Разлика между версии на „16 август 1914, събота“

Версия от 11:22, 23 юни 2010

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

1914 - 1914 - оригинал

Протоколи на годишната среща на Веригата - Търново, 1914г.

стр.39 - 50 от прикачения файл

16 АВГУСТ, СЪБОТА

В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.

В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския салон, заедно с неколцина от вчера поканените гости. Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот".

Заглавие на раздел

Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза:

Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите!" Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение.

Да се роди човек сляп не е случайно; слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа – той ли е съгрешил или баща му, или майка му са съгрешили; но, за да се яви Славата Божия, Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат човека сляп, а сам. Неговото падение е падението на блудния син, който, като се върна при баща си, баща му го прие, при все, че за отиването му в странство и за яденето, и пиенето не са виновни родителите.

Така и за тия двама слепци родителите им не бяха виновни. И те искаха да им повърне Христос вътрешното зрение, защото мнозина имат очи, гледат, но не виждат. Например, срещнете един човек, който, за да го разбирате, трябва да разберете неговата душа. Много хора, когато им разправяте известни неща, те не могат да ги разберат. Задачата на Христа не беше да отвори физическите очи на хората, а имаше за цел да просвети цялото чоаечество и да му даде хляб.

Заглавие на раздел

Cera, днес Христос иска да излекува хората и да им даде зрение. Мене често пъти ме срещат хората и казват, че се съмняват. Но тоя, който се съмнява, е сляп. После, някои хора ме питат вярвам ли в Христа. Вярата, обаче, е за децата. Докато не са видели Бога, трябва да вярват хората; и този, който не си виждал, ти го вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате, Аэ имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е подигало съмнение за нещата. За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете нжога, че вашите умове са изопачени и пр.; аэ зная лри-чината защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, конто ми съэдавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да оби-чаш тези, конто те обичат, всякой може да го направи — то е човешко; а да си благоразположен към онези, конто не са разположени към теб — то е Божест-вено. Тези са принципите, конто аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато вли-заш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да оста-неш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тезн, конто те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, конто са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: .Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай те ще вземат толкова, колкого са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедиици със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва; .Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва; .Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите*, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." И така, Христос сега плаща; плаща, защото всинца, много или малко, но трябва да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при онези слепци, конто стояха много по-високо от онази тълпа, която търсеше и следваше Христа не за дцуго, а за хляб, та Го предизвикаха да им каже: Дърсите Ме за хляба." Докато тези двама слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов!" Думата „помилуй" съдър-жа в себе си дълбок смисъл. С тази дума тези слепци са иэявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдания и падане и эатова искат да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовия път. Гова говореше тяхната душа и Христос се прикосна и отвори очите им. Теэи двама слепци отпосле станаха Негови ученици. А знаете ли кои бяха тези слепци? Само за единия ще ви кажа, но не и за другия. Един от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение. Може да се роди противоречие у вас, но аз както зная работата, така е. Този беше Павел, на когото Христос отвори ума. ' Треба - църЯовна служба за отделно лице; например панихида, Ьръщеие и др. (бел. ред.) 46

