна роля в природата. Съвременните хора, например, разбират и ценят качеството на златото и на другите благородни метали главно външно. Ако вместо някакъв златен съд, или няколко златни монети в кесията си, вие имате известно количество злато в кръвта си, то ще създаде голяма устойчивост на характера ви. Такъв човек никога няма да се окислява, той винаги ще бъде здрав и весел. Всички весели хора са здрави и богати, понеже имат известно количество злато в кръвта си; всички песимисти са бедняци, те нямат злато в кръвта си. Турете малко злато в кесията, т. е. в кръвта на един песимист човек и той ще стане весел. Някой казва: Ние не се нуждаем от злато. Христос казва: „Събирайте съкровища за небето!“ Значи, богатството е нужно за човека. Небето представлява разумния живот, където всичко е в пълен ред и порядък, в пълна активност. Ако златото в касата на богатия човек не се използва, то не е богатство. Туряйте златото в действие! Докато златото в касата на банкера е в бездействие, то не допринася никаква полза. Тури ли се златото в действие то вече придобива смисъл. На същото основание, ако и ние не туряме нашите идеи в действие, те нямат смисъл.

Казвам: Онези, които мислят, че могат лесно да намерят пътя на Истината, те изпадат в заблуда. Те казват: Аз се родих отново, аз познавам вече Бога. – Щом познаваш Бога, ще почнеш да учиш. Това е едно от качествата на новородения човек. Който не учи той още не е познал Бога. Познава ли Бога, у него се ражда любов; роди ли се любов, той ще започне да учи. Започне ли да учи, в душата му се заражда радост и веселие, и той става щедър и богат. И тогава, като дойде при него някой нуждаещ се, беден човек, той не се запитва колко трябва да му даде, но му предлага кесията си, сам да вземе колкото иска.

Сега, при съвременните норми и правила на живота, хората казват: Защо не можем да обичаме? – Защото отношенията между хората не са правилни. Ако двама приятели отидат в кръчмата да пият, кой печели? – Кръчмарят. След като се напият, те ще се скарат, ще се сбият, и ако нямат повече пари да пият, кръчмарят ще ги изпъди навън. Значи, в случая кръчмарят печели, а приятелите губят. Сега, ще представя друго положение, да видите в какво се заключава истинското приятелство, истинската обич. Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора, да се напиете там с чиста вода, какво ще направите? Вие ще отидете заедно с приятеля си при извора, ще си начерпите малко от тази балканска вода и ще се върнете у дома си доволни и разположени. В този случай кръчмарят нищо не печели, а приятелите печелят. В това се заключава идейното приятелство, в това се заключава истинската обич. Кръчмар, който нищо не взема, той е безопасен; кръчмар, който на първо време е любезен и дава много, но после иска да му се плати, той е най-опасният човек в света. Питам тогава: Ако има такива опасни хора, как могат те да мислят, че са родени от Бога? Знаем, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, всеки човек съзнателно трябва да се запита, роден ли е от Бога, или не. Той трябва в себе си искрено да си дава отчет за всичко, което върши. Колкото и да е способен ученикът, ако той не учи, знанието няма да му се даде наготово. Някои казват, че човек се ражда учен. Не, човек не се ражда учен, но той придобива знанието с големи усилия. Всички съвременни учени хора са работили в миналото, те работят и сега, и по този начин са придобили и придобиват плодовете на своите усилия. Днес невидимият свят работи върху тях, с единствената цел да събуди съзнанието им. Всеки учен човек в миналото си още е вложил богатства в някоя банка и днес, когато съзнанието му се пробужда, той знае вече как да използва своите сили и способности, с които Бог го е надарил. Той знае как да разполага със своите богатства.

