Разлика между версии на „Цигулките на Учителя - за корекция“

Текуща версия към 11:07, 8 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

25.08.1943 година – Изгрева – София.

Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая, с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в приемната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сложи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те, и аз го чуваме, като звъни. Преди да се упътим към салона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътеката, или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха напред, за салона. Аз застанах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха няколко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.

Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.

В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад паравана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме.

След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза:

– Аз я оставих за най-подире!

Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт".

Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:

– Ето един български „Страдивариус".

Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си.

Времето напредна. Преди да излезем, целунахме светата десница на Великия Учител и му благодарихме.

• Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:

– неделни беседи – за всички желаещи;

– общ окултен клас – в сряда сутрин;

– младежки окултен клас – в петък сутрин. За да участват в този клас, учениците и трябвало да отговарят на определени условия. (бел.ред.)