Разлика между версии на „Учителите“

Версия от 16:29, 12 октомври 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1914г.

Сила и живот, II серия (1914-1917)

3. Учителите

Беседа, държана на 7 декември 1914 г.

Но вие не се наричайте учители, защото един е вашият учител – Христос; всинца вие сте братя. (Ев.Матей 23:8)

Христос схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. От чисто органическо гледище светът има няколко института, които са Божествени, например бащата и майката, домът. Те са първите институти на земята: по-благородно и по-светло учреждение от дома няма, и по-високо от званието на баща и майка пак няма. Истина, има много бащи и майки на земята, но те са всъщност пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: те с кръвта си предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на децата се обуславя от качествата, които майката влага в детето още в крехката му възраст. Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесът е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом пак ги поставите в естественото им положение, те ще заживеят първия си живот. В американските Съединени щати са правили опити: правителството е отпущало грамадни суми за възпитанието на местни индианци; някои от тези индианци са свършили разни колегии и университети, но върнат ли се при своя народ, забравят това, що са учили, и пак подивяват. Само ако някой от тях се обърне и усвои коренно християнството, в него става промяна.

Такова е положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, то значи да родиш някого. Христос не казва: „Не учителствай“, но: „Не вземайте званието учител“, званието на болна майка, защото такава майка какво дете ще роди, освен хилаво? Ако майката има известни органически, умствени и душевни слабости, детето не ще прави изключение. Съвременният учител може ли да научи учениците си, например, как се съединява кислородът с водорода, когато сам не разбира свойствата на тия елементи? Той може да прави опити, обаче тия елементи не му се подчиняват, защото той още не е техен господар. Друг може да учи за въртенето на телата горе в пространството, но попитайте го да ви определи математически с един метър, а не със стотици хиляди метри или километри, обикалянето на тия тела около слънцето, не ще може да ви установи точно. И аз мога да правя такива изчисления, но те не ще бъдат точни. Да бъде разликата с няколко сантиметра или милиметра, разбирам, но с няколко километра и стотици хиляди километри, това не разбирам. Това са вече хипотези, предположения. Вие често се спирате и казвате: „Защо някои неща не се случиха така и така?“ Ако вие правите погрешни изчисления, кой ви е крив? В живота всинца грешат. Вие искате да строите къща; ще повикате архитект, да ви направи плана и изчисленията за количеството на потребните камъни, дървета, железа, гвоздеи, пясък, вар и т.н.; ще купите тия материали; обаче ако не направите необходимите точни съчетания, вашата постройка ще се събори, и вие ще пострадате под нейните развалини.

Ще обясня моята мисъл с един анекдот от българския живот. Това се е случило нещо около 40–50-те години. Някой българин от южната част на Балканския полуостров, нататък където е Солун, ходил с баща си да работи градинарство; станал на 20 години и нищо не спечелил от него; дотегнала му мотиката, и рекъл да подири някой друг подходящ на него занаят; настанява се по едно време на работа у един абаджия и казва си: „Ето лесен занаят: ще седя и прибадам“. След една седмица идва в дюкяна един турски бей, вика господаря му да взема аршина и ножиците, да му скрои гащи от сукно, и ей-такива – бирбучуклия; обаче господарят не бил разположен и праща чирака, който вече учил една седмица, като му казва: „Иди, аз ще дойда подир тебе“. Чиракът отива с бея, чакал час, два, майсторът не идва. Тогава беят се обърнал към чирака: „Както те виждам, ти си голям, трябва да знаеш занаята; може ли да ми скроиш гащи?“ Калфата отговаря „Мога“. Беят изважда един голям топ сукно и казва: „Искам да ми скроиш гащи бирбучуклия“. Захваща чиракът, крои оттук, оттам; вижда беят, че това, което чиракът крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: „Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът захваща оттук, оттам, мери, крои; турчинът гледа, че и салтамарка не става; „Ще ми скроиш барем една тютюнева кесия и ако не я скроиш, ще те набия“, рекъл най-после. Та и от вас мнозина едва са седели една седмица при майстор, вземат ножиците и аршина, като този българин, и са готови да кроят – учители да бъдат. Христос казва: „Не бивайте такива учители“. За да бъде някой учител, трябва да има положително знание, само един начин на разбиране, да няма изключения. С едно средство да лекувате и същевременно с него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако с един нож вие правите операция, изрязвате на човека болното месо, и със същия инструмент му прерязвате гръкляна, не може да кажете, че на място сте употребили вашия нож; то е вече вършене на престъпление. Ама някои ще рекат: „Ние не сме направили такова нещо“. О, колко учители зная, които са прерязали гръкляна на своите ученици; на колцина те са отрязали и краката, ръцете, ушите! – в морално отношение разбирам. Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани такива. Във всяка църква има такива учители, които са седели, като споменатия българин, само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват.

Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“? Тази дума има отношение към чисто духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат. Ловецът по едно време рекъл да повдигне главата си, да види какво става; но тигрицата пак му натиснала главата и повторила: „Казах ти да кротуваш: уча малките си“. Та както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецът се избавил по някакъв начин, но казвал, че най-тежко му било, когато му натискали главата, за да могат да го давят малките. Да събаря всеки може. Учителстването обаче разбира човек, който може да научи да се гради в ума и сърцето, който разбира дълбокия смисъл на елементите, които могат да обновяват, да съградят ново духовно жилище, духовно тяло, с което, както казва Писанието, един ден ще възкръснете. Господ чака да се съгради това тяло.

Как се раждат деца? Те, за да живеят, трябва да се родят на деветия месец, в известни случаи – на седмия месец, но никак не произволно – който месец иска родителят. Такъв е законът – трябва да се изпълни деветмесечният период, необходим за сформиране на тялото. И как започва сформирането му? Най-първо се образуват крайните удове – краката, ръцете, че после мозъкът, стомахът и най-после белите дробове, и щом се образуват последните, започва се дишането и след това, ако не се роди, детето може да умре. Значи природата не създава най-първо белите дробове, а крайните съчленения – краката и ръцете. По същия начин се сформират у вас висшите работи. Човешкият дух в утробата на майката също учи: той не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката, двамата работят, за да създадат тялото. По същия закон ученикът и учителят трябва да работят едновременно двама с помощта на духа. Затова казва Христос: „Един е вашият учител“. И защо хората обичат Христа? Защото Той е дал нещо на света – „Дадох живот на онези, които го нямат, за да имат този живот преизобилно“. Искате да станете учители, ще ви попитам: Какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако някого сте учили и след това той е станал по-лош, аз разбирам, че на нищо не сте го научили. В съвременните християни и в църквите владее голяма слабост да учителстват. Не е лош сам по себе си този стремеж, но трябва да се знаят законите на учителстването. Обикновените закони изискват от учителите известен ценз, известен изпит пред комисия, и след туй излиза заповед за назначение, т.е. за официално встъпване в длъжност; и в духовния свят е същото – човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти. Онзи, който не е осенен от Духа Божи, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Когато схванем дълбокия смисъл на тия Христови думи, които имат вътрешен и външен израз (сега аз говоря за вътрешното християнство – за онова, което може да ни свърже с всички области на невидимия свят), тогава ще разберем смисъла на учителстването. Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? – „Ама аз съм чел Библията, зная Евангелието.“ – Не е достатъчно. – „Ама зная Християнската вяра.“ – Не е достатъчно. – „Ама аз съм от еди-коя си църква.“ – Ти учил ли си на Небето – в онова висше заведение, дето се учат ангелите? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? – „Чел съм за тия работи.“ – Какво? – „Душата тук е едно понятие отвлечено, една идея на съчетание.“ – От какво е съчетана? Човешкият ум бил съчетание на способности; ами как се съчетават тия неща? Мисли, че знае нещо. Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, 99 на 100 детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува“. Отиват, направят операция и синът умира. Операцията, разбира се, за лекарите бе „сполучлива“. Казвам, че и в духовно отношение хората правят операции – изрязват известни части, за да се излекуват; но това не е лекуване. Съвременните хора казват, че за да се поправи някой, трябва да бъде нахокан: „Ти си вагабонтин, крадец, такъв, онакъв“; не трябва да се бие, както по-рано; мислите ли, че с тия ваши звуци, които ще влязат в ухото му, вие ще го промените? Ни най-малко. Законът е друг – за да възпитате другиго, първо трябва да възпитате себе си. Лош ли си, всички наоколо са лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, аз мога да ѝ предскажа последствията и да опиша напълно характера и съдбата на младенеца, какво ще стане в бъдеще с него. Майката, която се нервира, не бива да мисли, че детето, което ще роди, ще бъде светия, да я гледа на старини; то един ден ще си отмъсти и ще ѝ рече: „По-добре би било да не си ме раждала“. Също тъй и ученикът ще каже на учителя: „По-добре да не си ме учил“. Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос, като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани.

