(Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА == Един ден през проле…) |
(→ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА == | == ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА == | ||
| − | Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в село Мърчаево, където беше Учителя. Поканен бях на скромния обяд. Край дългата маса, която беше сложена, се бяха събрали братя и сестри. Учителя беше седнал на | + | Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в село Мърчаево, където беше Учителя. Поканен бях на скромния обяд. Край дългата маса, която беше сложена, се бяха събрали братя и сестри. Учителя беше седнал на тясната страна, а аз точно на срещуположната. Обедът привърши, масата беше разтребена. Върху нея някой беше поставил цъфнал бял зюмбюл. Той пръскаше чистия си аромат, а ние подхванахме разговор около положението в света и мъчителното състояние, което преживявахме в непрекъснатото напрежение при бомбардировките и при евакуирането ни. Както се водеше разговора, гледайки Учителя и зюмбюла в средата на масата, аз неволно казах: "От тук, от моето място, виждам, че зюмбюлът има три зелени листа, дано след три месеца се ликвидира това напрежение!" Учителя ме погледна, вдигна ръката си, показа петте си пръста и каза: "Пет!" Обадиха се братя и сестри, които бяха близо до Него: "Брат Николай, зюмбюлът има пет зелени листа!" Отдалече не бях видял и другите два листа. И наистина точно след пет месеца, в началото на септември, това напрежение, което преживявахме беше отмахнато. |
Текуща версия към 11:45, 15 юни 2010
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА
Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в село Мърчаево, където беше Учителя. Поканен бях на скромния обяд. Край дългата маса, която беше сложена, се бяха събрали братя и сестри. Учителя беше седнал на тясната страна, а аз точно на срещуположната. Обедът привърши, масата беше разтребена. Върху нея някой беше поставил цъфнал бял зюмбюл. Той пръскаше чистия си аромат, а ние подхванахме разговор около положението в света и мъчителното състояние, което преживявахме в непрекъснатото напрежение при бомбардировките и при евакуирането ни. Както се водеше разговора, гледайки Учителя и зюмбюла в средата на масата, аз неволно казах: "От тук, от моето място, виждам, че зюмбюлът има три зелени листа, дано след три месеца се ликвидира това напрежение!" Учителя ме погледна, вдигна ръката си, показа петте си пръста и каза: "Пет!" Обадиха се братя и сестри, които бяха близо до Него: "Брат Николай, зюмбюлът има пет зелени листа!" Отдалече не бях видял и другите два листа. И наистина точно след пет месеца, в началото на септември, това напрежение, което преживявахме беше отмахнато.