(→Заглавие на раздел) |
(→Заглавие на раздел) |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт". | Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт". | ||
| − | + | Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: | |
| − | + | – Ето един български „Страдивариус". | |
| − | + | ||
| − | Любомир започна да свири и на нея. | + | Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си. |
| − | Времето напредна. Преди да излезем, целунахме | + | |
| + | Времето напредна. Преди да излезем, целунахме светата десница на Великия Учител и му благодарихме. | ||
| + | ---- | ||
| + | * Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва: | ||
| + | |||
| + | – неделни беседи – за всички желаещи; | ||
| + | |||
| + | – общ окултен клас – в сряда сутрин; | ||
| + | |||
| + | – младежки окултен клас – в петък сутрин. За да участват в този клас, учениците и трябвало да отговарят на определени условия. (бел.ред.) | ||
Версия от 10:36, 7 юни 2010
ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
25.08.1943 година – Изгрева – София.
Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая, с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в приемната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сложи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те, и аз го чуваме, като звъни. Преди да се упътим към салона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътеката, или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха напред, за салона. Аз застанах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха няколко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.
Заглавие на раздел
Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.
В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад паравана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме.
След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза:
– Аз я оставих за най-подире!
Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт".
Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случайно, тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща, в София. Те казали на Учителя и той им дал пари, веднага да я купят. Направи ми силно впечатление това, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза:
– Ето един български „Страдивариус".
Любомир започна да свири и на нея. После узнах, че тази цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с едната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса последната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръцете си.
Времето напредна. Преди да излезем, целунахме светата десница на Великия Учител и му благодарихме.
- Освен индивидуалната работа с ученици, Школата на Учителя включва:
– неделни беседи – за всички желаещи;
– общ окултен клас – в сряда сутрин;
– младежки окултен клас – в петък сутрин. За да участват в този клас, учениците и трябвало да отговарят на определени условия. (бел.ред.)