| Ред 5: | Ред 5: | ||
288 | 288 | ||
| − | със светли, с бъли, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата | + | със светли, с бъли, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата със бъли, празнични дрехи. Остаряването и смъртта представят събличане на бълите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Каго се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарел и тръгва по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече. Не е лесно човек да съблече старите си дрехи и да се облаче в нови. Колкото да е недоволен от старите си дрехи, човек мъчно се отделя от тех. Той е привикнал на тех, не му се иска да ги свали от гърба си. Ценни са старите дрехи на човека, защото върху тех е написан целият му живот. Те са пълни със спомени и преживявания. За да облече нови дрехи, човек требва да препише на тех всички свои опитности, които е придобил на земята. Това, което ученит наричат предаване на наследствени чърти от едно поколение на друго, не е нищо друго, освен преписване на новите дрехи всичко онова, което е било написано на старите. В това отношение човек мяза на списък, на който са написани книгите на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържат около един милион и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, как се справя с нея. Не е лесно да чисти човек праха на тия книги. |
289 | 289 | ||
Версия от 14:58, 27 ноември 2008
Т. м. Какво става със снега и с леда, когато се топят? Те губят своята красота и цвят. Под думата сняг и лед разбираме илюзиите, с които човек живее на земята. Както снегът и ледът се топят и нищо не остава от техната форма, красота и цвят, така и илюзиите се топят и изчезват. Като се намери пред такова положение, човек казва: Животът няма смисъл, не струва да се живее. Защо животът няма смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват. Снъгът изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие в неговия цвът, остава вечна. Бълият цвът е символ на чистота. Тази е причината, поради която хората се стремят към белия цвът. Тъ носят и долни, и горни дрехи бъли, особено лътно време. Съвременнит хора имат задача да изучават целокупния живот, а не само неговите частични прояви. Тъ имат пред вид изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освен обличане Псалом 119, алеф.
288 със светли, с бъли, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата със бъли, празнични дрехи. Остаряването и смъртта представят събличане на бълите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Каго се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарел и тръгва по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече. Не е лесно човек да съблече старите си дрехи и да се облаче в нови. Колкото да е недоволен от старите си дрехи, човек мъчно се отделя от тех. Той е привикнал на тех, не му се иска да ги свали от гърба си. Ценни са старите дрехи на човека, защото върху тех е написан целият му живот. Те са пълни със спомени и преживявания. За да облече нови дрехи, човек требва да препише на тех всички свои опитности, които е придобил на земята. Това, което ученит наричат предаване на наследствени чърти от едно поколение на друго, не е нищо друго, освен преписване на новите дрехи всичко онова, което е било написано на старите. В това отношение човек мяза на списък, на който са написани книгите на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържат около един милион и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае, как се справя с нея. Не е лесно да чисти човек праха на тия книги.
