от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
Ред 4: Ред 4:
  
 
[[Файл:Рисунка 60.png]]
 
[[Файл:Рисунка 60.png]]
Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам сем-ките и костилките им в едно шишенце.
+
Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.
Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, конто води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. „Ти, каза ми той — ще пееш тук на българите!"
+
Вчера брат Христо дойде при мен след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сут-рин. Днес въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше го¬ре. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време влезе при нас и седна. Косата му беше още мок¬ра.
+
— Учителю, — казах му аз, — много ме натовариха ве¬
+
че! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там!
+
— На високите върхове има много вятър и шапката на
+
човека може да хвръкне!
+
  
147
+
Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. „Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!"
 +
 
 +
Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше горе. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време, влезе при нас и седна. Косата му беше още мокра.
 +
 
 +
– Учителю – казах му аз – много ме натовариха вече! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там!
 +
 
 +
– На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне!
 
   
 
   
 
Аз весело се разсмях:
 
Аз весело се разсмях:
Вярно е, Учителю!
+
 
 +
Вярно е, Учителю!
 +
 
 
Брат Христо също се смееше. Учителят продължи:
 
Брат Христо също се смееше. Учителят продължи:
Концерта на Братя Янкови наближава.
+
 
Венцислав ми акомпанира през време на мизансцен-
+
Концерта на Братя Янкови наближава.
ните репетиции, конто правя в стаята си под режисурата на ар¬
+
 
тиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам.
+
Венцислав ми акомпанира през време на мизансценните репетиции, които правя в стаята си, под режисурата на артиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам.
Хубаво! каза Учителят.
+
 
Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но
+
Хубаво! каза Учителят.
аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешнатаВи беседа,
+
 
Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте из-
+
Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешната Ви беседа, Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте изпял.
пял,
+
 
 
Учителят тихо изпя без цигулката си:
 
Учителят тихо изпя без цигулката си:
„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То свет¬лина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изг¬рее! И живота ми с радост ще се изпълни!"
+
 
Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза така да я запиШа. Бях уморена от сплетните и дреб-навостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичка-та ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при не¬го!
+
„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"
Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха ид-вали няколко пъти през това време без мен.
+
 
Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забе-лязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в пог-леда му.
+
Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!
 +
 
 +
Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен.
 +
Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.
 +
== Заглавие на раздел ==
 +
 
 
— Учителю, — казах му — не искам вече да пея в опе¬
 
— Учителю, — казах му — не искам вече да пея в опе¬
 
рата! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият
 
рата! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият

Версия от 14:15, 7 юни 2010

„МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ"

ЗО.Х. 1943г. Изгрева, София

Рисунка 60.png Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.

Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. „Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!"

Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше горе. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време, влезе при нас и седна. Косата му беше още мокра.

– Учителю – казах му аз – много ме натовариха вече! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там!

– На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне!

Аз весело се разсмях:

– Вярно е, Учителю!

Брат Христо също се смееше. Учителят продължи:

– Концерта на Братя Янкови наближава.

– Венцислав ми акомпанира през време на мизансценните репетиции, които правя в стаята си, под режисурата на артиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам.

– Хубаво! – каза Учителят.

– Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешната Ви беседа, Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте изпял.

Учителят тихо изпя без цигулката си:

„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"

Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!

Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен. Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.

Заглавие на раздел

— Учителю, — казах му — не искам вече да пея в опе¬ рата! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, конто не са за мен и аз не искам да ги пёя! Учителят помълча малко и каза: — Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повто¬ рения заради другите, конто не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, конто си ги живяла в минали- те си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музи- канти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Ед- ни" ослепяха, други оглушаха! Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за мойте мал- 148

ки болки пред страданията на тези мъченици. Учителят продъл-жи; — Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогаем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите! — Учителю, — изплаках аз — простете ми че Ви зани- мавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас всичко ще пея, всичко ще търпя с любов! — Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любое, ти по- скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те скоро сами ще те освободят! — Учителю, свидний, Учителю, Вне ми осветихте иътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих.пяла и служила на целия свят! — Страданията развиват корените на любовта, а пък ра- достите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек! Господи, Учителю, помогнете ни да -се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за добро-то на всички!