Сега, възгледите, които съвременните хора имат за Божиите закони, за Небето, за ангелите, са смътни и погрешни; те нямат никаква пресдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо място, е организирано твърде умно и знае какво прави, а между ангелите и човеците има известни съотношения тъй, както между нас и растенията и животните. Понеже не знаем как да възпитаваме, ние стоварваме с нашия остен и нашата тояга 40–50 удара върху животното, с което орем нивата, и с това мислим, че изпълняваме своя дълг. Господ казва: „Тебе някой ден ще те науча как се управляват волове и как се оре нива“. Някои мислят, че Господ не може да деградира, не може да връща хората назад. Ако Той е превърнал някои ангели на змии и на животни с рога, може да направи да ви израстнат и копита. Той може да ви превърне и на ангели, и на дяволи; може да измени и вашата форма. И понеже в света са важни формите – те регулират нашия живот – ние трябва да обърнем особено внимание на тях. Ако аз ви съградя една нехигиенична къща, не оставя никакъв прозорец на южната страна, а оставя такива само на северната страна, и при това я съградя дълбоко в земята, вие, след като живеете в нея 6–7 години, знаете ли как ще се почувствате? По няколко лекари ще започнат да влизат и излизат от къщата ви. Също и ония учители, които ви казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят, са първокласни лъжци. Там е слънцето на живота. Аз бих даже казал, че и покривите ви трябва да бъдат стъклени, за да ви огрява отгоре слънцето. Ако вие имате така направени светли къщи, вашите форми ще бъдат видоизменени и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповядвам, мога да направя, па и вие можете да направите, опит, и в 4–5 години ще видите какви ще бъдат резултатите. Аз не уча, че трябва да бягате от живота. Този свят, според моето схващане, е много добър, и хората са много добри, само намирам, че в пета̀та на крака имат по един трън. Че това е тъй, апостол Павел го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трън може да бъде и на друго място, но повечето пъти бива на пета̀та на крака, понеже с краката сме приковани към този свят. Трябва да научим да изваждаме този трън научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за един момък; гледа го красив, приличен човек; пита: „Може ли да ме храни?“ – „Получава 4–500 лева месечно.“ – „А, може. Какво е свършил?“ – „Еди-какво си.“ – „Хубаво.“ Ама тия неща не са още съществени: този мъж утре може да бъде уволнен и тия 4–500 лева доход да изчезнат; ако жената разбира, тя трябва да пита и да наблюдава сърцето и ума му, да бъде ясновидка, да влезе в неговата къща, да обиколи неговите стаи, неговата библиотека, книгите как са наредени, да види неговата готварница, неговата градина, да посети градината на неговата любов, на неговото милосърдие, на неговата справедливост, какви цветя е посадил; да обходи и да види как е наредено, и ако всичко е в изправност, може да каже: „Виж, оженвам се за този мъж“ – то е истинската женитба. Същото трябва да направи и мъжът. Мнозина искат да разменят положението си, разискват въпроса, кой да бъде мъж и кой да бъде жена, защо Бог е направил мъжа така, а жената инак. Какво лошо от това? Едно време и жените, и мъжете са раждали, но отсетне мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: „Авраам роди Исаака“, а не казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение, а когато той престана да ражда, светът се развали. Мъжът трябва да роди – да бъде добър учител. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда. Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който като не бил в нормално състояние, при кръщаване на децата подържал едно дете в купата повечко време и то умряло, а той казал: „Дайте друго: това не можа да се кръсти“. Когато кръщавате, като учители, вашият ум трябва да бъде на мястото си. Туй кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух. Свещеникът, като учител, трябва да знае Божествените закони. „Ама така писала църквата.“ Да окъпеш детето във вода, това не е кръщение. Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари, за 300–500 или 1,000 лева, които им плащат. В Америка им плащат повече – 3,000 долара, т.е. 15,000 лева. Според схващането на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници. Първото нещо, което трябва да направи духовният учител, то е да разкрие на ученика невидимия свят, както майката, когато зачене, казва на детето: „Почакай 9 месеца, ще те въведа в нов за тебе свят и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдаш и скачаш“. След 9 месеца, като роди детето, тя му става първата учителка, а други учители ще подемат отсетне възпитанието на детето оттам, докъдето е дошла майката. Тя напуща своята работа, понеже детето влиза в нова област, дето трябва да има нов учител – туй, което Евангелието казва: Да се роди човек втори път.

