Разлика между версии на „Сам с ума си“

Текуща версия към 08:30, 20 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1927 г.

Влизане, IX серия, II том (1927)

2. Сам с ума си

Беседа от Учителя, държана на 9 януари 1927 г. в гр. София.

„И тъй, сам с ума си слугува на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.“ *)

Прочетената 7 глава от Посланието към римляните донякъде само обяснява известни противоречия в живота.

„А сега вече това не го правя аз, но грехът, който живее в мене.“ [17 ст.]. На мнозина тази мисъл може да се види парадоксална, но с една аналогия тя ще може отчасти да се обясни. Ако българите например, воюват с някой народ, трябва ли да държат някого виновен за тази война, само затова, че той живее в България? Ако го държат отговорен, той ще каже: „Българите правят това, а не аз.“

„Защото според вътрешния човек, съуслаждавам се в закона Божий.“ [22 ст.] – Значи, освен външния закон, в човека има и вътрешен закон – Божия закон.

„И тъй, сам с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта си – на греховния закон.“ [25 ст.].

Павел, един от великите апостоли на християнството признава, че служил на два закона. Единият закон е преходен, установен от хората, а другият закон е вечен, установен от Бог. Закон съществува само там, където живеят разумни същества. В това отношение, законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумността на тези същества бива различна по степен. Колкото моралът на хората е по-висок, толкова и разумността им е по-голяма.

Често се говори за Божествения свят, за Бог, за служене на Бог и т. н. Под понятието „Бог“ се разбира Вечно Начало, абсолютна разумност, в която няма никаква промяна, нито измяна. Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човек се стреми към този живот, макар всеки да си го представя според своите вътрешни разбирания. Всеки човек си представя Божествения, Вечния живот според устройството на своето тяло, т. е. според своето умствено, сърдечно и духовно развитие.

Една от задачите на съвременната наука е да изучи подробно устройството на човешкия мозък, за да си обясни всички противоречия, които съществуват в живота. Забелязано е, например, че черепът на високо моралните хора е правилно устроен, вследствие на което те не преживяват такива противоречия, които създават пертурбации в живота им, както това става с хора, на които моралните чувства са слабо развити. Костта на черепа в гениалните и праведните хора е много тънка, когато на грешните хора е доста дебела. Това не показва, че грешните хора не мислят, но понеже черепът им представлява котел, пълен с нагрята вода, за да не се пукне от вътрешния напор, костта е направена дебела, да издържа. За грешния човек животът е вечно кипене, вечно врене, затова той казва: Ври нещо в сърцето ми, в ума ми! Разбира се, че нещо ври в него. Нима водата в котела на парната машина не ври?

И тъй, когато се говори за морални хора, това подразбира нов тип хора, от нова човешка раса. В морално отношение първобитният човек е бил на ниско стъпало. Той е представлявал нещо подобно на животните. Нима овцата, кравата или волът могат да се сравняват по морал със съвременния човек? Пуснете ги в градината си и ще видите какъв е техният морал. Те ще направят ред пакости. Ако пуснете един гълъб в градината си, и той ще ви направи пакости, макар че в морално отношение гълъбът седи най-високо между птиците. Той е вегетарианец, храни се само със зрънца. Изобщо, моралът изисква не само външни, но и вътрешни правилни отношения. Казано е например в Писанието: „Не кради!“ Краденето не подразбира да вземеш от човека пари или друго нещо, но можеш да крадеш и чувствата, и мислите му, както крадеш и парите му. Следователно кражбата, като неморален акт, става не само във физическия, но и в сърдечния, и в умствения свят. Навсякъде стават кражби. И в духовния свят стават кражби. Когато някой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттук-оттам, докато най-после постигне целта си. Много от мислите и чувствата на съвременните хора приличат на кукувичи яйца. Кукувицата се грижи само да намери някое чуждо гнездо, в което да снесе яйцата си и ги оставя на другите птички да ги мътят. Какво ще излезе от тях, тя не се интересува повече. По същия начин някоя съвременна мома се влюбва в един момък, за когото нищо не знае, откъде е, какъв е, и казва: Отличен човек е моят възлюбен. Той е цяло божество, готов е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не минава и една година, казва: Излъгах се в този човек! Той не излезе това, което си представях. Питам: Как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, трябва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носили като украшения. Много от съвременните хора вярват, че употребата на скъпоценни камъни ще донесе някакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се поддават, както някои учени и философи, така и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразят, че между учените и философите не съществуват суеверия. И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.