Казвам: Единственият сигурен капитал, единственото устойчиво нещо у човека, това е неговият мозък. Така както е създаден сега човек във физическия свят, развитието му зависи напълно от устройството на неговия мозък. От всичко най-малко се изменя мозъкът на човека. Ако някой човек тежи сто килограма и заболее от някаква болест, след болестта си той може да изгуби повече или по-малко от теглото на тялото си, обаче мозъкът му едва ли ще претърпи най-малката промяна. Защо? – Защото той е направен от фина материя, която малко, или незабелязано, се поддава на промяна. Това показва, че в тази фина материя циркулират висши енергии, които са причина за проява на човешките мисли. Питам: В такъв случай, къде се намира човешкото съзнание, или както някои го наричат човешката душа? Христос дава отговор на този въпрос чрез стиха: „Отец ми е земеделец.“ Значи, земеделецът е Духът, който работи извън живота и създава благоприятни условия за лозата. В дадения случай Христос представлява духовния принцип у човека, т. е. неговата душа. Пръчките пък са физическия свят. Затова Христос казва: „Всички пръчки[“?], т. е. всички части вън от общия организъм, умират.“[?] Докато пръчките са на мястото си, т. е. на лозата, те имат цена. Докато окото е на мястото си, то има цена. Докато косъмът е на мястото си, той е независим. Един ден, когато косъмът каже, че е свободен, че може да живее сам, той вече изгубва своята независимост. Значи, в света има два вида свободни хора: едните имат свободата на коловете, а другите – свободата на растенията. Колът е свободен, той няма никакви страдания, но същевременно той изгнива, в него няма никакъв живот, никакво растене. Някой казва: Не може ли без страдания в този живот? – И без страдания може, но тогава човек трябва да бъде в положението на кол. Обаче животът на растенията е съзнателен, в тях има страдания, но има и растене. Някой казва: Дотегнаха ми страданията. Питам: Кой живот искаш тогава? Ако искаш живота на кола, ще седиш в земята без да се помръдваш. При това ти ще бъдеш хубаво боядисан, но нито ще даваш нещо от себе си, нито ще получаваш нещо отвън, докато най-после изгниеш. Чудни са съвременните хора, когато искат живот без страдания! Има живот без страдания, но той е живот на смъртта. Органическият живот, в който има страдания, е живот на растене. В растенето вече има прояви на висша любов, чрез която хората се опознават. Ние сме дошли на земята да се срещнем, да се опознаем със своите приятели. При сегашното развитие на човечеството, хората не могат да се срещат и опознават на небето, затова идват на земята, да се създават връзки между душите. Като се срещнете и си поговорите приятелски и любовно, като създадете правилни връзки помежду си, вие можете вече да отидете на небето, а можете, ако искате, и за в бъдеще да останете на земята да си поживеете още малко. Ако не искате повече да останете на земята, ще ви изпратят в друг някой свят, там да търсите други свои приятели.

Казвате: Ние трябва да любим Бога! – Как ще Го любите? Вие трябва да знаете, че Бог се проявява в целокупния живот, във всички живи същества. Затова, срещнете ли някой ваш приятел, вие трябва да намерите в него поне една хубава, красива черта, която представлява Божественото в него. За да познаете Бога във всички Негови прояви, вие трябва да обходите целия космос, цялата Вселена. Казвате: Колко време ще трае тази обиколка из Вселената? – Вечността е пред вас, няма защо да се безпокоите дали ще имате време, или не. Вие ще минавате през всички форми на минералното, на растителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човек. От това последно положение вие ще минете и през по-високи фази, ще минете през всички по-високи форми на Битието. Наука е това! Някой ще каже: Нима и през формата на свинята ще минем? – Какво от това, ако трябва да минете и през формата на свинята? – Тя е отвратително, нечисто животно! Питам: Ако намирате, че свинята е толкова нечисто животно, защо я ядете? Ако на някого кажат, че е свиня, той се обижда. Защо? Ако понятието свиня е толкова обидно, какво търси свинята между вас? Защо ходите по три пъти на ден в кочината да я храните? Щом става въпрос да отглеждате свинята и да се ползвате от месото й, вие се радвате, казвате: Прасенцето ми! Когато нарекат някого свиня, с това искат да му кажат да не бъде толкова глупав и нечист като свинята; когато нарекат някого вол, с това искат да кажат, че този човек има рога, с които си служи; когато нарекат някого кон, това показва, че този човек има копита, с които рита. Какво правят с вола, който боде и с коня, който рита? – Впрягат ги и ги пращат на работа. Станат ли конят и волът разумни, дават им свобода. Така че, говорите ли за човека, в пълния смисъл на думата, той не трябва да бъде нито свиня, която по цял ден да рови, нито вол, който да боде, нито кон, който да рита. Човек трябва да бъде разумно същество!

Съвременните хора обаче, като се натъкват на положения, да разрешават въпросите за другите същества, казват: Вол е това, той трябва да се впряга на работа! Кон е това, той трябва да се язди, да се впряга в кола, да работи на господаря си! Казвам: Така е, волът и конят трябва да се впрягат на работа; ами човек какво трябва да прави? Според вас, хората трябва да се занимават с разрешаването на сериозни въпроси. И наистина, хората заседават в камарите, разрешават различни въпроси, но въпреки това те страдат повече и от животните. Учените хора, философите, например искат да изправят, както своя живот, така и живота на другите хора, но не могат да намерят естествен начин за това изправяне. Днес хората се бият на бойното поле, чупят краката и ръцете си, а на другия ден пращат своите ранени по болниците, където им правят изкуствени ръце и крака – лекуват ги. И след всичко това, съвременните хора се хвалят със своята наука и казват: Много е напреднала науката днес! Тя ни дава начини да правим гумени крака и ръце на пострадалите от войната, и то такива крака, които не могат да се различат от естествените. Ние благодарим за тези гумени ръце и крака. Истински учен е този, който може да вземе краката на някой осъден на обесване и ги присади върху тялото на човек без крака. Инвалидът, на когото липсват два крака, ще каже на разбойника, когото осъждат на смърт: Приятелю, ако искаш, услужи ми с твоите крака след обесването ти. Твоите крака и така ще бъдат осъдени на изгниване, дай ми възможност да си послужа с тях! По този начин и ти ще имаш дял в моя живот. Казвате: Това е жестоко нещо! Значи, да обесите един човек и да му се отнеме целия живот, това не било жестоко, а да му отнемете двата крака след неговото обесване, това било жестоко. Ако престъпникът даде двата си крака на един праведен човек, ще изгуби ли нещо? – Нищо няма да изгуби. Праведният временно само ще си услужи с двата крака на престъпника, и после ще му ги върне. При това, престъпникът ще се ползва от живота на праведния.