Моята беседа иска да ви подтикне да помислите повече върху себе си; да се не заражда у вас желание да бъдете учители, понеже човек страда от голямо невежество. Но седнете като търговците, вижте с какво разполагате във вашата вътрешна каса, имате ли някой познат на Небето, отправили ли сте някому там писмо. „Вярваме в Христа“; но познавате ли Го? Познавате ли Павла, познавате ли Петра? „Ама църквата казва, че не могло да се съобщаваме с онзи свят, че това било грешно.“ Туй е велико невежество. Да се съобщавате с духовете на ада може, а с Небето е грешно! Да установите съобщение с дявола – това е на място, а да се съобщавате със светиите, да се разговаряте с тях – не бива да ги смущавате! Тогава защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? То е учение, което не почива на никакви закони. Както зная аз, старите християни са имали преки съобщения с Небето, те са се разговаряли с Бога, със светиите, и затова са умирали с такава готовност и самопожертване. Не са били като сегашните – „Чакай да умра, че тогава да видя“. Нищо няма да видиш. Като се събори къщата отгоре ти, какво ще видиш? Ще чакаш, докато те изровят.

Христос описва на своите ученици лъжливите учители, които, облечени в мантии с широки поли, са проповядвали, а всъщност са заблуждавали прозелитите, и той ги укорява за това. Същото туй нещо важи и за нашето време. Ако дойде Христос сега, пак същото ще каже: Той не Си е променил ума. Христос мълчи, но когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видим всички заблуждения.

Ще ви приведа два примера от гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали кой разбира по-добре изкуството и се завзели всеки от тях да докаже кой е по-добър скулптор. Единият направил грозд толкова изкусно, толкова приличен на природен, че заблудил птиците и те се спуснали да го кълват. Другият изваял една красива жена и метнал каменния воал толкова изкусно, че като дошъл другият художник, рекъл му: „Вдигни воала, за да видя статуята“. Значи първият художник измамил птиците, а вторият – майстора на птиците. Питам сега и вас: Кого искате да подражавате – птиците или майстора? Аз бих предпочел втория. Искате да обсебите целия свят, но как ще го обсебите без необходимото за това знание? Тези знания трябва да почиват на духовна основа. Знанията в духовния свят са като котел, пълен с пара – те имат сила. В духовния свят знанията имат такова отношение, както физическите сили. Вие пътувате из софийските улици, трамваите се движат насам-нататък, но отгоре на техния покрив има прът, който щом се изплъзне от жицата – проводник на електричеството – трамваят веднага спира. Значи трябва да има известен контакт, през който да мине електричеството и да тури колата в движение. Вашите учители турили ли са пръта на тази жица, съединили ли са ви с тока? Механизмът на човешката кола може да е отличен и в изправност, но щом прътът е изплъзнат и не съединява колата с тока, няма никакво движение напред. Хората търсят причината на спиране на движението другаде, когато тя може да се отстрани, като се хване въженцето и се намести прътът; тогава ватманът ще завърти апарата, ще потече електричеството и колата ще тръгне. За да може вашите мисли да действат – понеже са сила двигателна – трябва да се съедините с духовния свят. По думата „способност“ разбирам формата, в която е ограничена известна сила, която действа в духовния свят. Когато формата се разглоби или развали, силата не може да се прояви. В централния наш мозък има области, където са вложени известни способности, а тия способности са съединени със силите в духовния свят и работят. Ако вашият прът не е на мястото си, тези сили не работят. Освен това, изискват се и други условия – релси да има, ватманът да разбира своето изкуство; изискват се много съчетания. И вие, като един господар, трябва често да обхождате своята държава, да видите всички работници на мястото ли са, как извършват своята работа. Често осъждате управляващите, че не управляват добре. Ами у вас управлението как е? Казвате този или онзи не бил толкова умен, ами вие вътре какви сте? Вашите съждения ще бъдат дотолкова верни, доколкото вие сте изправни вътрешно в себе си. Ние казваме за даден човек, че е добър; в какво обаче се състои неговата доброта? – Понеже с нас се отнася учтиво. Това ни най-малко не значи доброта. Утре, като ни посрещне неучтиво, ще кажем „лош“. Добър човек е всякога добър, лош – всякога лош. Не може един ден да бъде светия, а утре – последен вагабонтин. То е немислимо. Казвате, че лошият човек може да се покае? Знаете ли колко хиляди години се изискват за това? Едно дете, като се роди, изведнъж ли става професор? Ще се учи най-малко 12 години и неговото съзнание постепенно ще се развива. Когато се изучи вътрешният духовен свят, ще се разберат законите на християнството. То има за цел да оправи света, да оправи семействата, да тури хармония между мъж и жена, брат и сестра, господар и слуга. Съвременният свят страда не че човек е лошо да бъде слуга, но от това, че не умее да бъде добър господар. Доктор Миркович казваше така: „Не искам да бъда втори път богат, искам да бъда слуга при някой господар“. Вие искате да бъдете господари, да имате милиони левове; о, тогава вие ще бъдете най-нещастните хора, ще бъдете затворници, оградени във вашите пари. Един милион лева на гърба ви – то е тежък товар. Ублажавате такива хора и искате да отнемете от техния товар, да го турите на вашия гръб. Това не е разбрано учение. Нима ще се сравните с онзи осел, натоварен с икони – когато всички почнали да се кланят на иконите, то взело да рита, като помислило, че на него се кланят? Ако хората ви почитат и ублажават, то е за кръстовете и иконите, които носите. А какви са тези кръстове? – Добродетели. Благодарете на Бога, че ви ги е турил на гърба.

Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители“. Ама някой ще рече: „Аз го обърнах към Господа“. Хубаво, ако си го научил, Господ ще те благослови; но ако си го родил сакат, ако си счупил ума и сърцето му, какво ще каже Господ? Ще има съдба на Небето – ще отговаряш. Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. Фактически така ще бъде. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10,000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата“. Господ никога не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг; ще хване такива незвани учители и ще им наложи глоба 10,000 таланта и ще прибави: „Затворете го в тъмницата, да научи изкуството как се преподава“. И като изплатите дълга си – като понесете всички страдания – след време ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Така се учат сега падналите ангели и хората.

Казваме сега, уж църквата не върви добре; нека ѝ покажем добър пример. Искам да имате силата да можете да видоизмените нещата. Вижте Мойсей: хванал тоягата и тя се превърнала на змия; уплашил се и Господ му казал: „Дръж опашката“, и като хванал змията за опашката, тя се превърнала пак на тояга. „Ама – ще кажете – той е бил Мойсей.“ – Нищо. И той се е учил, но се е учил при най-великите учители на Египет. Той не беше глупав, защото Господ никога не избира за водачи на човечеството или на един народ глупави хора. Учил е дълго време и е минал известна школа. И виждате колко чудеса е направил пред Фараона. Мойсей имаше две желания – да стане учител и същевременно избавител на евреите. Първо, той си каза: „Тази работа не е за мене“, и отиде в уединение – 40 години да пасе овце, за да изкупи греховете на убийството, и знаете ли какво правеше? Предаде се на дълбоки размишления, понеже беше посветен във всички тайни на Египет. За едно убийство трябваше да учи 40 години. И в това време той имаше второ посвещение. Питам: Вие колко години сте пасли овце? Да бъдете овчари, то е велика работа, то е да бъдете учители. Познали ли сте вашия учител? Баща ви, майка ви, дядо ви 2,000 години са били християни, но познали ли са Христа? Ако сте го познали, кажете пропуска, който ви е дал, също както военните, за да ви пропуснат, искат да им кажете пропуска. Какъв е вашият пропуск, вашата лозинка? Учените хора трябва да имат някакъв девиз; а какъв трябва да бъде нашият девиз? – Да служим на Христа. Как ще му служим? – Да се учим. Как да се учим? Приятели ли сте на училището? Да обикаляте отвън училището, то е едно нещо, да сте вътре в него е друго нещо. Къде ви са училищните книжки, училищните свидетелства? Нямате свидетелство, пък учители искате да ставате! Същото е и с някои свещеници и владици – и те го нямат. И в такива лъжи като живеем, искаме да дойде Царството Божие! Царството Божие идва сега и разкрива всички кални неща на човечеството. Заели се сега чрез война народите да защитават своята кауза; защитавайте Царството Божие на справедливост! Всеки народ трябва да има толкова, колкото залужава; тъй и всеки човек. Задайте си сериозно въпроса: Познавате ли Христа? Не искам сега отговор; ако можете да дадете отговора до една година, то ще бъде за вас едно благословение. Може да кажете „Видяхме Христа“. Павел Го видя – „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ А той рече: „Кой Си Ти, Господи?“ – чул Господа. Вие чули ли сте вашия Учител? Когато вдигнете скандал в някое религиозно общество или в Божия храм, не гоните ли, като Савла, Христа? Тогаз и на вас ще каже както на него: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“, и: „Не ти е лесно да риташ срещу остен“. Павел съзна своята грешка и Господ му каза: „Понеже това, което направи, направи го в незнание, ще те изпратя при езичниците, да научиш урока“, и го биха 3 пъти по 39 удара. Така бие Господ само възрастните; Той никога не бие децата. 33 години – годините на Христа – като ви ударят по 39, ще се издигнете. Трябва да се претърпят тия удари. Железарят, когато иска от желязото да направи някой нож или друг инструмент, също слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господ ви кове отгоре. Той всъщност не ви бие, а казва: „От този материал искам да направя нож, рало или писалка“. Ако сте от лошите хора, ще направи от вас нож, да колите лошите хора, ако сте от по-добрите, ще направи перо, да ви държи в ръка някой писател. Перото, с което пише писателят, има по-голяма интелигентност, отколкото ралото, с което орат земята. Ще кажете, че в желязото няма никаква интелигентност. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, след известна работа и той се уморява – изхабява. Всяко нещо се уморява. Един англичанин правил опити, че и машините – всичко се уморява. Машината, като се умори, почва да издава известен нов звук и машинистът казва: „Машината вече трябва да си почине“. И в човека по същия закон настава същата реакция – уморява се и иска да си почине. Великият учител казва: В такива случаи да се остави вашия мозък да си почине една седмица и след това той пак ще почне да работи. Всяко нещо иска своето време на работа и на почивка. Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците и ще разберете закона. Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда. Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея. Това е вярно и невярно. Трябва да има и повече идеи, но всички те трябва да бъдат благородни. На очите на конете турят капаци, за да гледат само напред, да не се плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много благородни идеи, имай поне една; нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави. Казваме: „Христос ни избави“; нещо повече, Той ни изкупи. Ала изкуплението има и своята лоша страна, защото лош човек, когато иска да използва облагите, които му са дадени, всякога може да изкара криво заключение за нещата. Знанията не трябва да се поверяват в невежи ръце. Говоря за прераждането – каква опасност има за ония, които криво го тълкуват? Например гъсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: „Мене не ми трябва никаква философия, доста ми е един лист, като го намеря, ще го изям и свършено“; обаче един ден тя се обвива в пашкул и се излюпва на пеперуда и вече казва: „Мене сега лист не ми е достатъчен, трябват ми цветя, да забия своя хобот и да изсмуча соковете, аромата им“. За да влезете в духовния свят, трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити, както гъсеницата. Не съблечете ли я, в духовния свят ще заемате пространството само на един лист и ще разбирате духовния свят, колкото го разбира гъсеницата. Аз искам да влезете в духовния свят, но питам: излюпени ли сте? Когато влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на един вол, на един осел, на един вълк, на един гълъб, на една лисица и т.н.; във всяка форма, която съществува във физическия свят, е вложена една велика идея, и този, който разгадае тази идея, ще разбере значението на нещата в света. – „Ама вълкът има зъби.“ – Нищо не значи. Ако таралежът има бодли, те са създадени не за друго, а от стратегически съображения – да може да се защити от змията или от друго някое същество, което иска да му напакости. Той хване змията за опашката, почне полека да я яде и додето я глътне, варди се с тия бодили. След време и този таралеж ще се измени. „Как може да се измени?“ – ще попитате. Знаете ли и вие каква форма имате в духовния свят? В Библията има един стих, в който Господ нарича Яков червей. Ама ще кажете, че това е в преносен смисъл. И Христос нарича своите последователи овце. Знаете ли какво значи това? Овце – това са всички ония души, в които живеят духовете и както овцете в този свят ни дават мляко и вълна, по същия закон душите дават на човека необходимите мляко и вълна. Опитайте туй учение. Защо сте на този свят? Турете ума в действие. Най-първото нещо, което трябва да научите, то е да изчезне всяко съмнение, да дойдете в съприкосновение с духовния свят и ако може да го проектирате, вашите приятели веднага ще ви се явят на помощ. Какво е вашето огнище? Ако го направите много гореще, т.е. ако има тази сила, каквато има горницата, може да изпечете каквато мисъл искате. Ако вашето сърце няма потребната горещина, то ще падне. От сърцето зависи колко далеч да препратите вашата молба. „Аз се молих“; но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5–10–100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. Какво ще отговорите на прошението, което не е дошло до Него? Когато се молите, трябва да се съсредоточите, да забравите всичко, което е около вас; трябва да се пренесете дотам, щото нищо, освен молитвата, да не минава през вашия ум. Питам сега: Топло ли е огнището на вашето сърце, на вашия ум, да пратят молитвите си нагоре? Ама имало около вас немирни деца. Господ ги е пратил на земята да се възпитат, понеже и на Небето не са живели мирно; деградирал ги е. Господ не иска хора, които вдигат шум на Небето. Те ще се научат да орат, да копаят, обуща да правят и след време, когато научат урока, може да станат и царски синове. Преди да влезете в Небето, ще минете пред изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви са вашите чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любов към ближния и към Бога и много още въпроси. Защото сега Христос иде и ще се отворят, както е казано, книгите на живота, и ще бъдат съдени хората, дали заслужават или не да минат в един клас по-горе или да влязат в Небето. Ще се даде всекиму това, за което е достоен.

