Разлика между версии на „Ще се похваля“

Версия от 10:41, 31 декември 2008

Ще се похваля

Размишление.

„Понеже юдеите искат знамения, а елините търсят мъдрост, а ние проповядвам "Христа разпет, за юдеите съблазън, а за елините безумство." (– 22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповевдитв на апостолите са за евреите съблазън, а за елините безумство? – Защото не ги разбирали. Всяко нещо, което човек не разбира, представя за него неразбран език. Ето защо, за да се разберат свещените книги, трябва да се преведат на съвременен език, понятен за всички хора. Когато чете или слуша нещо, което не разбира, човек се уморява. Когато служи на нещо, към което няма любов, той пак се уморява. Когато яде 20 – 30 минути непрекженато, пак се уморява и казва: Не искам повече да ям. Да се откажеш от нещо, защото си се уморил, това не е разрешаване на въпроса. Като минат петь-шест часа, човек огладнява, изменя мнението си <и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но след време желанието му за учене и четене се възобно

• ) I. Послание към Коринтяните, 1 гл.

76

вява. Както даваш храна на тялото си, така даваш храна и на ума, и на сърцето си.

„А ние проповядваме." Какво се иска от човека, за да проповядва? – Любов. Обаче, всеки, който следва пътя на любовта, минава за смахнат. Който търси силата на знанието, минава за почтен човек. Христос пострада не от силата на Неговата мъдрост, но от любов към човечеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, от любов към него. Ако нямаше любов към детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нещо, което сверзва хората, е любовта. Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушит ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър.

И тъй, спрете вниманието си върху вътрешния смисъл на нещата, а не само върху тяхната външност. Не е важно, как ще

77

бъдеш облечен, но как ще възприемеш онова, което ти е нужно. Ще кажеш, че се нуждаеш от хляб. Това е външна страна. Как ще използуваш хляба, това е вътрешната страна на въпроса. Значи, смисълът на нещата не е само в тяхното възприемане, но и в прилагането им. Така, човек се освобождава от заблужденията си. Например, заблуждение е да се мисли, че това, което не можеш да научиш на този свят, ще го научиш в онзи; или, това, което не постигнеш на младини, ще го постигнеш на старини. Напротив, ако не научиш и разбереш нещата на този свят, в онзи свят най-малко ще ги разбереш; ако на млади години не учиш, на стари години нищо не можеш да постигнеш. Онзи свят, в сравнение с този, е университет. Ако не си минал през знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можеш да постъпиш в университета на онзи свят. Щом влезеш в този университет, веднага ще те поставят на изпит. Видят ли, че не си готов, ще те върнат отново на земята, да придобиеш елементарните познания за живота.

Казано е: „Да повярваме в Господа Исуса Христа." Не е въпрос само за вярване. Вярването е за младенците, за децата. Апостол Павел казва: „Да напуснем младенческото, т. е. елементарната вяра и знание, и да възприемем Божественото, за което се

78

казва, че Божието безумно е по-мъдро от човешкото, и Божието немощно – по-крепко от човешкото. Следователно, говори ли се за вяра, разбираме онази вяра, която свързва човешката душа с Бога за вечни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скъса. Вярващият е свободен човек, не се влияе от никакви външни условия, от никакви промени, външни или вътрешни. И като богат и беден, като учен и прост, здрав и болен, той е един и същ. Каже ли вярващият, че не може да се моли, защото е болен, неразположен или зает с важна работа, вярата му не е силна. Молитвата представя процес на хранене. Не яде ли болният? Не яде ли неразположеният ? Който работи, не яде ли? Следователно, както болният, неразположеният и работещият ядат, така човек трябва да се моли при всички условия. Ако си болен, няма да ядеш само два-три деня или най-много 40 деня, но след това ще ядеш хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човек да се откаже от ядене; също така не може да се отрече и молитвата.