Христос казва, че пръчките са излезли от лозата. Следователно, лозата е дала живот на пръчките. Значи, когато хората дойдат до вътрешно разбиране на великата духовна наука, т. е. до науката на великата разумна природа, или до Божествената наука, те ще разберат вътрешния смисъл на живота. Под думата „Бог“ съвременните хора не изразяват никаква дълбока идея. Тази дума днес е изгубила своя вътрешен смисъл. Преди всичко те търсят Бога вън от себе си, когато Бог вън от човека не съществува. Вън от човека Бог нищо не представлява. Каже ли някой, че разбира Бога вън от себе си, това показва, че той сам е вън от Бога. Някой казва: Аз изпъдих Бога от себе си. Това показва, че той сам е изпъден от Бога, а мисли, че е изпъдил Бога от себе си. Бог съществува и вън от нас. Кога? – Когато човек познае Бога в себе си, той ще Го познае и вън от себе си. Тогава вече има смисъл да казва той, че Бог е навсякъде, т. е. и вън, и вътре в човека. Тъй щото, ние трябва да имаме правилна идея за Бога. Ние живеем в Него и Той живее в нас. Това значи: Животът на всички същества се определя от Бога. Следователно, когато хората казват, че ние сме вън от Бога, и Той е вън от нас, това са идеи, които могат само да заблудят човека, но не и да го просветят. И затова съвременните хора са придали на Бога качества, каквито те познават в себе си, но този образ за Бога е техен личен образ. Този не е истинският Бог, Който непрестанно работи в тях. Божественият живот в човека постепенно руши всички криви идеи, всички неправилни връзки, а създава прави идеи, прави, хармонични връзки, които го довеждат до правилно разрешаване на важните проблеми в живота.

Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва; и всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Това значи: Всяка идея, всяка връзка, всяко желание, които не са в съгласие с Бога, ще се разрушат, ще изчезнат. От тях ще останат само някои неща, които ще говорят за някогашното тяхно величие. Те ще представляват нещо подобно на разкопките, които и до днес продължават да правят в Египет, в Америка, в Африка и другаде. Тези разкопки говорят за съществуването на някаква велика култура, от която днес намираме само останки. Тази велика култура на миналото днес лежи дълбоко заровена в недрата на земята. И други култури има заровени във Великия Тихи океан, както и в Атлантическия океан, и от тях намираме от време на време само известни останки. Кои са причините за пропадането на тези култури? Невидимият свят е решил днес да възстанови тези култури, понеже те са изкупили вече своите грехове. Тези култури отново ще придобият своята свобода, както едно време руснаците дойдоха да освободят българите от турското робство. Казвате: Кое може да възстанови свободата на хората? Науката, религията са в сила да възстановят свободата на всеки, който искрено я търси. Обаче, ние говорим за Божествената наука и за онази религия, която не почива на никакви догми и правила, но която се диктува отвътре, от онези закони, които Бог е написал в душата на човека още във времето на неговото създаване.

Казвате: Като умрем, тогава ще бъдем свободни. Това не е свобода. Ние не говорим за свобода и за религия, които могат да дойдат, след като човек умре. Не, човек трябва да се освободи, докато е жив, а не след смъртта си. Живият човек е свободен, а мъртвият няма никаква свобода. Може ли да се нарече свобода положението, когато смъртта дойде, върже човека и го носи, където тя намира за добре? Ако хората се надяват да бъдат свободни след смъртта си, тогава те имат голяма вяра в нея. Наистина, съвременните хора имат голяма вяра в смъртта. Като дойде при някой болен, тя го вързва добре, хваща го в ръцете си и го занася в ада, където прави с него, каквото иска. Тя направи същото и с Христа: Хвана Го, завърза ръцете Му, заведе Го в ада и Го предаде в ръцете на дявола. Там Го посрещнаха с викове, с любопитство, всички искаха да видят кой е този, който се заема с реформирането на света. Още с влизането на Христа в ада, бомби започнаха да пукат, разтвориха се вратите, и в скоро време адът се изпразни. Това значи пробуждане на Божественото съзнание у човека. Има моменти, когато у човека се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от околните. И тогава силата на човека не се заключава нито в богатството, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си на Бога, във връзката си с Него. Това значи: Когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен; когато животът на човека стане едно с живота на Бога, той е силен и когато тялото на човека стане едно с тялото на Бога, той е здрав. И след всичко това хората ще търсят Бога на небето. Кой човек е виждал небето? Кой знае какво представлява небето? Преди всичко това, което хората наричат небе, не е никакво небе. И човекът, когото виждате отвън, не е никакъв човек. Това е само сянката на човека.