Питам: Какво представлява реалният живот? Може ли той да се пипа, да се хваща в ръка, като нещо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои материални прояви, по които може да се съди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това всяка проява в природата оказва известно влияние върху живота. Например, учените са забелязали, че когато се явяват петна на слънцето, някъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. Освен това слънчевите петна са свързани и с плодородието на една или на друга страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина, белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

Ако разгледате буквите, които съставляват думите „бял“ и „черен“, те сами по себе си нямат никакъв смисъл. Например, буквата „Л“, буквата „Б“ отделно взети нямат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л“ в думата „Любов“, тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б“ в думите „Бог“, „благост“, „блажен“, и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем как да съпоставяме черния и белия цветове, както в живота, така и в нашия организъм, те придобиват смисъл.

„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на греховния закон.“ Може ли човек едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до известно време те са служили и на двата закона, докато се определили после да служат само на Божия Закон. И в растителното царство срещаме същото нещо. И растенията служат на два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клоните си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, колко треви тъпчем с краката си! И след всичко това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Например, малцина хора се замислят по отношение на тревите, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва: Трева е това, тя не е живо нещо, тя няма никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цветята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал някоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат да пострадат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Някои растения са много миролюбиви, но някои – не са. Ще кажете: Може ли да се вярва на подобно нещо? Каква връзка може да съществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: Ами откъде е дошла вярата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Няма нищо смешно във вярата на тези хора, защото все-таки те са имали някакво основание да вярват. Ако някой човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вяра имате в тази монета. Ако някой художник ви предложи една от своите хубави картини, очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вярвате в нейната стойност. По какво съдите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великият художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Казвам: Ако човек изучава линиите на човешкия организъм така, както природата първоначално тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-велик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице.

По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всяко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на патологическите състояния в човека. Съвременните учени като биолози, физиолози, анатоми са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пречупват светлината на моралния свят. Тази област в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свят, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на така наречената морална област. Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват. Те се отнасят с присмех и насмешка за моралния живот.

Казвам: Мечтае ли човек да стане пръв министър в някоя държава, той прилича на онзи турчин от делиорманските села, който ходил в Цариград на разходка, и като се върнал в селото си, отишъл при ходжата да му разправи, какво видял и чул в Цариград. Ходжата го запитал: Какви новини има в Цариград? – Мислят да те направят шейхюлислям. – Не ми говори такива неща, друго нещо кажи! – Няма какво друго да ти кажа, тази е най-голямата новина. Обаче ходжата знаел, че това нещо е невъзможно. След една седмица той пак среща турчина и му казва: Кажи ми пак онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: Нека пак повтори същото, приятно е да го слушам. И този ходжа ходи натук-натам обикаля, мечтае си, дано го направят шейхюлислям.

И тъй, кажете на някой съвременен човек, че може да стане шейхюлислям или пръв министър, или велик музикант, или художник, или велик учен, или философ, и той ще подскочи от радост, макар и да не стане такъв. Той казва: Кажете ми онази стара новина, па макар и да не се сбъдне! Не е лошо това. Добре е да се насърчават хората. Всичко е възможно да стане в света. Но кога? – Когато му дойде времето. Кажа ли на някого, че може да стане пръв министър в България, той веднага запитва: Кога ще стане това? – След 400 години. На друг казвам: Ти ще станеш пръв министър след 2500 години. – Така ли? Ами България ще съществува ли дотогава? Ще съществува, а до това време тя ще стане и по-велика. – Ами не може ли да се съкратят годините? – Не може. На трети казвам, че той ще стане пръв министър след девет години; на четвърти казвам, че след една година ще бъде избран за пръв министър в България. Питам: Всички тези твърдения верни ли са? Имат ли те някаква валидност за тези хора, които ще станат първи министри в България след 2500 години, или след 400 години, или след десет години, или най-после след една година? Все пак може да се повярва за онзи, който ще стане пръв министър след десет години, както и за онзи, който след една година ще бъде избран за пръв министър. Но що се отнася за другите двама, не може да се вярва. За първите двама всеки може да бъде свидетел, всеки може да провери това нещо. За последните двама това твърдение трябва да се приеме само на доверие. Обаче онзи човек, който е зает с някаква велика мисъл, или с някаква свещена идея, той никога не мисли да става пръв министър било в България, било в някоя друга държава. Който иска да служи на Божия Закон, той трябва да е надживял в себе си желанието да става пръв министър. Желанието на човека да стане богат, силен, да заеме високо положение в обществото е хубаво нещо, но то е служене на греховния закон. Служиш ли на този закон, и парите ще ти вземат, и здравето ще ти вземат, и чувствата ще ти вземат, и знанието ще ти вземат, и ти ще останеш сам в света като пътник, изхвърлен на някой пуст остров след голямо корабокрушение. Питам: Каква реалност има в това, което могат да вземат на човека?

