Разлика между версии на „Тесният път“

Текуща версия към 11:57, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

13. Тесният път

Беседа, държана от Учителя, на 11 януари, 1925 г. в гр. София.

„Понеже тесни са вратата, и стеснен е пътят, който води в живот. И малцина са които ги намерват“. *)

В света всичко се свежда към живота. Животът е основа на онова велико проявление на битието. В живота ние проверяваме всичките истини. Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. Разбира се, ние не говорим за обикновения, за ограничения живот, който има обекти. Всеки живот, който има известни обекти, е ограничен. Следователно, индивидът, или човекът, или душата, които имат известен обект, не могат да разберат пълнотата на онзи живот, за който аз говоря. Щом имате обект, в какъвто и да е смисъл, той ви ограничава. Обектът е стремеж към нещо материално. Вие се раждате на земята, посвещавате целия си живот само за да направите една къща. Къщата, в този случай, е един обект. Направите си една къща с 3–4 стаи и се считате радостни и щастливи, че сте сполучили да реализирате това си желание. Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат.

Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. Хубостите на върховете, красивите гледки на високите места, природата е лишила от плодове; а липсата на красота в долините, природата е допълнила с благата на плодовете.

Христос казва: „Тесен е пътят!“ А ние знаем от живота, че по широкия път се пътува лесно. Широкият път може да бъде и нагоре и надолу, затова ако вземем Христовите думи в буквален смисъл, ще дойдем до едно противоречие. Ще се запитаме: Нима широкият път нагоре не е прекрасен? Към каква погибел може да ни води този широк път? Но казва Христос: „Тесен е пътят на живота!“ Това е така, когато се говори за широките пътища, разбира се по отношение на физическия свят. Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Там, едва ли може един човек да мине сам. За да може един човек да мине през тесния път, трябва да бъде толкова дребен, толкова малък, колкото е дребна и малка една слънчева прашинка. Едва тя може да мине през малката врата на духовния път. Всичките адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път. Казва Христос: „Малцина са, които го намират“. Хора, у които съзнанието е пробудено, те са взели този път, те са го намерили. Понеже съвременните хора не обичат мъчнотиите, те мислят, че в тия мъчнотии, в спънките на живота, в страданията, се крие нещастието за тях. Това са само думи, отношения и илюзии, в които хората се заблуждават. Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. В какво е виновна мишката? На мишката приписват много лоши качества. Ако мишката някой път прави пакости, тя не ги прави умишлено, но понеже горните ѝ зъби растат много, та за да ги скъси, за да се смалят, трябва да ги търка постоянно в някои твърди предмети. Така обясняват това нещо учените хора. Затова наричат мишките, зайците „гризачи“. Мишката казва: „Аз гриза по необходимост, а не от любов към това изкуство“.

„Тесен е пътят“ – казва Христос.

И действително, хубавите неща в живота се придобиват мъчно. Онези скъпоценни камъни в земята не се добиват лесно. Те се намират на голяма дълбочина в земята и трябва специално да се изкопават. Има рудници, където множество рудокопачи по цял ден копаят земята, изкарват тия камъни оттам и след като ги шлифоват, продават ги на голяма цена. Следователно, всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, което човек може да придобие, това са скъпоценности, заровени някъде дълбоко. Някой казва: Аз мисля. Да, има обикновени мисли, като обикновените камъчета, които всеки подритва. Те са общото, обикновеното мислене. Има и необикновено мислене, необикновени мисли, които са подобни на скъпоценни камъни, изваждани от земята. Тъй че тия необикновени мисли са скъпоценните, хубавите камъни, заровени в земята. Кой вижда тия хубави чувства, тия хубави мисли, тъй дълбоко скрити в човека? – Има прозорливи хора, които виждат. Те са като някой опитен бижутер. Веднага различават ценното от неценното и ги разделят. Такъв човек срещне някого и казва: Този е обикновен човек, от обикновените камъни. Срещне друг някой, казва: В този човек се крие една отлична, скъпоценна душа. Скъпоценен камък е той! – Започва да го образува. И самият човек, като осъзнае това, започва съзнателно да работи върху себе си. Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот? – Към истинския живот. Как се намира този живот?

