Разлика между версии на „Ще се стопи!“

Текуща версия към 22:32, 17 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1922 г.

Сила и живот, V серия (1922)

16. Ще се стопи!

Беседа, държана на 30 април 1922 г. в София.

И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие? (II Пет. 3:11)

Съвременният свят е свикнал да му се говори само за похвали, за обещания, за награди. По тоя начин може да говорите колкото искате, всички ще ви слушат. Но когато изкажете някоя трезва истина, всички се озадачават и казват: „Това не е вярно“. Когато се каже, че съвременният свят ще се стопи, казват: „Как може да бъде това? Ние не виждаме никакви признаци“. Но като казваме „съвременният свят“, ние не разбираме онези тела в пространството, а нашият свят, земният. Някой може да възрази: „Нашите учени хора още не са го доказали“. Не са го доказали, но почват да го доказват. Има възможности. Туй, върху което стоим сега, не е така прочно и стабилно, както мислим. Много пъти са ставали изменения на земята. Сега се готви друго изменение, и то ще дойде, няма да закъснее, ще дойде на своето време. То ще бъде нова земя и ново небе, в които Правдата ще царува. Сега някои от вас може да разберат, па и всички хора изобщо разбират, само физическата страна. Когато някой човек умира, казват: „Как ще умре?“ Те подразбират излизане от тялото. Но да излезе човек от тялото си, да се прости с тялото си, това не е голямо нещастие. Питат: „Може ли човек да живее без тяло?“ – Може, тъй както можеш да излезеш от своята хубава къща, от своя палат, и да живееш в някоя колиба, под някоя шатра – под тях даже по-добре можеш да живееш, защото има чист въздух. Душата и тялото са две неща различни. Хубаво е човек да има къща, но аз бих предпочел чистия въздух, със слънчевите лъчи и хубава храна, отколкото онази хубава къща. Аз бих предпочел чистия въздух, слънчевите лъчи и добрата храна, отколкото оня замък, в който чистият въздух и слънчевата светлина рядко проникват.

Сега, този свят има две вътрешни страни. Ние говорим не само за физическия свят, но за онзи свят на възгледи и теории, който ние сме създали. За пример, у всички народи по земното кълбо, езически или християнски, всички считат за свещено да се бият за своя народ. Само чрез воюване, само чрез унищожение на своите врагове мислят да въздигнат своя народ, да донесат неговото благо. И всички се стремят за слава, като казват: „Нашият народ трябва да се прослави“. Няма по-глупаво нещо от тази слава. Кажете ми, в историята кой народ се е прославил чрез воюване? Де е старият Египет? Де е старата Сирия? Де е старият Вавилон? Де е Рим? Всички са мислили, както ние, съвременните хора, помислихме. И съвременните европейски народи помислиха, че ако отворят войната, ще се прославят и ще подобрят икономически положението си. Обаче какво излезе? Намериха се на една хлъзгава почва, защото не постъпиха съобразно със закона на Божествената Правда и на онова благочестие, които са заложени в човешката душа. Всяко разумно същество знае кое е правото. Сега не остава да се учат хората кое е правото. И да отричаме това, значи да отричаме същността на живота.

