Разлика между версии на „В който град влязвате“

Текуща версия към 12:09, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

24. В който град влизате

Беседа, държана от Учителя, на 29-и март, 1925 г., в гр. София.

"И в който град влизате, и ви приемат, яжте което ви предлагат, и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: „Наближило ви е Царството Божие." (Лука 10:8,9)

Какво трябва да казва човек, когато го питат? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. Ние, съвременните културни хора, мислим, че знаем да говорим. Аз като разглеждам понякога Писанието, тази свещена книга, или като разглеждам някои поетически творби, виждам; че тия поети, писатели и пророци са имали най-добри желания да изразят Божественото, но думите в съвременния език не са в състояние да изразят тези идеи. Нашият език не е достатъчно развит. Впрочем, не само нашият език, но който и да е език сега на земята не е така развит, за да предаде тези възвишени идеи. За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние.

"В който град влезете". Град може да се образува само от разумни хора. Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тези частици може да образуват такива цели градове. Не, под думата "град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.

Казвайте: "Наближило е Царството Божие!" Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна? – Те ще ѝ дадат велик подтик. Аз не говоря за обикновените свирци, за обикновените музиканти. Аз не говоря за обикновените художници, за обикновените писатели и поети. Аз говоря за необикновените писатели, художници и музиканти – към тях трябва да се стреми човек. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: Ами аз мога ли да бъда един велик поет? – Можеш, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бъдете един велик поет. Великият поет не представлява нещо единично. Поетът не е една нишка. Например, как определяме ние човешката сила? В какво седи тя? Допуснете, че аз ви вързвам с една нишка, с едно конче, но това конче се скъсва. Казвам: Силата ви е по-голяма от едно конче. След това ви завързвам с две кончета, но и те се скъсват. Казвам: Силата ви е по-голяма от два конеца. След това ви вързвам с три, четири, пет и повече кончета, но всички ги скъсвате. Казвам: Силата ви е по-голяма от тези конци. Най-после аз ви вързвам с 1 000 конци, но тях вече не скъсвате. Казвам: Хилядата конци са по-силни от вас. Ние можем да увеличим тези конци на 10 000 и повече, за да опитаме силата ви. Някой казва: Аз имам вяра. Питам: На колко конеца се равнява твоята вяра? Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите". Мойсей си мислил, че само една дума като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите. Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков. – Такъв Бог между нас не зная, ние имаме по-силни богове и на това основание не мога да пусна Израил. Мойсей се почуди, как е възможно това нещо! Тогава той хвърли своята тояга пред лицето на Фараона, и тя се превърна на змия. Веднага Фараон извика своите мъдреци по лицето на царството си и каза: "Ще видиш, че и моите мъдреци не по-малко знание имат от тебе". Дойдоха те, и наистина превърнаха тоягите си в змии. Но змията на Мойсей се обърна и нагълта змиите на всички мъдреци. Фараон каза: Ти можеш да си вървиш, с такива фокуси аз не пускам израилския народ. Мойсей пристъпи до четирите чудеса, които и мъдреците правиха, но най-после Фараон призна, че Мойсей има повече знания. Фараон се постара по един или по друг начин да подкупи Мойсей, но не можа. Когато дойде до десетото чудо, той го подкупваше със сребро, с какво ли не. Предлагаше му да остане в Египет, но Мойсей каза: "Не, аз съм пратен от Йехова да изведа израилския народ". Упорит човек беше Мойсей. И след като направи последното чудо, Фараон каза: "Пуснете този човек, защото, ако седи още в Египет, той ще направи цялата земя пуста".

Та, като дойде Божественото, човек трябва да му се подчини. Понякога ние се ожесточаваме на Божественото в нас. Казва Фараон: Няма да пусна израилския народ! - Не, ще се подчиниш! Така е и с всички хора. У тебе има един благороден импулс да схванеш нещата, да се подчиниш, но си казваш: Не аз имам известни възгледи, известни схващания. Идва, обаче, Божественото във вас, идва Мойсей. Той е страшен човек. Като направи своите чудеса, цялата земя опустоши. Най-после ти се решаваш да дадеш ход на Божественото, на благородното в себе си. Тогава идва спасението на твоята душа.

Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие!" Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. Някои от тях, когато учителят им преподава урок по аритметика, те се занимават с други работи, рисуват неговия образ. Някой нарисува образа на учителя си и после го предава на съкласника си, пита го: Как, прилича ли на учителя? Учителят преподава урок, решава задача, а той си рисува. Друг път учителят преподава друг урок, а някой ученик си пее, съчинява си нещо по музика. Пита го учителят: Защо вдигаш шум? Ученикът пък си мисли, че съчинява нещо много важно. Така постъпват учениците със своите учители и професори. Един си пише поезия, друг си рисува, трети си съчинява нещо по музика, а професорът преподава своите уроци. Понякога става това нещо, но трябва да има смисъл в тези действия. Не е лошо, че всеки човек иска да се прояви, но в това проявяване трябва да има смисъл. Питам: Ако водата извира, какъв е нейният стремеж? – Да протече. Ако дървото пониква, какъв е неговият стремеж? – Да расте. Ако човек се ражда на земята, какъв е неговия смисъл в живота? Все трябва да има един конкретен смисъл. Казвам: Извор, който извира без да тече; дърво, което никне без да расте; човек, който се ражда без да мисли и човек, който умира без да издъхне; свещеник без да служи на Бог, поет без да пише, художник без да рисува, има ли смисъл във всичко това? Някой казва: Е, аз в ума си рисувам. Човек който рисува в ума си той и отвън ще рисува. Човек, който пее в душата си, той и отвън ще пее. Човек който служи на Бог в душата си, той и отвън ще служи. Такива са великите закони. Значи, наближило е Царството Божие!

За кого е Царството Божие? – За разумните души. Тази идея трябва да се схване добре. Мнозина очакват един по-добър живот извън земята, но какъв смисъл ще има този живот, ако няма никакви отношения към настоящия? Всички казват: Ние трябва да се освободим от този живот и да влезем в другия живот. Всички казват, че този живот е лош. Питам: В какво седи лошото на този живот? Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. Всеки вълк ще иска по една малка частица от това агънце. Добре дошло ли ще бъде то? Всеки вълк ще иска да приеме цялото агънце вътре в себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица от него. Това приемане ли е сега? Добре, да вземем обратния случай. Изгубва се един вълк някъде из гората и попада в едно стадо овце, отива им на гости. Тези овце ще го приемат ли? – Не, всички ще се разбягат, не дочакват дори да го видят. Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците.

Сега, всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма например? И наистина, всички се запитват: Каква е целта на християнството? Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички ще спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. Някои казват: Как човек да живее в Нирвана! - Да живее в Нирвана, значи да изгуби своя индивидуален живот. Да, човек трябва да изгуби своя индивидуален живот. Когато 10–20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? – Да, изгубват го. Те го изгубват външно, привидно, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тази река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина.

Това са отвлечени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трябва да има между Любовта, Мъдростта и Истината. Ще взема за пример водата. Водата има три състояния. Едното е течното ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. От ляво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; от дясно имаме парообразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и парообразна, като увеличи своята температура. Е, в какво седят тези два живота, в какво се проявява той между света на течната материя и между света на твърдата материя? Представете си, че вие имате вода, а нямате твърда почва. Вие казвате: Най-важното нещо в света е водата. Добре, приемам това, но представете си, че нямате почва, къде ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате живот в себе си. От Божествено гледище животът е подобен на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната материя, такива са и отношенията на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Любовта е естественото състояние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото ѝ състояние, а Истината представлява парообразното състояние на водата. Следователно, за да може водата да се прояви, трябват ѝ и твърда, и парообразна материя. Водата проявява своите качества само в твърдата почва, понеже там растат всички семенца. Като прониква през почвата, тя постоянно ги полива. В течното си състояние, обаче, водата може да засегне само техните корени. Следователно, прахът отгоре на цветята не може да се очисти от тази вода. Необходимо е значи част от тази вода, да се превърне в пара, да се охлади във въздуха и във вид на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цветовете от натрупалия се по тях прах. Но всичката вода не може да се превърне в пара; и всичката вода не може да се превърне в лед. Закон има за това.

