Разлика между версии на „Които вас приемат“

Текуща версия към 22:28, 17 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1922 г.

Сила и живот, V серия (1922)

11. Които вас приемат

Беседа, държана на 26 март 1922 г. в София.

Който вас приима, мене приима, и който приима мене, приима Тогоз, Който ме е проводил. (Ев. Матей 10:40)

Във всяко учение има основни елементи, основни закони, основни принципи и понятия. Това са положения, които не могат да се менят. Известно е на колко възлизат основните елементи в химията, мисля, че са повече от 70. Някои искат да ги сведат до по-малко. И едното положение е вярно, и другото. Значи хората на света, учените хора, искат всичко да сведат: да сведат фактите към известни закони, а законите към известни принципи, за да могат да обяснят проявленията в природата. Религиозните хора, които считат, че положенията на светските хора са криви, правят едно общо заключение, като мислят, че всичко, което светът учи, е криво. Не е така. В света има много криви учения, но има и много прави. И у религиозните хора има много криви учения. В туй отношение ние не си правим никакви илюзии, т.е. не искаме да се самозаблуждаваме. И знаете ли от какво произтича заблуждението у хората? Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум. Погледнете кое и да е животно, на което опашката седи надолу. Направете опит: като погледнете котката или вола, те си подигнат опашката. И ние вземаме това за форма и казваме: „Повдигнал си е опашката“. Но защо се подига тази опашка? – Погледнали го. А защо го погледнали? – Похвалили го. А защо го похвалили, за някакво достойнство ли? Казали му: „Ти си отличен поет, като твоите стихове не сме чели досега“. – „А-а, така ли?“ И той си подигне опашката, на другия ден върви другояче. Но ти си същият. Онзи, който те е похвалил, не е внесъл нещо съществено в твоите стихове. Не трябва да се самозаблуждаваш. Сега, аз не отричам похвалата, и тя е на място, но не всякога: по някой път похвалата заблуждава човека. А негативната страна на похвалата е да укорим човека, за да му отворим очите. Някой казва: „Защо ме кориш, защо ме обиждаш кръвно?“ Ако твоите очи са затворени или имат перде, аз ще направя една операция с моя нож, за да падне пердето от очите ти и да виждаш по-ясно. Казваш: „Ама аз виждам“. Да, виждаш, но мрачкаво, а като махна пердето, ти ще виждаш по-ясно. Туй учение, което ние проповядваме, е основано на един вътрешен закон. Ако аз направя тази операция и ти казвам: Ти виждаш ли по-добре? – „Да.“ – Разбираш ли добре? – „Да.“ Тогава моята обида е на място. Ако обаче те обидя и ти кажа: Виждаш ли по-добре? – „Не.“ – Разбираш ли по-добре? – „Не.“, тогава обидата ми не е на място. И тогава ще употребя втория метод – ще те похваля. Казвам тогава: Виждаш ли? – „Много добре виждам.“ – Разбираш ли? – „Разбирам.“ Значи похвалата ми е на място. Тези са общи положения. А когато някой човек ни похвали или обиди, ние трябва да разрешаваме в себе си: Ако този човек, който ме обижда, внася в мен една нова идея и изправи една моя погрешка, тази обида е на място: а ако този човек развали моя мир и с години не мога да се примиря, тя не е на място.

Сега, Христос казва: „Който вас приема“, т.е. той започва отдолу-нагоре. Не казва: „Който приема Бога, после мен да приеме и най-сетне вас“, а казва: „Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Тогоз, Който ме е проводил“.