„И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свята обхода и благочестие?“ Каква е нашата цел на земята? Каква е задачата, която имаме? – Вашата цел може да бъде много близка или много далечна; вашата задача може да бъде много лесна и много трудна за разрешение; задачата ви може да бъде от събиране и изваждане, може да бъде от умножение и деление, може да бъде някакво уравнение с едно неизвестно, с две, три, четири и т.н. Но всички вие искате да бъдете щастливи на земята. Първото нещо, което съвременните хора търсят, то е щастието. Защо трябва да бъдем щастливи? Раждаме се, защото искаме да бъдем щастливи, учим се, защото искаме да бъдем щастливи, храним се, защото искаме да бъдем щастливи, и т.н. Във всички положения на живота ние търсим щастието, а при това ни казват: „Щастието е непостижимо, няма го, в света няма щастие“. Защо го няма? Щастието нещо физическо ли е? – Не е физическо, то е Божествено. Ако двама души могат да се любят, и в душите им няма абсолютно никаква лъжа, никакво користолюбие, тези четирима души могат да бъдат щастливи. Ами че аз мога да направя всекиго нещастен: ако вие сте работили през целия ден, и не сте яли, сложена ви е трапеза и чакате да ядете, а аз взема и изям всичко и за вас не оставя нищо, питам: няма ли да се намали, да се наруши вашето щастие? – Ще го наруша. Ако запаля къщата, в която живеете, и ви накарам да бягате навън, няма ли да наруша вашето щастие? Ако дойда при вас, които имате известни убеждения и вярвания, с които живеете, и разруша вашите вярвания и нищо не ви дам, няма ли да ви направя нещастен? – Да, ще ви направя нещастен. Не само ние трябва да говорим известно учение, да обещаваме на хората, но туй обещание трябва да се реализира. Всяко обещание трябва да се реализира, да е истинно. Всяка дума, която казваме, трябва да бъде абсолютно вярна и реална в своето изпълнение. Когато аз ви казвам, че има невидим свят, този свят трябва да бъде хиляди пъти по-реален, по-неизменчив от този свят. Този свят, за който говорим, ще дойде на земята. Но не на тази земя – на тази земя щастие не може да има, – аз разбирам под тази дума условията, в които хората сега живеят. Сегашните хора, като те срещнат, ще те погледнат от главата до краката – снемат ти мярка. А кому снемат мярка? – Изобщо, когато някой умре, снемат му мярка, за да му направят ковчег. „Трябва – казват – да се премери този човек.“ И ние имаме философията на умрелите хора. „Да го видим – казват, – морален човек ли е?“ Изнесете го на слънчевата светлина и ще познаете морален ли е или не. Ако почне да мирише, той е неморален, а ако не мирише, той е морален. Ако се разлага, неморален е. Изнесете го на слънчевата топлина, ако се топи, неморален е, ако не се топи, морален е. Ако е от вода направен, той ще се стопи. Добре. Изнесете го на слънцето, ако е направен от твърда материя и ако тази материя изсъхва – неморален е, а ако остава тя пластична, разтеглива, – морален е този човек.

Сега ние определяме какво е морал. Моралът е един вътрешен процес, Божествено растене на човешката душа, за да реализира всичките идеи, вложени от Божеството. Това е правилото. Значи всяка една душа има заложени в себе си семенцата на добродетелите, и този, който я е пратил, дал ѝ условия да реализира тя благата. Тия блага ще бъдат щастието. И следователно ние в света нямаме право да спираме когото и да е в неговия Божествен път. И когато ние, християните, от каквото верую и да сме, съзнаем, че в нас има заложени известни добродетели, известни сили, известни способности, известни Божествени чувства, които трябва да се реализират, трябва да им дадем условия, при които те трябва да се развият – това е морал. Не е морал да проповядваш на един човек, че има пъкъл. Пъкъл не знаем какво е, сега сме в пъкъла. Проповядват ни пъкъла. Аз не съм виждал по-голям пъкъл от земния, сега аз съм в пъкъла и изпитвам неговия огън. Най-големият пъкъл е тук, на земята. И моето положение често мяза на онова малко ангелче, което като слушало за хората, казало на един голям ангел: „Я ме занеси при онези, които Бог създал по Свой образ и подобие, да видя какво нещо е земята“. Големият ангел го донесъл на ръце на земята. Хората се биели, навсякъде само страдания. „Нали ти казах – рекло ангелчето – да ме занесеш при човеците, които имат образ и подобие на Бога, а ти ме заведе в пъкъла.“ – „Това са – казал големият ангел – хората в сегашното тяхно състояние.“ Тогава някой казва, че огънят е ограничен. Този огън не е ограничен, навсякъде го има: между учители, свещеници, вярващи, навсякъде гори този огън. Двама от вас не могат да се съберат на едно място, да се обичат, и пламъци има около тях, не може да се ходи. Ние сме като кокошки, които пекат на пирустия, обръщат ги на едната страна и на другата.

