(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗАПАС == Още преди войната, от 1938 година нататък,…) |
(→ЗАПАС) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== ЗАПАС == | == ЗАПАС == | ||
− | Още преди войната, от 1938 година нататък, всички мъже у нас на възраст от 20 години нагоре докъм 45-60, | + | Още преди войната, от 1938 година нататък, всички мъже у нас на възраст от 20 години нагоре докъм 45-60, минаваха запасно военно обучение за няколко месеца, като някои от тях многократно бяха извиквани. През този период и аз получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра, с която влязох в разговор. Между другото й казах за моята повиквателна. Тя, малко разтревожено, отива при Учителя и Му казва за моя случай. Учителя спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас. Ще го върнат." И наистина, когато отидох на местоназначението, за да се явя по предписанието пред някаква военна комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав и доколкото разбирам, с напълно нормални сетива и способности. Но не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си!" Защо ме върнаха - не разбрах. Всички, които бяха дошли там с тази цел, доколкото научих, бяха взети. |
− | + | ||
− | + | ||
− | аз получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра, с която влязох в разговор. Между другото й казах за моята повиквателна. Тя, малко разтревожено, отива при Учителя и Му казва за моя случай. Учителя | + |
Текуща версия към 12:52, 15 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ЗАПАС
Още преди войната, от 1938 година нататък, всички мъже у нас на възраст от 20 години нагоре докъм 45-60, минаваха запасно военно обучение за няколко месеца, като някои от тях многократно бяха извиквани. През този период и аз получих повиквателна бележка да се явя на преглед, за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра, с която влязох в разговор. Между другото й казах за моята повиквателна. Тя, малко разтревожено, отива при Учителя и Му казва за моя случай. Учителя спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: "Николай няма да отиде сега запас. Ще го върнат." И наистина, когато отидох на местоназначението, за да се явя по предписанието пред някаква военна комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав и доколкото разбирам, с напълно нормални сетива и способности. Но не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: "Върви си, свободен си!" Защо ме върнаха - не разбрах. Всички, които бяха дошли там с тази цел, доколкото научих, бяха взети.