| (Не са показани 4 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ФОНЕТИКАТА | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' |
| + | == ФОНЕТИКАТА == | ||
| + | |||
27.04.1943 година – Изгрева – София. | 27.04.1943 година – Изгрева – София. | ||
| Ред 12: | Ред 14: | ||
– Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен. | – Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен. | ||
| − | – Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6 | + | – Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо. |
– Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София. | – Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София. | ||
| Ред 21: | Ред 23: | ||
– Ти си ученик, временно сме те изпратили там, „на фронта", затова си облечена с „военни дрехи". Тука ти снемаш „военните дрехи" и се обличаш с „нежни копринени" дрехи. Още малко време потърпи! Новите песни ще станат дванадесет, после ще видим. При всяко твое излизане на оперната сцена, като пееш ролите си, ти се изкачваш на най-високите планински върхове. Сцената не е лесно нещо!... | – Ти си ученик, временно сме те изпратили там, „на фронта", затова си облечена с „военни дрехи". Тука ти снемаш „военните дрехи" и се обличаш с „нежни копринени" дрехи. Още малко време потърпи! Новите песни ще станат дванадесет, после ще видим. При всяко твое излизане на оперната сцена, като пееш ролите си, ти се изкачваш на най-високите планински върхове. Сцената не е лесно нещо!... | ||
| − | + | – Учителю, в Париж изучих няколко опери на френски език. Тук се наложи да ги науча и на български език. Например операта „Риголето". Колко е трудно това сменяне за поставените вокали на френски език! За същото време можех да науча още няколко опери. | |
| + | – Фонетиката играе важна роля при пеенето. Колкото по-често се срещат чистите гласни в един език, толкова той е по-музикален. Ти гледай да спазваш следното правило: Колкото се може, да се стремиш ясно и отчетливо да изговаряш сричките и думите, а те пък, от своя страна, ще спомогнат по-лесно да излезе гласът навън и да лети надалече. В пеенето има два опорни центъра. Единият е долу, под слънчевия възел, другият е в главата. Ти не трябва да прекъсваш връзката между тях! | ||
| − | + | Учителю, помогнете ми да издържа изпитанията си в операта и no-скоро да ликвидирам със „света". Да изпълня волята Божия, да се уча и да прилагам наученото! | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Учителю, помогнете ми да издържа изпитанията си в операта и no-скоро да ликвидирам със „света". Да изпълня | + | |
Текуща версия към 17:40, 5 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ФОНЕТИКАТА
27.04.1943 година – Изгрева – София.
Вчера, (26 април, вторият ден на Великден) пях в ролята на Розина в операта „Севилският бръснар" от Росини, с необикновено въодушевление и гласът ми сам се лееше и пееше. Даже завистливите ми колеги ме поздравиха, заедно с директора Петко Стайнов. Когато днес с брат Христо дойдохме при Учителя, коленичих пред нозете му, благодарих му за рецептите и му разправих:
– Учителю, цели четири месеца не бях излизала в тази роля. Дадоха ми само една набързо стъкмена репетиция на Великия четвъртък. Някои от колегите ми отсъстваха, а другите пък бързаха да боядисват яйца. Репетицията просто не се състоя. Въобще, дават ми се разнообразни изпити, за да се проваля, но Вие, Учителю, и Господ, и ангелите, бдите над мен и ме пазите!... Не само че не се провалих, но нестихващо аплодираха и многократно ме викаха на бис.
Учителят пак ме благослови и каза:
– Ние ще ти помогнем да заучиш партията в Деветата симфония на Бетховен.
– Очаква се всеки момент пристигането на Карл Бьом. Първият концерт ще бъде на 6-ти май – каза брат Христо.
– Учителю – попитах аз – да пея ли силно, да форсирам ли гласа си, защото оркестърът ще бъде с увеличен състав и хорът също. Събират всичките хористи в София.
– Ти пей леко! Не форсирай. Гласът ти ще лети над всичките гласове! Ти пей така, че да се чувства, че имаш още глас, който не издаваш навън.
– Учителю, атмосферата е много тежка в операта. Колегите ревнуват, завиждат. Аз съм много заета. Понякога репетирам до полунощ партията на Деветата симфония и не мога да идвам на беседи, нито на екскурзии. Аз ученик ли съм?
– Ти си ученик, временно сме те изпратили там, „на фронта", затова си облечена с „военни дрехи". Тука ти снемаш „военните дрехи" и се обличаш с „нежни копринени" дрехи. Още малко време потърпи! Новите песни ще станат дванадесет, после ще видим. При всяко твое излизане на оперната сцена, като пееш ролите си, ти се изкачваш на най-високите планински върхове. Сцената не е лесно нещо!... – Учителю, в Париж изучих няколко опери на френски език. Тук се наложи да ги науча и на български език. Например операта „Риголето". Колко е трудно това сменяне за поставените вокали на френски език! За същото време можех да науча още няколко опери.
– Фонетиката играе важна роля при пеенето. Колкото по-често се срещат чистите гласни в един език, толкова той е по-музикален. Ти гледай да спазваш следното правило: Колкото се може, да се стремиш ясно и отчетливо да изговаряш сричките и думите, а те пък, от своя страна, ще спомогнат по-лесно да излезе гласът навън и да лети надалече. В пеенето има два опорни центъра. Единият е долу, под слънчевия възел, другият е в главата. Ти не трябва да прекъсваш връзката между тях!
Учителю, помогнете ми да издържа изпитанията си в операта и no-скоро да ликвидирам със „света". Да изпълня волята Божия, да се уча и да прилагам наученото!