ЛротоКрли.отгодишнатасрещана'Веригата 1914 година G3 По същия закон ние искаме да бъдем полезни в този живот, но ако Христос не отвори нашите очи, никога не можем да работим. По закона на магнетизира-нето този човек, конто ви магнетизира, вне приемате неговите сили и качества. Аз се чудя на хората защо постоянно споменават за дявола. Какво искат от него? Какво искат от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам аэ какво ще спечелим? (Симеон Драганов: Hue говорим за него, защото искаме да го разберем, та да се предпаззаме!) Когато аз говоря, вне трябва да изслушвате. Ти трябва да изпъдиш дявола от себе си, защото в теб се борят Христос и един лош дух. Аз не искам мене да почиташ. Аз, като дохождам тук в това събрание, от кого съм искал почит? А ако ми целувате ръка, целувате я за Господа — иначе, вне грешите. Ако се съмнява някой в мене, no-добре да стой настрана и моля всички такива, конто се съм.ня-ват, да не обиждат Духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам какво сте научи¬ли от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Какво могат да мислят българските свещеници за мен не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вне ще имате бъдеще. Аз вн проповядвам един Христос, Кой-то е между вас - - слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине преэ една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вне гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и• аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Вре-мената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината, Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш раз ни възгледи за нея. Така и слънцето: мо¬жеш да го гледаш от каквато и обстановка да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората. Този лукав дух иска да ме предиз-виква, за да го лъжа, но този занаят аз никога не съм учил — не мога да лъжа. За да лъжа, трябва да искам богатство, слава от хората и тогава разбирай; но аз такива работи не искам. Аз се радвам само от славата на Господа, Когото много добре познавам. Да, много добре познавам Господа. Дяволът сега казва: До е въпрос дали Го познаваш." Но аз казвам, че Го познавам и самого тебе, дяволе, мога да те накарам да вървиш в пътя на истината. Дяволът е един голям слепец; вика и той както тия двама слепци, но неговите очи не могат да се отворят. И питам ви аз сега: ако отварям вашите очи, зло правя ли? А пък ако някой друг може да ви отвори очите, аз ще благодаря на такъв брат, стига да бъдат отворени очите на тези двзма слепци. Вне миелите, че много знаете. Какво знаете? Къде бяхте преди 200 години ли? Каэвате, че се готвите да 47

SO ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиАго ТърноВо следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очнте ни ние можем лека-полека да се повърнем към Господа. Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студен¬ты изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете г и. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целу-вате иконата, палите свещ, правите метан и и пр. и всички тия неща са -добри, но иконата и свещта — това сте вие, това са живите хора, конто вие трябва да целувате. После, за свещта: запалете свещта на брат си, на всекиго едного; на всекиго едного Бог е дал особена форма, план, в конто всякой един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам и да отивате в пътя си. Без свещ не мога да ви пусна, защото ако ви пусна без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви и сърцето ви, вие удачно ще отидете в света. Много и много ви бих казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря и като на такива, конто са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия и прочее, обаче това няма да ви полэува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко су лица и хлебец, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, конто сме видели. После, ако искат да разберат истината много от вас, обърнете се към Госпо¬да и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го — опитайте го също, както химикът анализира вода та. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, конто анализират моего учение. Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, тащите му треперят от жена му, страхува се от цьрквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гости лница. Бяхме двамата на разходка. Учителят помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни бе пътят, въздъхна сии лроду-ма: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържоли, Виждате, че ние имахме две различии понятия за живота. Но, ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие 48

УГрото&(Шотгодишнатасрещана<Веригата 1914 година G3 еще си миелите за пържолите и вашите мазни ястия и тогава как ще се разбе¬рем? Може да миелите, че искам да ви извадя из църквата. Не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистически съчетания, то всичкото си е със значе¬ние и сила. Например, разните цветни ленти са с известно значение дотожова, докажете можете да ги разберете. Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързай-те да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, откожо-то един глупав учител. Когато, например, искате вне да ме учите, аз ще ви кажа: „Слушайте, хвърлете тия дрипи!" Като наблюдавам вашия живот, аз се ползувам, ставам no-богат, но за вас не е добре; защото аз съм от тия хора, конто от всичко се ползуват - - зло, дявол - - всичко впрягам. Когато дойде един дявол да ме лъже и изкушава, казвам: „Благодаря Ти, Господи!" И питам дявола какао ще спечели, катоде эанимава с мен да ме лъже и изкушава, като същевременно го пращам да отиде на друго място, а да си не губи времето с мен. Аз не хокам дявола, а се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между катали ци, православии, протестанти, после разправя ми как прави войните, как изкушава жените и мъжете и прочее и прочее. И тогава аз се обръщам към него, поздравявам го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър учител и ако изгубихме Небето, поне земята ще имаме." Но ако се повърне, та почне да иска да му се покланям, за да ми дава това или снова, аз му казвам: „Махни се от мен, защото ти си един бедняк!" Тъй. Това е то, което аз мога да струнам, а вне... вие не можете да се разговаряте така с дявола. Затова аз съм турил една прегра¬да между вас и него. (Всички изгоеарят: Амин!) Дяволът обещава и все обе¬щава: обещава и на момчета и на момичета, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората и всичко им обещава, но нищо им не дава. Сега, да се повърнем към ония двама слепи, Вашите очи, понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си. Обичайте жените си както първона-чално сте ги обичали, Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, как-то що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за Този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли кожо задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изгоеарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм — по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на • Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз? Не, защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, при¬годно за неговата работа. Но вие сега не че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните — бъдещето е напред. Аз искам да отворя очите ви за съществена работа, та да ви не садят, гдето светът иска. Аз искам Христос да отвори вашите очи, също както ги отвори на тия двама слепи. Искам да се обърнете към Господа и му кажете: „Господи,

