(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ == Като младеж следвах в …) |
(→СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ == | == СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ == | ||
| − | Като младеж следвах в Университета, но поради | + | Като младеж следвах в Университета, но поради оскъдни средства трябваше през свободното си време и през ваканциите да работя. Изкарвах добри пари. Но поради липса на чувство за пестеливост, средствата, които получавах се разпиляваха по начин, който и сега, след толкова години, не мога да си обясня как ставаше. Работех предимно по строежите, работата беше по-скоро случайна - когато и каквото намеря. Най-после, като приключих образованието си, се залових и на постоянна работа, с редовна месечна заплата. Станах отговорник на един магазин за кожени изделия, открит в София от габровски фабрикант. Той ме познаваше и разчиташе на моите морални качества. Живеех на Изгрева заедно с моя по-голям брат, в една от двете стаички на дървената къщичка, която ние, пет души братя, си бяхме построили. Живеех безгрижно, тихо и съвсем спокойно, като смятах, че животът ми ще тече все така без промени, без изненади. Моята майка, която живееше в Габрово, често ни идваше на гости. Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителя е в стаичката ни и разговаря с майка ни. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мен и ми каза: "Ти спестявай по някой лев." Аз се изненадах от думите му, тъй неочаквано отправени към мен, и то за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през съзнанието ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм необходим служител за работата на моя работодател. Съвсем не намирах да помисля, че ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се събрах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон. Тогава, още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца подред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся работа, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, нямаше да преживея така тежко този мъчителен за мен период. На първи март, същата година аз бях отново на редовна работа, благодарение на един много мил и прекрасен наш брат. Но вече с една мъдрост повече в себе си. |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през | + | |
Текуща версия към 15:55, 15 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ
Като младеж следвах в Университета, но поради оскъдни средства трябваше през свободното си време и през ваканциите да работя. Изкарвах добри пари. Но поради липса на чувство за пестеливост, средствата, които получавах се разпиляваха по начин, който и сега, след толкова години, не мога да си обясня как ставаше. Работех предимно по строежите, работата беше по-скоро случайна - когато и каквото намеря. Най-после, като приключих образованието си, се залових и на постоянна работа, с редовна месечна заплата. Станах отговорник на един магазин за кожени изделия, открит в София от габровски фабрикант. Той ме познаваше и разчиташе на моите морални качества. Живеех на Изгрева заедно с моя по-голям брат, в една от двете стаички на дървената къщичка, която ние, пет души братя, си бяхме построили. Живеех безгрижно, тихо и съвсем спокойно, като смятах, че животът ми ще тече все така без промени, без изненади. Моята майка, която живееше в Габрово, често ни идваше на гости. Една вечер, когато се прибирам от работа, гледам Учителя е в стаичката ни и разговаря с майка ни. Щом влезнах, Той прекъсна разговора с нея, обърна се към мен и ми каза: "Ти спестявай по някой лев." Аз се изненадах от думите му, тъй неочаквано отправени към мен, и то за нещо ненужно и неоправдано, според начина, по който тогава мислех. Затова думите Му се плъзнаха през съзнанието ми и не намериха място там. Аз работех и имах чувството на пълна сигурност, че съм необходим служител за работата на моя работодател. Съвсем не намирах да помисля, че ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се събрах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон. Тогава, още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца подред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся работа, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, нямаше да преживея така тежко този мъчителен за мен период. На първи март, същата година аз бях отново на редовна работа, благодарение на един много мил и прекрасен наш брат. Но вече с една мъдрост повече в себе си.