от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 5 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
„МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ"
+
''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
 +
== „МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ" ==
  
ЗО.Х. 1943г. Изгрева, София
 
  
[[Файл:Рисунка 60.png]]
+
ЗО.Х. 1943 г. Изгрева, София
 +
 
 
Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.
 
Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.
  
Ред 30: Ред 31:
 
Учителят тихо изпя без цигулката си:
 
Учителят тихо изпя без цигулката си:
  
„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"
+
''„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"''
  
 
Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!
 
Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!
Ред 36: Ред 37:
 
Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен.
 
Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен.
 
Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.
 
Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.
== Заглавие на раздел ==
+
– Учителю – казах му – не искам вече да пея в операта! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мен и аз не искам да ги пея!
  
— Учителю, — казах му — не искам вече да пея в опе¬
 
рата! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият
 
съвет ми възлага роли, конто не са за мен и аз не искам да ги
 
пёя!
 
 
Учителят помълча малко и каза:
 
Учителят помълча малко и каза:
Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти
+
 
си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повто¬
+
Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, които си ги живяла в миналите си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха!
рения заради другите, конто не са надарени и мъчно заучават.
+
 
На сцената сега ти пееш ролите, конто си ги живяла в минали-
+
Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи:
те си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си
+
 
и заедно с това, там ти ще извършиш една божествена работа!
+
Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите!
Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха
+
 
без ръце, много деца останаха без родители, много видни музи-
+
Учителю изплаках аз простете ми, че Ви занимавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас, всичко ще пея, всичко ще търпя с любов!
канти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Ед-
+
 
ни" ослепяха, други оглушаха!
+
Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любов, ти по-скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те, скоро, сами ще те освободят!
Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за мойте мал-
+
 
148
+
Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят!
+
 
ки болки пред страданията на тези мъченици. Учителят продъл-жи;
+
Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек!
Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да
+
 
им помогаем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат
+
Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за доброто на всички!
воплите на страдащите!
+
Учителю, — изплаках аз простете ми че Ви зани-
+
мавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас всичко ще пея, всичко
+
ще търпя с любов!
+
Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любое, ти по-
+
скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти
+
възложат, приеми я с усмивка! Те скоро сами ще те освободят!
+
Учителю, свидний, Учителю, Вне ми осветихте иътя!
+
Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих.пяла и служила на
+
целия свят!
+
Страданията развиват корените на любовта, а пък ра-
+
достите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод
+
за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал,
+
той щеше да бъде един обикновен човек!
+
Господи, Учителю, помогнете ни да -се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за добро-то на всички!
+

Текуща версия към 21:21, 8 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

„МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ"

ЗО.Х. 1943 г. Изгрева, София

Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.

Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. „Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!"

Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше горе. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време, влезе при нас и седна. Косата му беше още мокра.

– Учителю – казах му аз – много ме натовариха вече! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там!

– На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне!

Аз весело се разсмях:

– Вярно е, Учителю!

Брат Христо също се смееше. Учителят продължи:

– Концерта на Братя Янкови наближава.

– Венцислав ми акомпанира през време на мизансценните репетиции, които правя в стаята си, под режисурата на артиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам.

– Хубаво! – каза Учителят.

– Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешната Ви беседа, Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте изпял.

Учителят тихо изпя без цигулката си:

„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"

Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!

Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен. Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му. – Учителю – казах му – не искам вече да пея в операта! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мен и аз не искам да ги пея!

Учителят помълча малко и каза:

– Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, които си ги живяла в миналите си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха!

Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи:

– Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите!

– Учителю – изплаках аз – простете ми, че Ви занимавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас, всичко ще пея, всичко ще търпя с любов!

– Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любов, ти по-скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те, скоро, сами ще те освободят!

– Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят!

– Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек!

Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за доброто на всички!