(→ПОДАРЪКЪТ) |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах: | След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах: | ||
| − | – Учителю, искам да видя сестра Савка и да | + | – Учителю, искам да видя сестра Савка и да ѝ поднеса нещо. |
| − | Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята | + | Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята ѝ. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком отидох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца ѝ, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах: |
– Няма я, Учителю! | – Няма я, Учителю! | ||
| − | – Тогава потърси я при майка | + | – Тогава потърси я при майка ѝ! |
| − | Отидох при майка | + | Отидох при майка ѝ, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах: |
| − | – Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие | + | – Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие ѝ го предайте! |
– Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. | – Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. | ||
Текуща версия към 09:31, 22 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПОДАРЪКЪТ
03.06.1943 година – Изгрева – София.
След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах:
– Учителю, искам да видя сестра Савка и да ѝ поднеса нещо.
Учителят се усмихна и ми каза да я потърся в стаята ѝ. Брат Христо остана при него на поляната, а аз тичешком отидох да търся сестра Савка. Почуках на вратата и на прозореца ѝ, но я нямаше. Върнах се на поляната и казах:
– Няма я, Учителю!
– Тогава потърси я при майка ѝ!
Отидох при майка ѝ, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах:
– Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие ѝ го предайте!
– Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми.
На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза:
– Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта „Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви!
Време беше вече за беседите. Учителят слизаше по стълбата отгоре. Влязохме в салона...