Разлика между версии на „Искаш ли да оздравееш?“

Версия от 10:57, 18 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1924 г.

Двата природни метода, VI серия (1923-1924)

20. Искаш ли да оздравееш?

Беседа, държана на 10 февруари 1924 г.

Искаш ли да оздравееш? (Йоан 5:6)

В живота има въпроси, които само известни хора могат да ги разберат. Ако запиташ болния: „Искаш ли да оздравееш?“, той разбира добре въпроса и ще ти даде един правилен отговор. За да могат всички да разберат този въпрос, „искаш ли да оздравееш?“, той може да се зададе в друго отношение. „Искаш ли да бъдеш богат?“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш учен?“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш честен човек?“ – „Искам.“ „Искаш ли да бъдеш добродетелен?“ – „Искам.“ Разбира се, ако аз задам въпроса „искаш ли да бъдеш учен човек?“, този въпрос може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие неутолима жажда за знание. Ако задам на един човек въпроса „искаш ли да бъдеш добродетелен?“, това може да го разбере само онзи, в душата на когото се крие жажда за добро. Онзи, в душата на когото не се крие тази жажда, не може да го разбере. Ще бъде смешно да питам сития човек: „Искаш ли да ядеш?“ Той ще каже: „Не се интересувам от този въпрос“. Но гладният, жадният, болният ще разберат този въпрос.

Ако днес би дошъл Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят; много въпроси би задал на съвременните учени хора; много въпроси би задал на съвременните църкви, на държавниците, на управляващите, на всички би задал много въпроси. Разбира се, всички биха дали по един отговор. Таи се нещо в човешката душа. Няма човек в света, който да не обича доброто; няма човек в света, който да не обича знанието; няма човек в света, който да не обича парите. Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Например, спорен е въпросът, дали да има пари или не, но защо спорят дали да има пари или не? Кой създаде парите? – Човекът. Парите, това е един продукт, едно изобретение на човека. Следователно, докато той е господар на парите, той ще иска пари. После, когато казваме, че трябва да има ред и порядък в света, ще има. Някои казват, че трябва да има анархия в света, и както казват, така излиза. Гледайте историята на всеки народ! Пролива се кръв. Историците, философите, държавниците, учените търсят причината за това, но всяко нещо има своя истинска, дълбока причина. Когато един човек се разболее, коя е причината за разболяването му? – Този човек не се е хранил естествено. Може да има и други причини. Неговата къща може да е нехигиенична; храната, с която се е хранил, може да е нехигиенична и т.н. Важно е, следователно, да се разрешат тия въпроси, понеже те ще засегнат нашия живот. Чудни са съвременните хора!

Аз ще ви приведа два примера от френско-пруската война. Намират на бойното поле двама войници, един французин, друг германец, и двамата спорят за своя народ. Французинът иска славата на Франция, германецът иска славата на Германия. Хващат се и единият забива ножа в гърдите на своя противник. Намират ги и двамата умрели, със забити ножове. Това е единият пример. Какво спечелват двамата на бойното поле? Французинът подигна ли Франция? Германецът подигна ли Германия? Нека историците се произнесат за това. Другият пример. На едно място намират един французин и един германец, и двамата ранени. Французинът превързва раната на германеца, след това германецът превързва раната на французина, а после и двамата братски си приказват. Питам: Защо първите двама си забиха ножовете в гърдите, а при втория случай германецът превързва раната на французина, и обратно? Някои ще кажат, че културата изисква това. Не. Когато човек се напие и почне да лудува, това не е свойство на човешкия дух, това е винцето вътре в него. Не у всички хора обаче винцето действа еднакво. Един човек, като се напие, почва да лудува, а друг, като се напие, отива да спи. Следователно това зависи от моралната стабилност. Има хора, които и като пият, са трезви, а има хора, които като пият, изисква се най-малкото разклащане, за да се прояви тяхната морална стабилност.