• . Всемировкят учнтел... 49

SO Всемировият Учител Беинса Дуно и ВелцАго ТърноВо помилуй!" Искам да си лрощавате един други; вески ден трябва да си прощавате. И тогава, питам, има ли и ще има ли дявол? Не. Дяволът не може да влезе в такова място, защото е така силен огънят и светлината, щото ще му изгорят и опашката, и копитата, и роговете и нищо няма да остане у него. Той постоянно казва: „Дайте, дайте нещо, да им изгася свещите", а аз му отговарям: „Късно си се сетил". И сега ще бъде разпнат. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ, но за да се помилва, трябва да се покае и смири. • Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при едного светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил Ангела Своего да каже на светията, че това е дяволът и че ако му иска да се моли за него, то светията да иэиска от дявола първом да каже, че е мерзост на эапустението. Значи, да се покае и смири. Та виждате, че вне може да се обърнете към Господа, но дяволът не ще понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ни е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съградим Църквата Божия, та като дойде Христос, сам да ръководи Своята работа. Ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, конто на всички църкви казваме: „Помирете се!" Ама, йок*, имало различие; ние ще им кажем: „Оставете тия различия заради Господа!" Ти може да имаш едно мнение, друг -- друго; един — по-умен, а друг — по-глупав; всичките подобии работи не бива да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вне не сте глупави. И може да се питате; Дакви сме ние, та да оправим делото?" Какви сте? Вне сте непослушни синове, конто искам да въведа в Рая. А когато дойдат синовете на Обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едноносители на Великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците и то най-смело и откровено; кажете им, че Христос иде. Престанете да миелите какъв съм аз, дали съм самозван или изпратен? Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос; но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдител-но, тогава внимавайте и побьрзайте да поемете въжето. А пък от лошнте мнсли и съмнения, конто ми изпращате, не мислете, че вне не патите: напротив, смък-вате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, конто к» изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си и му каэвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение!" Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и проповяд-вайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в плът и жили, а във вас да затупти сърцето Христово, Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш." и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.

• ЙоЬ (тур.) - не (бел. peg.)

50

УГротой&аиотгодишнатасрещана'Веригама 19J4 година G3 В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателс-кия салон. След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете !2-та глава от Първо послание към Ко-ринтяни и каза: - Ще ви говоря върху 28я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията, По-добре е в живота да не се допуща да правим опит. Този пример можем да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и в обществен живот. Преди всичко трябва да разчитаме онези дълбоки причини, конто раэяждат съвременното общество и причините, конто раэяждат нашия жнвот. Например, всички вярва-ме в Бога, хрдим в цьрква, но все има в нас нещо, което ни терзае и това терзание не проиэтича от незнание и безверие. Така вие може да сте много чен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете не щете — ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вне във вашия ум и те могат да ви спъват, Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновре-менно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободи¬те от миелите на вашите Попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп -- попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, конто са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбнач-ния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за тушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори!" От чисто френологическо гледище ние трябва да въэдействуваме на своето ес¬тество, Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага --'иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачет. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи, всичките тези хора Господ ги е преродил в света, ще изпъкнат и те са на мястото си, Вие сте в едно училище и аз искам да наблюдавам най-напред човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човеци-те. Проучвайте и тяхното лице. Главата и лицето са писмо, което говори за 51

