(→Заглавие на раздел) |
|||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
== Заглавие на раздел == | == Заглавие на раздел == | ||
| − | Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние | + | Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя. |
| − | В приемната стая на Учителя днес влязохме и | + | |
| − | + | В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад паравана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме. | |
| − | + | ||
| − | + | След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза: | |
| − | + | ||
| − | + | – Аз я оставих за най-подире! | |
| − | + | ||
| − | + | Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт". | |
| − | + | ||
| − | След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си | + | == Заглавие на раздел == |
| − | + | ||
| − | Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се | + | |
Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: | Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: | ||
— Ето един български „Страдивариус". | — Ето един български „Страдивариус". | ||
Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си. | Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си. | ||
Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме. | Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме. | ||
Версия от 10:28, 7 юни 2010
ЦИГУЛКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
25.08.1943 година – Изгрева – София.
Пренесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая, с две легла и умивалник. Пред нея има едно малко антренце, прозорец, който гледа в приемната стая. Аз спях в антренцето, а братя Янкови спяха в голямата стая, която беше хубаво мебелирана. Брат Христо ни сложи един будилник на прозореца, между стаята и антрето, така че и те, и аз го чуваме, като звъни. Преди да се упътим към салона за беседата, брат Христо винаги ни посрещаше на пътеката, или пред вратата. Понякога той отиваше много по-рано в салона и ни запазваше столове най-отпред. Днес е петък и брат Христо ми каза, че трябва да поискаме разрешение от Учителя, за да влезем в салона за беседата. Попитах: „Защо?" Брат Христо ми обясни, че такъв бил редът за всички.* Тези думи ми каза той, когато братя Янкови вървяха напред, за салона. Аз застанах с тях пред вратата. Брат Христо се изкачи по стълбата и почука на вратата. Учителят излезе и след като размениха няколко думи с брата, позволи да влезем и четиримата в салона. Седнахме пред катедрата. Учителят говори за музиката и ние жадно поглъщахме неговите думи.
Заглавие на раздел
Репетициите в операта бяха започнали. За да можем да присъстваме в дните, когато имахме сутрешни беседи, ние отивахме, още предната вечер, да спим в стайте за гости от чужбина. Аз често сядах в средата, между двамата братя, а брат Христо винаги слушаше беседите прав, до вратата. За първи път го видях да седне на стол, когато Учителят си замина в невидимия свят и беседите се четяха вече от сестри и братя.
В приемната стая на Учителя днес влязохме и четиримата. Любомир започна да опитва цигулките на Учителя. Свиреше части от концерти. Ние с увлечение слушахме неговото свирене. Учителят слушаше със затворени очи. Няколко пъти той се изкачи горе и донесе всичките си цигулки. Любомир имаше хубава цигулка, от своя професор от Берлин, но той искаше да свири на още по-хубава цигулка. Сестрите почукаха на вратата за обяд. Учителят отказа да отиде в трапезарията. Влезе зад паравана и започна да слага чаши за чай за всички ни, с изключение на него. Включи електрическия чайник. Брат Христо му помагаше. Чаят след малко беше готов. Учителят сложи на масата захар, кашкавал, маслини и хляб. Извади ги от бюфета. Беше съсредоточен и много радостен. Седна отстрани и ни гледаше, как сладко си хапваме.
След малко пак се качи горе. Донесе най-хубавата си цигулка и каза:
– Аз я оставих за най-подире!
Любомир я прегърна и като засвири на нея, не му се спираше... Много я хареса. Обикна тази цигулка. Вдъхновено засвири „Брамс – концерт".
Заглавие на раздел
Тази цигулка принадлежала на един руски княз. Случай¬но тя била открита от брат Христо и брат Порфирий Мишков в една заложна къща в София. Те казали на Учителя и той им дал пари веднага да я купят. Направи ми силно впечатление то-ва, че Учителят имаше много цигулки. Той посочи към една от тях и каза: — Ето един български „Страдивариус". Любомир започна да свири и на нея. после узнах, че та¬зи цигулка била подарена на Учителя от Коста Гнатюк, като една от най-сполучливите му работи. Любомир свиреше ту с ед-ната, ту с другата, ту с третата, но най-много му хареса послед-ната цигулка. Виждах как не му се искаше да я отдели от ръце-те си. Времето напредна. Преди да излезем, целунахме света-та десница на Великия Учител и му благодарихме.