Сега вие като срещнете някой мъдър човек, казвате: Този човек е голям мъдрец и като такъв, на него любов не трябва. - Не, Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовта – пара. Мъдростта е в ляво, Истината е в дясно.

Това вътрешно разбиране е необходимо за вашия ум, за да можете да си съставите една ясна представа за вътрешните наредби на вашия живот и да го направите такъв, какъвто трябва. Крайната цел на вашия живот е да принесе онези плодове, които са необходими за вашето повдигане. Аз не искам да считате, че ако отидете при някоя каца с мед и го погледнете, близвате малко с пръст, то това е живот. Да ви кажат, че това е мед и после да ви лишат от това благо, това не считам за живот. Не е въпросът само да близнете от този мед, но вие имате право да го употребите.

Казано е в стиха: "В който град влезете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие". Сега всички седите и чакате. Аз ви казвам: Наближило е за вас Царството Божие! Вие казвате: Ще дойде ли Христос? Аз ви казвам: Мъдростта е за вас. – Ще има ли някой да ни учи? Казвам: Истината е за вас. – Има ли някой да ни даде тази свобода? - Това е неразбиране на нещата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мъдростта, сама по себе си носи устой вътре в човека. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. - Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемем Царството Божие в себе си. Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува.

Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.

Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!" - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.

"Наближило е Царството Божие!" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие!" Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя". Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.

И така, сегашните вярващи хора трябва да изработят своите възгледи за живота. Кои възгледи? Не е въпросът до нашите външни вярвания. Не е въпросът за външната страна на православието, на евангелизма, на католицизма, на будизма, или на каквото и да е друго верую. Въпросът се отнася до вътрешната страна на живота. Не е въпросът да бъдем българи, французи, или германци, или каквито и да е. Това е външната страна на въпроса. Има един вътрешен въпрос, който трябва да реши всяка една душа, понеже след 20 или 30 години вие ще се измените и ще влезете в новите условия на живота. Вие от сега трябва да изучавате небесния език. Някои ще кажат: Когато дойде Христос, ще ни научи. - Когато дойде Христос? Че какво е това разбиране? Христос казва на своите ученици: "Идете и проповядвайте Евангелието на целия свят, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." Тогава защо Го очаквате отгоре? Значи, според сегашните схващания на религиозните хора, Христос и светиите са горе на небето. Кой е тук тогава? Само грешните хора ли? Като казва Христос на учениците си да отидат и да проповядват Евангелието какво означава? – Да отидат да проповядват само на грешните хора, които са тука на земята. Тогава, на кого ще проповядваме, и кой ще проповядва? И действително, според това разбиране, ако останат глупавите хора да проповядват, само глупави работи ще се проповядват. Значи Христос е в този велик свят, който засега душите на всички хора. И така, за всеки един от вас, който иска да се посвети на това учение, казват: Той не е правоверен. В какво седи правоверието? Нека имаме една норма за правоверието. Кой човек е правоверен? Правоверен човек, според мене, е този, който не отнема живота на другите хора, на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи светлина на подобните си. Според мене, правоверен човек е този, който носи свобода на подобните си. Под "подобни" разбирам всички онези същества, в които има съзнание. Има някои неща действително, в които няма съзнание. Един изсъхнал клон, например, няма съзнание в себе си. Ако отрежеш един клон от някоя лоза и видиш, че от него текат сълзи, значи в него има живот. Разумният лозар казва на тази пръчка: "Ти ще върнеш своите сокове надолу към корените и тогава ще проектираш своя живот в останалите три пръчки, които аз оставих на лозата". По този начин аз съм дошъл до следното заключение: всеки поет, всеки музикант, всеки художник е сбор от велики души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни, гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в него. Някои отделят Христос, разглеждат Го като нещо отделно. Не. Христос е съвкупност на всички разумни души. И когато се казва в Писанието, че за обръщането на една грешна душа към Бог, настава голяма радост между ангелите, какво се подразбира? Това подразбира, че Христос прави тясна връзка между душите. Кои са ангелите? – Всички онези разумни души, които живеят заедно с Христос. Голяма радост настава между всички души, когато някой грешник възприеме учението на Любовта, Мъдростта и Истината.