А вие често казвате: „Аз не искам да зная за другите хора, аз искам да зная какво Господ е говорил“. Е хубаво, ако Господ е говорил по-напред на един твой брат, на твоите близки, Той два пъти не говори. То е, ако учителят е говорил веднъж, а ти си бил вън, той няма да дойде да говори два пъти на ученика, който е отсъствал. Ще идеш при ученика, който е слушал беседата на учителя или лекцията на учителя, и той ще ти я разправи. Ама ще кажеш: „Как, аз да слушам един ученик, това не мога да го нося“. Щом не можеш да го носиш, ти невежа ще останеш. Смирение трябва. Всеки трябва да бъде на своето място в класа, да чуе какво ще му каже Господ. Мнозина хора казват, че те са слушали Господа. Кой Господ? – „Рече Господ на Господа моего.“ Значи има и един малък Господ вътре в нас, и един голям Господ, Който говори на моя малък Господ. Големият Господ ще проговори на този малкия Господ, пък той на тебе ще го каже и ти ще узнаеш Истината. А туй окултната наука го нарича: висшето „аз“ у човека, пробуждането на „аза“, а християните го наричат: „ангел-хранител“. Окултистите наричат „богове“ тия, които ни ръководят. Има едно Божествено начало, с което ние сме свързани. Туй начало ние го наричаме Христос, Който е вътре в нас. Той е малкият Господ в нас. И някои искат да представят, че Христос е над всичко, все и во все. Не е така. Ако вие искате да узнаете философски, не е така. Христос е началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец, Великото Начало, не го привлече“. С какво? – С Любов. Ако във вашето сърце не затрепери тази Любов, Той няма да ви привлече. Аз искам малко да се спрете върху положителната страна на Любовта. Докато вие се съмнявате, докато вие се тревожите, докато вашето сърце е алчно, докато търсите вън славата, всичко в света е отрицателно. Вашата любов е негативна, отрицателна, слаба е енергията ви. Това не е Божествена Любов! И цялата наша култура се създава на тази отрицателна любов.

Ще ви приведа един окултен разказ, за да знаете каква е тази любов, негативната. Тя е отлична любов, но само за четири дена.

Минава един млад вълк, който за пръв път дошъл на земята. Понеже, като се родил между вълците, бил неблагороден, той пожелал да реформира своя род и казал: „Аз съм изпратен от невидимия свят, за да се поправите, защото вашите престъпления са толкова големи, вие толкова много грабите овцете, че е решено да се поправите, трябва да се ограничите и аз ще ви дам един пример какво да правите“. Един ден той среща една млада овца, една мома – тъй: овците не са толкоз възрастни – и казва: „Аз много те обичам, влюбил съм се в тебе, искам с тебе да прекарам целия си живот“. – „Целия живот с мен да бъдеш? Но аз зная какво зло, какви пакости сте нанесли на нашия род.“ – „Не, не, аз ида от невидимия свят да реформирам всичките вълци и ти ще видиш това, на опит ще го покажа.“ – „Е тогава, готова съм.“ Залюбват се, хващат новото учение, тръгват по пътя да докажат, по новото учение, че между вълците и овцете става братство и равенство. Но понеже овцете живеели много далеч, трябвало да пътуват много време. Овцата пасла трева, а вълкът постил. „За любов – казва – издържах пост първия ден.“ Втория ден седят, тя го подканя. – „Не съм разположен, ти си паси, пък аз ще походя.“ И втория ден казва: „Издържах“. На третия ден тя пак си пасе и го кани. На четвъртия ден той казва: „Действително, аз много те обичам, четири дни съм страдал за тебе, но ти обичаш ли ме?“ – „Обичам те.“ – „Готова ли си да се пожертваш заради мене?“ – „Готова съм.“ – „Гладен съм, може ли да те изям?“ Това е то съвременната наша любов. Така е с всички хора, на всички казвам това и всички там се спъвате. Четири дена може, върви, но после – „Нали ме обичаш?“ – „Обичам те.“ – „Може ли да те изям?“ До четири дена всичко добре върви. Божествената Любов обаче е обратна на човешката. И какво ще остане от тази овца? – Само костите, всичкото ѝ месце ще изчезне. Тогава ние ще кажем: „Този вълк колко е бил жесток“. Е хубаво, когато вие вземате една жена, която е била чиста и благородна, майка ѝ, и баща ѝ, и целият ѝ род са вложили най-хубавото в нея, обещаваш ѝ златни планини, обаче като живее тя четири години с тебе, в нейната глава нищо не остава от онова, което е било вложено в нея. Питам: Кой е овцата и кой е вълкът? Този закон се прилага между всички: и за мъже, и за жени; и за проповедници, и за слушатели. Ако аз само ви проповядвам четири години и от вас нищо не остане, то значи, че учителят е вълкът, а учениците – овците. Безпощаден е този принцип. Аз го прилагам и вие го прилагайте навсякъде. Първото нещо: Любовта изисква свобода, свобода, навсякъде пълна свобода. И не само материална свобода. Има друго робство, по-тежко от материалното. Един човек може да работи в една фабрика, но той е свободен да мисли и чувства каквото иска. А има и умствено робство. Еди-кой си автор е казал тъй: Ти искаш да се изкажеш, но не можеш да изкажеш мисълта си. Т.е. ако в материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарят, така и е в умствено отношение. Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията. Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно стихотворение на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел. Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това. Свещениците, не сегашните, а на миналото, са внесли всичките заблуждения, които сега съществуват. Сегашните не са виновни, те носят греховете на миналите.