Най-първо, трябва да се освободите от стария дявол на заблуждението, дяволът на тия лъжливи неща, в които животът не може да бъде щастлив. Какво ще бъде вашето положение, ако на гърба ви турят 50 килограма злато и двама стражари вървят с вас, но като дойдете у дома, вие мислите, че сте се осигурили, пристигате и ви ударят един камшик и ви казват: „Вървете си, без злато“. Питам: какво сте спечелили вие? Питам, какво е спечелила онази млада мома, която убеждават: „Ти него като вземеш, ще бъдеш щастлива: той има такива къщи, ниви, майка му е такава, че братята му и прочие“. И тя, горката, казва: „Слава Богу, най-после страданията ми престанаха“, и се оженва за него. Но след четири месеца, гледат, че ѝ текат четири реда сълзи, и тя казва: „Плача от радост, плача от щастие“. Все от щастие въздишат. Понеже е благородна, ще мълчи. Възлязла е тя на тази пирустия, пече се, ама мълчи. Защо? Защото старите казват: „Не казвайте на младите, че ние се печем, нека дойдат и те да видят какво нещо е пирустия“. Старите, които са вярвали, не вярват вече, а искат да убедят и младите да влязат в туй верую: „Имало действително онзи свят, имало Господ…“ Аз против тези твърдения нямам нищо, не оспорвам това, има хляб, има вода, следователно има едно отношение към нас… Когато кажа: „Има хляб, който мога да възприема, да ми послужи в моя живот“, идеята е друга вече. Бог е вътре в нас и вън от нас – това са две понятия различни. Бог, Който съществува някъде, Който е направил цялата вселена, и аз нямам никакво отношение към Него, нямам връзка – Той е вънка, това подразбира една идея. Но ако мога да участвам в благата, които е създал и сам вътре – идеята е друга. Ние не проповядваме един Господ отвлечен. Не, не, ние проповядваме един Господ, една Любов, която иде да уреди живота и да покаже, че щастието е възможно на земята, ама не на тази земя. И като казва Петър, че земята ще изгори, аз се радвам: ще има нова земя и ново небе. А според моите схващания, всяка една болница след 40 години трябва да се изгори. Защо? – В тази болница има толкоз храчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миязмите, че който влезе, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни и аз казвам: След 40 години драснете един кибрит, да изгори тази болница, за да създадете нова. За предпочитане е новата пред старата болница. И следователно по същия закон и формите – не принципите – на религиите се менят. След всеки хиляда, две хиляди години Господ праща от небето хора на земята да направят нова болница. И когато се явят такива благодетели, някои казват: „Как, ние си имаме стара болница, нямаме кредит“. Аз казвам: Изгорете тия болници, аз ще ви създам нова болница, в която вие трябва да се лекувате по-рационално. Мен ми разправяше един православен свещеник, един брат, който сега е заминал в другия свят – имам право да ви разправя една негова опитност. Той чел Евангелието и дошъл до едно дълбоко разбиране на Христовото учение и казваше: „Туй учение не трябва да го прилагам по попски, но искам да го приложа, както Христос е учил. Трябва да бъда за пример. Виждам, че трябва да се изменят нещата, но не почвам, чакам година, две, три. Дойдоха русите, напълниха ми се хамбарите с жито, имаше ядене и пиене. Но отвътре ми казва: „Ти всичко това трябва да го раздадеш, трябва да бъдеш православен свещеник, за пример“. Все се колебаех. Една вечер гледам, че се намирам на едно голямо поле. Там имаше много свят, народ, хиляди, хиляди хора минават през един тесен проход, а от двете страни две големи пещи. И като приближих, гледам, някакви черни хора вземат ги и хайде в пещта ги хвърлят. Казвам на себе си: Ще намеря и аз туй. Като приближавам към тази пещ и мен ме хващат да ме хвърлят. Но идва Христос и казва: „Този човек е Мой, не го хвърляйте“. Щом се събужда от този сън, решава се да живее за Христа и с тази вяра замина той за другия свят и вярвам, че той сега е с Христа. Той не е само на небето, но и между нас. В този човек имаше една реална опитност, на която той посвети живота си. И всякога у него имаше нещо младенческо, чудеха се на неговата старост, живееше като млад, преживяваше една велика истина, верую имаше в душата му, не на теория само. И днес, когато Христос се приближава, казва тъй: „Вие сте на полето, пещта гори и хората отиват в нея“.

Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат. Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому. Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си. Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав. Вземам този самун на трапезата, половината от яденето, което съм приготвил, давам на моя брат, а половината вземам, и имаме отличен обяд. Това значи да имаме еднакви чувства. Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си. Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят. Питам: сегашните християнски народи приложили ли са туй учение? – Не са го приложили. А как постъпиха християнските народи през тази война? Мисля, че от Германия искат сто милиарда, но ако биха употребили петдесет милиарда за Европа, тя щеше да мяза на райска градина. Нямаха ли възможност? – Имаха, но нямаха знание: те поддържаха принципа на тщеславието, а не принципа на Любовта, и затова не го направиха.