289 Във всички времена и епохи хората са се стремели да се домогнат до положително обяснение на живота. И днес още се стремят към правилно изясняване на живота. Като не разбират благата и привилегиите, които имат над всички животни, хората казват за некого, че се е родил в щастлив момент на земята. Всички хора са родени в щастлив момент. Какво по-голямо щастие може да търси човек от това, че се е родил човек, изправен на два крака, а не животно, което ходи на четири крака? Да има за основа добродетельта и на нея да стъпва, това е една привилегия за човека. Да бъдат ръцете му свободни, това е друга привилегия за човека. Животните са лишени от тези привилегии. Ръцете им, които символизират закона на правдата, са превърнати в крака. Правдата у тях не е застъпена. Мозъкът на човека е поставен в съвсем различно положение от това, в което е поставен животинският. Засега човек представя най-усъвершенствуваната машина на земята, снабдена със своето вътрешно радио, да схваща вълните, които идат от разумния свет. Днес всички хора търсят щастието вън от себе си, без да подозират, че то се крие във върха на техния език. Каквото езикът каже, всичко става. Чудеса може да прави езикът! Езикът подига човека, но той може и да го събори. Това зависи 19
290 от огъня, с които е запален. Ако езикът е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност. Запали ли се с този огън, човек се излага на големи страдания. Ако не знае, как да се справя с езика си, той ще се намери в голтеми мъчнотии. За да избегне тия мъчнотии, човек требва да познава науката за контролиране на езика. Езикът на човека е един от органите, свързан с висшия свят. Интелигентно същество е езикът. Милиони клетки работят в него, за да подържат живота му. С езика си човек яде, опитва вкуса на храните, говори, пише, като писател. Една лоша дума, казана с езика, с години не може да се забрави. Човек носи последствията на тази дума дълго време. Думите, изказани чрез езика крият голема динамическа сила в себе си. Като знаете това, изучавайте езика си, както географът изучава земята, както астрономът — небето. Не мислете, че езикът е един безотговорен мускул в човешкия организъм. Всеки орган в човешкия организъм крие в себе си велики тайни. Езикът, затворен в устата на човека, също крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават. Сега на вас предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е маг, всичко може да направи. Който разбира науката на окото, той всичко вижда, всичко
291 може да направи. Хората говорят за възпитание и самовъзпитание, а не знаят, отде да започнат. Те изучават френология, физиогномия, хиромантия и ред още науки, но не се спират върху езика. Те не подозират, че требва да започнат от езика — от най-малкия уд в своя организъм. Доброто и злото е написано на езика. При всека добра или лоша проява на човека, езикът започва да се движи. При доброто се движи по един начин, при злото — по друг начин. От човека зависи, как да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трябва да изучава неговите движения. Голем маг е човешкият език. Езикът е израз на разумността в човека. Окото е наблюдател, отдалеч вижда нещата, а езикът прави познанства, посреща и изпраща хората. В това отношение той е голем дипломат. Като говоря за езика, аз немам пред вид неговата външна форма т. е. мускула, от който е направен. Аз имам пред вид силата, която се крие в него. Езикът е сверзан със словото, а силата на човека е в словото. Като мисли за езика си, човек се свързва със словото. Като мисли за словото, той се свързва с истината. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината". Като мисли за истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото
292 животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувствува като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад. Съвременните хора се нуждаят от знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Некой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити. В същност той не проявява нито ума, нито сърдцето, нито живота си. Добре развити линии са ония, които имат живо проявление. Какво се ползува човек от красивите си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливост, разумност, съобразителност? Човек се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото влезе в човека, тези линии напълно оживяват. Казано е в Битието, че Бог направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание, и той станал жива душа. Значи, докато Бог не беше вдъхнал живо дихание, човек бил безжизнено същество. Щом вдъхнал живо дихание в него, т. е. щом вложил Словото си, човек станал жива душа. Велик момент представя създаването на първия човек! Едва ли