Затуй Христос се обръща към вас и ви казва: „Един е вашият учител – Христос“. От всинца ви искам да запомните този Учител, Който е дошъл пред 2,000 години, да ви изкупи от греха. И вие още Го търсите! Записал ли е Христос Името Си във вашата душа, във вашето сърце поне един път? Ако Го е записал, ублажавам ви; ако не Го е записал, постарайте се да Го срещнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: „Христос записа Името Си в нашата книжка“, не! То ви е потребно не за тук, а за Небето; когато отидете там, ангелите ще ви спрат и ще ви попитат: „Я извадете тефтерчето си“, и ако Господ се е разписал в него, ще ви кажат: „Свободни сте да влезете“. Тогава и Христос, и светиите, и вашите големи и малки братя ще ви посрещнат с вейки и голяма радост ще бъде, че сте дошли. В Питагоровото училище някога е имало правило, когато приемали някой ученик, първата година да го подлагат на най-големи подигравки и ако е могъл да изтърпи подигравките, приемали са го. И Христос е пратил сега някои на земята да ви подиграват – „Иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнат е, малко луд е, цяло говедо е“ – това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако може да издържите тези подигравки, знайте, че сте издържали изпита. И тогава ще бъдете приети. Ако ли пък се разгорещите от нападките и кажете: „Аз ли – чакай!“, вие сте изгубен. „Мъжът ми е лош“; отде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Претърпете една година, издържете изпита, и тогава Господ ще каже на мъжа: „Няма вече да подиграваш и вредиш на жена си“, и ще видите как той ще стане кротък като агне. Но само тогава – когато претърпите и когато каже Христос. Запомнете това учение, аз ви говоря за външната негова страна; то са мисли нахвърляни, колкото да може да различите лъжливото от благородното. Когато влезе във вас Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждате техните души. Често се срещат двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа?“ Ако сте християни, няма защо да се питате: самото питане показва, че в него няма никакво християнство. Никога няма да питам какво е дадено цвете – като го помириша, ще зная дали е роза или карамфил. Носът ми е на мястото си. Ако обонянието ми е затъпено, парализирано, или съм сляп и не виждам, тогава може да попитам, но ако всички мои сетива са здрави, аз само като видя или помириша цветето, по външната обвивка или по аромата му ще позная какво е. Тъй и всяка душа се изявява чрез своите външни страни – чрез постъпките. Аз ви виждам отвътре като карамфили, ама някои още неразцъфтели. Имате пъпки, някои обещават да се развият в бъдеще. Не искам само да цъфтите, но и да завържете и узреете. Ангелите идват като пчелите, ще оплодотворят цветовете в душите. Ако цъфнете, вие сте вече в общение с тях. Каква дълбока наука е това, а колко работи има още да узнаете! Трябва да ви дам 10 лекции; но да ви разправям тия работи, които са много уморителни, вие ще кажете, че не е интересно, и ще заспите. И прави сте, защото не сте още готови за това. Ще дойде време, когато ще бъдете готови. Например, ако вземете да ядете мед и преядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се преситили. Дружите с някой добър човек, черпите постоянно от него, по едно време речете: „Да се махне от мене, не мога да го гледам“. На вас трябваше да ви се даде толкова мед и да дружите с човека дотолкова, колкото да не ви втръсне. Тъй също и вие не давайте много от вашия мед, достатъчно е по една лъжичка, а не цяла паница, за да се не втръсне на гостенина; защото и българската поговорка казва: „Прекален светец и Богу не е драг“. Вие четете и четете и се сбабичасвате. Прочетете само един стих, спрете се върху него и разсъждавайте. „Бог е Любов“ – разсъдете в какво отношение е Любов и почувствайте тази Любов в себе си. Тя не трябва да бъде, както когато изядем ябълка или котката някоя мишка. Да ви любя – това значи да вляза във вас; да ме любите – това значи да бъдете в мене вътре. Когато имате образа на един приятел, вие го туряте на видно място. Нашето сърце представя астралния свят, умът – чисто духовния свят. Ако вашият ум може да се повдигне на дадена висота – ето ви духовния свят. Туй, което става в мозъка, то е отражение на духовния свят; всяка мисъл е форма в духовния свят – разбирам всяка благородна мисъл. И мислите се различават по форма и съдържание. Когато дойде някоя благородна мисъл, тя произвежда радост и веселие. И когато издигнете ума си и сърцето си към Христа, Той ще ви хване за ръката и ще ви въведе в Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовта, да вкусите от нея; опитно ще вкусите нещата. По-щастлив момент от този за вас няма да има. И когато влезете, няма да кажете: „И мъж ми да влезе“, не; всеки сам трябва да влезе; не трябва да се ходатайства за друг. У всеки трябва да има дълбоко желание сам да влезе. Ако е способен, ще му съдействате да влезе и той, но неспособните, недъгавите трябва да стоят вън, докато се излекуват. Този свят е за недъгави хора. Ония, които трябва да влязат в училището, трябва да бъдат чисти: чистота в мислите и в желанията е необходима. Също необходимо е и пълно безкористие. По-нататък, самоотричане. То е високата степен; то е да издържите изпита. Сега, първото нещо, което се изисква от вас, то е чистота в мисли и желания и непоколебима вяра, че каквото е казал Господ, то ще бъде. Когато туряш Господа отпред на някоя работа, няма защо да се питаш дали ще успееш. Може да бъдеш учител, съдия, свещеник, земеделец, ако изпълняваш своята длъжност, няма сила в света, която да ти попречи. Ще имате много препятствия, мъчнотии и изпитания, но те са необходими за вашето растене. Страданията, които са пратени, те са благословение.