Сега, какъв е дълбокият смисъл на нашия живот на земята? Хората от 8,000 години са правили хиляди и хиляди опити да разберат смисъла на живота и да подобрят човечеството. Това е отлично. Цялата история показва тези опити. Има хиляди хора, хиляди лекари, които са посветили живота си да лекуват човечеството. Има хиляди хора, които са посветили своя живот, за да проповядват морал на хората. Никога не е имало толкова училища, толкова университети, тъй добре устроени, както сега. Разбира се, трябва ли ние да се спрем, да кажем, че сме достигнали върха на своето развитие? – Не. Ние сме едва в началото на своето развитие. Значи у човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно. И коя трябва да бъде онази мярка, с която да се обуславя живота ни? Когато майката започне с възпитанието на децата си, кой трябва да бъде първият принцип, който трябва да всади в своето дете? Кой въпрос трябва да зададе майката? Вие сега сте майки и знаете, че вън от желанието си това дете да бъде здраво, вие искате това дете да бъде умно и силно. Вие искате, щото да бъде не само умно, но и, в широк смисъл, добродетелно, защото умен човек може да бъде само добродетелният. Туй трябва да се тури като максима. С всяка една култура, като например с идването на християнството, се започва нещо ново. Нова култура иде! Религиите всякога предшестват културата, за да дадат основа на един умствен подем на човечеството. Така е било в миналото, така е сега, така ще бъде и за в бъдеще. Трябва да се урегулират човешките енергии и чувства и тогава ще дойдат хората, наречени „гении на човечеството“, за да подемат подигането на човечеството. Това е грандиозна работа! Подигането на човечеството не е работа на един човек. Казваме: „Е, някой учен, някой философ или някой писател ще стори това“. Не, милиони майки трябва да работят, милиони бащи трябва да работят, те са първите работници, а след туй ще дойдат плеада все благородни хора, за да работят за туй подигане.

Сега важният въпрос, който Христос зададе, е: „Искаш ли да бъдеш здрав?“

Често, когато хората слушата някоя беседа, те се впущат в един анализ, искат да знаят каква е целта на оратора, който говори. Това е външната страна на въпроса. Някога и най-лошият човек може да ви направи добро и да спаси живота ви. А някой път и най-добрият човек може да ви направи едно зло несъзнателно. Ако един добър човек, който няма понятие от медицината, иска да ви направи едно добро, да ви изцери, то като ви даде някое лекарство, от което не разбира, той може да ви умори. Ще кажете: „Такава е била волята Божия“. Не е била такава волята Божия. А онзи лошият, но умният човек, може да ви даде едно лекарство от природата и да ви помогне. Когато един човек препоръчва едно лекарство, ние имаме предвид, че този човек трябва да има знания. На онези, които искат да боравят с човешката душа, аз им казвам: Вие трябва да разполагате с една висока интелигентност и разумност, да разбирате тия вътрешни процеси, които стават в човека. Срамота е за хората на двадесети век, хората на просветата, да си служат със средствата на миналото човечество! Първото нещо: Хората трябва да се отличават със своята честност. Всеки трябва да бъде истинолюбив – да обича Истината. Не е въпросът за нашите погрешки. Ние трябва да имаме едно непреодолимо желание, непреодолима жажда за онази Истина, която дава човешката свобода. Това не трябва да бъде само за българите, но всички народи трябва да имат туй желание. Желанието ще даде онези резултати, които всеки човек се стреми да придобие. Стремежът е важен. Всеки иска да бъде икономически свободен, само че средствата ни са ограничени. Мислите ли, че всички тези французи, англичани, германци, всички видни хора, които управляват света днес, не искат туй? Мислите ли, че в тях няма този стремеж към добро? – Имат, но те се намират пред една грандиозна задача. Ние можем да ги осъждаме, но не е тъй лесно с един замах да се създаде един закон. Ако е така лесно с един закон да се подобри човечеството, досега хората биха го направили. Не, от друго нещо се нуждае човечеството. Законът, това е едно ограничение, а приложението на закона, приложението на тия сили, които са в живота, в разумната природа, те трябва да станат достъпни за човешкия дух, за човешката душа. Следователно човешкият дух и човешката душа, това са Божествени прояви; умът и сърцето са прояви на духа и душата, а тялото е само едно следствие.