Сега мнозина от нас много се запитват: Обича ли ме Христос? Този въпрос ми се вижда много чуден. Когато слънцето изгрее, и аз туря гърба си към него да ме грее, на място ли е въпросът дали слънцето ме обича? – Щом слънцето грее, обича те, разбира се. Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш. Не, ние дължим своят живот на другите. Някой казва: Аз имам право да мисля, както искам. Не съм ли свободен? - Да, братко, ти трябва да знаеш, че си само един конец от цялото въже. Ти дължиш твоя ум, твоите мисли и чувства на хиляди други братя, които ти помагат.

Не мислете, че в великото Бяло Братство има някакви амбиции, като нашите. Не, когато някой замисли да напише нещо, веднага много Бели Братя се събират около него и казват: Чакай да му помогнем! Те се радват на всяко нещо, което излезе от перото на когото и да е. Не мислете, че всичко, което напишете, е най-хубавото, най-гениалното. Някой път нарисувате някой картина и мислите, че е най-гениална. Не, не е така. Вие за в бъдеще именно ще напишете, ще рисувате и то все по-хубави и по-хубави неща. На земята ще пишете и ще рисувате красиви човеци, а на небето ще пишете и ще рисувате красиви ангели. На земята ще пишете човешка поезия, на небето ще пишете ангелска поезия. На земята ще рисувате човешки картини, на небето – ангелски. Аз говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, с които може да се занимавате. Сегашните хора не могат да се убедят в това, че на небето има работа за всички души. Те казват: Аз не мога да бъда поет, художник или музикант, тогава какво ще бъда? Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент? А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно стихотворение от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената! Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.

Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. Това именно трябва да бъде в нас, като един импулс. Всички трябва да казвате: "Наближило е вече Царството Божие!" Между хората трябва да има мир! И ние казваме: Ние сме против оръжията, не употребяваме никакво оръжие. Да, ние няма да употребим едно оръжие като днешните, но ще употребим друго. Какво оръжие ще употребим? – Нашето оръжие е такова, че когато срещнем един убит човек, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.

Ще ви приведа един пример за един духовник, който много обичал каймак, но жена му била по-голяма любителка на каймака от него, та докато той се наканил да хапне, жена му го изпреварвала. Цели 30 години той сам си квасил млякото, но щом се приготвело, жена му веднага успявала да обере каймака. Най-после един ден той взема гърнето с подквасеното мляко, занася го в църквата и там го заключва. Обаче жена му и там успява да го намери. Отключва църквата, намира млякото, обира каймака и за да прикрие постъпката си, взема с пръст малко от млякото и намазва мустаците на иконата на свети Никола, да изглежда, че свети Никола изял каймака. Връща се свещеникът, търси млякото, намира го, но каймакът пак липсва. Поглежда, вижда на мустаците на свети Никола следи от мляко. "А", казва той, "не се надявах на тебе, свети Никола! – Цели 30 години ти служа, и ти да ми изядеш каймака! Повече няма да ти служа". Забягва той из света, с цел да намери лесен начин да се прехранва и да яде каймак, свободен от жена си и от свети Никола. Обаче свети Никола искал да му даде един добър урок и тръгва подире му като старец, и го запитва: Накъде отиваш синко? Разправил му той своята история: Бях религиозен човек, но обичах каймак да си похапвам. Жена ми постоянно го изяждаше и аз скрих гърнето с млякото от нея в църквата, но в мое отсъствие свети Никола го изял, затова аз се отказах да му служа повече и забягнах и от него. – Е, случват се такива работи, грешни са хората, казва му старецът. Тръгва старецът с него. Наближават едно село. Казва му старецът: Остани с мене в това село. Отиват в една къща. Запитва свети Никола: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре, преглежда детето, поисква едно корито и топла вода и започва да къпе детето. Като го измил, нарязва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрязва ушите – изобщо, нарязал го като някой хирург. След това взема всяка част от тялото му, и я поставя на своето място. Детето изведнъж възкръснало, оживяло. Свещеникът като гледал всичко това, казал си: "Ето една много лесна работа, ще мога да постъпвам и аз така" и лесно ще си изкарвам каймака. На другия ден той казва на стареца: Старче, аз бързам, имам малко работа, та ще те оставя. Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак!"