Сега, като слушате Словото Божие, искам да зная, какво ядене желаете да ви се приготви от него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбите не са за препоръчване. Като ядете гореща чорба

79'

глечьта на зъбите се пука, и те скоро се развалят. Но растителната храна, в сравнение с месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови в организма, отколкото растителната. Ако останат частици от месото между зъбите, образува се гниене, което руши глечьта на зъба. Децата обичат да дъвчат сакъз и така, несъзнателно, чистят зъбите си от остатъците на храната. Родителите им забраняват да дъвчат сакъзт, но с това ги лишават от две естествени здравословни състояния на организма: от една страна, зъбите се чистят от остатъците на храната, особено при месоядците; от друга страна, при дъвченето приижда повече кръв в вънците, и така зъбите се хранят и засилват.

Както сакъзът се препоръчва на физическия свет, така се препоръчва и в духовния свят. Ако и в духовния свят не ядете сакъз, зъбите ви ще се развалят. След това трябва да си поставяте изкуствени зъби. Не е лесно човек да дъвче храната си с изкуствени зъби. За да познаете, кой човек има естествени и кой – изкуствени зъби, дайте му да яде бъла халва с оръхи. Ако зъбите са естествени, той ще изяде халвата, без да ги разклати; ако са изкуствени, ще се разклатят, а може и да паднат. Следователно, който не може да понася страданията, има изкуствени зъби; който понася страданията, има естествени зъби. Те представят помагала

80

на любовта, а устата – врата на любовта. От нея излизат всички добри и лоши неща. Устата е инспектор или ревизор на финансовото министерство. Тя следи, какво влиза и какво излиза от нея, като каса, която приема и дава всичко. Понякога ревизорът се подкупва. За няколко хиляди лева ревизорът се подкупва, дава подписа си и отваря касата. Ще кажете, че главата ви побелела от учене. Дали е побелела, или не, ще учите. Онзи свят не е място на невежи, но на учени хора в трит света: физическия, духовния и умствения. Истински учен е онзи, който живее правилно, мисли и чувствува право и лесно се справя с мъчнотиите си. За да стане учен, човек трябва да прилага любовта като метод на работа. И наистина, човек лесно изучава това, което обича. Щом не обича някой предмет, той не се занимава с него. Като обичаш никого, искаш да знаеш историята на неговия живот; не го ли обичаш, не се интересуваш от живота му. Който обича Бога, иска да знае, как е създал светът. Той изучава с интерес всичко, което Бог е създал: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излязло от ръката на Бога, го интересува. Мнозина мислят, че учените не са вярващи. Напротив, тя са крайно вярващи, но никога не произнасят Божието име напраздно. Те говорят за Божиите дела и ги изучават в подробности. Онези, които ми-

81

нават за вярващи, само се очудват на Божия свят, но, като ги запитат, как е създаден, те отговарят: Това е Божия работа, ние не се бъркаме в Неговите дела. Не е така. Знание е нуждно и на вярващите, и на безверниците. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди кой си написал ценни книги, без да знаете съдържанието им. Всяка ценна книга е граматика, която трябва да се изучава. – Може и без граматика. – Не може без граматика. Първата граматика, която човек изучава, е написана в мозъка му от неговата майка. След това идат външни учители, които допълват онова, което майката не е написала.

Често хората искат знамения. Ако са безверници, ще им се даде знамение; ако са силни, ще им се даде знание; ако са слаби, трябва да търсят любовта. Значи, знамението е за безверници, знанието – за силните, а любовта – за слабите. Слабият, болният, обезсърченият, бедният да се държат за любовта. Който се оплаква, че няма близък човек в живота си, да се държи за любовта. Натъкваш се на мъчнотии и противоречия, които не можеш сам да разрешиш – потърси любовта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излезеш от мъчнотиите на живота. Останалите неща – сила, знамение, знание ще дойдат впоследствие. Те представят външната страна на земния живот.

82

„Който се хвали, с Господа да се хвали.1 (– 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали с любовта. Казано е, че Бог е Любов. Любовта носи живот, сила и светлина. Тя прави слабия силен, невежия – учен. Всички хора се ползуват от благата на любовта, но забравят това и, в края на краищата, казват: Не ни трябва любовта, не се нуждаем от нея. "Те са на погрешен път. Не се отказвайте от любовта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човешкото развитие. – Не може ли да се живее без любов? – Може, но временно. Докато си сит, можеш без ядене. Щом огладнееш, не можеш без ядене. Отказването от любовта създава такива противоречия, с които човек цял живот не може да се справи. Да се отделиш от любовта, това значи, да се откажеш от Божественото Начало в себе си. Всеки човек носи Бога в себе си и не трябва да се отказва от Него. Който не верва в това, сам се спъва.