Следователно ние, хората, посветяваме целия си живот на тялото, на следствията. Там е всичката погрешка. Майката посвещава на тялото на детето си целия си живот. Тя му милва очичките, ръчичките, носа, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види туй, което се крие вътре в нея. Тя казва: „А, моето ангелче!“ Но тя не знае още какво могат да направят тези ръце. Това дете може да бъде един Наполеон, може да бъде един Калигула, може да бъде един Толстой, може да бъде един Христос, не този Христос, когото очакват, но Христос, човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество. Като казвам „Христос“, разбирам човекът, който има непреодолима Любов към човечеството, който е намерил доброто, благото в живата природа, и всичко туй иска да го предаде на другите тъй, както го намерил за себе си. Това е целта на Христа. И следователно ние, съвременните хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христовото учение и сме турили вътре в Него неща, които не са верни. Запример, като кажем, че трябва да имате Любов, вие казвате: „Да, но с любов само не става“. Е, щом не става с любов, с какво става? – „Ама малко и насилие трябва!“ Ами че по-голяма сила от силата на Любовта има ли? Някои казват: „Аз употребих любовта, но тя нищо не ми даде“. – Не си я употребил още както трябва. Тази любов трябва да действа като едно възпитателно средство и човек с нея трябва да бъде действащ, активен. Ние трябва да се борим с мъчнотиите в живота, да ги надделеем, затова трябва да се въоръжим с Любовта.

В природата, извън нас, съществуват известни сили, които са неприязнено разположени към човешкото развитие. Това е един посторонен въпрос, който може да оставим настрана, но казвам, че човек трябва да знае законите, с които да може да се справя с тия сили. Ще ви приведа един пример. Един индуски факир, на име Мали, укротител на змии, като минавал през реката Ганг, хваща го един крокодил. Този факир, който знаел да укротява всякакви змии, кобри, тук попада на този крокодил, който го завлича към реката. Но той бил смел, досетлив, забива двата си пръста в очите на крокодила и се спасява. Това било единственото средство да се избави. Спасява се, но с месеци носи своята рана. При друг един случай този факир, укротител на змии, като пътува из гористите места на Индия, бива повален един ден на земята от един тигър. Лежи той така на гърба си 5–10–15 минути, гледа, тигърът не го дави. Той се чуди, мисли си защо тигърът не му направя нищо, защо не свърши с него. А какво било? – В пазвата на факира имало една кобра, наречена Саприла, която веднага изскочила и фиксира тигъра. Юнак бил този тигър, но и той затреперил от погледа на тази кобра. Фиксира го тази кобра около 10–15–20 минути и по едно време в тигъра се явяват особени спазми и той се търкулва на земята. Тази Саприла дошла в помощ на своя господар, клъвва тигъра и той се търкулва на земята. Човешкият ум трябва да се бори с туй злобното в себе си. За да се бори и да устоява, човек трябва да има умение. Ние огънят няма да го угасим с духане, вода ще му полеем отгоре.

Сега Христос се обръща към болния и го пита: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ Аз казвам на съвременните хора: Ако би дошъл сега Христос и би ви запитал – „Искате ли да бъдете щастливи?“ – всички ще кажете: „Искаме, Господи!“ „Искате ли да бъдете богати?“ – „О, как не, всички искаме да бъдем богати!“ „Искате ли да бъдете умни?“ – „Е, Господи, това вече е трудна работа. С богатството лесно се разправяме, но колкото за учението, то е трудна работа.“ Трудните работи, именно, са хубавите работи в света. Възвишени и благородни работи трябват днес! Всяко знание, не само съвременното, трябва да се опита и докаже. Като казвам, че трябва да се опита, то е защото имаме една страна, която е проверена, и друга, която не е проверена, а предстои да се провери.

Какъв е смисълът на нашия живот? Често ние постъпваме като тия двамата, германецът и французинът, хванали сме се за гушата и заставяме с нож един срещи друг. Какво ще добием? – Нищо. Вторият пример, да превържем раните на своя брат, е за препоръчване. Единият трябва да каже: „Братко, аз направих една погрешка, но мога да превържа твоите рани“. И другият да каже: „И аз мога да превържа твоите рани“. Туй нещо сегашните народи го чувстват. Тия сегашните християнски народи трябва да се постараят да превържат раните на своя брат, а не да си забиват нож един в друг. Това е, което трябва да направят всички народи. Великите народи, силните народи трябва да превържат раните на кои? – На онези, които са ранени, които са слаби. Туй е не само за нас лично, туй е положението, което трябва да заемат всички хора.