И следователно сега съвременният свят го очаква друго. Сега искам вие да бъдете спокойни, да не мислите, че аз предсказвам, аз не говоря от себе си, но ви казвам, другите какво са предрекли. Туй предсказва някой американски учен, че Европа щяла да пострада. За мен физическите страдания на хората не са важни, те са резултат на техния духовен живот. От наше гледище, според схващането на окултната наука, съвременната земя, понеже е заразена, трябва да даде място на един нов свят, на една нова материя, нов живот трябва да се влее, тъй като този живот е опорочен. Ако вкарате един вълк в каква да е форма, във формата на една овца или в човек, вол, кон и прочие, този вълк при всички форми ще остане пак вълк. Ако вие поставите тази интелигентност на вълка в човешка форма, той ще стане учен човек, но всякога ще употребява навиците, които вълкът има. Вие не може да го измените по никой начин. Следователно в тази човешка форма трябва да вложите нов живот. С нашия стар живот сега нищо не можем ние да направим. И затуй Христос казва: „Ако не се родите изново“ – т.е. ако не дойде нов живот, новата Божествена струя, в тая форма нищо не можете да направите. Туй е един велик закон в света: новото трябва да дойде във вас. Направете следния малък опит: прекъснете съобщенията на едно блато с реките, да няма рекички да се вливат, ще видите, че няма да се мине много време и туй блато ще се развали. Посадете каквото и да е растение, оставете го без въздух и светлина, и то ще се развали. Постоянно трябва да има едно вливане на светлина и въздух, втичане на новия живот: светлината носи живот и влагата носи живот.

Да, постоянно трябва да има едно втичане на този нов живот в нашата душа. Сега аз нямам за цел да укорявам никого, не съм пратен да укорявам, но имам едно право – имам право, като вляза в дома ви, да ви кажа тъй: Братко, вашата къща е направена по всичките правила на Божествения закон, отвори само прозорците, да влезе повече светлина. И ако вие не ги отворите, ще ви наложим глоба, ще ви наложим наказание. Ще кажете: „Толкоз време не сме отваряли“. По причина, че толкоз време не сте отваряли, досегашният ви живот не е бил естествен, вашите лица са се изменили и вие сте станали хилави. Отворете всички прозорци, всички завеси, повече светлина и повече въздух да влезе. И когато се пречисти съвършено, пак затворете прозорците си. И този малък опит можете да направите. Сега вие, съвременните хора, страдате от една илюзия. Отива един стар вълк в овча кожа при една млада овца, която се обягнила и имала син. Явява се тази „овца“ и казва: „Аз искам да възпитам твоя син. Както виждаш, ние, старите овци, имаме особена култура, не сме глупави като вас. Вие имате копита, а нашите крака са направени по особен начин. Аз съм овца, както виждаш, но ще видиш, че краката ми са меки отдолу. Но в тия меки крака – показва си ноктите – имаме си оръжие, да се пазим. От дълга опитност разбрахме, че трябва да се браним. Вашият син, като дойде при мен, ще му дам това изкуство. И нашите уста са като вашите, но ние се научихме не само трева да пасем, а имаме зъби по-остри, за да кажем на своите неприятели, че не трябва да ни бутат“. Младата овца се убедила и казала: „Ако моят син може да стане такъв, давам ти го, учителю, да го вземеш“. – „Ще го взема и като го върна, ще видиш, какъв юнак ще бъде.“ Взема го той, преметнал го на врата си и го понася. Овцата казва: „На добър час, синко, аз вярвам, че ти ще се върнеш“. Среща го човек и го пита: „Къде?“ – „Дадоха ми го даром, ще видя какво ще направя с него.“ Е, как мислите, как ще го възпита? – Тъй както сега, когато Свети Георги иде, нали? Техните кожи ще ги продадат на кожарите и след туй ще бъдат на нашите гърбове, кожуси ще ги направите. Следователно тъй ще върнете синовете на овците. Това е вярно не само по отношение на агнетата, а и по отношение на хората. И ние така развращаваме душите. Като вземем една душа, която е невинна като овца, след време я одираме и остава от нея само една кожа. Направете един опит. Кои са днес тия християни – ако дойдеше Христос – готови да пожертват всичкото си имане за Христовото учение и да не мислят за утре? Колко християни има, които да подарят всичко? Ще кажат: „Ние не трябва да бъдем глупави“. Тогава друг въпрос: Вие, които сте толкова умни, колцина досега сте се осигурили? Колцина християни има, които биха пожертвали всичко – разумно да го пожертват, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един-два милиарда, казва: „В историята на вековете ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички престъпления, но моето име да бъде записано в книгите, че съм платил два милиарда за България“. Такова учение не проповядвам. Аз казвам така: Аз ще ви платя всичките дългове, повече ще платя за вас, но само с едно условие: да изпъдите абсолютно лъжата из живота си, и в домовете ви да царува мир и любов, свобода и правда, мъже и жени да бъдат радостни. Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите, да видят дали туй учение е право или не. Ето Господ иска да ви направи едно добро. Вие ще кажете: „Сега ще си помислим каква е тази философия, той говори символично, отвлечено, трябва да разберем точно, математически“. Действително има неща тайни, отвлечени, аз против това нямам нищо. Но има неща, които не са тайни, не са отвлечени.

