Разлика между версии на „Блажените“

Текуща версия към 19:12, 12 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1917, 1918 г.

Сила и живот, II серия (1914-1917)

15. Блажените

Беседа, държана на 4 февруари 1917 г.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно. (Ев. Матей 5:10)

Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва: Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня, но казва: „Блажени са онези, които са гонени заради правдата“. Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира: трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своето гумно, своето жито, той гони конете си. Тази гонитба защо е? За да може да се овършеят снопите. Всички неща в живота имат смисъл. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света. Всички тия противоречия са израз на една велика истина, която има две страни, две лица: страдания и радости; страданията – това са тъмната страна на тоя живота; а радостите са най-възвишените неща, светлата страна на живота. Всичко туй е съобразно със законите на природата. Земята си мени лицето в продължене на 24 часа: едната страна е светла, а другата тъмна. Следователно в 24 часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Туй е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: Ти едвал си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек. С тези чувства, с които може да изпитате най-приятните неща в света, ще изпитате и най-неприятните. Когато вашето око е разстроено, не е в хармония със светлината, ще изпитате най-неприятните усещания от светлината; но когато вашето око е нагласено в хармония с нея, то ще изпита най-приятни чувства. Следователно, когато във вас се яви някоя дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания може да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. „На кой Бог?“ – ще запитате. – На Онзи, Който е изявен на човечеството. Вие ще кажете: „Бог има ли дъщери?“ – Има, Той има дъщери и синове тук на земята и горе на Небето. Думите „брат“ и „сестра“ са Божествени идеи, те са много по-велики понятия от онези, които ние схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало само една педя. Когато на някого някой брат вземе една педя земя от неговата нива, скарват се и братството се разваля. Вземете лекари, търговци, учители, свещеници, проповедници и други – само до една педя е достигнало братството. Ето съвременният обществен растеж, до който сме дошли в схващане на братство.

Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят за Правдата“. Ще кажете: „Защо ме гонят?“ Аз пък питам: Защо да не ви гонят? Често се казва, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата: тя, като мине през почвата, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така река Нил всяка година нанася милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал грамадни количества жито. Страданието е също онази Божествена утайка, която слиза от висотите и като се утаи във вашите полета, оторява ги и Бог казва: „Сейте сега“, и от тези ваши утайки – грехове, недоразумения – ще излезе най-добър хляб, и вие ще кажете довреме: „Слава Богу! Много хубаво е било всичко това“. Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. И действително, Той е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.

„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала; щом сте виновни и ви осъждат, заслужавате го. На правдина, за пра̀ва Бога трябва да страдате. Сега мнозина страдат за крива бога. Аз питам: Ако Христос днес би дошъл, какво учение би дал на света? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отде ще вземете всички тези добри мъже, добри жени, добри деца? Посадете най-хубавото жито в пясъка, то ще стане хилаво. Турете тор на този пясък, след време житото ще започне да се подобрява. Аз разбирам този закон вътрешно. Какво става вън в света? Там всичко си върви нормално: става, каквото трябва да стане.

Апостол Павел казва на едно място: „Всички живеят и се движат вътре в Бога“. Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите? Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря, и вие се уплашите; питам: Де е вашата вяра? – „Ще потънем.“ Ако сте грешни, ще потънете. Ако приличате на злато, сребро, желязо, ще потънете. Но ако сте една лека перушинка, ще останете на повърхността, а другите ще потънат, защото носят голям товар – горко на тях! Следователно недейте товари умовете си никога с такива мисли, които да ви обременяват. Не е важно какво мислят хората, важно е какво Господ мисли – Той, Който е жив. Господ е навсякъде, дето има разумни същества. Той не е в мъртвите, не е и в грешните. Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства, мисли, които усещате, изпитвате в себе си – вашето съзнание да разберете Бога. Той живее в нас и има сила да ни възкреси. Ако Господ не е в свръзка с мене, ако Той не може да ме оживява, защо ми е този Господ и каква полза, че имало някакъв Господ? Затова казва Христос на едно място в Писанието: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, всичко, каквото попросите. ще ви се даде, ще оживее“. Христос казва, че Той е живо Слово – „Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи“. Ето защо Христовото учение, което е вътре в нас, само по себе си има сила.

