(Нова страница: ПЪТУВАНЕТО СЕ ОТЛАГА 29.08. 1943 год. - Изгрева - София Снощи дойдоха при мен майката и бащата на дв…) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ПЪТУВАНЕТО СЕ ОТЛАГА | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' |
| + | == ПЪТУВАНЕТО СЕ ОТЛАГА == | ||
| − | |||
| − | Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при | + | 29.08.1943 год. – Изгрева – София |
| − | Всички заедно влязохме при Великия Учител. Той | + | |
| − | + | Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при Учителя, да си кажат „Довиждане", защото си заминават за Берлин. Куфарите били събрани и билетите бяха купени. | |
| − | + | ||
| − | Учителят си затвори очите. Всички мълчахме. След | + | Всички заедно влязохме при Великия Учител. Той имаше особено изражение на лицето си. Майката, още като му целуваше ръка, каза: |
| − | + | ||
| + | – Учителю, дошли сме за малко, да ви кажем „Довиждане", защото си заминаваме за Берлин. | ||
| + | |||
| + | Учителят си затвори очите. Всички мълчахме. След известно време Той си отвори очите и каза: | ||
| + | |||
| + | – Рекох, вие няма да заминете за Берлин! | ||
| + | |||
Майката възрази: | Майката възрази: | ||
| − | + | ||
| − | билетите си купихме! | + | – Че как така, Учителю, ние си събрахме багажа, че и билетите си купихме! |
| + | |||
Учителят мълчеше и спокойно я гледаше. Ние всички мълчахме. Майката повторно каза: | Учителят мълчеше и спокойно я гледаше. Ние всички мълчахме. Майката повторно каза: | ||
| − | + | ||
| − | + | – Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любчо трябва да се яви вече във филхармонията, на репетиция. И двамата имат работа там. | |
| − | + | ||
| − | Учителят все мълчеше и гледаше пред себе си. Янко | + | Учителят все мълчеше и гледаше пред себе си. Янко Янков каза: |
| − | + | ||
| − | че ще видим! Ако трябва, пак ще дойдете тук! | + | – Е, стига! Щом Учителят казва..., но вие ще тръгнете, че ще видим! Ако трябва, пак ще дойдете тук! |
| − | Всички станахме прави. Аз първа целунах ръка на | + | |
| − | + | Всички станахме прави. Аз първа целунах ръка на Учителя. След мен, г-жа Янкова. Двете първи излязохме от стаята. Отвън тя ми каза: | |
| + | |||
| + | – Вие защо не се обадите? Как да не си заминем! | ||
| + | |||
Аз я успокоих: | Аз я успокоих: | ||
| − | |||
| − | + | – Вие трябва да знаете, че Учителят казва само, каквото Бог му каже. Бог му каза това. | |
| − | Всички слязохме в града. Като стигнахме до мостчето на улиците „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев" видяхме | + | Всички слязохме в града. Като стигнахме до мостчето на улиците „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев", видяхме Любомир да тича срещу нас, размахвайки някакъв лист хартия. Беше телеграма от Берлин, от брата на г-жа Янкова. Съобщаваше, че апартаментът им е бил разрушен и изгорен, заедно с всичката покъщнина. Ето защо, те не отпътуваха за Берлин. |
Текуща версия към 12:08, 8 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПЪТУВАНЕТО СЕ ОТЛАГА
29.08.1943 год. – Изгрева – София
Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при Учителя, да си кажат „Довиждане", защото си заминават за Берлин. Куфарите били събрани и билетите бяха купени.
Всички заедно влязохме при Великия Учител. Той имаше особено изражение на лицето си. Майката, още като му целуваше ръка, каза:
– Учителю, дошли сме за малко, да ви кажем „Довиждане", защото си заминаваме за Берлин.
Учителят си затвори очите. Всички мълчахме. След известно време Той си отвори очите и каза:
– Рекох, вие няма да заминете за Берлин!
Майката възрази:
– Че как така, Учителю, ние си събрахме багажа, че и билетите си купихме!
Учителят мълчеше и спокойно я гледаше. Ние всички мълчахме. Майката повторно каза:
– Учителю, това, което Вие казвате, е невъзможно, защото Любчо трябва да се яви вече във филхармонията, на репетиция. И двамата имат работа там.
Учителят все мълчеше и гледаше пред себе си. Янко Янков каза:
– Е, стига! Щом Учителят казва..., но вие ще тръгнете, че ще видим! Ако трябва, пак ще дойдете тук!
Всички станахме прави. Аз първа целунах ръка на Учителя. След мен, г-жа Янкова. Двете първи излязохме от стаята. Отвън тя ми каза:
– Вие защо не се обадите? Как да не си заминем!
Аз я успокоих:
– Вие трябва да знаете, че Учителят казва само, каквото Бог му каже. Бог му каза това.
Всички слязохме в града. Като стигнахме до мостчето на улиците „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев", видяхме Любомир да тича срещу нас, размахвайки някакъв лист хартия. Беше телеграма от Берлин, от брата на г-жа Янкова. Съобщаваше, че апартаментът им е бил разрушен и изгорен, заедно с всичката покъщнина. Ето защо, те не отпътуваха за Берлин.