293 има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества. Първият човек, като модел, и до днес още е изложен на показ, да го гледат всички живи същества, всички ангели. Първият човек, т. е. оригиналът е на небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на земята, са копия на този оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види, какво представя оригиналът на човека, той трябва да отиде на небето. Там ще види, какво значи изкуство. Който е видъл този образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек требва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. Ако човек не може да прави добро, ръцете му са мъртви. Ако не може да мисли добре, умът му е мъртав. Ако не може да люби, сърцето му е мъртво. Ако не може да движи очите си правилно и да вижда красотата на нещата, той е мъртав за истината. Ще кажете, че всички хора движат очите си. Всички движения не са правилни. В движенията на хората има разлика: едни са механически, а други — живи, съзнателни. Съвременните хора трябва да приложат мисълта си, да се освободят от механическия живот. Запример, като се натъкват на неблагоприятни условия, те търсят меха-
294 нически начини, да се справят с тях. Ако е студено на ръцетъ им, те турят ръкавици, да се стоплят. Понякога и ръкавиците не помагат, ръцете им пак са студени. Те не подозират, че с мисълта си могат да се изолират от студа. Мощно нещо е човешката мисъл. Ще кажете, че не е правилно човек да се бори със студа чрез мисълта си, т. е. не е правилно да изразходва енергията на мисълта си напразно. Не, щом има мисъл, човек трябва да я прилага навсекъде. Човешкият организъм разполага с такава топлина, която може да му помогне да преодолее всички външни условия. Топлината на човешкият организъм и неговата мисъл са в състояние да преодолеят всички неблагоприятни условия в живота. Освен външния студ, в човека се явява и вътрешен студ, предизвикан от голема скръб. За да се справи с този студ, човек трябва да увеличи своята вътрешна топлина. Това са процеси, които стават постянно в човека. Когато живъе правилно, човек запазва нормалната топлина на сърцето си и нормалната светлина и сила на ума си. Не живее ли правилно, той постепенно ги губи, вследствие на което прибегва към външни, спомагателни средства. Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той нарушава своя естествен живот, вследствие на което се натъква на големи мъчно-
295 тии и противоречия. Всеко желание, всъка мисъл, всеко чувство в човека требва да се хранят. Те са живи същества, и животът им трябва постоянно да се подържа. Нема ли достатъчна храна, с която човек да задоволи желанията си, едно след друго те умират и му създават ненужни страдания. Лътно време и бедният овчар може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които те ще се хранят. Зимно време, обаче, условията са други. Пасбищата са покрити със снег, никъде нема трева. Овчарьт е длъжен да ги храни сам, да им купува храна. За неговитъ средства това струва скъпо. Като не може да ги изхрани, една след друга овцете измират. И тестрадат и той страда. Следователно, не раждайте повече желания, отколкото са възможностите ви за техното отглеждане. Нема ли възможност да храни много мисли и желания, човек трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ги изхрани добре, да станат самостоятелни, сами да подържат живота си. Следователно, дойде ли човек до положение, неговитъ мисли, желания и постъпки да станат самостоятелни, да му помагат, това значи, да бъде той маг, да разполага с магическата пръчица на всеко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне с пръчицата, и яденето ще бъде пред него. Нахрани ли се, пак ще тропне с пръчицата, и
296 яденето ще се дигне. Докато дойде до положението, да бъде господар на своите мисли и желания, човек първо ще им бъде слуга. Те ще заповъдват, а той ще изпълнява. В пътя на човешкото развитие това е неизбежен процес. За да бъде господар, първо човек требва да бъде слуга. За да бъде учител, първо трябва да бъде ученик. Като говоря за хора, които владеят магическата пръчица, мнозина се съмняват в това. Те казват, че не са виждали такива хора и не верват в съществуването им. Ако човек не вижда нещо, това не значи, че то не съществува. Ако пък вижда нещо, това не значи, че е видел реалността на нъщата. Човек слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пеят и говорят, съществуват некъде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т. е. сенки, а не действителност. С тия хора, които говорят и пеят по радиото, както и с тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Те минават като нереални величини; в същност едни от тех са реални, а други — нереални. Ще дойде ден, когато ще виждате хората, които говорят по радиото, ще се разговаряте с тях и ще разберете, кои са действителни лица и кои— недействителни.
