от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Статии от списание Житно зърно [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo2ODA1YTYzOGQyMz…)
 
Ред 1: Ред 1:
 
[[Статии от списание Житно зърно]]
 
[[Статии от списание Житно зърно]]
 +
 +
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo2ODA1YTYzOGQyMzVjMjll&pli=1 Ел Шадай]
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo2ODA1YTYzOGQyMzVjMjll&pli=1 Ел Шадай]
 +
  
 
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като отминахме Воденици¬те на селото, поехме по една Височина ВляВо от регата. Минахме една стръмнина, Която нашите братя и сестри бяха нареКли „Вади душа". Над нея има поляна, обрасла с треВа, Където Винаги спирахме за почиВКа. ПолянКа-та бяхме Кръстили „ЗеленКа". И този път спряхме на „ЗеленКа".
 
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като отминахме Воденици¬те на селото, поехме по една Височина ВляВо от регата. Минахме една стръмнина, Която нашите братя и сестри бяха нареКли „Вади душа". Над нея има поляна, обрасла с треВа, Където Винаги спирахме за почиВКа. ПолянКа-та бяхме Кръстили „ЗеленКа". И този път спряхме на „ЗеленКа".

Версия от 22:13, 5 септември 2010

Статии от списание Житно зърно


Ел Шадай


Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като отминахме Воденици¬те на селото, поехме по една Височина ВляВо от регата. Минахме една стръмнина, Която нашите братя и сестри бяха нареКли „Вади душа". Над нея има поляна, обрасла с треВа, Където Винаги спирахме за почиВКа. ПолянКа-та бяхме Кръстили „ЗеленКа". И този път спряхме на „ЗеленКа". Учителят Каза: - „Вади душа" трябВа да се нарича „Буди душа". БиВаКът ще се нарича „Ел-Шадай",Което значи „ИстинсКият сВидетел". Една хапКа хляб, една глътКа Вода, един слънчеВ лъч са незаменими, Когато са набреме! Един брат Каза: - Ня&ои от дарбите, за 1соито говорят о!<ултните нау!си, съвременните хора откриха чрез техниката, например безЖичния телеграф, телефона, радиото и др. Учителят : - Тези апарати се създадоха додето се изработят потребните органи В чоВешКия организъм. ТоВа е едно преходно състояние. После самият чоВешКи организъм ще разбие тези органи В себе си. Много хубаВо услоВие за оКултните уче¬ници е, че при София има Витоша. В тоба отношение Витоша е незаменима! В Берлин, В Лондон, В ПаршК няма таКоВа нещо. В Ню ЙорК една улица е дълга 40 Километра, а от София до Витоша няма и десет Километра. Днес ще дишаш чистия Въздух на планината, ще дишаш, ще се помолиш, а утре друго ще прабиш. Днес си В отпусК; ще се поразходиш, ще пиеш Вода, ще се радВаш на Слънцето. При Господа слугКбите постоянно се менят: пърВия ден Като работиш една слуЖба, на Вто¬рия - друга слуЖба. Като мениш слуЖбите, ще прогресираш. КаКВото има чобеК, да го посбети на Бо¬га - за СлаВа БоЖия! ТоВа да бъде тайно В душата му. В този идеал той да не се мени. „ВсичКо е за Бога" - изгуби ли чоВеК тоВа, ВсичКо изгубВа. Когато ти спазваш БоЖиите заКони, Бог те благослаВя, даба ти познания, отпусКа ти Кредит наВсяКъде. КазВа на хората: „ПодКре-пете го, този е мой слуЖител." И ВсичКи хора ти се радВат. Ще Ви постаВят на изпит. Изпитанията са градуси, Които поКазВат доКъде си стигнал В сВоето развитие. Изпитанието моЖе да бъ¬де таКова: един човеК ще ти даде пари наза¬ем, ще си направиш Къща, а после ще те опле¬те и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще Влезеш В затвора, ще те пуснат, лишен от граЖдансКи праВа. ГлупаВ е ВсеКи чоВеК, Който греши и не попраВя грешКите си. Глупавият чоВеК ВсяКо-га търси лесните работи. Той не моЖе да сбър-Же причините и последствията. Ти си учениК. КаКто детето започва с А, Б, таКа и ти ще започнеш с духовния свят. По няКой път хората нямат търпение да ча-Кат. Като придобият малКо знание, самозаб-луЖдават се, мислят, че всичКо са научили и не оставят да научат истинсКото знание. Щом ти отвориш своето светилище за неВе-Жите, ще продадеш сВоя Господ за нищо и ниКаКво. Като Самсон ще събориш стълбове¬те на зданието и то ще те смачКа. Като нарушиш известна добродетел, вед¬нага В БоЖествената градина едно цвете изсъхВа. И като попраВиш погрешката си, тоВа цВете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, В духовния свят се из-губВа оноВа растение, което съотбетстбуВа на тая добродетел. После, като проявиш тая добродетел, растението пак се яВяба. ТоВа не е Въображение, това е реалност. Някой казва: „Ние не ЖиВеем добър Жи-Вот." - ТоВа е старото. ТоВа да не стои В ума Ви. В съзнанието Ви да стои ноВото: „По-грешките на човека за мен не съществуват. За мен същестВуВат само хубаВите , БоЖес-тВените неща, които има В него. Някой път да си Вземете по една хурка и хубаВа Вълна. И като почнете да предете, ще Видя кой до къде е стигнал. А за мъЖете има друго: ще Ви дам плат и да Видя как ще го скроите. По кроеЖа ще Видя на каква степен на развитие сте. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да й помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария Живот. Това е опитната страна на окултната школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи. ТоВа е една хубаВа, красиВа наука. Та¬ка ще се подмладите. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмърт¬ното ви тяло сега се гради. И като се съгра-ди, ще дойдат Разумните и ще ви въведат В Пътя. Докато човек слуЖи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато слуЖи на безверие¬то, съмнението, омразата - те са го зароби¬ли. Вие тук на Земята сте като в театър, и се храните с трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек , облечен, че да не го забравите нико-га. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил е Видял ангел, облечен В бяла дреха и препасан със златен пояс... Има и друга материя, с ко¬ято човек моЖе да се облече. Един брат помоли: - Учителю, 1саЖете ни нещо по френология. - Най напред ще гледате контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различават. Понякога на лицето има наслоявания, които опорочават типа - някои лица са много отрупани с мазнини, така че не винаги срещаме чисти типове. Аз наричам „лице" онази форма, която е създадена от мисълта, чувството и волята. Под думата „воля" разбирам силата, чрез която могат да се реализират нещата. Дето волята работи, нещата трябва да се реализират. Дето чувствата работят, там се ш ВършВа едно приготовление, нещата се изпъ/ Ват със съдърЖание. А мисълта е избор, отде то се черпят идеите. Една сестра попита: - Дали В този Живот ще Видим това, з Което говорите? - Необходимо е приготовление отвътре Някои моЖе би в този, някои моЖе би В слее Ващия ЖиВот ще Видят тоВа. Онзи и тоз ЖиВот Все едно и също, когато съзнаниепг не е прекъснато. Но когато съзнанието с прекъсне, тогава човек е умрял. Сега са последните времена на светг Всичко старо си заминава. Няма да се мин дълго време. Този век ще завлече всичко. Всич ки философствания, всички науки трябва д се изменят. Бог е решил това. Има вече ту рен план. Човечеството не моЖе да Живее в тез дрипели. Кармата на европейските народи назряла: очакВа ги нещо много страшно и ло шо. За цяла ЕВропа иде голямо наказание, по неЖе има омраза, злоба и непримиримост. Се га пак прабят приготовления за нова война! Този катаклизъм, който ще дойде, ще бъ де социален и природен. Всички религиозни фор ми ще изгубят смисъл. Невидимият свят I решил. Въпросът е решен, има и програма. I като се натисне бутона - всичко е свършенс Германия за петте милиарда, които взе сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще на Земята ще дойдат души, ко ито сега стоят в пространството, в Рая Сегашното поколение ще загине. То няма д; има дял. В невидимия свят има хиляди, милио ни души, които са напреднали, те ще дойдап на Земята и ще турят ред и порядък. Те Щ1 ви каЖат: „Ето, това е Животът!" Всеки чо век, който не иска да слуЖи, ще бъде задиг нат. Ще видите как хората, които са в уп равлението, се променят, става промяна в тя: - вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не Жи вея, но Христос Живее в мен." - ВиЖдаш, Ч( този човек е вече съвсем друг. Това ще стане сКоро. В този 6еЬ щ< станат големите преобразования. Целияп ВеЬ ще бъде 6еЬ на преобразование. Всичк! трябва да работят! НуЖна е подготовка. ТоВа е близо Вече Целият 20-ти Век е Век на приготовление. Сега ако си заминете, към 1975 годин; пак ще дойдете, защото има ваЖна работа Няма да стоите дълго в пространството. Всички заминали бартя и сестри са вс< тук, меЖду вас. Аз ги ВиЖдам 6 събранието ВсичКи идВат на беседата и си отибат, те много по-добре я разбират от Вас, десет пъ¬ти по-добре. А1ю можехте да прогледнете ду-хоВно, щяхте да ги Видите, щяхте да Видите, че за тях има отлични меКи Кресла.Те са В хубаВото събрание, а Вие сте се сгушили. Но положението на с8етс1ште хора след замина-Ването не е добро. Сега Външните Връзки организират хората. В нобата Култура Вътрешните ВръзКи на съзнанието ще ги организират. Един гениален чоВеК е Като дете - КаКВо-то му КаЖеш, ВярВа, и праби опит. Например, пада една ябълКа: тя КазВа на гениалния чоВеК: „Я ми КаЖи защо паднах?" Той започВа да работи и отКриВа един заКон. Методите за работа ще дойдат. Не мо¬гат да се КаЖат изВеднъЖ. ВаЖно е да има у Вас добрата Воля да слугите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете тоВа Желание още поВече. Не осигурявай чоВеКа! ПонеЖе този чо-6еК, Който е осигурен, губи Вяра В себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е Ве¬че едно ограничение. НяКои питат: КаК ще прекараме Живота си? - КазВам: „Ще преКара-те Живота си на Земята много хубаво. ИсКаш да слуЖиш на Бога - ами, свършил ли си Неговото училище? Този, Който слуЖи на Бо¬га, най-напред се учи В училище, след това го турят на стаЖ. Един религиозен човеК, един духобен чоВеК трябВа да посбети ЖиВота си на учене - да учи ! У хората има дарби, Които те не съзна-Ват. Ня1дай път си В голяма опасност и тога-ва се развиват дарбите. Когато Провидението побиЬ един чоВеЬ; да работи, То знае ЬаЬВо той моЖе да рабо-ти. Провидението избира тези, Ъхшто имат добрата Воля. А онези, Ьоито още слуЖат на себе си, То ги оставя. Прекарахме ня]дал1ш часа на тази мълча¬лива полянЪа, заобиколени от мълчаливото при¬съствие на боровите гори. ЕКсКурзия на 1. ноември 1927 година


Из Книгата „Разговори с учителя на Ел Шадай"