„В благочестие.“ Сега на всинца ни трябва благочестие. Не само на нас, но и на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и прочие, от всички се иска благочестие. Като влезеш в един дюкян и ти кажат: „Това е вълнен плат“, да знаеш, че това е наистина вълнен плат. Отидеш в някоя фурна и ти кажат: „Този хляб е чист“, да знаеш, че е чист. Като идеш да искаш пари назаем, да знаеш, че няма да ти смъкнат кожата. Да не мязаш на онзи българин от Провадия, който е взел жито назаем от един турчин и след като плащал 8 години, имал да му плаща още 80 крини жито. При такива условия може ли един народ да успява? Съвременните европейски народи направиха войната и сега победените трябва да плащат 80 крини жито и мислят, че този Господ, Който е на небето, ще им прости. Не, няма да им прости никога! Не изнасилвай ближния си. Сега някои от вас ще възразят: „Но ние вече сме си уредили работите, и ако тоя свят се развали, ние ще ядем и пием?“ Не, не, този свят от една страна ще се развали, а от друга, ще се пресъздаде. Тъй подразбира Оня, Който създава нови форми, в които нов живот ще се вложи, ще започне Божественото. То ще започне тъй, както рибата може да излезе от водата и да живее на суша, така и ние можем и при други условия да живеем. Не е това невъзможно. Не е този единственият начин, единственият метод, при който човешкият живот може да се развива. За съвременните хора има и други условия, при които могат да живеят. Не трябва чрез своето въображение да си създаваме лъжливи понятия. И затова не съм аз. Аз съм за онзи чист опит: ела и виж. Ще те заведа при извора и ще пиеш. Ще питам: Как намираш този извор? Или ще те заведа при хляба, ще те нахраня, ще ти дам време, ден, два, три, и ще те питам: Как го оценяваш? Ще ти дам книга, и като я прочетеш, всичко сам трябва да прецениш и твоят ум, твоето сърце да бъде в съгласие, тъй, както Бог е вложил Истината в самия тебе. Ще ви туря при тия условия. И ако аз се осмеля да ви говоря лъжа, аз ще излъжа Бога и Той ще ми каже: „Не говориш истината“. На Бога ще говориш истината, защото в същото време, аз като говоря, и вие като ме слушате, проверявайте. Аз като говоря за истината, ще проверявам сърцата ви, как приемате тая истина. Сега вие ще кажете: „Защо един трябва да говори?“ Такъв е законът: Един ще говори, а мнозина ще слушат. Туй не е противоречие. Мнозина са хората, които работят. И вие ще вземете тази истина и ще я разработите. От вас се очаква великата работа в света. Вие в дадения случай може да извършите повече от мене, при условията, при които живеете. Туй семенце ще вземете да го посеете. Сега вие заставате на една почва и казвате: „Какво мога аз да направя в света?“ – Много можете да направите. Многото не седи в записването името ви тук, на земята. Многото седи в това: Онзи, Който ви е пратил на земята, великата тази Любов – Бог, – да е доволен: като посеете доброто, Той ще го възрасти. След като направите това, Той ще ви каже: „Много добре постъпихте, радвам се, аз ще го възрастя“. Щом посееш семето, Господ ще каже: „Аз ще възрастя доброто, което сте посели“. Туй дърво, което посадите, е ваше и вие ще му вземете плода. Аз няма да дойда да взема плода. И Павел казва: „Аз посадих, а Бог е, Който възраства“.