Съвременните хора страдат от малко вяра и от много суеверия. Като дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен произход, че Бог живее в него. Дойде ли до другите хора, вярата му взима друго направление. Той не вярва, че и те са от Божествен произход, че и в тях живее Бог, За себе си той желае да бъде богат, силен, учен и вярва в това. За другите не желае същото и не мисли, че и те могат да бъдат

83

като него. Това, именно, внася раздвояване в човешката душа, а всяко раздвояване в ума, в сърцето или в душата създава мъчнотии и страдания. Като не търсят причината за страданията, мъчнотиите и погръшките в себе си, хората се запитват, защо Бог създаде злото. – Бог създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откак влъзе в света, злото донесе страданията и мъчнотиите. Например, ти си търговец на ориз. За да спечелиш повече, туряш малко пясък в ориза. Щом допуснеш тази фалшификация, ти си пуснал вече злото в своя живот. И след това се чудиш, отде идат страданията. Щом продаваш ориз, продавай го в чисто състояние, без никакви примеси. Започнеш ли да се извиняваш, че примесът е малко, че и пясъкът, и оризът са все от Бога дадени, ти вече отваряш вратата си за страданията.

Отиваш при един търговец да си купиш вълнен плат. Той показва различни платове, от които избираш един. Питаш: Вълнен плат ли е това? – Чист вълнен. Взимаш плата, занасяш го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памук. Значи, търговецът е казал на половина истината. Търговец, който казва половина истина и половина лъжа, сам се излага на страдания. И памукът се употребява като вълната, но когато плащаш, трябва да знаеш, памук ли купуваш, или вълна. Вълната е лош про-

84

водник на топлината, а памукът – добър. Памучните дрехи се носят лятно време, а вълнените – през зимата. През лятото човък се нуждае от хладина, а през зимата – от топлина. Следователно, погрeшката не е нито в памука, нито в вълната, но в търговеца, който не казва истината. Има платове от чиста вълна; има платове от памук и вълна, от коприна и памук или вълна. Всички платове са ценни, но търговецът трябва да казва истината, а купувачът – да знае, какво купува и колко пари дава. Всеки трябва да знае истинската стойност на нещата. Казваш, че обичаш Господа, но основата на твоята обич е памук, а вътъкът вълна; или основата ти е памук, а вътъкът коприна. Обичта и любовта трябва да бъдат абсолютно чисти, без никакви примеси.

И тъй, който проповядва, трябва да бъде облъчен с памучни дрехи, като добър проводник на топлината. Той трябва да бъде щедър, да дава изобилно от себе си. Вълната и коприната са лоши проводници на топлината. Който се облича отгоре додолу с коприна, е егоист, мисли само за себе си. Може да носиш нещо копринено, но да не бъдеш изцяло облъчен в коприна. Най-здравословни дрехи са памучните. Вълната стои по-високо от коприната. Тъй щото, когато говориш на хората за любовта, трябва да знаеш, кой език да приложиш: езикът на памука, на вълната или на коприната.

85

Някой говори или пише нещо за любовта, изнася я толкова красиво, безпогрешно и логически, че ти е приятно да слушаш или четеш. Това е изнасяне на любовта с езика на коприната. Казваш, че човек трябва да обича ближния си, да се жертвува за него, но щом дойде до приложението, виждаш, че не можеш да изпълниш това, което говориш или пишеш. Лесно се говори за любовта, но мъчно се прилага. Лесно се теоретизира, мъчно се прилага теорията. Говориш за жертва, за себеотричане, но как ще дадеш вкусната баница на един беден, нещастен човек, който е гладувал три деня? Колкото и да говориш за жертва, все ще се свие сърцето ти и ще кажеш: Сега ли се намери да дойде този човек? Говориш за сърдечни отношения между хората, а ти сам ги приемаш студено. Който приема хората студено, минава за лош проводник на топлината. Той мисли и живее повече за себе си, отколкото за другите. Когато хората ви приемат студено, вие казвате: И аз ще постъпвам като тях. – В това няма никаква философия. Каже ли някой така, аз си мисля: Че кога си постъпвал другояче? Няма защо да се настройваш против хората. И без това ти не си постъпвал добре с тях. И ти си ги приемал студено, както са те приели. Лесно е да отговориш на студенината с студенина. Изкуство е да отговориш с топлина и любов.