Христос казва: „Тесен е пътят към живота!“ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот. Онзи човек, който иска да добие истински смисъл на живота само той ще намери тесния път. Защо трябва да се добие животът? Защото, ако не добиете живота, никога няма да бъдете запознати с проявите на Любовта. Съвременните хора мислят, че имат Любов. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричат любов, не е никаква любов! Това е илюзия на обектите, не е същинската любов. Жена обича мъжа си, умира заради него. Защо го обича? – Тя не обича мъжа си, обича децата си. Но и в любовта към децата си, тя пак има един обект: на стари години да я гледат. Къде е онази майка, която познава душата на своето дете? Понятието „майка“ определям така: майка е само тази жена, която може да вложи една Божествена идея в душата на своята дъщеря. Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чиито дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чиито синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици – нищо повече! Всички вие имате по един обект в живота си: или къщата, или парите, или службата, или децата, или това-онова. Не, не, за да се прояви любовта, вие не трябва да имате абсолютно никакъв обект! Да имате обект, то значи да концентрирате слънчевата светлина в един крайно малък фокус, и там да разтопявате мъчнотопимите и неразтопимите елементи. Питам: На този фокус плодовете могат ли да зреят? Ако всички предмети, ако всички хора, ако всички живи същества минаваха през такива силни фокуси, щяха ли да съществуват, можеха ли да живеят? – Всичко, което мине от там, ще се стопи. В природата не съществуват никакви обекти. Тя няма фокуси, тя разлива светлината.

Сега, някои от вас, като се молите, казвате: Господи, Ти не знаеш ли, че аз страдам? Че какво от това? Значи Господ да те има предвид; да бъдеш обект заради Него. Че и онази кокошка, там в курника, като я колят и тя кряка. Каква разлика има между нея и тебе? – Ама аз съм човек! Пък кокошката казва: Аз съм кокошка! И мене Господ създаде, и тебе Господ създаде – Ама аз съм създаден по образ и подобие Божие! Още по лошо за тебе. Ти, който си създаден по Бога, не трябва да имаш обект, а само една велика идея трябва да имаш в ума си. Бог трябва да ти бъде идеята. Никакъв обект! Ние говорим идейно. Кой е онзи, който е станал щастлив от своите къщи? Желанието да имате къщи е самонасочване на вашите енергии в известно направление. Нима мислите, че онзи художник като нарисува някоя картина ще стане по-красив? Не, той се упражнява само, рисува своите проекции. Той нарисува една, втора, трета и повече картини, но ако този художник се свърже с една от тия свои картини и престане да рисува други картини, неговото изкуство изчезва. А тъй, той нарисува една картина – захвърля я; после нарисува втора, трета и все ги захвърля. Защо? Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти.

Аз говоря за онези от вас, които имат туй схващане за чистата и свята Любов на вечната светлина. Казват някои: Не трябва ли да се обичаме? Трябва, но как? – Без материални обекти. Светлината, която обичам, мога ли да я хвана, мога ли да я помилвам? Значи, могат да се обичат неща и без да се хващат. Когато у вас се събуди едно нежно чувство, едно нежно трептение, можете ли да го хванете и погалите с ръцете си? – Не можете, но при това то е реално и съществено за съзнанието ви. Въпреки всичко, по някой път вие разваляте хубавите неща и вас. Например, обичаш една душа много нежно, но по едно време в ума ти се яви един обект, ти поставиш вече един обект в своята любов и простреш своите пипала върху нея. Какво става тогава? – Веднага загасиш тази лампичка на Любовта. Невидимият свят е много взискателен в туй отношение. Щом види, че ти обичаш един обект, завърти крана, загаси светлината, и ти останеш при Любовта, в която няма Светлина. И онзи, когото си прегърнал и целунал е недоволен вече от тебе. Защо? Той казва: Ти трябва да ме обичаш като Светлината, а това, което направи, е светотатство с Любовта. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Любовта на обектите аз виждам във всички общества, и в кръчмите – навсякъде в света. Отива някой богаташ в кръчмата с пълна кесия. Кръчмарят го посреща: Добре дошъл! Вземе му шапката, закачва му дрехата, поднася му това-онова, казва му: Като тебе човек няма! На мен ми е много приятно, това е привилегия, това е чест за мене да посетите кръчмата ми. Обаче, след като богаташът изпие всичко и няма нито пет пари в джоба си, кръчмарят му дава един ритник – и хайде навън от кръчмата! Казва му: Аз не искам бедни хора. Питам: Каква беше любовта на кръчмаря? – Любов с обекти. Вие какво ще кажете за вашата любов? От духовно гледище каква е вашата любов? Къде е вашата любов? Нали все за любов приказвате? Ако поставим на критика живота ви, къде са вашите последователни постъпки в Любовта? В любовта си, всеки от вас не постъпва ли като кръчмаря? Синът не е ли изгонил майка си и баща си? Има хора на любовта днес, които за една служба са готови да се отрекат от една свещена идея, от Царството Божие, от всичко. От всичко се отричат, за да запазят своето положение. Питам: След като падне правителството, този депутат, който се отрече от всичко свято в себе си, какво е спечелил?