И Христос казва: „Който вас приеме“. Ако ти от Любов не можеш да приемеш брата си, не можеш да приемеш и Христа. Законът е много верен. Ако ти не можеш да дадеш на един просяк един лев, как ще дадеш на Христа нещо повече? Защото Христос като дойде, той ще иска повече. Ако ти не можеш да нахраниш една муха, ако ти е свидно, как ще нахраниш една овца, която ще изяде 1000 обеда на мухите? Ако ти не приемеш брата си, как ще приемеш вечното – Бога, Който ще иска повече? И тъй, Христос казва: „Най-първо ще приемеш брата си“, понеже ние сега вървим по закона на еволюцията, ние ще приемем брата си, след него ще дойде Христос и след Христа – Бог, т.е. пълнотата на Любовта ще се прояви.

Сега ще ви приведа един малък разказ, за две сестри. Едната е била учителка, а другата, по-малката, е служела в къщи. Тази мома, сестра ѝ, събирала пари, за да си накупи книги, да помага на бедните. Обаче сестра ѝ се влюбва в един момък, а този момък не бил хубаво облечен. И какво да направи тя, за да го хареса сестра ѝ – намислила да вземе скрито пари от сестра си, да се облече той хубаво. Дава му парите, направя си той един костюм хубав, взима си бастун, цилиндър, напарфюмира се, влиза вкъщи и тя казва на сестра си: „Е, как, харесваш ли го?“ – „Много добре, харесвам го“, но потърсила парите си, няма ги. Пита сестра си: „Къде са парите?“ – „Не зная, трябва да ги е откраднал някой.“ Туй става сега със съвременните хора. Ние вземаме техните богатства и обличаме ония, недостойните. На този момък не му трябва цилиндър, нито бастун, нито парфюм. На този момък му трябва ум, сърце и воля. Ти като се ожениш, цилиндърът ще се махне. Цилиндър и бастун къща не въртят, и парфюмът – ни най-малко. А при това всички казвате: „Вижте как е облечен“. Прави сте, но трябва да вземете туй обличане вътрешно: вътре той облечен ли е с едно благородно сърце, с една силна воля, на която ти всякога можеш да разчиташ? Туй е то същинското обличане. А ние сега приемаме културата на този свят, но не и великото, не вървим по Христовия закон. А в какво седи съвременната култура? Тя почива абсолютно на човешкия егоизъм, който след четири дни ще ви озоби и оголи, и вие ще станете само голи кости. Ако туй не е вярно, нека излезе някой да каже, че не е тъй. Тогава проверете го. И аз имам един цяр за света – един закон, който моят Господ, на Когото аз служа, ми е дал да го дам на света, т.е. не на света, а на вас. Аз искам, като ида в света, да постъпя според Христа. Искам, най-първо, вас да приема, своите малки братя, на вас ще го дам. Но вие ще кажете: „Ние ли сме най-благородните?“ Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с хромите, клосните, прокажените, с всички, които са изхвърлени. Ако аз не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мен въпросът е свършен. Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат „по-благородните“: като свърша с вас работата, тогава ме чакат другите, „по-благородните“. Там е Христос. И с благородните зная как да се отнеса. Хвалят се учените хора, че и те имали наука, но ние можем да се разговаряме и с учените хора, с професорите и философите – ние и с тях имаме начини как да постъпваме: с доказателства и прочие. После ще дойдат управляващите, които имат силата. И ние имаме сила, и с тях ще бъдем на друга нога, с друг език ще говорим. Но ако аз мина и оставя вас и ида право при тях, и вашата работа е свършена. И ако те ми кажат: „Ти защо правиш това?“, моят Господ ми е казал, най-първо, на най-малките братя да дам делът, че после на другите. Ще кажат: „Ама не знаете ли, че ние сме благородни?“ Зная, зная, но ако вие сте благородни, ще се радвате на моята постъпка и вие ще направите същото, напуснете местата си и елате да помагате. И сега седят някои в църквата и казват: „Отишъл да говори на простаците, при нас да дойде“. – Да, но вие ще ме разберете криво: колкото разбрахте Христа преди 2,000 години, толкова и мене ще разберете. Аз не се лъжа, и ще им кажа: Когато аз излязох от небето, Христос ми каза: „Погледни моите ръце, онези „благородниците“ още не са изменили характера си, те са все същите“. – Защо? – „Защото не са приложили още моя закон на Любовта.