И сега, когато се проповядва Истината от хора, които не я познават, те казват: Това е вярно, онова не е вярно; това е право, онова не е право. Понеже църквата днес се е разделила, затова нейните служители казват: Учението на еди-коя си църква е право, а на еди-коя си – не е право. – Не, когато се говори за Истината, трябва да се знае, че в света има само едно право учение, в света съществува само един разумен човек. Колко човеци създаде Бог първоначално? Ние знаем, че Той създаде само един мъж и една жена. Всички хора, които после се наплодиха, това е човешка работа. Мнозина от съвременните хора казват: Ние сме грешници. Казвам: Щом хората се считат грешници, такъв ще бъде и съвременният строй, уредба и управление на цялото човечество. Човек е грешен, но причината за това не е Господ, Който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека беше неустойчива. Тя беше човешка кал. Днес Бог създава новия човек и ще го направи не от човешка, но от Божествена материя. Ако посадите една ябълка или круша на почва, където някога са били гробища, мислите ли, че тези плодове могат да бъдат здрави? През порите на тези плодове ще проникнат всички болести, които съществуват в света. Следователно въздухът, който дишаме, храните, които приемаме, всичко днес е заразено. Цялата земя е пропита от човешка кръв. И тази кръв, именно, носи всичката зараза в света. При това и съвременните хора живеят още с възгледите на старите и казват: Този човек трябва да се убие, онзи трябва да се обеси и т. н. По този начин светът няма да се оправи.

„Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта – на греховния закон.“ Значи, докато човек е в плът, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днес навсякъде в живота. Отвори се европейската война, където се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските културни народи с тази война? Какви бяха народите, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповядваха, че хората на миналото, които са живели преди тях, са били варвари, не са разбирали Божия закон. И всички тези разумни хора не постъпиха ли по-зле даже и от своите предшественици? Не се ли биха те цели четири години, като не успяваха дори и мъртвите си да погребват? Защо беше всичко това? Това показва, че културата, с която днес хората се гордеят, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко в човека, да стане негова плът и кръв. При това и учените хора нямат още в себе си определен вътрешен морал.

Казвам: Сега, когато проповядват християнството между народите, винаги чрез него се прокарва някаква политическа цел. Навсякъде, където с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата. Политическият живот е за земята. В неговата програма влиза слава, богатство, щастие – всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, където работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата – ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия – пушене на тютюн, пиене на вино и др. Където отиде, няма да бъде вече пръв, но последен. Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, казвам: Да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се приравнят с мъжете. Ще видите сега съвременната жена си реже и косите, иска да има къси коси, като мъжете. Обаче, откакто жените взеха да си режат косите, у мъжете се яви желание да оставят косите си да растат, да станат дълги. Значи, сегашната мода е жените да носят рязани коси, къси, а мъжете – дълги коси. Човек трябва да знае защо иска да отреже косата си и защо да я пусне дълга. Ако човек е събрал много магнетизъм в себе си, добре е да отреже косата си, това е даже здравословно за него. Късите коси придават повече електричество в организма. Например, когато войниците отиват на война, отрязват косите си, да проявяват повече смелост. И наистина, тогава войниците се бият по-добре, те са по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щом природата е покрила главата на човека с коса, тя знае защо прави това. Разумните същества, които са взели участие при създаването на човека, на всеки негов косъм по главата и лицето са написали известно правило, известен закон. Много от западните народи се бръснат, стрижат, но затова се забелязва един упадък в техния морал. Те са добри, морални, докато не се засегне техният личен интерес, засегне ли се интересът им, и моралът отстъпва. Истинският морал включва в себе си главно общочовешките интереси. Морал, който обхваща в себе си само личен интерес, той е преходен морал, осъден на загиване. Такъв е моралът на съвременните културни европейски народи. Той се яви като резултат на сегашното християнство, което създаде особени наслоявания в умовете на хората.