Питам: Кои са отличителните черти на човека? Допуснете, че имате двама приятели: единият красив, добре облечен, богат, а другият – грозен, беден, простичко облечен. Вие отивате на гости при своя богат приятел, и той като ви види, веднага ви запитва: Кога дойде, приятелю, и кога ще си отиваш? Ако забележи, че вие имате намерение да останете няколко дни на гости при него, той започва да се извинява, че жена му не е разположена, че децата му не са здрави, и затова не ще може да ви задържи у дома си. Вие казвате: Прав е човекът, аз не съм дошъл в добро време. Друг път ще го посетя. Отивате след това при бедния си приятел. Той ви приема любезно, разположено, поканва ви да си хапнете каквото Бог дал, и след това, макар че няма библиотека на разположение, но изважда една от своите ограничени на 6рой книжки и започва по нея да ви разказва, какво е чел, какви въпроси го интересуват в живота и т. н. Както виждате, единият приятел се отличава от другия главно по ума си, по доброто си сърце. Тези са отличителните качества на човека. Умният човек никога не търси грешките на хората, той търси само техните добродетели. Следователно, два начина има, по които хората могат да постъпват. Който е кол, той ще търси грешките на хората; който е растение, той ще търси добродетелите на хората. Някой казва: Нима не трябва да се вглеждаме в грешките на хората? Питам: Какво спечелихте, след като цели 100 години се вглеждахте в грешките на хората? Търсете добродетели у хората, както търсите скъпоценните камъни в земята! Колкото по-големи добродетели намирате, толкова и вие ставате по-богати. Намерите ли малки люспици от добродетелите, радвайте се и на тях, но търсете големи добродетели.

Казвам: Във всички съвременни хора има един вътрешен стремеж към търсене на лесния път. Наистина, животът на кола е по-лесен, отколкото живота на растението, но в кола няма прогрес, няма развитие. Колът иска само да се одялка, да се боядиса, да се забие в земята и с това работата около него се свършва. Обаче не е така и с растението. Растението трябва да се посади, да се прокопае, полива, обработва, да се пази от паразити и т. н. Същото може да се каже и за добродетелите: За развитието на една добродетел се изисква работа, грижи, вътрешни усилия. Христос слезе на земята от невидимия свят да направи едно добро на човечеството, но трябваше пот от кръв да потече от лицето му, докато го направи. И при това казват, че Христос бил велик, всесилен човек. Да, великият, мощният Христос трябваше дълго време да се моли, докато успее в работата си. Казвате: Защо трябваше да се моли Христос? Не беше ли достатъчно да каже само една дума и всичко, каквото желаеше, да стане? Думата „молитва“ подразбира разговор. Чрез молитвата Христос влизаше във велик разговор с невидимия свят, с всички висши йерархии в него и с Бога. Чрез молитвата предадоха на Христа един велик урок, който трябваше да научи още на земята. Всичко, каквото Той преживя на земята, беше предметно обучение за Него. Просветен ум имаше Христос, но при все това пот от кръв трябваше да потече от лицето Му, докато научи този велик урок, докато се роди в Него една велика идея. Мнозина мислят, че Христос трябваше да моли Бога за отменяне на своята съдба. Не, Той трябваше да реши задачата си, да намери най-правилния метод за нейното решение. И наистина, Христос разбра, че единственият път, чрез който човечеството може да се спаси, е законът на Любовта. Вложи ли се Любовта в целокупния живот като сила, която е в състояние да помага при развитието на всички способности и дарби в човека, работите му ще се уредят. Ако ученикът, търговецът, свещеникът, земеделецът, професорът вложат Любовта като начало на своя живот, всичките им работи ще се развиват с успех. И тогава търговецът няма да бъде най-богат човек в света, но ще бъде щастлив; ученикът няма да свърши с отличие, но ще бъде добър и примерен; професорът няма да бъде най-учен човек, но каквото научи, ще го помни, ще го прилага в живота си. Влезе ли Любовта в живота на хората, те ще вървят от сила в сила, от слава в слава, и деятелността им ще се увеличава.

