(Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Науката и възпитанието) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] | ||
| − | + | '''Науката и възпитанието''' | |
| + | |||
| + | '''1.4. Троичната структура на човека''' | ||
| + | |||
| + | 1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа. | ||
| + | |||
| + | 2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си? | ||
| + | |||
| + | 3. Без съмнение, една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления: | ||
| + | |||
| + | – започва с физическия живот като основа; | ||
| + | |||
| + | – съгражда и развива умствения като среда; | ||
| + | |||
| + | – пробужда духовния като връх в своята душа. | ||
Текуща версия към 10:44, 14 октомври 2010
Науката и възпитанието
1.4. Троичната структура на човека
1. Онова, което е пробудило съзнанието на човека и го е накарало да тръгне по пътя на познанието, е дълбоката вътрешна нужда на неговия дух, появила се в него вследствие действието на върховните закони на живота. Тия закони заставят човека да се стреми към съвършенство чрез постоянна работа.
2. И наистина, кой би работил и би се трудил, ако не го заставяше гладът – тази въпиюща нужда на органическия живот? Кой би си блъскал главата да мисли, кой би се мъчил да прозре в бъдещето, ако не го заставяха всевъзможни сили, явления и събития, произтичащи от един свят, който стои много по-високо от физическия в своите проявления? Кой би се стремял към по-висшия духовен живот, ако не съществуваха онези дълбоки подтици в душата, които я карат да люби ближния си?
3. Без съмнение, една велика нужда на умствения и духовен живот е заставила човешкия дух да излезе вън от ограничената си животинска черупка и да започне да мисли и да разсъждава за бъдещето. Троичният живот на човека му е дал подтик да се развива в три различни направления:
– започва с физическия живот като основа;
– съгражда и развива умствения като среда;
– пробужда духовния като връх в своята душа.