Христос каза на болния: „Искаш ли да бъдеш здрав?“ – „Искам, Господи.“ Тогава Христос му каза: „Стани, дигни одъра си и ходи!“

Днес в европейските народи има едно състезание. Те не знаят кого да делегират, а не че не искат доброто. Всеки иска от него да излезе инициативата. Ако Франция рече да направи конфедерация, Германия ще се противопостави: „Как тъй?“ Ако Германия рече да направи конфедерация, Англия ще каже: „Как тъй?“ Всеки ще иска да излезе на сцената. Трябва да се споразумеят. Когато ние искрено желаем доброто, трябва да ни е безразлично от кого ще излезе. Нека излезе най-умният човек, да изнесе доброто, ние ще го поздравим. Това добро е за благото на всички. Казвам сега: Ако ние сме езичници, въпросът щеше другояче да се уреди. Ако служихме на много богове, въпросът другояче щеше да се уреди, но понеже сме християнски народи, понеже всички служим на един Учител, на един Христос, Който е проповядвал Любов на хората, то безразлично е за нас кой ще изнесе доброто. Когато се проповядва Любовта, това не значи обезличаване. Любовта е онази велика сила, която ще даде възможност на всички същества, от най-малките до най-големите, да се проявят. Тя ще даде условия да се прояви животът. И ако ние разбираме туй красивото в живота, то ще дойде. Защо страдате? – Защото във вашите сърца няма онази искреност. По някой път вие се поставяте благочестиво. Например, сега аз като ви говоря, силата на моята реч зависи от онази вътрешна чистота, от разположението на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя дух в дадения момент, какъв смисъл влагам. Туй е, което определя силата на моята реч. В света има една велика сила, едно велико същество, пред което никаква лъжа не може да мине. Тази сила обуславя целия живот, тази сила съди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй същество постоянно праща хората в гробищата. Всички праща там, и юнаци, и слаби. Досега никой не се е избавил. И Христос, когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство – възкръсна. Има един стих в псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме тази велика Любов, ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих. Ние проповядваме едно учение, всички да имат тази Любов, но да се приложи без насилие. Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват: „Да разделим помежду си спечеленото“. Ние, хората на Любовта, не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: „Пари, пари!“ Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са за нас. Няма нито един, който след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие. Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват никакъв спор. Парите са си пари, златото пак ще се върне в земята. Туй злато и сребро не можем да го изнесем от земята. И светът е тъй направен, че като дойдем до края на живота си, там има митница и митничари и като дойдем при тях, те ще ни съблекат по всички правила.

Жената на един американски консул, като минавала през Германия, съблекли я там на митницата, прегледали я най-щателно, дали няма в себе си някакво писмо, каквото германската цензура не позволява. Тя казва: „Това е голямо безобразие!“ Възмущава се. Казвам: Във време на смъртта, като дойдат тия бирници, така щателно ще прегледат човешкия мозък, човешките кости – навсякъде. Няма да го оставят да изнесе нещо от земята. Някой казва: „Е, аз забогатях, аз съм учен човек“. Не, аз намирам, че смисълът в живота седи само в Любовта към Бога. Той е единственото същество, което не се мени. Той е принцип. Бог в себе си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. Човешките души, ангелите, висшите духове, с тях могат да стават промени. То е в реда на закона за усъвършенстването. Ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло, неговата сила нито може да се увеличава, нито да се намалява. Щом се увеличава, значи липсва му нещо, стреми се да го достигне; щом се намалява, излишък има. Следователно абсолютното цяло, Бог, това е една постоянна величина и тази величина ние я наричаме Божествен Дух. Първото проявление на туй цяло е Любовта, а Любовта носи живота на човека.