297 Да се вернем към науката за езика. Като не познават тази наука, хората се чудят, защо страдат. Ако я познаваха, те щеха да разберат, че много от страданията им се дължат, именно, на непознаването й, на неспазване на нейните закони. Некой казва, че обича нъкого, но след известно време престава да го обича. Защо? Защото не прилага правилно законите на езика. Той не знае, кога каква дума да произнесе, вследствие на което казал много думи на възлюбения си. И възлюбеният му, от своя страна, отговорил по същия начин. И двамата се обидили един друг и не искат повече да се видят. Като изучавате науката за езика, приложете я първо към Бога. Обикнете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и се учете от Него. Той ще ви учи, как да говорите, какви думи да избирате, как да движите езика си и т. н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постъпите ли обратно, постоянно ще губите любовьта си. Ако Бог не е взимал участие в живота на човека, ако и до днес не продължава да се интересува от неговия живот, нищо не би излъзло от него. Бог каза: „Да направим човЬка по образ и подобие свое". Той вложи в човека особена способност — да говори. Говорът е присъщ само на човека. Никое друго животно не мо-
298 же да говори. Само на човека е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано в Писанието: „По думите си ще се оправдаеш и по думитъ си ще бъдеш съденъ". От езика на човека зависи неговото щастие или нещастие. Следователно, иска ли да говори с н-вко-I о, човек първо трябва да очисти езика си. Ако при разговора си с своя ближен, човек требва да чисти езика си, колко повече трвбва да бъде езикът му чист, когато отправя молитвата си към Бога. Ще каже некой, че при Бога човек може да се яви такъв, какъвто е. Не, човек ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил езика си добре. ( Требва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е върнал от веселбите си със своите приятели? Той ял, пил, цела нощ не спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, той първо требва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Требва ли войникът да се яви при своя генерал ранен, с отрезани ръце, да му засвидетелствува своята обич? Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува, и после, като оздравее, ще го приеме на разговор. Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога след като се е изчистил, преоблекъл, т. е. след като се е
299 вернал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек требва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек требва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота. В това седи достойнството на човека.* Всъка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя нема достойнство за себе си. Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога нема да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на сввта имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погръшката си. От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всекаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът нема смисъл, че светът не е създаден, както требва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като папагали. Не се подавайте на лъжите на
300 този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. Ако некой път ви повали на земята, пак не се поддавайте на влиянието му. Знайте, че краят решава борбата. ( Не мислете, че всекога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но нема да отстъпвате от принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърдчение, пак не се подавайте. Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина, да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиитъ. Бог е на страната на ония, които се борят за славата, за името Му. Той никого нема да изостави, но требва да минете през борби, през мъчнотии и изпитания. Каквито противодействия да сръщате, знайте, че те се дължат на вашите неприятели, които искат да ви спъват във великата цел на животъ ви. В какво седи великата цел на човешкия живот? Да бъде свободен човек и да служи на любовьта, това е великата цел на човешкия живот.) Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото жи-
301 вотът и природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания. Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от техъ. Те* крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползува от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага. Като не разбират законитъ на живота, некои казват, че без да учат, Духът ще им каже, какво да правят. Не е достатъчно само да ви говори Духът, но вие требва да бъдете готови, каквото Той ви каже, да го изпълните. — Ами ако ни каже нещо, което не ще можем да направим? — Каквото Духът казва на човека, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нещо, което не можете да направите, ще знаете, че това не са думи на Духа. Духът спусна от небето плащаница, пълна с различни животни и каза на Петра: „Вземи и яж!" Той отговори: Господи, не съм ял нищо нечисто, не мога да ям и сега. — Това, което Бог е осветил, е чисто. Апостол Петър не разбра символа, който беше скрит в това видение. Ако на религиозния човек кажат, че трябва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува от други науки, освен от Божествената. Това е неразбиране. За да стане силен, човиек трябва да изучава всички науки. Не само да учи, но той
302 требва да тури в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи. Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от труднитъ въпроси. Като стане сутрин човек требва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. След това ще наблюдава, каква е първата мисъл, първото чувство и първата дума, които са минали през него, и да следи, как ще прекара целия ден. Те определят посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото в света, а не за неприятните работи, които са временни, преходни положения в човешкия живот. Станеш ли сутрин, отправи една светла мисъл, едно красиво чувство и една сладка дума към Господа. Постъпиш ли така, всичките ти работи ще се наредят добре.* Хората не успеват в живота си, защото очакват щастието си по начин, какъвто те разбират. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мъдреци, ще видите, че и те даже не действуват по един и същ начин. Те могат да имат еднакви цели и стремежи, но методитъ им са различни. Двама души, в един и същ момент, не могат да произведат едно и също явление, Коя е първата дума, която човек требва да произнася всека сутрин, като стане от сън? Ще кажете, че тя е думата „любовь".