“ И ако те биха приложили закона на Любовта, между всички църкви на християнския свят трябваше да царува мир и съгласие. Има ли го туй съгласие между всичките? Няма го. Даже между правоверните, дето проповядват едно и също Евангелие, каквито са евангелистите в Америка, не си ходят в църквите. Един проповедник не може да отиде в друга църква, защото догмите, възгледите им се различават в някои маловажни точки. Тия хора комарът прецеждат, а камилата поглъщат. И следователно на земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. И Библията казва: „Най-първо, Бог направил човека по Свой образ и подобие“. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ, казва, Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия низш ум, на животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгват по реда на минералите и растенията. И следователно Божественото и животинското са свързани едно с друго, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. И Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта?“ Кой закон? – Животинският закон. И после казва: „Благодаря, че добих туй знание“. Как? – Чрез закона на Любовта. Защото само Любовта може да ви освободи. И само Любовта, като влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко под тези трепети ще се разтопи: всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази Любов ще се стопи и вие ще бъдете свободни. И ако аз проповядвам за Любовта, то е, за да може тази Любов да разтопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас. И съм правил не един опит, а два, три, четири, пет, шест и прочие и всички са верни. Някой казва: „Защо с един се отнасяш любезно, а с други не?“ Аз ще ви кажа защо: с болните хора се отнасям много любезно, ще погладя такъв човек по лицето, после мекичко ще му поговоря, като на приятел, и ще му кажа: Ти ще оздравееш. Представете си, че аз съм един лекар с видно обществено положение. Влизам в едно семейство, дъщерята красива, със завършено образование. Какво бихте помислили за мен, ако аз започна да я гладя, милвам и целувам, нали ще ме считате за умопобъркан човек? Но понеже не бих желал да ме наричат човек без характер, ще седна 2–3 метра далеч и ще кажа: „Моите почитания“, а вие ще кажете: „Колко официално се държи, виждате ли го този лицемер“. Казвам, ако вашата дъщеря дойде един ден на мястото на болната, аз ще постъпя по същия начин, но понеже сега е здрава, аз не мога да приложа друг начин. Най-първо трябва да направя операция. Кога ще дойде операцията? Болният трябва да стане. И Писанието казва: „Умните хора трябва да оглупеят съвършено, за да намерят Бога“. Единственият път е и вие да „оглупеете“, т.е. да повярвате в Любовта. Да не вярвате в сегашната култура, че тя ще може да ви спаси. Някой техник ще изработи някоя картечница, която може да изхвърля 25,000 куршумчета в минутата, и тогава казват: „Туй е за благото на народа“. Някой химик измислил някоя отрова, от която да умират много хора, и казва: „Ще ги накарам да треперят от нашето изобретение“. И всичко туй ние похваляваме! Сега има отрицателна философия колкото искате. Някой адвокат, който знае законите, може да направи кривия прав. Други искат да убедят младото поколение да влезе в църквата. В коя църква? В църквата на лъжите? Но това не е църква! Аз ви говоря искрено: Христовата църква е църква на Любов, на мир, на Мъдрост, на Истина, дето хората са братя и сестри. Това е Христовата църква. Има ли го туй, аз съм първият, който ще вляза в тази църква и ще коленича, ще се помоля и над всекиго ще положа ръцете си. Но само когато вляза в тая църква. Сега искат някои да ме съдят. За какво ще ме съдят? В България свещениците могат ли да ме съдят? За да ме съдят, трябва да бъдат по-чисти от мен и по-умни от мен – не по вашему, казвам на тях, а по Бога, да донесете по-голяма светлина и във вашата светлина да видя, че моята светлина не е голяма. Аз съм готов да я приема. Аз съм готов да приема всяко знание, от всичко се интересувам, аз не съм толкова тесногръд.