В какво седи любовта в света? – Във физическата любов всякога има едно желание. Ти имаш едно желание да целунеш, да повикаш на гости и да угостиш този, когото обичаш. Туй е първото проявление на Любовта. Когото не обичаш, ще го държиш далеч от себе си и няма да го нахраниш. Следователно имате ли един приятел, който ви обича, той ще бъде готов да ви услужи, та където и да сте; не ви ли обича, няма да ви услужи. Туй разположение съществува и между народите. Някой път народите имат известно разположение един към друг и затуй се проявяват благосклонно едни към други. Някой път нямат туй разположение и тогава се създават всичките мъчнотии. Но ако ние не изпълняваме Божия закон, да се обичаме, какво печелим? Не създаваме ли за себе си една от най-големите мъчнотии? – Създаваме. И днес, най-вече от кога и да е друг път, ние се нуждаем от хора, които да разбират Любовта в най-минималната нейна програма.

Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: „Животът не може без насилие“. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва да влезе без насилие в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя влиза свободно през стъклата. Тази Любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени.

Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“. Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. Синът мяза на бащата и дъщерята мяза на майка си. Бащата сприхав, и синът сприхав. Майката се сърди, и дъщерята се сърди. Не, ние ще употребим един нов метод и казваме: Без насилие в света може, но дайте време! Малко време се изисква.

Следователно, за да се приложи този велик закон на Любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Дето и да отидете в Америка, нито един проповедник не може да се изкаже свободно; един български свещеник, и той не може да изкаже своите убеждения свободно от началствата си; един военен, и той не може да се изкаже свободно; един учител, и той не може да се изкаже свободно, крие се. Е, хубаво, защо ще крием своите убеждения? Кому досега Любовта е донесла зло? Всичкото благо в света се дължи на тази велика Любов. Светът сам по себе си е Любов. Безлюбието, това е едно малко отклонение. Когато хората казват, че безлюбието не е истинското проявление на човека, то е защото истинското проявление на човека е само в Любовта. Ние, съвременните хора, още не живеем по любов. Защо? – Болни сме. Сега често ми възразяват: „Ако ние постъпваме с любов, сърбите ще дойдат в България и ще ни завладеят. Ако речем да не се противим на злото, те ще ни поробят“. Не е така, приятели, Любовта не е за слабите хора. Любовта е само за великите, за силните души! Тя не е за пигмеи, за дребнави хора, тя е само за силните хора. Най-великото същество, Бог, е Любов. И знаете ли каква грамадна сила се крие в онзи човек на Любовта? Хората са чудни, като казват, че ако българите биха живели според закона на Любовта, то сърбите, като излязат с една 500,000-на армия срещу нас, чудо ще направят! Не, ако българите постъпват според закона на Любовта, то само като махнат с ръката си, и сърбите ще заспят. Тогава българите ще им вземат конете, оръжията, това-онова и ще им кажат: „Вие сте наши братя. Ние решихме да живеем по Любов“. Сърбите ще кажат: „Ние имаме политика“. Да, но щом са без оръжия, ще се върнат. Хубаво, ще дойдат втори път – пак същото. И най-после, като дойдат 5–6 пъти и оставят всичките си коне и оръдия, ще имат ли сметка да идват пак? Не, най-после ще кажат: „Да се не занимаваме повече с тях“. Човек трябва да направи най-малкия опит, че тогава да говори. Някой даде едно шише с лекарство някому. Казвам: Ти направи ли опит с туй лекарство? „Не, четох в обявленията, пише, че е добро лекарство“. Не, не, ти пръв ще направиш опит с това лекарство. Когато някои говорят за Любовта, аз ги питам: Вие направихте ли опит с нея? Българите казват: „Добре, ами след като махнем така с ръцете си пред сърбите, или пред които и да са, и не успеем?“ – Е, тогава ще започнем по старому. И в такъв случай пак ще има крака, ръце, глави счупени. Духовните хора в този свят се делят на два лагера и затова не успяват, а хората от света са практични, те си имат изработени възгледи и според тях действат. Няма какво да оспорваме техните възгледи. Докато нашите възгледи, нашите методи не дадат по-добри резултати, няма какво да спорим. Ще направим един малък опит и тогава ще кажем: „Ето нашите методи!“