303 Наблюдавайте се и вижте, кой каква дума произнася. Първата дума, която човек произнася е различна за всеки човек. При това, всеки ден той произнася различни думи. От начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която човек е вложил. За примър, някой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди в обичьта си. Силата на обичьта, на любовьта на човека се опредъля от интонацията, с която тия думи се произнасят. Любовь¬та е колективен, а не единичен акт. Ко-гато някой люби, ц-влото небе и цълата земя взимат участие.!Някой иска да люби, но ни¬кой нищо да не знае за любовьта му. Това не може да се избъгне. Бог е Любов. Следова¬телно, любиш ли, всички знаят за твоята любов. Не е въпрос да криете любовьта си от хората, но вие трябва да любите по всички правила на Великата Любов. Някой казва, че обича нъкого, а после съжалява, че не е разбран, че не се е изказал право. Божествената любов не мисли за последствията. Тя има пред вид принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат добри. Приложи ли човек закона на любовьта правилно, този закон ще произведе в цълия космос малък подтик. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в цълото човечество.) Това прави и любовьта на майката към детето, на богатия към сиромаха, на
304 сиромаха към богатия и т. н. всеки акт на любовьта, колкото малък да е, той е акт на целия космос. В любовьта взимат участие всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Често хората говорят, че този или онзи не заслужва да бъде обичан. Това е неразбиране на любовьта. Лю¬бовьта не се дава по заслуга. ( Когато котка¬та, кучето и другит животни обикалят око¬ло човека, причината за това е любовьта. Тя ги заставя да отидат при него да ги нахрани. Той ги храни от любов. Ще каже някой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, пътелът кукурига, птичката пъе, кучето лае, животът се изя¬вява. Престане ли животното или човек да се изявяват по свой специфичен начин, и животът в Т-БХ престава. Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен. Той крие в себе си известни тайни, които тръб-ва да се изучават. | Като ученици, вие трябва да изучавате нау-ката за езика, да облагородите своя характер. Много от страданията на хората се дължат на чрезмерното движение на езика им. Обаче, не е достатъчно човек само външно да мълчи. Мълчанието е вътрешен процес. Той е в зависимост от самообладанието. Само онзи човек може да прилага самообладанието, който обича евоит прояви, своит- мисли,3 чувства и постъпки, своя език и словото, кое-
305 то излиза от него. Като обича себе си и е в хармония с всичко, което излиза от него, гой ще обича и окржжаващит — растения, животни и хора — своитъ- ближни. Като обича себе си и ближнит си, той ще обича и Бога, ще обича съществата в цълото небе.^ Само при това положение той може да си служи с магическата пръчица. Като тропне с нея, ка¬квото пожелае, всичко става. Той разбира дъл¬бокия смисъл на стиха: „Аз съм алфа и омега на нътцата". Бог е алфа, начало на н'Ь-щата, а човеж — омега, т. е край на нещата. Днес всички хора тр-Ьбва да разбират смисъла на мъркането, на пвнието, на мисъл-та. Думата „мъркане", започва с буквата „М" — закон на абсолютна жертва. Следователно, ВСБКИ ЧОВ"БК трябва да мине през закона на жертвата, през пението—като закон за реали¬зиране на нещата, през мисълта—като усло¬вие за постигане на Божественото. Има ли всич¬ко това, човеж трябва да бъде доволен и в страданията, и в радоститъ- си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всвкога да верши волята Божия. Това значи, да се сверже човеж с Първата Причина на нъщата. Който е сверзан с Първата Причи¬на, той е чов-Ьк на истината. Той изнася фактит, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Чо-В"БКЪТ на истината е свободен. Той вла¬дее науката за езика. Тази наука е сверза¬на с чистотата, с бъ\лия ЦВ-БТЪ^ Когато се го- ?0
306 вс)ри за гази наука, и природата взима участие. Ето, вън вали вече снът. който показва, че науката за езика е в зависимост от чисто¬тата, ОТ б-ЬлИЯ ЦВЪТ. СнЪТЪТ, С СВОЯ б"БЛЪ цвът, внася освежаване в човешкиг умове и разположение на духа им. Върху тази на¬ука може да се говори само в сн-вжно време, за да стане проясняване в умовет ви. За да приемете тази мисъл, вие тр-Ьбва да имате въфа, която от нищо да не се разко-лебава, в-вра без съмнения, без страх. Мнозина допущат теорията за преражда-нето и се успокояват, че ако този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират, Мислят ли така, т изпа-дат в заблуждение. Програмата за сегашния живот сега тр-вбва да се изпълни. Тя не мо¬же да се отлага за друг живот. ВсЬки ден, всЬки час, всъка година има своя про¬грама, която трябва да се изпълни на времето си. Който не я изпълни, той остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособ¬ни ученици. Никой не може да вл-взе в небе¬то. ако не е изпълнил програмата на живота си правилно. В човешкия мозък са вложе¬ни много сили, които още не са събудени. Н1з-кои от тях трябва сега да се събудят и приложат. Като е дошъл на земята, човек (трябва съзнателно да работи за своето про¬буждане, за да използува силит, скрити в неговия организъм.