И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта и за Истината, известно количество клетки от човешкия мозък пречупват само лъчите на Любовта и ги възприемат в себе си; известно количество клетки от друг род пречупват и възприемат в себе си лъчите на Истината. Клетките, които пречупват например лъчите на Мъдростта, се намират в предната част на главата, на самото чело на човека. Затова именно, челото, с всички свои центрове трябва да се разработи правилно, както се разработват днес нивите и полетата, когато искат да дадат добра жътва. Бъдещата култура може да дойде между хората само тогава, когато те са водили дълго време чист и свят живот. Сегашният свят е пълен само със съмнения, подозрения и недоволства. Дойде някой човек при мене и ми казва: Кажи ми Истината! Аз зная какво иска този човек. Тези думи означават: Аз искам да стана богат, силен, виден човек, като лекар, музикант, художник. Казвам: Днес лекарите имат известно предназначение, но какво ще бъде предназначението им след хиляди години, когато всички хора станат здрави? – Тогава те няма да лекуват болни хора, но ще учат здравите, как да пазят здравето си. Какво ще правят военните, когато всички хора станат миролюбиви? Какво ще правят проповедниците, когато всички хора водят чист и свят живот? Какво ще стане с храмовете, когато няма да има богомолци в тях? Свещеният храм в света е човешката глава. За сега няма по-велико нещо от нея. Обаче това, което човешката глава създава, бледнее пред величието на самата глава, като форма. През нея преминават Божествените мисли, чрез нея се изявява великият Божи Дух. Казано е: „Глава на Твоята Истина е Твоето Слово.“

Често хората говорят за хигиена на жилищата и казват, че едно жилище е хигиенично, когато има широки, големи прозорци. Казвам: По-хубави прозорци от човешките очи засега няма. Мнозина намират, че човешките очи не били създадени както трябва. Други казват, че очите на човека не са още хубаво направени. Нека дойде някой човек да покаже по-хубав образец за очите от този, който сега имаме. Днес няма по-велико нещо от устройството на човешкия мозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мозъчните клетки, които възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина, се определя и любовта, мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки в себе си, те я изпращат навън чрез съзнанието на човека.

Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва? Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква? – Няма да позволят. Какво показва това? – Че тези хора нямат дълбоко вътрешно разбиране. Те живеят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бог.

Казвате: Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници безплатно; по театрите ще се отива пак безплатно; всеки ще заеме своето място и ще седи свободно; артистите ще играят безплатно; музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това, техните слушатели ще ги хранят безплатно, с най-хубава и чиста храна. Някой казва: Това са утопии на далечното бъдеще. Всяко нещо, което не може да се направи или постигне днес, хората считат за утопия. Ако преди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният човек, от когото ще произлязат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това. Тя ще каже: И да стане това, пак не вярвам. Трябва да се служи на Бог, понеже Той ще определи всички неща в света. Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука.

За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: Представете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите в този квадрат още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата, да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото четири е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и мъдрост; третият и четвъртият квадрати са преповторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие във всяка точка, например, в точка А. Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всяко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно, то е разумна сила. Някой казва: Този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привлече един човек? – С разумността си. С какво професорът, ученият човек привлича хората? – Със знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Художникът с какво привлича своите обожатели? – С умението си да рисува хубави картини. С какво военният насърчава войниците? – С голямата си смелост да се хвърля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: Това е моята магическа пръчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: Голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиат, Саул му даде копие и нож, с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: „Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.“ Той взе тоягата си и надви на Голиат. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. Тя представлява три линийки, свързани по особен начин и между тях някъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Така че, чрез устата си трябва да изхвърляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навън. Такова камъче е ценно за всеки, който отива да воюва. Кажете ли на някого: Аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Вечер го крие под възглавницата си, сутрин, като се облече, прочете го отново и го тури в пазвата си. Така го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята святост и сила. Докато ние сме свети, и нашите чувства са свети. Докога търговецът е свят човек? – Докато касата му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.