И сега благочестието трябва да възрастне в нас, но не механически. И не да раздадем имането си, а най-първо трябва да се яви предразположение у всички. Някой казва: „Аз ще дам къщата си“. Но онзи влезе вкъщи и не излиза. Вземеш един кираджия и той казва: „Аз съм честен човек, ще си плащам наема“. Трябва да вярваш на думата му, но влезе и не плаща – значи не е честен, и после се караш. И господарят казва: „Аз съм честен човек“, но постоянно увеличава наема. Този господар иска половината от заплатата на наемателя си за наем. Но питам: ако получава 400 лева, тогава с 200 лева този човек може ли да живее? – Не може. И хората търсят други ресурси. Откъде ще ги вземат? – От кожите на овците. Горите може да изчезнат, животните може да намалеят, откъде ще дойдат тези ресурси? И в съвременния живот ние трябва да бъдем разумни, да ядем толкова, колкото ни е дадено. Ние ядем повече, отколкото ни трябва. Ние правим по-големи къщи, отколкото ни трябват. На всеки човек трябва само една хубава стая, изложена на слънце, а някои хора имат по 4–5 стаи, когато други пък нямат нито една. Ако дойдем да разгледаме нашия вътрешен живот, същата аномалия съществува навсякъде и все от тия лъжливи учения. Чете някой българин Библията и ще каже: „Всичко това не е вярно“. Най-после, ти трябва да обосновеш живота си върху туй, което е вярно. Но кое е вярно? – Единственото вярно в света е разумната Любов. Не тази, сегашната, която кара хората да плачат, това не е Любов. Любовта е онази, която създава, която възраства. В Писанието за Господа се казва, че е благоутробен, милостив и дълготърпелив. И когато ние разрушаваме тези форми постоянно в света, тези малките същества плачат. Той постоянно твори. Защо? Защото ние постоянно разваляме. Бог е принуден да твори, да им създава нови форми, праща ги при други условия. Дойде едно агне, ние го убием, дойде втори път, трети и четвърти път и прочие, а ние постоянно произвождаме все нови страдания. И тогава чакаме от небето един ден да бъдем щастливи. Небето трябва да започне тук, от земята, от сегашния живот. И всички вие, които ме слушате, не само вие, но и целият български народ, няма човек, който да не разбира Любовта, всеки я разбира. Как няма да я разбере човек? Не се иска дълго време, да ме познаете, честен ли съм или не. Един ден е достатъчен. Два, три или седем дена, като живеете при мене, може да ме познаете честен човек ли съм или не. Ако живеем в една стая, ако за една седмица на този приятел, който влезе в стаята ми, аз му донеса вода и му поливам, направя му леглото – аз съм добрият човек. Ако той ми направи леглото и ми полее – той е добрият човек. Според мене, който работи, той е добрият. Христос не е дошъл да почива, а да работи, да послужи. И всеки човек, който работи и послужва на ближния си, е добър. Туй е моето правило. Не работиш ли за другите, не си добър човек. Ако аз всеки ден мисля за себе си, как да подобря своето положение, не съм добър човек. Но ако аз седна през деня и мисля за страдащите, постоянно мисля как да премахна страданията – може да не направя нищо – но в мислите си, че искам да помогна, вътрешно аз съм добър човек. Ако и вие действате по същия начин, добри хора сте. Добрият трябва да запази само вътрешното условие. Туй ни най-малко няма да ми препятства да ора на нивата с воловете и при това пак да мисля по кой начин да помогна на ближния.

