от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 1: Ред 1:
 
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
 
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
  
[[Науката и възпитанието]]
+
'''Науката и възпитанието'''
 +
 
 +
'''2.5. Три течения в умствения свят'''
 +
 
 +
1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
 +
 
 +
2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
 +
 +
– веществото представлява формата;
 +
 +
– умът е силата (съдържанието);
 +
 +
– душата е животът (смисълът).
 +
 +
3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
 +
 +
– материализъм – приема, че само материята е съществена;
 +
 
 +
– идеализъм – приема само ума за действителен;
 +
 +
– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.
 +
 
 +
4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
 +
 +
5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
 +
 +
6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
 +
 +
7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:
 +
 
 +
– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум), той ще приеме за мироглед материализма;
 +
 +
– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
 +
 +
– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
 +
 +
8. Или, казано по-конкретно, на френологичен език:
 +
 +
– ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм;
 +
 +
– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
 +
 +
– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).

Текуща версия към 10:48, 15 октомври 2010

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Науката и възпитанието

2.5. Три течения в умствения свят

1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.

2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:

– веществото представлява формата;

– умът е силата (съдържанието);

– душата е животът (смисълът).

3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:

– материализъм – приема, че само материята е съществена;

– идеализъм – приема само ума за действителен;

– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.

4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.

5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.

6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.

7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:

– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум), той ще приеме за мироглед материализма;

– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;

– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.

8. Или, казано по-конкретно, на френологичен език:

– ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм;

– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;

– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).