И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се преобразите. Често българите казват: България трябва да стане велика държава! Добре е всеки държавник, всеки българин да мисли така, но в какво трябва да седи величието на една държава и на нейните поданици? Всеки поданик трябва да разбира великия закон на Любовта, да знае как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в живота; и най-после той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спрямо себе си, така и спрямо всички околни. Това са належащи въпроси, които всеки човек трябва да разреши. От познаването и приложението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта в живота ни, зависи нашето здраве, от това зависи, каква работа ще свършим, какви ще бъдат нашите синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.

Мнозина мислят, че великите хора никнат като гъби в света. – Не, те не могат да изникнат така лесно, както си мислим. И гъбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. На нас ни се струва, че току-така изникват. Казвам тогава: Ако за гъбите са нужни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използваме. По същия начин, за да дойдат велики хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им определим съответно място за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съответен организъм, чрез който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Ако се предложи на някой възвишен дух да слезе на земята, той много ще мисли да слезе или не. Той е готов да преброди цялата Слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременните хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която навред се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: Ако и тук има същото нещо, тогава не сме ли и ние в ада?

Един български свещеник, доста стар, с побелели коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам какво ще се прави! Като отида на онзи свят, ще има там плач и скърцане на зъби!“ – Е, дядо попе, ти поне няма от какво да се плашиш. Твоите зъби са изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят онези, младите, на които зъбите са здрави. По същия начин и ние разбираме някои неща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби“? – Това са онези умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своите красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в някой недостоен дом! Няма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхвърля? Няма ли също така да плачат, да страдат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оценени както трябва? Всяко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи неща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тези творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи неща. Целият Стар Завет, както и Новият Завет са живи книги. Всички хора, за които се говори там са живи, те и сега са между вас. Ще кажете: Това вече е измислица, така може да говори човек, на когото дъската е мръднала. Питам: Когато мъж бие жена си, или жена бие мъжа си, дъската им на мястото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на мястото ли е? Когато някоя млада мома или млад момък се поддават на лош, извратен живот, дъската им на мястото ли е? – Ама ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на човека. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно. Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.

Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изживял, той решил да тури край на живота си, да се обеси. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тях и си казва: Като свърша работата си с тези хора, ще продължа замисленото. Обаче, след свършване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: Защо трябваше да посягам на себе си? Няма ли друг изход от това положение? Все ще се намери някое по-добро решение. Така се отказал той от първото си намерение. Питам: Защо този млад човек трябва да се беси? – Жена му го праща на въжето. Той не трябва да увисва на въжето, но при Бог да отиде. Когато някой човек пожелае да отиде при Бог, ще започнат да му говорят: Защо ще ходиш при Бог? Там няма живот. Животът е тук, на земята, яж, пий и весели се! Какъв е животът, на който служат днес повечето хора? Работи някъде 20 – 30 години, без да чуе поне една сладка дума. Ходи из света, немил-недраг. Такова е било положението и на българските харамии. Какво завидно има в това? Знаете ли, какво е мнението на чужденците за българите? Как мислят българите да изправят себе си? Ще кажете: Ще поправим грешките си. – Кога, как ще поправите грешките си? Не е достатъчно само да се каже това, но трябва да се направи. Българите ще се поправят, когато дойдат между тях тези 144,000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тях имай китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