„Който вас приеме.“ Опитайте туй учение, приложете го. То може да се приложи във вашите домове. Вие имате деца. Учението е за вашите деца, за учениците, за слугите. Приложете го, ако няма резултат, оставете го настрана. „Като приемат братята си, мене приемат.“ Какво означава този малък брат? Връзката е следната: когато аз реша да приема моя брат, то значи, всичко материално, което имам в този свят, трябва да го дам на вас, моите братя. Аз като дойда при вас, няма да дойда с голи ръце, моята торба ще бъде пълна, аз ще ви дам материали. След това иде вторият процес: когато съм готов туй, материалното, да го пожертвам за Бога, тогава ще дойде Христос, духовното в мен, законът на Любовта. А когато приема закона на Любовта, тогава ще се прояви Духът – Великият Господ. Това значи, че трябва аз да направя първата жертва в света. А пък ако държа къщата за себе си и всичко държа за себе си, нищо не съм готов да дам и при това проповядвам за Любов, тогава нищо не може да се постигне. И казвам: Ако ние не сме готови. Тук Христос е скрил своята мисъл. Ще ви кажа един анекдот из българския живот. Минава един богаташ и гледа на пазара един беден, който си казва: „Нямам нито 5 пари, да имам пари да купя тоя дроб и черва, жена ми ще ги сготви“. Минава един богаташ и го пита: „Какво гледаш?“ – „Гледам този джигер и тия черва.“ Богатият изважда кесията си, развързва я, изважда една турска монета и казва: „Дайте му този джигер, дайте му и червата“. По пътя питат го: „Къде ходи, дядо Стояне?“ – „Ходих по пазара, видях този беден човек, направих един хаир; хайде, рекох, да му купя този дроб и червата.“ И сега нашите добрини навсякъде мязат на добрините на дядо Стояна. Като направят добро, тръгнат с циганина и червата и казват: „Ние направихме добро“. Не, не, с циганина тази работа няма да се свърши. Не е това добро, не е това приемане на твоя брат, а се изисква, най-първото нещо, ние трябва да създадем условия, да си създадем добри тела. Тия наши братя трябва да премахнат всичките си физически недъзи, да поправят тия тела, които страдат по един разумен начин. И след това душите да влязат да живеят в тела хигиенични. А сега ние казваме: „Тъй му било решено, такава му била кармата, тъй му било писано, тъй е рекъл Господ, съдба“. Не, съдбата му не е била такава, Господ не е решил така, а ние сами пишем така. Ние пишем и четем. Ние сме написали нашите четива и казваме, че Господ така е писал.

Та трябва да вложим тази Любов вътре. Аз като говоря, разберете ме: днес нямам предвид никого от вас, понеже съм решил да приема всички ви. Да не мислите, че аз ви критикувам. Ни най-малко. Аз само ви обяснявам известни факти, закони и принципи. Те имат общо с вас, но вие не сте отговорни за тях. Ако аз намеря една въшка на главата ти, ще се погнуся ли от теб? Ти не си виновен, не мисля, че си я създал, а пролазила в главата ти, но като не си бил толкова чувствителен, оставил си я. Има цяр: ще вземеш гъст гребен, а ако нямаш пари за такъв гребен, вземи рядък, но го стегни с конци, и тъй ще се очистиш. По-добре да изметеш въшките от главата си, отколкото да ги оставиш да мътят там. И сега има такива философи, които искат всичките злини да останат в нас. Не, не, всичките злини да излязат навън, всичките ти лоши мисли – навън; това са гниди, въшки. Аз не укорявам тия въшки, те казват: „И ние трябва да живеем“. Това е тяхна култура. Ти си един голям човек, а с жилото въшката казва: „Нали имаш любов, аз искам да взема малко от твоята кръвчица, колко ти коства“. Но като влязат 2,000 въшки в главата ти, тогава? Аз нямам нищо против да дам малко от кръвчицата, но вие с вашите хоботи ще ми донесете много отрова. Не че не мога да ви търпя, но аз имам градина, ще ви науча хубаво да работите, ще ви дам мотичка и ще ви приготвя една хубава супица от млечице и може да ядете колкото искате, но само на главата ми няма да се качвате, понеже тази глава е създадена за друго – да мисли и да живее в Мъдростта, а не да играете по нея.