При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог. И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. Тъй виждат на небето. „Живей в святост и благочестие“. И в туй отношение ние трябва да се окуражаваме. Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, но щом мисли за брата си и върши добро, аз го похвалявам. Този човек, макар и комунист, без Бога мисли за ближния си, и аз го похвалявам. Ако той без Бога прави добро, а друг с Бога прави добро, кой стои по-горе? – Първият има Господа в душата си, а вторият има Господа отвън. Всички ония хора, които се жертват за своите ближни, които и да са, каквито и да са, те са благото на един народ, а всички, които не се жертват, те не съставляват това благо. И за да люби някой човек себе си, той трябва да люби ближния си, понеже тези три закона са свързани: любов към Бога, любов към душата си и любов към ближния. Те са един закон, който се проявява. Който люби Бога, това показва, че той е в чисто Божествения свят, а който люби душата си – това значи, че не трябва да я изнасилвам, – той живее в духовния свят, и най-сетне, който люби ближния си, това е външната страна, физическият свят. Те са три велики закона: ближния, моята душа и Бога – това е Света Троица. И от това гледище, когато видя този брат, ще го целуна. В бъдеще праведните трябва да целуват грешните, а не грешните праведните. Защото праведният, като целуне грешния, ще внесе своите вибрации, подтици и желания, и грешният ще се повдигне. И в природата е така. Слънцето е, което иде отгоре и постоянно ни целува, а не чака ние да го целуваме. Следователно Божественото е, което постоянно действа в нас. И често някой пита: „Дали Господ ме люби?“ Ако някой човек би ви казал, че Бог не ви люби, той говори една квадратна лъжа. Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият. Когато вие страдате, Той казва: „Съжалявам, вие не сте постъпили по моя закон, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствате радост и Господ казва: „И аз се радвам, че ме послушахте“. И в страдание и радост Бог е, Който ви говори. Туй е една от великите истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете ви, е Той. Туй същество, като възприемем в себе си, ще възвиши умовете и сърцата ни. В този жив Господ ние трябва да вярваме, да Го възприемем в нас всинца ни. Той е, Който работи в сърцето на всекиго. Дойдат някои и ме питат: „Има ли Господ в света?“ Казвам: „Има, има Господ братко, Той е в тебе“. – „Аз досега не съм го видял, досега все страдания съм имал.“ Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб, значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи, учи го. И тогава в нас се явяват тия, старите възгледи, че трябва да се отдалечим от света, но от кой свят? – От света на лъжите, на неправдата, на нечистосърдечието, от всичко, което ни спъва, от него трябва да се отдалечим. И този свят, за пример, в който вие се радвате, може би след хиляда години, като се върнете пак на земята, само ще има някакви останки от него, както в музеите от някое предпотопно същество. И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. От тия типове, които ще изследвате, ще отличаваме новите типове. И ще питате: „Защо едните трябва да живеят по един начин, а другите по друг?“ Аз ще обясня защо: ако на един виден цигулар дадете една пропукана цигулка, какво може да изкара? – Нищо. На този цигулар се иска инструмент съобразно неговия гений, а и на другия, ако му я дадете, не ще изкара нищо. Тъй че дайте на способния човек един отличен инструмент, а онази пък, пропуканата, дайте на онзи, невежия, да се упражнява. Сега, и в бъдеще всички лоши инструменти ще се дадат на тези, които не са се научили да свирят.

И тъй, Петър казва: „Понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да бъдете в свята обхода и благочестие“. Бъдещата култура, която иде сега, е само на благочестие. Говоря на вашия език: трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да имате едно сърце тъй чисто, че всеки да може в това сърце да се огледа. Да имате една душа, обсебена с истината, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато тази истина дойде в нашите души, няма да има връзване, няма да ви казват: „Ти ми обеща, трябва да го направиш“. Аз ще кажа: „Братко, ако обичаш, ако твоята любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го“. Туй ще бъде законът. И аз, каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е“. Но в името на Любовта ще става. Ще имаме един свят отличен и нашите лица ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да дойде да каже на проповедника: „Посплаши малко жена ми, проповядвай ѝ една такава беседа“. Дойде жената и казва: „Проповядвай на мъжа ми, защото е малко груб“. Сега мъжете учат проповедника как да проповядва на жените и жените – как да проповядва на мъжете. После бащата дойде и казва: „Проповядвай на сина ми, посплаши го“. Дойде майката, и тя учи как да се проповядва на дъщерята. Господарят дойде и казва: „Посплаши моя слуга, трябва да се подчинява на господаря си“. Дойде слугата: „Посплаши моя господар“. И тъй, проповедникът има толкоз съветници и той, горкият, като седне, почеше се: „Какво ми каза онази жена?“ – И почне да плаши мъжете. Дойде тя и благодари. Но дойде мъжът и казва: „Ти на тия жени знаеш ли какво направи, къде отиде?“ Вторият път той проповядва за мъжете. Дойде бащата, и той учи. Проповедникът пак се почесва, мисли как да сплаши сина. Не с такива сплашвания, ами трябва да се проповядва искрено, честно и откровено, на сина да каже: „Баща ти на тебе е дал живота, той те обича и ти трябва да го обичаш. Благородно е да бъдеш син“. Дъщерята какво ще я плаша. На дъщерята ще кажа: „Отлично нещо е дъщерята, да обича майка си, майка ти ти е дала живот. Няма по-благородно от това да обичаш майка си с всичкото си сърце“. На майката пък ще кажа: „Ти, която си ѝ дала живот, няма по-благородно нещо от това да обичаш дъщеря си! Не я ограничавай, не я туряй в своята пещ“. Но оставете дъщерята, тя да си избере своя път, какъвто тя иска, оставете и вашия благороден син, и вашата благородна дъщеря, в които умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, оставете да вървят както Бог ги ръководи. Оставете мъжа и жената, но кой мъж? – На който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Коя жена? – На която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място. Туй е то, което аз говоря на хората. Някой казва: „Учителят тъй казва“. Какво съм казал аз? – Аз съм казал: Мъжа, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, жена му трябва да го обича и всичко да върши за него, да го държи като писано яйце. Аз казвам: Онази жена, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, мъжът да я държи като писано яйце, като цвете, да трепери над нея. Аз казвам: Онзи син, на когото умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, баща му да го държи като писано яйце, той е неговото бъдеще. Аз казвам: Дъщерята, на която умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, в правата смисъл, майка ѝ да я пази като писано яйце. Аз казвам: Онзи слуга, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, господарят да го пази като писано яйце. Той е един отличен слуга. И обратно: Онзи господар, на който умът е на място, сърцето е на място, душата е на място, слугата да го пази като писано яйце. Туй е то, което аз говоря на хората: Господарят да обича слугата си като себе си, мъжът да обича жена си като себе си, жената да обича мъжа си като себе си, бащата да обича сина си като себе си, всички да се обичат тъй, както себе си, и да приложат този велик закон вътре в света, да действа. Изведнъж може да не дойде, но да турим този принцип, това е благочестието. И този ден, който иде, да ни намери Господ, че сме приготвени.