Сега ви оставям с тази мисъл: да познаете вашия учител – Христос. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава и ангелите, и светът ще бъдат ваши братя, и не един и двама, а с хиляди. С хиляди години ще ви развеждат из своето жилище на Небето. Там има много приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, нови същества и колко още неща! И тогава ще кажете: „Сега разбираме дълбокия смисъл на живота, защо трябва да се живее“. То ще стане, когато имате само един учител. Ако речете, че имате двама, ще кажа: „И мене, и Бога лъжете“. Една майка има на физическото поле, на духовния свят – един Учител, на Божествения – един Баща, който е Господ. Всичко трима са. На земята един, между ангелите е Учителят, а между боговете е Бог. Когато минете през тия трима, тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл, вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; няма за вас да има мъка в живота, и работите между мъжете и жените, между родителите и децата и между всички народи ще се оправят. Тогава няма да има и питането: „Какво ще стане с българския народ?“ Нека всички българи се обърнат към Бога, аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред. Но ако носят сегашните глави, по 39 тояги ще ядат. Тъй е писано в Божествената книга. Ама Русия била такава-онакава; и тя, ако следва Господа, ще бъде благословена, ако не го следва, ще яде 39 тояги. Същото е и с Германия, с Франция, с Англия, с всички – Господ всички бие наред, на общо основание. Всички тук на земята трябва да изпълним волята на нашия Учител, на нашия Баща. Аз вярвам, че у вас има всичкото желание да я изпълните; виждам, че сте обърнали сега нов лист и, като блудния син, казвате: „Татко, прости, съгрешихме, изядохме и изпихме това, което ни даде, отсега нататък няма да правим това, приеми ни като слуги в дома Си“. Бъдете уверени, че Баща ви ще заличи всичко, ще ви облече, ще заколи най-тлъстото теле и ще ви нагости, и ще има в дома му веселие, защото Неговото блудно дете се е завърнало. Ще му тури на пръста нов пръстен, ще го благослови и ще каже: „Хайде, синко, на училище – иди се учи наново!“

Беседа, държана на 7 декември 1914 г.