Сега, ние не проповядваме любов, която се топи и изчезва. Любов, която се топи и изчезва, ние наричаме захарна. Такава любов мухите я изяждат и водата я разтопява. Така че, ако се оплаквате, че сте изгубили любовта си, вие трябва да отидете в някой кошер, там да я търсите. И пчелите обичат вашата любов. Обаче тази Любов, за която ние говорим, нито пчели я ядат, нито вода я разтопява. Тези гвоздеи, от които е скован съвременният свят, са направени от захарна любов. И затова, когато кажем, че съвременният свят ще се измени, ние подразбираме, че тези гвоздеи ще се изменят. Пчелите ще изядат тези гвоздеи, съвременният свят ще се разложи, и от него нищо няма да остане. По същия начин, когато заровят човека в гроба, той не изгнива, не се стопява, но червеите го изяждат. Вие казвате, че човек се стопява в гроба. Не, само захарта се топи. Тогава, как е възможно едно организирано същество, съставено от множество органически вещества, каквото представлява човекът, да се стопи? Идеите на съвременния свят не трябва да бъдат повърхностни, защото каквото човек мисли, такъв става. Мнозина казват: Нашата работа се свърши вече. Щом мислите така, действително и вашата работа ще се свърши. Като се говори, че човек изчезва, че се стопява, това се отнася само до формата. Наистина, щом човек свърши капитала си като търговец, работата му се свършва, и ако не може да се продължи повече, той трябва да стане слуга на някой богат търговец. Това се отнася и до учения човек. Щом неговата наука повече не го задоволява, той трябва да отиде при някой виден професор като слуга, и от него да се учи. Имате ли новия живот в себе си, вие можете да станете ученик на великия професор в живота.

И тъй, щом разберете смисъла на стиха: „Аз съм лозата, вие пръчките“, ще видите, че той се отнася до напредналите ученици. Аз разглеждам думата „душа“ в широк смисъл. Напреднала душа е тази, съзнанието на която е пробудено. Човек с пробудено съзнание е готов на всички жертви, на всички разумни опити. Когато се прави някакъв духовен опит, от него може да има само печалба, а никаква загуба. Печалбата в живота се заключава в придобиване на души. Спечелите ли един или двама приятели, вие сте най-богатият човек в света; нямате ли приятели, вие сте най-бедният човек. Ако нямате приятели, какво ще кажете на Господа, когато отидете един ден при Него? Ще кажете: Аз се ожених, имах три-четири деца, които изучих. На какво ги научи? – Учих ги в училищата, завършиха Университет, оставих им наследство, и сега живеят като културни хора. Мислите ли, че за това ще получите похвала от Господа? Друг може да каже: Баща ми и майка ми минаваха за религиозни, вярваха в Бога, в духовния свят, но научно не разбираха живота. Добре, че ми оставиха богатство, да поживея охолно, както аз разбирам, а тях – Бог да ги прости! Мислите ли, че този човек е разбрал нещо от живота? Значи, този син е доволен от баща си и майка си само заради това, че му оставили наследство и след това казва: Бог да ги прости! Бог да ги прости, но кога? Ако са те научили да познаваш Бога, да живееш в светлина. Иначе, те не са изпълнили своята задача.

Представете си, че вие имате двама добри приятели. Единият от тях ви купува билет от сто лева и ви завежда на театър да гледате някаква нова пиеса. Вторият пък ви завежда в една добра гостилница, където ви угощава. Вие се нахранвате хубаво и излизате доволен. Кой от двамата приятели е постъпил по-разумно? Или, ако единият приятел ви купува лотариен билет от 500 лева за най-голямата печалба от 100,000 лв. Вие седите и очаквате деня, когато ще се тегли лотарията и си казвате: Дано спечеля! „Трай коньо, за зелена трева!“ Вторият приятел пък изважда една сума от касата си и ви завежда на пазара, да ви купи дрехи и обувки. Кой от двамата е постъпил по-разумно? – Вторият. Съвременните хора постъпват като първия приятел, подаряват си лотарийни билети и очакват щастието да дойде. Професорът купува лотариен билет, очаква един ден да стане виден, да се прослави в цяла Европа. Поетът също купува лотариен билет, издава съчиненията си и очаква одобрение от хората, да го признаят за велик поет. Изобретателят открива нещо, т. е. и той си купува лотариен билет, очаква вестниците да се произнесат за неговото изобретение. Ученикът отива в училище, и той носи лотариен билет, очаква да се изучи, дано науката спаси човечеството и внесе ред и порядък в него. Питам: Какво са придобили съвременните хора от лотарийните билети? За човека е важно това, което в даден момент той знае и може да приложи, да види какви резултати то може да му донесе.