Христос казва: „Тесен е пътят, и широк е пътят!“

Съвременните хора се плашат да си кажат Истината. И колкото по-малко говорите за Любовта, толкова повече Любов ще имате. И колкото по-малко питате хората за Любовта, толкова повече Любов ще имате. Питаш ли много, казваш ли, че любиш, ти губиш. Ще бъде смешно, като изляза вечерно време със свещта си да ви светя, да ме питате: Светиш ли ми? Казвам: Сляп ли си? Във Варненско, един българин карал с колата си слама да я продава. Минава друг селянин и го пита: Какво караш? – Дърва! Ами че аз сляп ли съм, нали виждам сламата? – Е, като виждаш сламата, защо ме питаш? Всички ние се занимаваме с въпроси, които са разрешени. Ти виждаш сламата и питаш, какво караш в колата. Ти виждаш, че хората не се любят, но питаш: Обичат ли се хората? Хората, които се обичат имат нещо чудно, нещо особено написано на лицето си. Аз не говоря за това лице. Това лице за мене е маска. Друго лице има човек – свещено лице. И на този свещен образ има написано нещо от свещената книга Исавар. И на свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е свещен. Такъв човек, който има Любовта, ако те срещне на пътя, ти ще усетиш нещо подобно, както когато дойдат сутринните слънчеви лъчи и те помилват. То ще бъде нещо възвишено! Ако ти си имал най-лошите пориви и желания, всичко това изчезва пред този поглед. Има такива жени, в които живее тази възвишена Любов, и те, като срещнат мъж страстен, с най-низките пориви, само като го погледнат всичко това пада, стопяват се пред техният поглед, и в него се събуждат онези Божествени чувства, които са били скрити някъде дълбоко в душата му. От този момент, този мъж казва: От сега нататък, истински мъж ще бъда! Аз ще изменя живота си. Аз видях една жена и зная вече, какво значи Любов! Тази жена си отминава, не му казва нищо, но той се връща в дома си прероден: Срещнах нещо! Е, какво срещна? – Една жена, която ми направи такова силно впечатление, че никога няма да излезе от ума ми! Каза ли ти нещо? – Нищо не ми каза, но не излиза от ума ми. Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав. Турят мраморни плочи, ограждат го, но изворът изгубва своята целебност. По-рано изворът нямаше този хубав вид, но имаше сила в себе си. А сега, виждаш някого – облечен е хубаво, бомбе носи, копринена вратовръзка, заема високо положение, пръв министър е, но изгубва нещо. Какво? – Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път.

Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане! Ако вие изпълните волята Божия, като отидете в другия свят, ще ви обземе една такава Светлина, ще бъдете толкова весели и радостни, като че имате целия свят. Накъдето погледнете, навсякъде ще виждате само Светлина – никакъв друг обект! Една необятна Светлина ще виждате, навсякъде само Светлина! И себе си няма да виждате, нито пък други хора ще виждате, а само Светлина, необятна Светлина! Ще кажете: Ами друго нещо няма ли да има? – Не, тогава хлебец няма да има, винце няма да има, но вие ще бъдете радостни в себе си. Може да кажете: Ама да дойде поне една жена при нас. Не, като дойде една жена при вас, тя ще развали Царството Божие. Ако дойде едно дете при вас, и то ще развали Царството Божие. Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие.

Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект! Кое е Божественото, и кое е човешкото? Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си. Тези две неща са необходими за Любовта. Онзи, който има великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.

„Тесен е“, казва Христос, „Пътят!“ Е, тесен е, разбира се. Да кажем, че сте учител някъде. Ако вие обичате от сърце вашите ученици и започнете да им предавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днес ще ви държат в това училище? Мислите ли, че ако започнете като държавник да прилагате тази Любов, ще ви държат на този пост! Даже един Толстой, който беше такъв великан, гигант като писател със своя художествен стил, щом се осмели да заяви великата идея за Любовта, всички казаха, че неговата гениалност се е потъмнила, че той вече е остарял и оглупял. Значи, според схващанията на съвременните хора, всички ония, които имат обекти в живота си, са умни хора, а всички ония, които нямат обекти в живота си, са малко смахнати, оглупели, обезумели хора.

