(Нова страница: НОВО БИТИЕ - СЕДМИ БОЖЕСТВЕН ДЕН 15.09. 1943 г. - Изгрева - София Днес времето е великолепно. Венцис…) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | НОВО БИТИЕ | + | НОВО БИТИЕ – СЕДМИ БОЖЕСТВЕН ДЕН |
| − | 15.09. 1943 г. | + | 15.09. 1943 г. – Изгрева – София |
| − | Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята | + | Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа: |
| − | + | ||
| − | + | – Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може вески ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт. | |
| − | + | ||
| − | + | – Хубаво, хубаво! – рече Учителят. | |
| − | друга, своя каденца за Бетховеновия концерт. | + | |
| − | + | – Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта „Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата. | |
| − | + | == Заглавие на раздел == | |
| − | + | ||
| − | ди Ламермур" от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | |||
Учителят пак каза: • — Хубаво, хубаво! Продължих: | Учителят пак каза: • — Хубаво, хубаво! Продължих: | ||
Версия от 11:38, 7 юни 2010
НОВО БИТИЕ – СЕДМИ БОЖЕСТВЕН ДЕН
15.09. 1943 г. – Изгрева – София
Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа:
– Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може вески ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт.
– Хубаво, хубаво! – рече Учителят.
– Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта „Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата.
Заглавие на раздел
Учителят пак каза: • — Хубаво, хубаво! Продължих: — Учителю, искам често да идвам при Вас, да посеща- вам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиера- та, имам и много спектакли. Невъзможно ми е да измия гримо- вете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена! — Ти и там пееш за Господа! Всичките души, конто слу- шат в публиката, ще дойдат след години тук при нас. Ти там посяваш в душите им новото! — Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции. — Хубаво! Хубаво!... Почакайте! Учителят стана и се изкачи до стаята си. След малко до-несе една цигулка и започна да свири „Седмия ден на Битието". Ето думите: „И така създаде Бог Небето и земята. И всичкото мно¬жество Сыцества по тях. И благослови Бог седмия ден и го ос¬вети. Защото в него си почина от всичките си дела. И видя Бог, че всичко що направи бе добро\ АУМ! АУМ! АУМЕН!" Ние тихо изпяхме мелодията на „Седмия ден". — Учителю — казах аз, — ние записваме вече с брат Христо върху Пентаграмата мотивите на песните. Слож-ихме мистичните песни: „В началото бе словото", „Имаше человек", „Бог е Любов" и др. Вътре сложихме новите песни, поставихме и мотивите на българските песни. Да поставим ли човека с раз- творени ръце и нозе?... Или Вашия образ, Учителю? Той каза: — Може и двата заедно! Брат Христо прибави: — С бои да се напечата, Учителю! Трябваше да слизам вече в града за репетиция. ОТКРОВЕНИЕ: — Учителю, откакто Ви срещнах, съдбата ми се проме- ни. Чувствам как раста духовно. Аз виждам пред мен да се от- криват все нови и нови светове. Благодаря Ви, Учителю! Госпо¬ ди, да приемем в сърцата си и в думите на устата си — Любовта. Да приемем в слуха си и в ума си — Мъдростта. Да приемем в зрениетр и в духа си — Истината. Да приемем в ръцете и в си- лата си — Правдата. Нозете си да повдигнем с Добродетелта! АМИН!