SO Всемировият Учител Беинса Дуно и Вели/со ТърноВо човека: очите, носът, устата, еэикът, ушите - - всичко говори - - всеки уд на човека говори. Никои хора само като погледнат ухото или окото ти, ще поэнаят какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно Бостон, в един град се разиграла следи ата сцена: веред улицата на града разхождало се лице с цар¬ски одежди — корона на главата и мантия върху снагата му. И онези, конто от по-отдалеч го видели в гръб, вече си казали: „На, ето цар и свършена работа!" А то какво се оказа? Оказа се просто човек, накичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та в живота ние, когато носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания; и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фас ул." Сега, всеки човек може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обьрнете се и я вижте. и я проучете. Така вас може да ви направят свещеник, офицер, чиновник и пр. Дават ви фор¬ма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, а и да бъде една дълбока наука. Преди две хиляди години имаме иэказани много прикрити рабо-ти, когато обществото не е било готово да приеме Христа. Даже и съвременното общество не е готово да Го възприеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всякой го интересува това, което засяга неговия живот. Така ако започнем да раэказваме романи и истории разни за придобиване на пари, вам веднага ще ви се ококорят очите. Затова, когато искаш да бъдат будни хората, говори им за пари, а когато искаш да ги приспиваш, говори им за Небето. И така, раждат се всевъзможни противоречия; но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот — с бъдещия, настоящето поло¬жение на земята - - с бъдещото и положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие вътре в нас; именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум и с нашето сърце. Ако вне бяхте в положението на един апостол, вне щяхте да имате оригинала, на който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да станат ясни. После, ако бяхте дале-когледи, да можехте да виждате на хиляда и на десет хиляди километра, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но, ще ни се каже, че мъртвите не се виждат и това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вне по отношение на всеки предмет, от който не се интересу вате, и спрямо него вне сте в безсъзнание. А пък от фило-софско гледище никога не може да се яви в човека една мисъл, ако няма някъде форма за нея. Миелите са толкова разнообразии в своите форми, щото е невъэ-иожно да се изброяват и по отношение на техните форми щяха да съставляват друга облает на изучаване. Добрите ни желания и мисли представляват растени-ята, от конто ангелите се хранят, и ако теэи растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпят да ни култивират. Та под думата .дела" се разбира плодовете, за конто ни се препоръча да ги 52

от годишната среща на<Веригата 1914 година имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло — и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вне трябва да имате хляб заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вне Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се прегторъчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ близо за две хиляди години нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дана радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова сега всеки от вас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, конто четем в днешната 12 глава от 1во Коринтяном, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци не можем да бьдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарбите за изцеленне, помагания, управления, а и да притежаваме разни езици. Да. Ако, например, знаехте езика на вашия вол или петел, нямаше да имате спънка. Ако можехте да имате говора на растенията, насекомите и пр., ако, казнам, раэбирахте езика на всички тия същества, щяхте да бъдете във връзка с тях. Такъв е законът. Бог влиза вътре във вас, гледа на работите. Така, докато ние бяхме ограничени от нещата, Той пак се интересува от нашите древни рабо¬ти и ни помага. Даже, например, пишем едно писмо; Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което като първо може би е и глупа во, но отпосле лека-полека се събуждат ония поетически чувства, от конто се вижда, че те вече са притежание на бьдещата съпруга и майка. Сега, вне пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аэ Те обичам!" Добре, като Me обичаш, та що от това? „Ама, Господи, не мога без Тебе!" Защо не можеш? Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можеш без Христа. Вне виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вне, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важного е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любое, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм*, що ми трябваше да се оженя?" Но тия именно деца са причината

• ДАанъм (тур.) - душе моя (бел. ред.)