307 Като ученици, вие трябва да изучавате действителнии живот, който включва мислит, чувствата и постъпкиг на човека. Всички за¬едно представят наука за езика. Велика наука представят мислит И чувствата на човека. Т-в са динамика на живота. Тази динамика се регулира от човешкия език.,Може ли да си служи правилно с този регулатор. човек лесно се справя с противоречията на жи¬вота. Той знае, че сиромашията и богатство¬то, знанието и невежеството, слабостта и си¬лата са условия за растене на човека. Чрез богатството си човек може да влъзе в връз¬ка с сиромаха, да му помогне и да се обме¬ни с него. Чрез знанието си човек се сверз¬ва с невежия. Чрез силата си той се сверз¬ва с слабия. Това не са външни връзки, но връзки на души. които се пренасят и на онзи свет. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да го посрещнат приятели-т му на онзи свет? Страшно е да бъде човек самотен било на земята, било на небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, да си помагате едни други. Защото, казано е в Писанието: „Достатъчно е злото на деня". Мнозина се запитват. защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за богове-т. Ако обикновеният човек бутне тази на¬ука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го еждете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрана.
308 Един селянин се връщал с кола в селото си. В колата била и жена му. Т се разговаряли н-вщо. Недоволна от мж.жа си, жената скочила от мъттото си и го набила добре. Един от съседитъ- им ги настигнал и, като ВИД-БЛ, как жената бие мж.жа си, казал: Ако имам такава жена, Щ/БХ да я смажа от бой, нямаше да се оставя да ме бие. Жената чула тези думи, но замълчала. След това, без да я види съседът, тя сляз¬ла от колата си и се прехверлила на него-та. Като се обърнал назад, той останал очуден, как и защо тази жена е влязла в ко¬лата му. — Какво искаш от мене?—Нищо не искам, аз съм твоя жена и ще ме водиш у дома си.—Слизай скоро от колата! Не те при-знавам за моя жена. — Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водиш у дома си, да ме види жена ти. — Моля ти се, сл"Ьз долу, не ми създавай безпокойства и тревоги. Като започнал да се моли, тя му казала: Ще гово-риш ли друг път лошо по мой адрес? Ще се заканваш ли да ме биеш? —Моля ти се, остави ме свободен. Втори път нтзма да го¬воря против тебе. Тя сл-взла от колата на съседа си и стигнала своята кола, с която продължила пътя си до селото. Тя дала до-бър урок на съседа си, да не предизвиква злото. Сега и на вас казвам: Срещнете ли зло¬то, поздравете го, без да се разговаряте съ
309 него, без да се борите. Злото е сила, с коя¬то могат да се борят само велики, напред¬нали същества. Т. м. 17. Лекция от Учителя, държана на 18 декемврий, 1929 г. София.—ИзгрЪв.