Христос казва на болния: „Ти искаш ли да бъдеш здрав?“ – „Искам, но няма кой да ме тури в къпалнята.“ Казва му Христос: „Стани, дигни одъра си и ходи!“ Дигна се тогава спор: „Кой ти позволи да си дигнеш одъра? Не знаеш ли какво писа Мойсей?“ – „Не зная какво писа Мойсей, но Онзи, Който ми каза да стана, Той ме оздрави.“ И после го намери Христос и го предупреди в едно нещо: „Иди и не съгрешавай повече, за да не ти стане по-зле.“ Следователно религиозните хора, според мене, без разлика на това, дали са християни, мюсюлмани или каквито и да е, трябва да бъдат най-умните и най-добрите хора. По това трябва да се отличават те. Тъй гласи религията. Ако религията е служене на Бога, религиозните хора трябва да бъдат не само истински учени, но те трябва да бъдат най-умните и най-добрите хора. Те няма да бъдат като ангелите, но в своя живот те трябва да бъдат образци.

И тъй, от нас се изисква един малък опит. Направете един малък опит на вашата любов! Любовта вие сте я опитали. Тази Божествена Любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли обаче човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцата на всинца ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на туй Божественото.

Питам християнските народи: Днес Христос интересува ли се от църквите? – Интересува се. Той ходи навсякъде, обикаля. Досега Христос е обиколил цяла Европа и се чуди на гениалността на Неговите последователи, че вътре в Неговата уста и Неговия ум са турени неща, които Той никога не е помислял да каже. Тези хора за всичко говорят, но за Любовта не са говорили досега, и казват: „Христовата Любов е неприложима. Това учение е утопично, изискват се още хиляди години, според Дарвиновата теория, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика Любов“. Българите казват: „Зяй, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2,000 години ще опитате последствията на вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2,000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята“. Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената Любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става, е нищо пред тази, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. Ще бъдат разпокъсани и железници, и телеграфи. От този свят няма да остане нищо върху земята. В утробата на тази земя ще израстне друга една култура. Кога ще стане това? – Ако не приемете Любовта. Няма да ви давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано, че слънцето ще изгасне, че небесните светила ще потъмнеят. Казват: „Това са заплашвания!“ Когато стане, ще видим дали това са заплашвания или не. Сега нас не ни е страх дали земята ще се отвори, дали ще има земетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане земетресение, нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на земята. Казва Писанието: „Праведните ще бъдат грабнати и дигнати във въздуха да видят Господа, а земята отдолу ще се тресе“. И грешните ще кажат на планините: „Закрийте ни от лицето на Този, Който иде“. Както виждате, Любовта значи има страшни последствия, ще изпъкнат всички престъпления. Аз не говоря за политическите престъпления, говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на Любовта са извършили тия престъпления. Не светът ще бъде съден, светът ще си замине. Ще бъдат съдени духовните хора. Грешните хора на съд няма да бъдат викани. И някои казват: „Е, не е близо това време“. Не, пред вратата е това време. И всички трябва да се молят да се отстрани този час. Божият ден е страшен!

Сегашните християнски народи седят, играят си, още продължават да лъжат. Не, не, всички трябва да слугуват на Любовта! Единственото нещо, което може да ни спаси, да ни избави, е да се свържем с Бога на Любовта. И тогава европейските народи ще бъдат по-добре, ще имат всички по-добри условия. Англия ще бъде по-велика, Германия, Франция, Америка, Сърбия, България – също. На всички народи трябва да се даде свобода! Туй е християнство! Всеки един народ, колкото и да е малък, нека му се даде право да живее един сносен живот. Само така ще се образува едно братство. Как ще се образува то? – Ще се намери един начин. За туй религиозните хора трябва да се вдъхновяват и да станат носители на тази велика Божествена Любов!

Аз сега забелязвам, следя, какъв ли спор не се води за маловажни работи, но аз вярвам в едно нещо: вярвам в човешката душа, вярвам в човешкия дух. Всеки един човек е двояк, има двояко естество: естество на едно мисляще същество и естество на едно любяще същество. Във всеки човек има една Божествена душа, на която можем да говорим. Всеки един човек, каквото място и да заема, в него има един Божествен Дух, и колкото и да е груб този човек, трепне ли у него тази благородна струна на душата му, той се изменя. Колкото и да е престъпен един човек, при известни случаи ти виждаш в него един ангел, който може да ти подаде ръка, да ти направи една услуга.