Днес всички питат: Где е животът? Где е смисълът на живота? – Животът е в тесния път; в тесния път е смисълът му. Оттук изваждам един закон: ние изгубваме живота си, понеже ходим в широкия път. И колкото повече хората остаряват, толкова повече изгубват смисъла на живота си. Докато са млади, животът за тях има смисъл – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остареят, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тези външни обекти. И понеже човек не е запознат с истинския живот, той усеща едно вътрешно стискане, едно вкисване, едно пресищане от тези обекти. Сегашният живот трябва да се трансформира и човек трябва да премине от едно състояние в друго. Това е съзнателният живот; това е, към което ние се стремим. Няма какво да говорим на света, какво искаме. Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега. По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото учение, с какво е пълен вашият ум? – Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си.

Казва Христос: „Тесен е пътят!“ Това е казано преди 2,000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк? – Не, той и днес е тъй тесен, както и тогава. Затуй именно трябва да се изберат ония условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.

Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тия момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата „кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.

Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хляб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам!“ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът!“ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече!“ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни. Някои казват: Без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.

И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят!“ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. Защото само в тялото вие ще намерите тия елементи, с които можете да премахнете недъзите си. Обаче, да не мислите, че без тази лаборатория вие не можете да съществувате. То е друго заблуждение. И тогава хората питат: Аз като умра ще живея ли пак? Че животът никога не се свършва. Той е един у всички хора, не е разделен. Чудни са хората! Ако аз взема една голяма река и я разделя на хиляди малки рекички, как мислите, тази вода ще бъде ли различна от първата? – Като я слееш, тя пак се съединява и става една и съща. Аз казвам: Водата се е разделила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като премине тази почва, водата пак се побратимява, съединява се. Това пък, че хората са разделени, причина за това са материалните обекти. Казвате: Ти не си като мене, и аз не съм като тебе. Казвам: И ти си като мене, и аз съм като тебе, само че трябва да влезем в голямото море. Там ще видите, че всички имат един общ живот. Общ живот ли? Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората. Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата. Само тогава ще ги разрешим правилно, и няма да имаме страх от нищо. Някой казва: Аз без такова ядене не мога. Защо? По човешки живееш, а при това минаваш за културен. Че аз като изям едно симидче, защо да не съм благодарен? С моето симидче може би 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже и за тях е много туй симидче. Питам тогава: Кой живот е по-красив – този на пеперудата, или моят живот? Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра. Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш. Аз не зная ли, какъв съм? Ако ти ми приписваш известни качества, които в мен няма, не се ли излагаш ти? И ако ти ми приписваш известни добродетели, пак за себе си говориш. Ако ти действително ми говориш Истината, то е съвсем друго нещо. Според мен, да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек – да. Някои казват: Истината е много горчива. Според мен, горчива Истина няма. Аз зная, Истината е най-сладкото нещо от всички други неща. Други казват: Истината носи смърт. Не, Истината носи Свобода! Ама Истината умъртвява. Не, и това не е вярно. Истината най-първо умъртвява, но после възкресява. Тя превръща нещата от едно състояние в друго. Тогава как ще примирим тези противоречия? Истината не е горчива. Туй, което внася горчивина, не е Истина; туй, което внася смърт, не е Истина. Туй, което дава свобода, е Истина! Туй, което открива пътя за Любовта, това е Истина; туй, което отваря пътя за Мъдростта, за Милостта, за кротостта, за въздържанието, за всичко онова възвишено и благородно в човешката душа, това е великата Истина, която освежава човека. Това са сили, това са качества на великия човешки живот. Тогава човек съзнава, че той е едно с Бога и казва: Господи, Ти си, който мислиш в мене, и аз изразявам Твоята мисъл; Ти си Истината в мене, и аз проявявам тази Истина; Ти си Любовта в мене, и аз изявявам тази Любов. Така говори човекът на земята, който е ограничен в онази черупка; така говори онзи адепт, онзи Учител. Тогава Господ в своето благоволение ни отговаря. И когато Великият Учител каже така, той издава голяма Светлина, душата му се изпълва с един велик трепет, с онзи свещен трепет, който той разпраща по цялото лице на земята, и от който хората стават щастливи.

От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора!“ Онези, които слушат, казват: Туй учение е страшно! Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! Царят подписва присъдата. Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тия писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете! Не, ние за царе не говорим.

Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди-кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдеще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.

Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натук-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака.

Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.

И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.

Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!

„Тесен е пътят!“ Не търсете широкия път!

Беседа, държана от Учителя, на 11 януари, 1925 г. в гр. София.

• ) Матей 7:14.