Да допуснем, че някой човек е слаб, има условия да заболее от някаква опасна болест. Всички го съветват да се лекува, да се покаже на добри лекари, но той няма средства. Какво трябва да прави? Идва при него един учен човек и му казва: Аз имам една рецепта, която, ако приемеш с вяра, тя ще те освободи от болестта. Каква е тази рецепта? – Всяка сутрин, преди ядене, ще изпиваш по три глътки вода. Как? – Ще постъпиш по следния начин: Ще потопиш трите си пръста в чашата с вода, ще я поразбъркаш малко и ще глътнеш три пъти. Този човек гледа, съмнява се и си казва: Каква ли ще е тази рецепта? Каквато и да е рецептата, изпълни я. Щом почувстваш подобрение, направи опита няколко пъти и ще видиш, че тази вода действа. Трите пръста, поставени във водата, представляват три извора. Какво ще кажете, ако този човек след една година се поправи, започне да мисли правилно, дробовете му се възстановяват и от посредствен човек, той става здравомислещ, солиден човек? Тази рецепта реална ли е или представлява някаква измама? Питам: Като ходите да проповядвате на хората, носите ли тези чашки със себе си? Вие казвате: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен! Не, така не се проповядва. Няма какво да говорите на хората да вярват в Господа, но турете трите си пръста в чашата с вода и дайте им да пият. Те ще пият, вие ще поставяте трите си пръста, докато най-после хората напълно оздравеят. Който е опитал тази вода, само той може да каже, че има Господ и вярва в Него. Казвате: Такъв човек омагьосва. Кой от вас не е омагьосан? Като спите вечер, не сте ли омагьосани? Кога стават магиите? – Вечер, като спите. Магиите стават вечер, кражбите стават вечер, престъпленията стават вечер. Питам: Ангелите спят ли тогава? – Ангелите никога не спят, но хората спят. Защо хората спят? – Защото служат на себе си. Те служат на старата философия, според която считат, че първо трябва да помогнат на себе си, да задоволят всички свои желания, и ако им остане време, тогава ще помогнат на другите хора. Тази философия се проповядва и поддържа от хиляди години насам. Донякъде тя е права, но понеже Бог царува на небето и на земята, пръчката няма защо да се грижи за своя живот. Ако тази философия не търпи никаква промяна, тогава направете опита да отрежете една пръчка от лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работите си. След всичко това ще дойдат философите и ще започнат да убеждават хората, че ако се насади тази пръчка в земята, тя отново ще може да поникне. Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десет пъти и отново пониква, най-после тя ще се изроди. След десет посаждания пръчката вече се превръща в кол. Този е неестествен път на присаждане. Единственият естествен път на присаждане е чрез семка. Стане ли присаждането с калем, с присадка, в края на краищата, се стига до израждане. При сегашните условия присаждането е необходимо, но когато се дойде до истинския живот, човек трябва сам да излезе от Божествената семка. Божественото запазва своите качества и в корена, и в стъблото, и в клончето. Когато присаждат с калем, присадката е Божествена, а в останалите части на дървото има и човешко, и животинско.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той подразбира великия Божествен живот в нас. Когато става въпрос за организация, това подразбира Божествения живот. Само той е организиран. Животинският, както и човешкият живот още не са организирани. Някога човек е готов да се бори, да се състезава. Това е животинското в него. Някога пък е крайно инертен. Това са две крайности, два полюса в него, които показват, че той се движи в две противоположни посоки: към небето и към земята. Такъв е животът на растенията. Истинският живот е Божественият, който трябва да организира в себе си човешкия, животинския, както и този на растенията и да използва тяхната сила. Това подразбира Христос под думите: „Без мене нищо не можете да направите.“ Може ли детето без майка си? – Без майка детето не може да расте. Това, което днес детето взема от майка си, отникъде другаде не може да го придобие. Това, което детето взема от баща си, отникъде другаде не може да го придобие. Така че качествата, които сега имаме, ние сме ги придобили отнякъде. Човек все трябва да има майка и баща, независимо от това, дали те са видими, или невидими. Човек все трябва да има един извор, от който да черпи. Майката, бащата трябва да бъдат свещени за нас. Този е смисълът на Христовите думи: „Който се откаже от мене и не иска да приложи моето учение, той ще се отрече от лозата, и смъртта неизбежно ще дойде.“