Павел казва: „Бъдещата наука ще се основава на великия Божи Закон.“ В тази наука всичко е живо, във всичко има съзнание. В съвременната химия се говори за кислорода например, като елемент, разглеждат се свойствата му, големината на неговия атом, бързината, с която той се движи и т. н. Значи, кислородът е живо тяло, с което човек може да се разговаря, както се разговаря и с един философ. Ще кажете: Това вече е невъзможно, не е за вярване. – Ами как може да вярвате, че кислородният атом се движи с трилион пъти бързина в секунда? Как са доказали учените това? Не само това, но за в бъдеще учените ще докажат, че кислородният атом се движи с още по-голяма бързина в секунда от тази, която днес са изчислили. Бързината в движението на кое и да е тяло зависи от неговата интелигентност. Колкото по-бързо се движи едно тяло, толкова по-интелигентно е. Следователно, бързото движение е безопасно, бавното – е вредно. Който мисли бързо и се движи бързо, вреда не прави; който мисли бавно и се движи бавно, той вреда прави. Някой човек се дави. Вижда го един от мудните, от бавните хора и започва да си мисли: Защо ли се дави този човек? Какви ли са били майка му и баща му? Я да се опитам да му помогна. Пък дали трябва да се спаси? Сега не е време да се мисли, какъв е този човек, какви са родителите му и дали трябва да се спаси, или не. Няма време за разсъждения. Хвърли се във водата и го спаси. Не се рови в неговото минало. Като го извадиш от водата, тогава се интересувай какъв е този човек. Бъдещата философия, бъдещото изкуство и художество така ще се усъвършенстват, че достатъчно е да прочетете някакво произведение или да видите някоя картина, за да се откажете веднага от всички престъпления, от всички неправилни мисли и нечисти желания, които минават през вас. Бъдещите музиканти ще свирят така хубаво, че тяхната музика ще въздейства моментално върху съзнанието и на най-големия пияница или скъперник. Пияницата ще каже: От този момент захвърлям вече чашата! Скъперникът ще каже: Откакто чух тази музика, животът ми придоби друг смисъл. Парите не са вече цел в живота ми. Отсега нататък ще водя чист и свят живот. Един американец, голям богаташ, като слушал свиренето на Камила Русо, ученичка на Паганини, той раздал всичкото си богатство на бедните и казал: Отсега нататък ще живея чист и свят живот! Тя свирила едно парче „Сънят на живота“, от което той разбрал, що значи чистота и святост. Питам: Може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас. Този глас за тях е викане, крякане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху публиката. Велика певица е тази, която пее само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе си; велик проповедник е този, който проповядва само за себе си; велик поет е този, който пише само за себе си. Само такива хора познават Истината. И ако техните слушатели и почитатели ги разбират, значи и те познават Истината. И тогава, щом се съберат двама души, които познават Истината, те ще могат напълно да се разберат. Който познава Истината, той е велик човек. Това подразбира, че Бог живее и се проявява чрез този човек. Бог ни казва: „Ако се примирим с всички хора, с всички животни и растения, и ние ще бъдем така велики, както и Той е велик; така мъдри, както и Той е мъдър; така любящи, както и Той е любящ.“ Ако човек не люби, това няма да му се вмени в грях. Но той може да люби! – Това е важното. Бог е Любов. Значи, Той се изявява чрез човека. Любовта ще оправдае всичките ни страдания. Грехът пък ще създаде само въглени. Обаче, дойде ли Любовта, тя ще ги разтопи и ще направи от тях диаманти. Така че греховете, които сте направили досега, това са готови въглени. Сега се молете да дойде Любовта, да направи от тях диаманти. Грехът създава простите камъни, които пък Любовта превръща в диаманти, в скъпоценни камъни.

И тъй, всичко това, което до сега е служило в живота ви, като препятствия, когато дойде Любовта, тя ще го използва за създаване на вашите безсмъртни тела, умове и сърца. Безсмъртното у човека е Божественото Начало. Когато се срещнат двама души, у които Божественото е събудено, те веднага се разбират. Това подразбира служене на Великия Божи Закон. Да служиш на Бога, не значи да се откажеш от живота, но да го разбираш; това не значи да се откажеш от науката, но да я разбираш; това не подразбира още да се откажеш от музиката, от поезията или изкуството, но да ги разбираш. Не се отказвай от стария живот, или от старата философия, или наука, или поезия, но ги разработи! Как разработват много от съвременните учени тези стари форми от областта на науката, музиката, поезията или изкуството? Седне някой поет на стола, а пред него на масата, седи пълна чаша с шестгодишно винце, а в устата му запалена цигара дими, и той мисли, пише, съчинява. Другаде някъде седнал някой съвременен финансист, пише нещо по „Политическа икономия“. Пише, пуши и пие – съчинява, работи върху важни икономически въпроси. И без да пише той, политическата икономия съществува. Този учен трябва да отиде в ангелския свят, да види там какво значи политическа икономия, какво значи философия и поезия. Когато се говори за философия, ние подразбираме причините и последствията на нещата, които всеки момент се материализират пред нас и стават видими. Вътрешният, духовният живот на човека се проявява всеки момент пред нас. Той действа, както мисли и чувства. Всеки човек е проявление на пътя, през който е минал. Когато видя един човек и погледна неговото лице, чело, неговите очи, уши, както и строежът на цялото му тяло, всичко това представлява редица култури, през които той е минал, докато е дошъл най-после до това развитие, в което го срещаме днес. Това е цяла наука, цяла философия!