86

И тъй, Божественият закон – законът на любовта желае свободата на всички живи същества. Има едно същество в човека, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живее свой живот. Той се намира в положението на слуга пред господаря си. Както слугата няма собственост, така и съвременният човек няма свой свят, в който свободно да се движи и разполага. Ангелит имат свой свят, свободни са от гръха и престъпленията. Т са собственици, разполагат с всичко, което имат. Обаче, хората нямат нищо свое, слугуват на двама господари, т. е. на два света: светът на злото и светът на доброто. Съществата от първия свет стоят отлъвата страна и нашепват: Живъй и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си съз-дадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен. Отдъсната страна стоят съществата на доброто и нашепват : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълаяваш Божията воля, всичкитв ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертву-ваш за Господа и за своя ближен. Ти слу-шаш, какво се говори от двет страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш, коя от двет страни е права.

Съществата, които стоят отдъсната страна, с на прав път. Т служат на Бога

87

по закона на любовта. Онези, които стоят отлевата страна, са на крив път. И тя служат на Бога, но чрез отрицателни методи. Любовта, мъдростта, истината са положителни методи, а омразата, невежеството, насилието са отрицателни методи. Когато дойде някой при вас да иска нещо по един от положителните методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нещо от вас чрез насилие, нищо не давате. Човешкото сърце се отваря за любовта, а затваря за насилието. Старите българи са скривали златото си в земята, да не ги ограбят разбойници. Чрез насилие разбойниците са успявали да изтръгнат нещо от тях, но това злато не е благословено. Всяко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърт. За да не ви ограбват разбойниците и да не ви бият, давайте доброволно за Господа. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля с любов. Само така ще се ползувате от Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и с любов. И добрите, и лошите хора трябва да бъдат щедри. Така човек ще познае и себе си, и своя ближен.

Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. – В какво се заключава задачата на човека ? – В изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всякога е ща-

88

стлив. При това, той влиза в положението на нещастния и му помага. Както щастливият влиза в положението на нещастния, така и богатият трябва да влиза в положението на бедния. Ако бедният може да влъзе в положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влезе в положението му, бедният трябва да бъде разумен. Богатство, разумност и знание са условия, чрез които можеш да влезеш в положението на човека на физическия, в духовния или в умствения свят. Дето е богатството, разумността и знанието» там е и любовта. Следователно, любовта е връзка между душите. Без любов никаква връзка не може да се създаде.

И тъй, ако искаш да предадеш едно Божествено благо на никого, ти непременно трябва да го обичаш. Любовта е път, по който благата слизат от Божествения в човешкия свят. Любовта свързва съществата от физическия свят с тези от духовния и от умствения свеят. Не е достатъчно да виждате тези същества. Важно е да чувате тяхния говор. Като се намерите в мъчнотия или затруднение, тя започват да ви нашепват нещо. Вслушвайте се в говора им и изпълнявайте, каквото ви казват. Тя ще ви кажат точно, кога и как ще разрешите мъчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влезете в връзка с тях и ще се ползувате от съветите им. Не питай, как ста

89'

ват нещата. Докато не ги разбираш, приеми ги, както стават. В бъдеще ще разбереш това, което днес става. Гладен си и след няколко часа на масата си намираш хляб. Не питай, как е дошъл хлябът. Вземи го в ръката си, начупи го, яж и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи същества. – Не разбирам, отде дойде хлябът. – Че не разбираш, това не значи, че нещата не са верни. Не всичко, което разбираш, е вярно; и не всичко, което не разбираш, е невярно. Ако искате да разберете всичко, как ще си обясните случая, когато Христос нахранил с пет хляба неколкохиляден народ?