И ние, съвременните хора, сме от тези, които искаме от Господ това-онова и като не ни го даде, отказваме се от убежденията си и казваме: В нищо не вярвам вече, отказвам се от Бог, всичко в този свят е празна работа. - Не, това е заблуждение. - Кое е вярно тогава? - Има нещо вярно в този свят. Има едно дълбоко убеждение във всяка душа, то е убеждението за Царството Божие. Казвайте: "Наближило е в нас Царството Божие!" И сега, и преди 2 000 години Христос е проповядвал и казвал: "Идете, проповядвайте Словото Божие. Аз ще бъда с вас до скончание века". И казва се в друг стих: "Ако вие пребъдете в мене, и аз ще пребъда във вас. Където бъдете събрани двама или трима души в мое име, и аз ще бъда между вас. И каквото попросите в мое име, ще ви се даде. Тогава аз и Отец ми ще направим жилище за вас". Вие може да тълкувате тези стихове по един, или по друг начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Един велик музикант се изявява само на своите избрани, на своите способни ученици. Великият художник, или поет, или скулптор се изявява само на своите способни, на своите най-даровити ученици. На обикновените си ученици той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да пожертваме своя живот, сили и здраве, както и всичко друго заради Господ, ние ще бъдем в състояние да претърпяваме всички мъчнотии и страдания в този свят, без да се усъмним в Бог. В нас има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмняваме в Бог? Кой е причината за всички наши страдания, които съществуват сега в света? Бог ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онези вътрешни страдания и терзания? Ние казваме, че дяволът ни мъчи. Как може да ни мъчи дяволът? Или ние се мъчим, или дяволът ни мъчи. Когато някой момък се влюби в някоя мома, кой го мъчи? Дяволът ли го мъчи, та плаче? Не, той сам се мъчи, иска нещо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби в окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на място ли е тази любов? Ако другото братче се влюби в другото око и каже: Дай да го извадя – това на място ли е? Какво ще стане със сестричето? – Ще ослепее. После, пак дойде братчето, иска ухото му. След това другото. Защо? Защото се влюбило в него. Оставете се от тази любов, която заробва хората. Тази любов съществува в света. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любов, която създава живота, вие трябва да имате едно определено понятие. Тя не създава противоречия в живота. За сега постъпвате по човешки, но когато дойде Божественото във вас, то ще внесе Божествената Любов, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашите мисли устойчиви. Непременно трябва да имате тази любов в душата си! Тя започва със следното: например, дойде при вас някой ваш брат и ви прочете две строфи, които написал. Влезте в положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: Защо да не съм аз! Някой направил една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте "защо да не съм аз?" Някой придобил някакво наследство. Зарадвайте се за него! Някой се облякал хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бъде по-хубаво облечена, отколкото ние самите. Това е вътрешното безкористие, което всеки християнин трябва да храни в себе си. Ние трябва да считаме мислите, чувствата и желанията на своите братя като наши собствени; да бъдат за нас така свещени, както са и нашите. А сега? Дойдем до някой православен, или евангелист, или будист и веднага казваме: Той е антихрист. - Защо? - Защото не е в православната църква. Като че Христос е влязъл в православната църква! Като че в православната църква свещениците не се бият с кандилниците! Че кой свещеник служи на Бог без пари? Ще кажете: Напада ни! - Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учител! Покажете вашия идеал пред света! Нека не се позори Христос! Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи?

Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото! Ако те ударят от едната страна, дай си и другата страна! Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце!" Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. Важното е вътрешната връзка. Казвате: Има една православна църква. Радвам се, нека има една православна църква, но нейните богомолци трябва да имат сърца чисти, като най-бистрите извори, а не мътни. Аз зная, че бистрите извори идват от дълбоко, а мътните извори идват от плитките места. Следователно, ако има светлина, нека бъде най-хубавата светлина, от която човешките очи да не ослепяват. Човек може да ослепее даже и при слънчева светлина, ако гледа дълго време към слънцето. Има една светлина, при която ние не можем да ослепеем.

Казва Писанието: "Наближило е Царството Божие". И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие? Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така. Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека от там я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена. Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си. Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта. Всички вие трябва да проповядвате: "Наближило е Царството Божие!" Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде! Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.