„Радвайте се и веселете се, защото е голяма на Небеса вашата заплата.“ Това значи, че такива ги чака бъдещ живот. Кое подразбира бъдещ живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, няма да отидете в друг свят, но просто ще преминете от едно състояние в друго, както става с бубата. Бубата, като стои на листа и го чопли, мисли, че това е нейният свят, но като се превърне в пеперуда, получава крилца и почва да посещава цветята и изменя своите възгледи за света. И ние, докато чоплим листата на материалния живот, сме червеи; но като минем през пашкула и станем души, облечени с хубави дрехи, ще схванем живота в по-високото му проявление. Без да се обиждаме, мнозина сега са гъсеници, т.е. те са в положението на една гъсеница. Казват: „Трябват бели пари за черни дни“ – гъсеница сте. „Трябва къща за черни дни“ – гъсеница сте, защото на гъсеницата е необходим този лист. Питам: Ако гъсеницата стане пеперуда, за какво ѝ са тези листа? Като почнете да се издигате, ще кажете на братята си: „Аз оставям тези листа на вас – подарявам ви ги“. Затова Христос казва: „Това, което не ти е потребно, дай го на другите, които са в твоето положение – нека те да се ползват“. Христовото учение е, наистина, за всички, но не всички хора са еднакво готови да го схванат и приложат; то може да се приложи само според степента на развитието на всеки човек отделно. Ще рече, трябва да съзнаем своето положение. Ония, които са назад или напред, не трябва да ги осъждаме, нито да им завиждаме: един ден всички ще минем по този път доброволно или по необходимост. Ако не вършеете доброволно, Господ ще дойде с камшик, ще ви върже, като кон на вършачка, и ще овършеете гумното, и първия, и втория ден, и т.н. с години. Като ви питат: „Защо сте станали коне?“, ще отговорите: „Да вършеем житото“. Гледам, мнозина от съвременните хора вършеят на Божественото гумно. Като гледам някой кон, че вършее, казвам: Той върши добре работата си. Питам и аз себе си: Върша ли и аз добре своята работа? Ако искате съвременните хора да разбират добре Христовото учение, трябва да се въдвори Божествената хармония между тях. Може ли да опитате доколко сте блажени? – Може. Хората постоянно се оплакват и казват: „Аз съм най-нещастен!“ Отговарям: Ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните“. – Боледуваш; що е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос – Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Стяга ти се сърцето – Божественият живот работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас. Съвременните хора приличат на онези деца, които обичат да дигат прах из училищните стаи. Като влезе учителят, вижда прах навсякъде и започва да киха. И аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи – всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода, ще престане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва да има светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: Вие от колко време сте на земята, преди 200 години де бяхте? Баща ви и вие преди 400 години къде бяхте? Вие, баща ви, дядо ви, прадядо ви, баба ви, прабаба ви преди 1000 години де бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. Не ви трябва, но когато дядо ви остави наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството! Защо? Защото има да наследите нещо. Но ако дядо ви е направил дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате зарад него. Това не е кавалерство. Не си кавалер – значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. Христос казва: „Блажени са онези, които разбират така смисъла на живота“. Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Някой богат момък се влюбва в някоя бедна мома; тя може да е бедна, но има богатство скрито в нея. То е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато царе и други знатни и богати мъже са се влюбвали в бедни момичета, които по този начин са се издигали; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена Любов, Мъдрост, Истина – всички тези неща живо изпъкват в него. Аз съм срещал Добродетелта, разговарял съм се с нея; какви блага бликат от нея! Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал и Божествената Правда; тя е много красива, но строга, не прощава погрешките. Но ще ѝ кажете: „Аз съм слаб“. Слаб или силен, ти не трябва да престъпваш заповедта на твоя Баща. А Любовта – тя е много хубава и нежна: тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже и най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Мъже и жени трябва да се любят. Някои казват: „Жена ми не ме люби“. Не си намерил онази, която те люби. Твоята жена на земята е сянка на Любовта. Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото е богат, има 10,000 лева приход, и къща“. Тази жена взема, но не дава, тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и да е грозна“. И този мъж не може да направи жена си щастлива, защото всяко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи. В основата на християнското учение е самопожертването. Има два вида жертви: или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват. Например, на Гергьовден защо колят агнета? Турят им венец, осветяват ги и после ги колят. Защо дават тази жертва? – За ядене. Има духове в света, които и на вас един ден ще ви турят венец, ще ви поставят на жертвеника, ще ви заколят – ще умрете. Ще кажат: „Еди-кой си умрял“; но аз казвам: Той не е умрял, жив е. И вие ще бъдете един ден на трапезата на смъртта, и там ще ви изядат. Ще кажат: „Колко е хубаво, добре угоено, това тяло, ами мускулите, сърцето, дробовете, ох!“ Хората умират, защото има месоядство. Господ учи хората и духовете да не ядат месо. Когато престанат да ядат месо, няма да има смърт в света. Месото на грешните е много крехко; така е и с всички долнокачествени дрехи; дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, не се съдира. Месото на праведните е здраво, жилаво, и затова не го ядат; за праведните няма смърт.

