от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: МАЛКО СЪПРИКОСНОВЕНИЕ. 03.09.1944 година — село Светляево. Днес по обяд пак отидохме при Учител…)
 
 
(Не са показани 2 междинни версии от двама потребители)
Ред 1: Ред 1:
МАЛКО СЪПРИКОСНОВЕНИЕ.
+
''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
 +
== МАЛКО СЪПРИКОСНОВЕНИЕ ==
 +
 
  
 
03.09.1944 година — село Светляево.  
 
03.09.1944 година — село Светляево.  
 
    
 
    
Днес по обяд пак отидохме при Учителя с брат Христо. Много хора бяха дошли от София и провинцията. Сестрите ела-гаха масите. Учителят говореше ту с едни, ту с други, прав на двора. Той беше с нов костюм и с бяло плетено калпаче на гла-вата. С брат Христо застанахме под дървото. Учителят се от¬дели от другите сестри и дойде при нас. Целунахме му ръка. По¬питах:
+
Днес по обяд пак отидохме при Учителя с брат Христо. Много хора бяха дошли от София и провинцията. Сестрите слагаха масите. Учителят говореше ту с едни, ту с други, прав на двора. Той беше с нов костюм и с бяло плетено калпаче на главата. С брат Христо застанахме под дървото. Учителят се отдели от другите сестри и дойде при нас. Целунахме му ръка. Попитах:
— Учителю, да отпътувам ли?
+
 
— Почакай още малко!
+
— Учителю, да отпътувам ли?
 +
 
 +
— Почакай още малко!
 +
 
 
Нахранихме се и си отидохме.
 
Нахранихме се и си отидохме.
 +
 +
 
Днес Слънцето грее! Не говори нищо лошо!
 
Днес Слънцето грее! Не говори нищо лошо!
Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е светлина. Земята е място, където ние ще научим да любим Бога и изпълним Него-вата воля!
+
 
 +
Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е светлина. Земята е място, където ние ще научим да любим Бога и изпълним Неговата воля!

Текуща версия към 11:15, 8 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

МАЛКО СЪПРИКОСНОВЕНИЕ

03.09.1944 година — село Светляево.

Днес по обяд пак отидохме при Учителя с брат Христо. Много хора бяха дошли от София и провинцията. Сестрите слагаха масите. Учителят говореше ту с едни, ту с други, прав на двора. Той беше с нов костюм и с бяло плетено калпаче на главата. С брат Христо застанахме под дървото. Учителят се отдели от другите сестри и дойде при нас. Целунахме му ръка. Попитах:

— Учителю, да отпътувам ли?

— Почакай още малко!

Нахранихме се и си отидохме.


Днес Слънцето грее! Не говори нищо лошо!

Бог е Любов, Бог е Истина, Бог е светлина. Земята е място, където ние ще научим да любим Бога и изпълним Неговата воля!