„А който вас приеме, мене приема“, казва Христос. Ако ние приемем този принцип, какво ще стане? Има известни велики, неизменни закони в природата, които действат вътре в битието. Ние не можем да примирим тия закони. Всяка една мисъл, всяко едно желание е свързано с известни течения вътре в природата. Известни мисли привличат атомите на желязото. И ако вие живеете дълго с тия мисли, вие ще станете нетърпим, по-груб. Процесът става вътре. Известни мисли, като действат дълго време във вас, ще почнат да привличат атомите на среброто. И когато туй сребро вземе надмощие у вас, ще се яви желание да вземете всичкото богатство, и мислите, че като натрупате всичкото богатство, ще направите кой знае какво. Не можете нищо да направите. Ако светът можеше да се поправи с пари, милиарди има. Най-богатият човек не е по-добър. Американците създадоха закон против туй натрупване на богатствата. Тия богатства са само големи лавини от сняг, които слизат от високите планински места, и горко на ония села, върху които ще слязат, разрушават ги. Ние искаме богатство не материално, а със сърце, с Любов, че като влезе в дома ти, да донесе благословение. Със сила външния свят няма какво да го подобрим. Днес трябва да се учим как да орем земята, че да даде повече жито. Ние имаме повече жито, отколкото ни трябва, но туй жито е в Америка и в Германия, навсякъде е натрупано в хамбарите, и всички богаташи чакат да се подигне с един франк цената му, че тогава да го продадат и да спечелят, а ако не се подигне, тия малките братя нека страдат. Но туй жито е пратено за хората на земята! И ако ние всички бяхме умни, то трябваше да се раздели по равно на всички и да ядем и пием и да благодарим на Бога. А ако някой беден човек си позволи да открадне един хляб, веднага ще намери участъка. Аз не казвам, че той трябва да краде: този човек от неволя е станал слабохарактерен, той се е принудил да краде, и ние не влизаме в положението му. Но казвам: Като прилагате този закон, прилагайте го еднакво – бедният в затвора, и богатите в затвора. Ако е закон, нека бъде закон и за малките, и за големите. Но този закон да бъде безпощаден, да няма лицеприятие. А сега постоянно заобикалят законите. Един богаташ тук, в България, направил едно голямо престъпление и като го съдели, най-после го оправдали, и той казва: „Аз се радвам, че ме освободиха, скъпо ми излезе туй освобождение, много ме обраха – един милион трябваше да платя“. А който няма милиони, ще седи в дрангулника. Питам: Закон има ли тогава? Туй е външната страна. Ние, които искаме да приемем Истината в нас, и ако ние имаме такива закони, ако аз поставя някой свой брат в това положение, тогава? Трябва да бъдем справедливи. В моите постъпки аз съм бил понякога различен: спрямо някои хора съм бил по-любезен, и ще ви кажа причините защо. Тези, които са компрометирани пред мене, извършили някое престъпление или са се провинили в нещо, аз се приближавам към тях. В мене има такъв стремеж, да се приближавам повече към слабите, безразлично дали е беден или богат, принципът е същият. Аз всякога имам съчувствие към слабите хора, искам да им помогна. А някои хора нямат нужда от мен. Казва се за някого: „Той е чист, той е свят“. Но други забелязват: „Защо с нас не постъпваш тъй?“ – Нямате нужда от мен. Тъй е постъпвал и Христос. Той не е дошъл за праведните, но за страждущите – за болните, слабите и бедните. Един ден и с вас ще се съберем. Аз другояче зная: при болните ще ида с аптеката си, а между вас ще нося само цигулката на гърба си и като вляза в дома ви, ще свиря, и всичките ви деца и вие ще ме слушате и ще кажете: „Много хубави неща свириш, от Бетховен, от Моцарт, от Бах, я изсвири още едно парче – тръгнал да оправя света с цигулка“. Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията. И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас? И следователно ние трябва да приложим туй учение, да дадем на света един образец. Всички стремежи на политическите партии са добри, но на тях им липсва едно – Любов, най-важното. Във всички религии, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства има, но им липсва Любов. Във всички съдилища не липсва дисциплина, ред и порядък, но им липсва Любов. Навсякъде липсва Любов! Едно нещо: Вложете тази Божествена Любов, която носи музика и поезия! Повярвайте вие на този Господ, Който ви говори. „А – казвате, – не му е дошло времето.“ Закъснели сте, закъснели сте, отдавна е изгряло слънцето, още много ще закъснеете! Тия музиканти са като пойните птички, които като мине месец юли, престават да пеят. И ако още закъснеете, тия Божествени певци ще престанат да пеят и ще кажат: „Ние ще идем на друго място“, и ще ни оставят.