Чудни са постъпките на съвременните хора. На мен ми разправиха случаи от църковните събори. Как може да се обясни това противоречие? Там някои са казвали: Човек, който се гнуси от вино и от месо, да се изхвърли от църквата! Това са гръцки разбирания. Не е Латинската раса, която може да донесе на света една по-висока култура. Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света. Единственият народ, който носи сила, това е саксонската раса. В тях моралните чувства са силно развити, но за в бъдеще ние желаем да имаме един народ, в който моралните чувства да бъдат още по-силно развити.

Христос казва: "Проповядвайте, че е наближило Царството Божие".

Сега, в целия свят се образува едно ядро от хора: англичани, французи, германци, американци, китайци, японци, българи, сърби, турци, черни, па и всякакви, които образуват една нова раса в света, един народ с по-други схващания от сегашните, с друг морал. Кой групира всички тези хора? – Ормуздъ-Дей, или ще кажем, че Христос ги групира, или закона на Любовта, или великият Божествен закон ги привлича, за да се опознаят и работят заедно. Какво име ще се даде на тази сила, която ги привлича, то е все едно. Най-после аз казвам: Българите могат ли да дадат един контингент от такива хора? – Могат. Нека всички благородни хора от православната, или от евангелската, или от католическата църкви, нека всички свещенници и владици да излязат на сцената! Не е въпросът за този, за онзи. Нека всички излязат. Нали всички са християни? Това е Христовото учение, да се проповядва Любовта. Това учение е обзело целия свят. И ако българите не изпратят там свои поданици, те ще изгубят. Онези народи, които изпратят там свои поданици, името им ще се запише в това велико царство, а онези които не изпратят свои поданици, името им ще се зачеркне, и от тях помен няма да остане. Казва Писанието от преди хиляда години: "Онези народи, които не служат на Бог, нямат никакво бъдеще". Следователно, трябва да има един вътрешен морал, един вътрешен живот, който може да сплоти този народ. Ами че всеки един народ е като един организъм! Кое е най-видното в човека? – Главата. Кое е най-красивото? – Лицето. Кое е най-изразителното? – Очите. Кое е най-подвижното? – Ръцете и краката. На първо място значи е човешката глава. Глави трябва да имат съвременните християни! Казва Писанието: "Глава на църквата е Христос." Църквата, това е тялото на Христос, а всички хора съставляват членове на тази църква. Значи от главата идва всичко! Така че онези идеи, онези мисли, които проникват в църквата, те са същинските. Та, казвам: Остават ви три неща, които трябва да внесете в себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трябва да растете. Радвам се, че сте новородени, но казвам: Трябва да израснеш, братко, още повече. Някой казва: Аз съм работил. Радвам се, братко, но още повече трябва да работиш. Аз съм писал. – Още повече ще пишеш. Аз съм рисувал. – Още повече ще рисуваш. Всички вие трябва да се стремите да приготвите вашето бъдеще. Има един славен момент, за който трябва да се приготовяте. Радвайте се за вашето бъдеще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете един умен човек, нека ви причини радост; когато срещнете един красив човек, нека ви причини радост; като срещнете един човек с характер, нека ви причини радост! Щом видим нещо хубаво, нещо добро, нещо възвишено и благородно, в каквото и да е отношение, нека ни причинява радост.

Казва Писанието: "Молете се един за друг, да ви се изцелят всички недъзи!" Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а това единство е множество. Единство в Мъдростта, а тази Мъдрост е множество. Единство в Истината, но тази Истина е множество. Единство в Правдата, но тази Правда е множество. Единство в Добродетелта, но тази Добродетел е множество. Във всичкото това множество хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите. Това е което Христос е донесъл в света; това е, което се проповядва и сега.

"Наближило е Царството Божие!" Това Царство Божие сега е пред вашия праг. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, един ден тази врата ще стане парообразна, къщата ви ще стане парообразна и вие ще останете без стаи, без врати и без прозорци. И тогава Истината може да дойде за вас, но тази Истина няма да ви ползва. Доброволно трябва да пожертвате всичко за Царството Божие!

И така, в който град и да влезете, кажете: "Наближило е Царството Божие".

Беседа, държана от Учителя, на 29-и март, 1925 г., в гр. София.