И тъй, разумни трябва да бъдем, а не да се афектираме, да мислим, че като се въодушевим, светът ще се поправи. Аз пак настоявам, че всеки един верующ трябва да има един непоколебим копнеж за добиване на тази опитност – да се свърже с Бога и да опита Любовта Му тъй, както опитва слънцето. Всяка душа може да опита тази Любов. Опита ли я, тя не може да се лъже. Ще я опита тъй, както опитва слънчевата светлина. Ние можем да се лъжем, но кога? – Само когато е тъмно. Когато вие имате очи и аз имам очи, тогава лъжа не може да има.

Седим сега ние, да кажем, в туй събрание, но хиляди други хора има събрани в други общества, в други църкви или джамии. Не мислете, че само това място е място на богослужение. Където и да сте, щом сте се събрали в името на Бога, то е място на благословение. Да не казваме, че тук не е място за служене на Бога. Не, благородните хора, дето и да са събрани, в какъвто и да е дом, в каквато и да е църква или джамия, всякога в тях ще има един вътрешен копнеж за Божията Любов. У нас трябва да има едно искрено почитание към Божествената душа и към Божествения Дух. Ние сме родени с доброто вътре в себе си. Някой ще каже: „В грях ме зачна майка ми“. Да, но преди да ме зачне майка ми, аз бях в доброто, а злото, грехът ме обвиха отпосле. Трябва да знаем, че този великият закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде този закон на Любовта, всички ще се разберем. Всички трябва да вярваме, че Любовта е, която ще победи света. А сега има един спор. За какво? – Вие се съмнявате в мене, казвате: „Това учение е опасно“. Хубаво, аз не казвам, че трябва да го приемете. Опитайте, приложете го, направете най-малкия опит с него. Вашите възражения, вашите стрели аз взимам предвид. Но като дойде Христос, какво ще каже на хората, я ми кажете?

Всички казват, че ни трябва храна. Бил ли е светът лишен от храна? Всяка година в света е имало преизобилна храна. Толкова работници във Франция, в Англия, в България и навсякъде по света работят с ралото си и са изкарали храна повече, отколкото трябва. Днес в света има повече храна, отколкото консумираме. А при това житото всяка година се складирва някъде и не отива на своето място. Не че онези, които го складирват, мислят зло, но в техните сърца има запичане, те не мислят доброто на другите. Ако у един милионер и милиардер, каквито ги има в Америка, трепнеше сърцето им за другите, ако у тях би се събудила тази благородна струна на съчувствие, биха ли могли да задържат толкова милиона тонове жито за себе си, а другите хора да умират?

И ние седим и казваме: „Бог ще оправи света“. Не, днес е зовът към всинца ни. Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на Любовта, но изпълнихме ли този закон на Любовта? – Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму. Ако запитате някого: „Ти изпълни ли закона на Любовта?“ – ще ви кажат, че сте в заблуждение. Не, не сме в заблуждение, но никой не е в състояние да изпълни туй учение тъй, както трябва. Защо нямаме тази смелост? – Понеже Любовта още не е проработила в нас. Когато проработи Любовта, тя ще внесе в нас истинските методи за приложение на туй учение. Не говоря за любовта на онази мома, която може да напусне дома на баща си и майка си и да бяга с онзи момък. С приставането тя не е разрешила въпроса. Приставането не подобрява живота. Тази мома, като е избрала един момък за себе си, според нашите схващания, трябва да го обичат и майката, и бащата, и братята, и сестрите. Това е благословение за дома ѝ. Не го ли обичат, избягва ли тя с него, има нещо лошо в него. И за онази мома, която жертва любовта на майка си за своя възлюбен, казват: „Идеал има тази мома!“ Идеал има! Не, не, в света има само един идеал, и той е Бог. Мома, която напуща майка си, ще напусне и мъжа си. Коя е сигурността, че този, за когото ти жертваш живота си, те обича? „Ами той ми говори сладки думи!“ Не, не, светът от сладки думи умира. „Ами очите му светят. Той ме прегръща и целува.“ Ами че кой не прегръща и целува? И Христа обичаха, но после Му забиха гвоздеи, разпнаха Го, а след туй плачат, сълзи проливат за Него. Да, плачат за гвоздеите на Христа, но като излязат вън на пътя и срещнат някого с гвоздеи на ръцете, казват: „Е, такава му е съдбата“ – и си отминават. Това, което ви говоря, е лично за вас, отнася се до всекиго едного. Има един личен въпрос, с който ние трябва да се справим. Той е най-важният. И най-благородните, най-възвишените неща в света не растят при спор. Там, дето има спор, Истината никога не може да излезе. В мир и спокойствие расте и се развива Истината. В мир и любов расте Истината. Щом дойде Любовта, вие ще имате доверие в мен, и аз във вас, и ние ще можем да се разговаряме, да се разбираме. Щом влезе най-малкото съмнение, тези отношения между нас не могат да съществуват. Няма в света нищо скрито-покрито!