Казвате: Религия, наука е необходима за хората. Под думата „религия“ ние разбираме мир, към който всяка душа се стреми. Придобие ли този мир, душата се освобождава и се връща при своите. Ние наричаме съвременните хора затворници. Какво очакват затворниците? – Да се освободят от затвора, да се освободят от веригите, да се освободят от пазачите, да излязат навън, да придобият свобода и простор. Съвременните хора живеят под вечен страх. Дойде ли някоя болест, всички се плашат да не умрат. Защо се плашат? – Защото ще отидат на по-лошо място. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешниците.“ Значи, човек не трябва да умира, а трябва да преминава от един живот в друг, т. е. да преминава от смърт към живот. Мнозина казват: Като напуснем земята, всичко се свършва. Под думата „земя“ ние разбираме човешкия организъм. Иска ли човек да живее дълго време на земята, той трябва да познава добре законите и силите, които управляват неговия организъм. Щом ги познава, той ще може да владее материята; щом владее материята, той ще владее и себе си; щом владее себе си, той ще владее и над всички болести, ще може да преодолява всички мъчнотии, ще може да се справя с всички противоречия в живота. Днес хората страдат от различни болести и като не знаят причините за тяхното появяване, не могат да се лекуват. Причините за болестите са психически. Например, причината за тумора се крие в извращаване проявите на Любовта. Яви ли се у човека алчност, това показва, че известен брой клетки от организма се диференцират, искат да живеят самостоятелно, да не се подчиняват на общия ред в организма. По този начин те създават свое собствено жилище, като образуват нова държава, със свободно управление. Така работят с дни, месеци, години, докато лекарят със своята артилерия дойде срещу тези непокорни поданици и започва да ги бомбардира. Някога той успява да ги изпъди навън, а някога се явява усложнение, което отправя човека на другия свят. Обаче, има и друг начин на лекуване – чрез присаждане. Както става присаждане в плодните дървета, така може да става присаждане и в организма на човека, да се заставят соковете да вървят нагоре. Когато енергиите в живия организъм спират, на мястото, където става спирането, се явява известна подутина, която лекарите наричат тумор. Значи, който разбира законите на присаждането, той ще може по един или по друг начин да насочи енергиите в организма да потекат и през подутината. Щом потекат и през нея, тя напълно изчезва. Така че, ако новите клетки успеят да вземат соковете на клетките, които образуват тумора, той няма да има условия за развитие, и напълно ще изчезне. Като говорим за растенията и за животните, ние не сме за тяхното изтребване, нито за тяхното прекомерно размножаване. Те са необходими в икономията на природата, обаче техният брой е точно определен и не трябва нито да се увеличава, нито да се намалява. Съществува висша, божествена математика, която точно определя количеството на растенията и на животните в природата. Щом е така, те не трябва безразборно и безразсъдно да се унищожават. Днес хората колят животни, убиват ги, късат цветя, изсичат дървета безразборно, но затова носят последствията от своите необмислени постъпки. Например виждате, че някой човек изсякъл една череша, но не се минава много време, той се спъва, пада на земята и си счупва крака. Той казва: Не зная какво стана, случи ми се голямо нещастие. Казвам: Причината на това нещастие се дължи на отрязването на черешата. Позволено е на човека да яде череши, те подобряват неговото храносмилане, но не е позволено да реже самото дърво на черешата.

Сега ще ви задам следния въпрос: Ако Христос е истинската лоза, а хората – пръчките, защо са толкова хилави, при все че от толкова хиляди години ядат грозде от тази лоза? Значи, съвременните хора ядат от плодовете на тази лоза, но се съмняват, измъчват се, изпадат в безверие и казват най-после: Нищо не съществува в света! Животът е илюзия, той няма никакъв смисъл. Не, в живота съществува нещо велико, съзнателно. Вземете, например, държавата. Истинската държава представлява сбор от велики, разумни души, които водят съзнателен, разумен живот. Членовете на държавата са свързани в общ организъм, както всички души са свързани с общия Божествен организъм. Когато се говори за държави, за хора, за животни и за растения, които са изчезнали, ние знаем, че са изчезнали само онези от тях, които не са спазили великите Божии закони. Тези пък, които са спазили великите Божии закони, те живеят вечно. Затова и Писанието казва: „Грешните ще изчезнат от лицето на земята.“ Това подразбира, че развитието на тези същества ще се прекрати. Това не е заплашване. Ние не казваме, че който не влезе в тази или в онази църква, ще изгуби живота си. Само една църква съществува в света, на която всички други същества се подчиняват доброволно, без насилие. Чрез насилие никоя църква, никакво учение не могат да спасят света. Ако е въпрос за насилие, и Христос можеше да спаси света с насилие. Той не можеше ли да дойде с 12,000 ангели от небето и да спаси света? Само един ангел е в сила да се справи с една 20 хилядна армия и да не остави нищо от нея. Значи, ако в един легион ангели има по шест хиляди, тогава в 12 хиляден легион ангели, ще има всичко 72,000 ангели[?]. При това, ако всеки ангел е в състояние да се справи със 150 хиляди души, можете да си представите, каква сила ще бъдат всички заедно! Обаче, чрез насилие светът не може да се поправи. И затова Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?“