Някои, ми казват: Защо си събрал толкова невежи хора около себе си? Не можа ли да намериш някои философи, учени хора, на които да проповядваш? Казвам: Всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората. Във всяко животно, във всеки човек, млад или стар, голям или малък, има нещо ценно във формата, каквато са изработили, в движенията им и т. н. Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества. Значи, всеки човек представлява проявление на Бога, в него се крие някаква Божествена дарба, която трябва да се развие. Казвате за някого: Този човек е високо интелигентен. За друг някой казвате: Този пък е от простосмъртните. Защо за първия се произнасяте добре, а за втория не се произнасяте добре? – Защото единия обичате, а към другия сте равнодушни. Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува между двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има две допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тях ще се явят разумни, хармонични отношения. Следователно, разумният живот се основава върху три допирни точки.

И сега, въз основа на същия закон, когато в едно семейство нямат деца, те имат само две допирни точки помежду си, значи, те образуват права линия. Дойде ли детето, образува се триъгълник. Синът представлява Истината, той е връх в триъгълника. Бащата и майката виждат в мозъка на своето дете Истината и започват да разбират смисъла на живота. Казано е, че ние сме чада Божии, създадени по Негов образ и подобие. Значи някога, при създаването на Вселената, ние сме били идеалът на Бога. Той искал да ни създаде, за което сътворил и всички планети, всички слънца. Бог е създал всичко във Вселената за разумните същества, за своите разумни деца. Тогава питам: Ако между две човешки идеи не се роди Истината, къде е човекът на Истината? Истината трябва да живее във всеки човек, та като го видите, да кажете: Ето човекът на пълната свобода! По какво ще се познае човекът на Истината, който служи на Великия Божи Закон? Ако този човек срещне някой чужденец, който няма никъде никого, той веднага ще го познае, ще прочете в очите му, че никой не го е приел. Човекът на Истината ще бъде последният, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляват благото, кредита в света. Ако всички хора живеят разумно и служат на Великия Божи Закон, те ще създадат своето бъдещо щастие. Само чрез Божията Любов, Мъдрост и Истина съвременните хора ще могат да превърнат всички прости камъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот.

И тъй, всички хора са призвани на земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Същевременно Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде плод.“ Това значи: човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание. За всичко това обаче се изискват посредници, жици, както става при радиото. Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали, когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? – След хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл, домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни, движенията им ще бъдат хармонични и т. н. Мнозина от вас след хиляда години може би ще бъдат в друга някоя земя, по-хубава от тази, на която сега живеят. Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно преустройство. Това и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе.“ Всичко, което сега виждаме на земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят. Павел казва какви трябва да бъдем ние, когато тази земя се претопи. Затова обаче, от съвременните хора се изисква едно верую, основано на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина, които действат сега в света.

Днес всички хора искат да бъдат свободни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в света не е имало толкова университети и училища, както днес. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае как да живее правилно. И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!

Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят. Вие ще бъдете свидетели на това и ще кажете: Така се каза едно време и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате, когато се сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повярвате. За всички идва нещо велико! Затова младите да седят на поста си, а старите да обръснат брадите си. Американците и англичаните отдалеч схващат това нещо и затова се бръснат. Турците пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят. Англичанинът казва: Ако брадата ме спъва да вляза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо повече! Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 старци с дълги бради, които ще отбелязват епохите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: Как ще се познаваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които нямат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всички сме излезли от Бога, ще познаем, че сме деца на Един Баща, че сме братя и сестри. Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!“ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си! И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.

Беседа от Учителя, държана на 9 януари 1927 г. в гр. София.

• ) Римляном 7:25