Това Божествено учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне и унищожи една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положението на крокодил, който поглъща малките жабчета. В река Нил има малки жабчета, които крокодилите често поглъщат; крокодилът си отвори устата, жабчето, като скача, попада вътре в устата му, и като е малко, той го гълта цяло, обаче като влезе в корема на крокодила, жабчето иска да излезе навън и за да си пробие път, лека-полека прояжда корема му и излиза; тогава коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме“. Ако Бог е с вас, нека се опитат да ви изядат, те ще платят скъпо за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; живият Господ е с него.

Духът на Бога слиза вече отгоре, както светлината. Иде Той и велика виделина носи със Себе Си, огън и живот, който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването Царството Божие на земята. Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. Ще ви приведа пример за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар, кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силна форма, дърво и камък се пукали, и казал: „Аз сега ще му снема кожуха“. Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома. Не успял студът с опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета, замитал всичко по пътя си, но кожуха на овчаря не можал да свали, даже овчарят по-добре се увил. Слънцето най-после рекло: „Вие направихте вашия опит, сега и аз на свой ред ще направя своя“. Усмихвало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя Любов, започнал овчарят малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си.

Проповядват се два вида учение: на студа и на вятъра; но сега остава учението на Любовта – то ще свали кожуха. Някои ще попитат: „Ти какво мислиш?“ – Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. Като ви срещна, не питам какво мислите, аз зная какво мислите – мислите за някоя къща на 2–3 етажа, с повече мебелирани стаи, мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен; какви мисли виждам у него? Прави изследвания. Срещам някого, който мисли да краде. Всичко, що мисли, е изписано на лицето му. Господ е отворил вече книгата и всичко ясно се вижда. Ако Христос реши да съди света, веднага ще издаде присъдата; ще каже: „Според еди-кой си член от Божия Закон, за това и това, което сте направили, тази ви е заслугата“. Но друга е сега мисията на Христа: Той призовава човечеството на трезвен живот. Не трябва да мислим, че сме много свети – това искам да кажа. Светията трябва да бъде отличен човек, да знае да слугува, да има здраво тяло, здрав мозък, да има здрави крака, ръце, мускули, да няма нищо в ръцете си, т.е. да не е богат, да не е и сиромах, обаче да бъде в положението на Толстой – да раздава, да помага на бедни. Такъв е истинският светия. На Небето Господ класифицира светиите на големи и малки. Онези, за които е най-много говорено, които са най-много страдали и са изнесли достойно всичко, те са светии. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всички дългове на хората, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе Си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек. Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че има свое място на земята. Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек, еди-кой си е бил също велик човек“. Ако вие изпълните своята роля на земята добре, и вие ще бъдете един ден велик човек. Една жена, която е живяла 20 години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му е и той я е малтретирал, а тя всичко е понасяла с търпение, ще бъде светица. Така е и с мъжа: един мъж, ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира, той ще бъде друг светия. Такива мъже и жени на Небето ще бъдат светии. Виждам всеки ден тук на земята жени, окичени с разни диаманти, огърлици, живеят охолно, безгрижно; на онзи свят те ще бъдат бедни – с окъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата и скъперница госпожа, която имала слуга, който, макар да получавал 60 лева, раздавал всичките си пари на бедните. Тя често му казвала: „Не бивай толкова глупав, не си раздавай парите, защото ще ти трябват за черни дни“. Една вечер госпожата сънувала жив сън; вижда един много хубав палат, мраморна постройка – отличен. „Чий е този палат?“, пита тя. – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк отде има толкова пари, да си построи този разкошен палат?“ – „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат.“ По-нататък тя вижда една малка колибка: „Ами тази колибка чия е?“ – „Твоя е“, ѝ отговорили. Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото. Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка граница между Божественото и човешкото. Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието. Трябва да се разбира смисълът на всяка дума. Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар!“, всички ще се втурнат да бягат навън, ще се внесе суматоха, всички ще изпитат ужаса на приближаващата смърт. Това е, защото всички разбират смисъла на тази дума. Но ако някой дойде между тях и каже думата „Любов“, всички ще се спогледат, ще се изсмеят и ще вземат този човек за смахнат; ще кажат: „Какво иска да каже този човек с тази дума?“ Това показва, че не разбират дълбокото значение на думата „Любов“, защото инак и тя би трябвало да произведе същия ефект, както думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя човек натъжен и изрека думата „Любов“, трябва всички страдания и недоволства у него да изчезнат, той трябва да се зарадва и засияе като ангел, да се превърне от червей в пеперуда. Ние често казваме: „Господи Боже!“, но и тези думи не разбираме. Аз рядко произнасям Божието име в душата си: само когато имам голям товар, тогава го произнасям и целият товар ми се смъква надолу. За мене тази дума съдържа всичко. Аз заменям тази дума на български с думата „мога“. Никога не казвайте: „Слаб съм“, а „мога“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа“. Турете настрана всичко друго, а вземете Христа. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога“. Не се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята през денонощието: това си е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: Неговото слънце е залязло, в ума му има тъмнина, затова нека си легне, да си почине и да не се безпокои – след 12 часа слънцето ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ. Тогава ще дойде в него Любовта и той ще почне да разбира дълбокия смисъл на живота. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос от Небето – един път е слязъл, Той няма да слезе втори път на земята в безчестие. Бог слезе отначало на земята, когато я създаде, когато направи света; Той и до днес работи върху света. Ще стои Той тук дотогава, докогато всичко уреди, и ще се върне на Небето заедно с всички Свои чада. Този Бог е и работи заедно с нас. Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчета, клончета, листа и плодове; всеки лист ще бъде за изцеление, и всеки плод – жива храна. Тогава ние ще бъдем едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко коренче, всяко клонче и всеки лист съставляват части от това дърво.