Следователно, първо трябва да се даде жертва, а после ангелите да дойдат на помощ. Ангелите идват със своята любов в помощ на силата. После ще дойде богатството, вярата, честта. Първият принцип, който трябва да се постави за основа в живота, е Любовта. Тя има два израза: висш, духовен и нисш, физически. Ако в духовния свят човек не обича всички, Любовта изчезва. И обратно: ако във физическия свят човек обича всички, Любовта пак изчезва. Значи, във физическия свят ще обичате само Един. Като се говори за висш свят, подразбираме небето, където живеят възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да вдигнат земята. Казвате: Тези същества имат ли опорна точка някъде? – Имат, разбира се. И те се хлъзгат по някаква плоскост, както и земята се хлъзга по едно платно. Това, което съвременните учени наричат етер, е платното, по което земята се хлъзга. Това платно е неделимо, нищо не е в състояние да го скъса. Така че, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скъса. То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тези вълни именно земята се хлъзга. С това се обяснява образуването на светлинните вълни. Когато светлината минава по тези бразди, тя претърпява известно триене, вследствие на което се образуват светлинните вълни. Адептите на науката знаят тези неща. Те знаят защо платното не се къса; те знаят, как земята е стъпила върху него и т. н. Един ден, когато и вие стъпите върху това платно, ще почувствате под краката си здрава почва, от която никой не може да ви помести. Някои учени наричат тази почва канара. Как се хлъзга земята по това платно, какъв е съставът на платното, това са отвлечени въпроси, които днес не могат да се разберат.

„Аз съм истинската лоза.“ Христос е самата лоза, а всяка пръчка от нея представлява живота на един човек. Когато всички тези пръчки дойдат в съгласие с общия живот на лозата, те ще могат да разберат живота и на самата лоза. На това основание всеки от вас ще може да познае и да разбере Бога; той ще може да познае и да разбере Христа. Познаете ли Бога, ще познаете и Любовта, която няма начало, няма и край. Казва се, че Бог е Любов. Речете ли да определите какво нещо е Любовта, вие ще се забъркате. Щом знаете това, не говорете за Любовта. Никой няма право да пита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададете ли такъв въпрос на приятеля си и любовта между вас ще изчезне. Обичате ли някого и той ще ви обича, няма защо да го питате. Мислите ли, че който казва, че ви обича, изказва цялата Истина? Какво ви ползва любовта на някой беден човек, който няма нито дрехи, нито обувки, а няма и пари да се нахрани както трябва? Ако и вие сте беден като него, кой на кого може да даде нещо?

Представете си, че вие лежите в някоя болница. Аз идвам при вас да ви помогна. Като ме видите, вие първо ме запитвате, обичам ли ви. Аз не ви отговарям нищо, но ви поглеждам само. Не се минава много време, и вие ставате от леглото си здрав, разположен. Пак питате: Обичаш ли ме? Аз нищо не ви отговарям, но пак ви поглеждам, и вие се виждате облечен вече с нови дрехи, освободен от болничния халат. Излизате на двора и пак ме питате: Обичаш ли ме? И този път не ви отговарям, но вие се намирате пред богата трапеза, с хубави ястия. – Обичаш ли ме? Пак мълча. Обаче вие веднага заспивате и на другия ден, като се събудите, виждате, че сте в дома си, здрав, весел, напълно доволен и щастлив. Казвате: Какво стана с мене? Вчера бях в болницата, днес съм в дома си. Сън ли беше това, което видях снощи? Дойде при мене един човек, който ми помогна да оздравея. Къде отиде той? – Този човек е заминал за небето. Той дойде да ви помогне само и си замина.

Казвате: Това са илюзии, нещо подобно на приказките от „Хиляда и една нощ“. Питам: Кой от вас не е бил в болница? Кой от вас не е бил в калта? Съвременните хора бяха едно време във водата, във вид на малки или големи риби, но днес не са вече там. Кой ги извади от водата? Едно време съвременните хора бяха из въздуха, летяха като птици. Кой ги извади от тази среда? Това може да направи само Онзи, който има магическата пръчица и може да я управлява. Този Единният и до днес маха с ръка из въздуха, докато извади всички живи същества от неблагоприятната за тяхното развитие среда и ги постави в по-благоприятна. И днес всички хора могат да кажат: Не сме вече нито растения, нито риби, нито птици, нито животни, но сме човеци. Това илюзия ли е?

Казвате: Можем да умрем. Питам: Кой ви внуши тази мисъл? Който люби, той вечно живее. Има Един, Който всяка сутрин простира ръцете си върху вас. Ставате ли сутрин, помолете се: „Господи, простри и днес ръката си върху мен!“ Мнозина се молят на Бога да им даде богатство, сила, власт и т. н. Не заповядвайте на Бога, но кажете: „Господи, простри ръката си върху мен, да придобия малко от Твоето знание! Когато бях в калта, Ти ми служеше с Любов. По същия начин и аз днес ще Ти служа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. От Тебе научих великия пример в живота.“ Сега разбрах смисъла на изречението: „Ти си лозата, аз пръчката.“ От днес вече тази пръчка ще дава своя плод.

Беседа от Учителя, държана на 27 март, 1927 г. в гр. София.

• ) Иоана 15:5.