53

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико ТърноВо тн да се ожениш. И отпосле детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката — царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невиди-мия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което каэва „татке", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татке" и „мамо". А като изучите всичко това и като придобиете дарбите от стих 28 на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко". Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павел. И за туй е то, че хора та като се срещнат с тая мъчнотия, току ги видиш, че погьрсили по-плитък кладенец. Значи, Христовото учение и Павел не са за деца. Па и аслъ не е за показ дълбок кладенец на всекиго, защото има някои, та се страхуют, щом им покажеш такъв. На страхли-вия покажи плитък кладенец. Някои, като гледат, че този и онэи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вне от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците, знаете ли снова, което разбираха дванадесетте рибари, конто озадачиха тогаваш-ната цивилизация? Те бяха наистина прости хора по видимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл у тях, та затова били такива. Обаче, знаете ли какво нещо е Дух? Духът е Сила. Та искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй е то, дето често пъти казваме, че това или онова „не е за мене". Павел иска да каже, че всеки трябва да намери своето място. И вне, за да усвоите тия дарби, конто споменава, трябва да ги разбирате. Срещнете един човек и иска да говори с вас; вне погледнете към неговата коруба лагажичка* и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Ос вен това ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега, някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение само ако е възбу-дена. Защото когато у вас се запалят известии страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси шшмъка на вашата свещ -- пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ и сега тя е, която страда. Ето защо, ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. После, трябва да следим нашите предчувствия. Така, когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него. Когато напротив, като се срещнете с други, такава преграда

• Коруба лага±ичЬа (диал.) - GykBaAHo - лъАлива nepynka (бел. peg.)

54

УГрото^рлиотгодищнатасрещанаФеригата 1914 година С9 няма, тогава с такъв човек ще се благословит. Второ правило ще държите: кога-то се срещнете с един христианин, вне трябва да намерите основната черта и по нея да се съобразите. Има две страни: омраза и любов. Ако преминет омразата, трябва да приложит Любовта, за да може да се уравни. Ако вне употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажещ да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп. Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при лихи води и при зелени пасища". Сегашните попове в по-голямото си число са самоэвани Попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осьди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вне може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета* и калима вки — те са истинските свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което эначи примирение с Бога, эащото те още не са се помирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тия неща, не се препирайте. Прението избягвайте. Вся¬кой един не е с еднаква светлина, а всякой да зачита светлината на другия. Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, конто са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, изпраща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но казахме за тях, че са със заплата. Ето сега тези, конто Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелистките проповедници и поповете. И сега ние трябва да започнем да даваме за Господа и на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, да им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всичките Негови подразделения; а за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва и трябва да имаме всич¬ките тия дарби, за конто четем в тая глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате „Иэцели ни". Ами че аз ви излекувам, а'ето, вне пак грешите, грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се учреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у нас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос ви дава. Не грешете, не се обиждайте, не се лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Като ти се каже от брата ти. че си съгрешил, няма за какво да се обиждаш, ако е вярно. ' ДАубе (арх.) - дълга горна дреха (бел. ред.) 55

6О ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Вели/со ТърноВо Тази е мисията на Христа - да преобрази света, и Той вече е эапочнал. Ние трябва да се държим за Христа, Който със Саоя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и всякъде. Той иска сметка. Иска я от нас, та затова пострадахме. Достатьчно са тия страдания, конто имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия, през таэи година да развиете някои от тия дарби, та идущата година като се съберем, аз пак ще ви говоря върху дарбите, Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" ы събранието се закри. В осем и половина часа вечерта, като си отивахме по домовете, времето беше отлично: навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се даже от Учителя, че барометъргт се бил подигнал до най-високата точка.