Разлика между версии на „Внушението - за корекция“

Текуща версия към 14:57, 21 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

ВНУШЕНИЕТО

25.03.1943 година – Изгрева – София.

Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и по-чакахме малко. Учителят ни прие.

— Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава?

— Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре. Отрицателното внушение и самовнушение са гибелни за гласа. Певецът трябва да познава връзката на гласовия орган с душата и духа. Певицата не е направила връзката с Бога. Отрицателните внушения идват от черната ложа. Музиката, пеенето и свиренето превръщат енергиите. Пеенето е сила, пеенето е магия. Без пеене не съществува права мисъл. Никой не може да влезе в Рая, ако не може да пее. Добрите певци са и добри хора. Лошият човек не може да пее. В пеенето е скрита азбуката на Новото учение! Пеенето е Божествено благословение!

— Да запиша ли „Новото Битие" с ноти – попитах аз.

— Ти сега така го пей, както си го научила! То ще му дойде времето! Ние ще го изнесем пред сестрите и братята след сутрешната беседа. Аз ще го свиря и ти ще го пееш! После ще го изпеем на едно място където има седем морета и планини, и равнини!

Аз се учудих:

— Че кое ли ще е това място, Учителю?

Той се усмихваше... Ние с брат Христо извикахме възторжено:

— Рила, Учителю!

Учителят потвърди и каза:

— Човек, на когото постъпката е чиста не прави погрешки. Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? „СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират миелите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: „Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре!" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.

— Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите.

Учителят каза:

— Славеите дават добри уроци на хората. В техните вариации има много трели. Не всички певци знаят изкуството да пеят трели. Трелите не се постигат със заучаване или с упражнения. Трелите са украшения на музиката.

– Учителят се обърна към мен и каза:

— Ти да внимаваш! Не раздавай от капитала си!

Брат Христо каза:

— Учителю, да се направи от „Новото Битие" една композиция с хор, оркестър, и солисти и да се изпълни на открито.

Учителят много се зарадва и добави:

— Певците да не се явяват изведнъж. Най-напред ще излезе един певец и ще запее сам и сетне втори, и т.н. Певците да бъдат седем!

— Учителю, – попитах аз – какъв глас да бъде първия певец? И къде ще се изпълни?

— Най-напред ще излезе да пее един бас. Това творение ще се изпълни в трите свята. Вие, рекох, скицирайте всичко това! То ще се пее и с движение.

Учителят извади най-хубавата си цигулка и тихо изсвири „Мирът иде". Той свиреше Божествено! Завърши много тихо. Ние и тримата мълчахме известно време. Аз носех в чантата си беседите от томчето „Отворени форми". Вътре имаше напечатано едно упражнение за пеене „Слушам". Аз тихо го изпях. Учителят каза:

— Това упражнение не е хубаво да се пее, защото буквата Ш, в думата „Слушам", го прави материалистично.

Учителят пожела да му дам томчето „Отворени форми". Той запрелиства няколко страници и вътре в тях откри някакъв дефект в печатането (листа беше прегънат). Той прати брат Христо да вземе друг екземпляр от брат Боев и да го донесе. Подари ми го и каза:

— Ако ти кажат, че някой тон не е чист, ти ще им кажеш: „Вашите камертони не са точни, не са чисти!"

И той събра пръстите си на дясната ръка, като издаде само показалеца и средния си пръст и с тях чукна по коляното си и ги приближих до ухото си, като че ли слушаше звученето.

Ние станахме прави, целунахме святата му десница и си отидохме в града.