Днес аз искам да ви приема, искам да ви попея и да ви съчиня една поезия. Каква трябва да бъде тази новата песен? Тази новата песен за мен ще бъде: Господи, благодаря Ти, че аз можах днес да приема тия мои малки братя, а Ти, Господи, запей сега на моята душа Твоята песен на Любовта.

След туй и вие, и аз ще запеем на големия Господ – на Духа. А като приемем Христа, всички ще запеем, което значи да славословим Великия Господ.

И казва Христос: „Който приеме мен, приема Този, Който ме е пратил“. Ще дойде в нас Духът, и щом дойде в нас Божественият Дух, ще бъдем безсмъртни, ще бъдем свободни от великото робство на света – смъртта. И първото нещо: Гледайте да освободите вашите умове от робство, да освободите вашите сърца от робство, да освободите вашата воля от робство. И онзи брат, който ви обича, не трябва да ограничава вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Той трябва да има вяра във вас. Аз по някой път казвам на майките: Имай вяра, детето ти няма да падне, защото чрез вярата ти му предаваш силата си. Те не могат да разберат какво може вярата да принася. Ако аз чрез моята вяра мога да ви спася, без да ви говоря? Аз, чрез вярата, мога да повдигна вибрациите на вашето съзнание и ако вие политнете да паднете, ще запазя равновесието ви, вие веднага ще се изправите, без да паднете. Ако аз кажа: Този брат, ако така върви по пътя, ще падне, но той само е покривнал из пътя и ще стане отличен брат. Сега някои братчета има, които едва са израстнали, други са цъфнали и завързали, а има и такива, които са узрели, а някои са дали и добър плод. Всички до един ще станат такива. Нито един от вас няма да бъде изгубен, нито един от вас няма да остане глупав или жесток, всички вие ще бъдете братя и сестри на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта и милосърдието, и всички ние ще славим Господа. Тъй ще бъде. И аз вярвам във вас, че вие каквито погрешки имате, сами ще ги изправите и от мен по-добри ще станете. Като казвам от мен по-добри ще станете, Христос казва на едно място, има един стих: „Ще правите по-големи чудеса, отколкото аз правя“. Вие ще имате в бъдеще условия да правите по-големи чудеса, не че по-добри ще станете, но ще имате условия, вашите добродетели да се явят повече в света. Аз сега не съм толкова добър: ако някой човек се облече хубаво, а пък този хвърли отгоре му кал, онзи хвърли кал, тогава? И аз трябва да се преоблека. И като мина из вашата улица, децата ме нацапат и казвате: „Този човек култура няма“. Не зная, аз ли нямам култура или вие? А вие когато дойдете да живеете пак в света, цапане няма да има, вие ще бъдете отлични.