Щом Христос видя болния човек, той му вдъхна доверие, погледна го в очите и го запита: „Искаш ли да оздравееш?“ – „Искам, Господи!“ Като го погледна в очите, Христос си каза: „Не съм видял такива очи!“

Благословение е за нас да срещнем Господа и да ни проговори, но не външно да Го срещнем. Пазете се от това заблуждение! Не търсете Господа външно! Пак ви казвам: Божественото носи светлина за ума и топлина за сърцето; знание за ума и любов за сърцето. Божественото носи още и свобода, но тази свобода не е обоснована на насилието, тя не е обоснована и на науката, тя е нещо идеално. Тази велика Божествена Любов като дойде, ние няма да обръщаме внимание на човешките погрешки. Някои ме питат: „Не може ли без грешки?“ Чудни са хората! Възможно ли е, когато дойде порой, който влече разни клончета и тиня, реката да остане чиста от този порой? Запитват: „Защо тази река е нечиста?“ – Няма защо да съдим живота. Животът е едно велико течение, той, сам по себе си, е чист, обаче носи много утайки, които постепенно ще се утаят.

И сега Христос пита болния: „Искаш ли да оздравееш?“

Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“. Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света. Любовта носи живот. Казва Христос: „Както Отец ми има сила да дава живот, така и Синът има сила да дава живот на онези, които вярват в Него“.

„Искаш ли – казва Христос – да оздравееш?“

Трябва да имате смелостта на онзи факир, да забиете пръстите си в очите на вашите погрешки, на злото във вас, че то да ослепее. Вашата кобра, вашият ум трябва да бъде тъй силен, че като погледне тигъра в очите, да се стъписа. Ние не трябва да бъдем слабохарактерни. Трябва да знаете, че у човека има нещо зло, но то трябва да се победи. Представете си, че аз съм беден човек, пътувал съм няколко дни, гладен съм. Минавам покрай една богата къща, вляза в стаята на някой милионер, виждам касата му отворена, гледам парите, намирам се пред едно изкушение, пред един изпит. Има един закон вътре в мене, който ми говори да не се изкушавам. Разбира се, ако има стражари, аз ще бъда много изправен. Няма ли стражари, няма закон. Не, има един велик закон вътре в света, който регулира нещата.

Казва Христос: „Искаш ли да бъдеш богат?“

Сега Христос седи при касата и ви запитва: „Искаш ли да бъдеш богат?“ – „Искам, Господи.“ – „Е, бръкни вътре!“ Мислите ли, че сегашният закон ще признае туй бръкване? Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене!“ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат?“ – „Искам, Господи!“ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с чували, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш! Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу! Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“.

Искаш ли да бъдеш здрав, искаш ли да имаш знания, това-онова – ето важният въпрос, който трябва да разрешим.

Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот! Няма по-хубаво нещо от това, да сме в приятелски отношения с Бога! Какво нещо е Бог? Някой казва, че като отидем при Бога, ще оголеем. Не, човек като отиде при Бога, в него ще се събудят велики мисли! Господ ще ти покаже защо е създал световете. Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!

„Искаш ли да бъдеш здрав?“ Христос пита: „Искаш ли да любиш Господа?“ – „Искам, Господи!“ Как? Казано е там в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, и ближния си, както себе си“.

„Искаш ли да бъдеш здрав?“ То значи: „Искаш ли да любиш Господа, да се прояви славата Божия в тебе?“

Ето смисълът на живота, който всеки иска да разреши при сегашния си живот!

Беседа, държана на 10 февруари 1924 г.