Много обяснения се дават на този факт, близки, или далеч от истината. Толстой, като реалист, казва: Невъзможно е пет хляба да нахранят неколкохиляден народ. Но, след като няколко от учениците дали своите пет хляба за народа, сърцата на останалите ученици и просъществуващи се отворили, и всЬки извадил от торбата си, каквото имал. Така се събрало такова количество, което могло да задоволи петхилядния народ. Това е едно обяснение. Но, едно явление е истинно и вярно, когато има поне три обяснения. Има и други начини за обяснение на това, което е правил, Христос. Както мисълта трябва да се превърне в чувство, и чувството в постъпка, така и проявит на Христа се нуждаят от няколко обяснения. Само така тя стават раз-

90

брани. Възможностите на Христа се простирали не само до физическия свят, но и извън него. Човек се нуждае от знание, сила и любов. Като приложи знанието, силата и любовта си, той всичко може да постигне.

Павел казва: „Ще се похваля с любовта Христова." И на вас казвам: Похвалете се с любовта, която носи живот, знание и свобода. Всичко друго, вън от любовта, турете настрана. Ти не можеш да бъдеш богат, учен, силен, щастлив вън от любовта. Който е придобил любовта, той лесно се справя с страданията. Няма ли любов, страданията се превръщат в мъчения. Който има любов и разбира Божиите пътища, приема страданието с радост. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря с него и открива благата, които носи в себе са. Любовта внася нещо велико в страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любов. Ще кажете, че страданието носи горчевини за човека. Горчиво е страданието само за онзи, който няма любов. – Вярно ли е това, или не? – Опитайте го. Докато не направите опит, да приложите любовта, не можете да говорите. Любовта е сила, която може да издържи цялата вселена. Ако тя издържа на гърба си цялата вселена, колко по-лесно ще се справи с страданието. Дойде ли любовта в човека, той става герой. Никоя сила не е в състояние да го сломи. Напусне ли го любовта, той изгубва герой

91

ствого си и се поддава на всички мъчнотии и препятствия.

Мъж и жена се разхождали в гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна от мъжа си; тя настоявала да й купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало й да носи старите дрехи. Мъжът слушал, какво иска жена му, и мълчал, не знаел, какво да й отговори. По едно време от вътрешността на гората се задала мечка. Мъжът извикал: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно от близките дървета. В бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освен да се качи на дървото. Мечката минала покрай тях, подушила ги отдалеч и си заминала. Като слезли от дървото, жената забравила, че искала от мъжа си нови дрехи и обуща. Единствената й мисъл била, че се спасила от мечката. Какво представя мечката ? – Смъртта. Значи, всички временни, преходни неща отстъпват пред смъртта. Вечното, същественото е в човека. Щом се е домогнал до него, той не мисли за временното и преходно в живота.

Търсете същественото, вечното в живота. Търсете любовта и като я намерите, бъдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни неща, които рушат и подронват условията за проява на любовта. Дойде ли тя при вас и ви завари с стари дрехи и скъсани обуща, всичко ще

92

видоизмени. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скъсаните ви обуща и ще ви обнови съвършено. Любовта ще съблече старите ви дрехи и ще ви облече в нови. – Как ще стане това ? – По магически начин. Любовта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрешките, противоречията и заблужденията на хората и създава от тях нови хора, с нови разбирания. – Кога ще стане това ? – Още днес, до обЪд. Но вяра е нежна за това – абсолютна вяра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре в човъка, в душата му, то е важното и същественото. То става и вън от него. Което не може да стане отвътре, и отвън не може да стане. Вътрешният мир се отразява и на-вън. Вътрешното знанне на човека се проектира и вън от него.

Помнете: Всички велики и красиви неща идат отвътре и после излизат навън. Така действува законът на любовта. Вярвайте в силата на любовта, за да я възприемете отвътре и предадете навън.

„Който се хвали, с Господа да се хвали." Това значи: Който се хвали, с любовта да се хвали.

– Божият Дух носи всичкит блага на живота.

21. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 февруарий, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.