„Блажени сте, когато ви гонят.“ Блажени сте, защото тогава вие се движите напред, защото работата, която вършите, е за добро на човечеството, и голяма ще бъде вашата заплата на Небесата. Когато те срещне някой и ти каже: „Лош си“ – право ти е казал; стани добър; „Грозен си“ – право ти е казал човекът, стани красив; „Злобен си“ – право ти е казал, стани благ. Колко пъти за мене хората говорят какви ли не думи, и ако бих обръщал внимание на всичко казано, щяха да ми опадат всички косми от главата. Казвам си: Прави са тези хора, аз съм опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонтин“. – Право казваш. – „Ти си шмекер.“ – Право казваш. Огледай се и се оправи. Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в пъкъла“. И мене ми е приятно да се оглеждам в хората; и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и такива, нашите, в които други да се оглеждат; само така ще изправят хората грешките си. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледала! Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат гърло, дали има някаква болест, употребяват огледало. Христовото учение, и то носи огледало, да се разбере дълбокият смисъл на страданията, – че те са необходими за нашето щастие и блаженство в бъдния живот. Страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Ето що казва Христос: „Когато някой от вас страда, е много отегчен, нека дойде при Мене, Аз ще откупя неговите страдания, като му дам нещо друго: ще направим обмяна на чисто братски начала“. И тъй, Христос слиза на земята – в слава, за да отнеме този товар на хората, и затова казва: „Възложете си товара на Господа“. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а в замяна ще ви даде радости. Като е слязъл на земята, Той е искал да ви направи щастливи. Но за да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. Произнасянето на думата „Мъдрост“ да става само когато не можете да разясните някой труден въпрос. Произнесете думата „Мъдрост“ и постойте 10 минути, след това ще настъпи известно прояснение. Ще приличате като на някой слепец, когато проглежда и вижда красотите на света; той тогава казва: „Виждам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ!“ И ние трябва да благодарим Богу, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим. Онези, които са тръгнали в Христовия път, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем, и като произнесем думата „Любов“, тъжни ли сме, веднага ще почувстваме радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни, и нашите вкоченясали членове ще започнат да се размърдват, и ще видим, наистина, ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат, като умрат, тогава да видят всичко ясно – да станат ясновидци. Не чакайте да умрете, а докато живеете, да възкръснете в Господа. Не казвайте: „Като умра“, а: „Като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда“. Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб, и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мене?“ Червеите – то са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви повкусим малко; Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна“. Но човеците не са в гробовете, това да не ви плаши, аз не ги виждам в гробищата. Пак ще ви повторя: има два вида хора – едни живи-мъртви, каквито срещаме всеки ден из София, а другите мъртви-живи. Христос казва: „Блажени мъртвите-живи, които умряха за Господа“, а никъде не е казано: „Блажени живите-мъртви“. Последните са гъсеници. Мъртвите-живи са пеперуди и са безопасни, не ядат листата на дърветата, понеже листата са необходими. Когато във вашия живот влезе някоя мисъл, която ви разрушава, тя е една гъсеница, изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я. Следователно всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на Небеса“. Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове – микроби, но щом излезе нагоре, към светлината, огрее го слънцето, враговете му се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва: „Блажени гонените“, подразбира, че блажени са онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, когато дойде Господ и намери узрелите плодове. Има ли смисъл това учение? – Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога, и имам такъв, това гонене има смисъл на растене. То ще даде необходимия импулс, подтик. Като мислим така, ще влезем в правия смисъл да разберем защо живеем тук на земята. Затова трябва да се молим за всички хора. Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете, казвайте истината направо в лицето, като на брат, на приятел, никого не одумвайте“: одумването е повръщане от стомаха, устата пък е създадена не за повръщане, а за сладките слова на Любовта. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което праведниците от хиляди години проповядват на света; това е учението на малките ангели, които слизат на земята. Като дойде Христос, и Той същото учение ще донесе; белият кон, на който Той иде, е символ на Неговото светло учение: Блажени онези, които са познали Господа, които са израснали и са се развили, които имат коренчета, клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради.

Аз бих желал всинца ви да сте в това положение – блажени да сте, да намери Господ плод във вашата градина, да Го поканите да гостува в дома ви – вашето сърце. Тогава Той ще ви даде духа на новото учение.

Блажени сте, когато ви посещава Господ; голяма е вашата заплата на Небеса.

Беседа, държана на 4 февруари 1917 г.