И тъй, когато вие приемете Любовта, ще може да ви говоря един език разбран и много научен, да ви науча тия факти, закони и принципи как съществуват и действат в света. И нашите нужди може да се задоволят с много малко. И къщите ни малки трябва да бъдат, ще ги правим по един много естествен начин. Но за да придобием всичкото туй знание, трябва да дойде Божествената Любов. Не любовта на оня вълк, но като влезеш в един дом, да нямаш нито една задна, користолюбива мисъл, чист и свят да бъдеш в себе си, и да вземеш последното място, да не изпъкваш напред. Изпъквай само тогава, когато твоите братя имат нужда, за да се подигнат, и нека тяхната радост бъде твоя, нека тяхната любов да бъде твоя любов. Тъй трябва да живеете. Сега аз повиших гласа си като някой моралист. Аз не обичам това, и предпочитам да говоря естествено, не искам да забивам моите мисли. Аз се пазя да не говоря силно, за да не кажете, че налагам мислите си. Не искам да налагам своето. Аз искам да ви представя какво е Любовта. Ако приемете тази Любов, тя ще ви принесе мир и радост в дома, децата ви ще бъдат здрави, работите ви ще се оправят, в живота ще ви върви добре, ще се спасите, ще намерите Царството Божие. Всичко едно подир друго ще дойде. А сега хората седят и казват: „Откъде ще дойде Христос?“ Свещениците казват: „Той ще дойде чрез нас, защото ние сме ръкоположени“. Да ме извинят, но аз ще им кажа кой е ръкоположен. Ръкоположен е само онзи, на когото Бог е положил ръцете Си, Духа Си. Ръкоположение с човешки ръце не става. Първото ръкоположение Бог е направил на едно място – когато е направил човека по образ и подобие Свое, тогава е турил ръцете Си върху него. А ако те е направил от кал, ще ти кажа: Братко, ти си още в животинското царство. Има братя, които са още в положението на животни и чакат Господ да дойде, за да се събудят. Следователно ръкополагането е от Бога. Туй трябва да знаете: така гласи новото учение. Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. И второто нещо – знанието – идва не от хората, защото те са само негови носители, а от Бога. Всички тия велики добродетели идат от Бога. А сега искат да ни заблудят, че трябва да чакаме. Аз не казвам, че Любовта иде от мен, аз ви нося тази Любов, аз отварям душата си да дойде тази Любов. От един велик източник, безграничен, на вечността иде всичко, от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. Този Великият Господ работи, за да създаде тая хармония в света. И сегашните наши страдания, и всичко, от което сме недоволни, ще изчезне един ден, когато Господ положи ръката Си върху вас, и вашите лица ще бъдат красиви като ангелските. Вие още не знаете какво е красота! Красиви трябва да бъдем! Красиви като ангелите трябва да бъдете! И сърцата ни да бъдат красиви, и умовете ни, а не черни. Някои от вас ще кажат: „Красиви са тия работи, но условията?“ Условията ли? Знаете ли каква е вашата работа? Майката на едно дете му дала една връв много дълга, 40–50 метра, то вързало връвта за едно дърво и около гащите си и почнало да обикаля, че най-после забравило на коя страна да се развива, седи и плаче, оплело се. Какво да прави? „Кой те върза?“, питала го тя. То лъже: „Е-е, другарчета“. Не, то се завило само, но не му дошло на ума да се развърже. И майката му казва: „По който начин си се увил, сега ще се и развиеш“. Сега и вие сте такива братчета, увили сте се и плачете: „Условията такива“. Не са условията такива, я се развий назад, като въртелешка! Сам ще се развържеш от туй въже, както си бил майстор да се вържеш. И аз вярвам, че вие ще се развържете.

Една забележка: Магдалина – това е пробуждане на човешкото съзнание: когато човек е живял в греха и се събужда, решава да живее по Бога. И всеки може да бъде Магдалина. В момента, когато ние съзнаем, че сме живели в греха и се обърнем да живеем по Бога – това е Магдалина. Във всинца ви има една Магдалина, която се пробужда: тя търси, има съзнание за Божественото.

„Който вас приема, мен приема, а който мен приема, приема Този, Който ме е проводил.“ И ние носим туй учение за всички, без разлика. Сега аз искам и вие да възприемете вашите малки братя, и като излезете, да кажете: „Заради Теб, Господи, аз ще приема всичките тия мои братчета“. И бъдете верни. Тогава Христос ще ви отговори: „Понеже тях сте приели, мене сте приели, а понеже мене приехте, приемате и Този, Който ме е пратил“. Следователно Христос съединява всички в тази непреривна Любов, в която трябва да живеем като братя и сестри. Ония, които са родени от Бога, на които Бог е положил своите ръце, добили са образ и подобие Негови. Ще бъдем свободни от сегашното робство. И материално ще бъдем свободни, и духовно, и умствено. Свобода навсякъде, свобода на Духа!

Желая всички да се въодушевите от тази Любов, и като идете в домовете си, всички да се разцелувате, да вземете цигулките си, да свирите, да пеете и да кажете: „Отсега нататък ще пеем и с поезия ще живеем“.

Беседа, държана на 26 март 1922 г. в София.