Той иде, господният ден. И ако дойде Божият ден и ние сме приготвени, ще видим туй лице на Господа усмихнато и Той ще каже: „Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото небе и новата земя, живейте в мир и радост! Живейте и се радвайте на всичките блага, защото старото премина и в новото с песни да служите на Истината“. А вие ще ми зададете въпроса: „Сега, ти говориш за новото небе и новата земя, но сега какво трябва да правим?“ „Сега“ – това е едно уравнение, което вие ще разрешите. „Сега“, какво значи „сега“? – Ако вие възприемете този закон, сегашното мигновено може да се измени. Как ще се измени? – Някой паднал в летаргически сън или го хипнотизирали, дойдат, пляскат го, но не става, не може да се събуди. Дойде онзи, който разбира закона, и почне обратни паси на хипнотизма, потегли ръката по известни правила, той изведнъж стане, повърне се съзнанието. Щом приемете Любовта, Господ ще почне отгоре да тегли ръката си и после като вдигне и свали двете си ръце, ще каже: „Стани и излез навън и живей във великия свят на свободата, който съм създал, и не мисли вече за старото“. И ако вие повярвате в тази Любов днес, във вас ще стане едно велико променение: то е вътрешен закон. А вие, решите да живеете в Любовта, но има нещо, което ви спъва. Казвате: „Отлично учение, аз ще живея за Господа“. Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“. Влез вътре и кажи на мъжа си: „В името на Любовта“, прегърни го, целуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднъж го прегърнете и му кажете: „Ела, аз ти нося нещо много хубаво“. – „Какво?“ Той е жаден или гладен и вие щом го напоите и нагостите, той ще каже: „Тъй разбирам сега Царството Божие“. Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва. Един приятел ми казва: „Много хубаво учение, и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли туй да се приложи, ние сме остаряли, то е за младите“. А младите казват: „Ние като станем стари, тогава ще го приложим“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи.

„В благочестие“, а благочестието произтича от този велик закон на Любовта. Абсолютно никога не се съмнявайте в Божественото, което е във вас, имайте вяра във вашия ум, който е на място, във вашето сърце, което е на място, във вашата душа, която е на място, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си. А вие казвате: „Аз за другите не се грижа“. То е едно схващане, но у всички хора едно е началото. Като казвам това, аз подразбирам, че всеки човек може да мисли като другите. Когато чуя моя брат да каже тъй, радвам се, че той може да мисли като мен. Можем всички да живеем по закона на великата, Божествена Любов, да турим ред и порядък и да възстановим Божествената хармония. И в бъдеще остава да бъдем свободни, да не ограничаваме никого. Светът може да се ограничи, ако почнем да учим хората какво трябва да правят, т.е. ако аз дойда да ви уча, когато страдате, как да се молите, да коленичите или не.

Вие знаете как да търсите Господа. От вас се изисква да нямате никакво съмнение. Благочестие – това трябва на всинца ви.

Беседа, държана на 30 април 1922 г. в София.