(Нова страница: ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА 10.04.1943 година — Изгрева — София. След няколко дни, в Неделя, отидохм…) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' | |
| − | 10.04.1943 година | + | == ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА == |
| + | |||
| + | |||
| + | 10.04.1943 година – Изгрева – София. | ||
| + | |||
| + | След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христо на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръката на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза: | ||
| + | |||
| + | – Ние трябва да оставим всяка душа свободно да се развива и да расте. Никой няма право да откъсне едно цвете само за себе си. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Аз казах: | Аз казах: | ||
| − | + | ||
| − | + | – Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да люби Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дойдат при Вас и да служат на Господа! | |
| − | + | ||
| − | След беседата с брат Христо се качихме пак при | + | След беседата с брат Христо се качихме пак при Учителя. Той каза: |
| − | + | ||
| − | Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време | + | – Ти ще внимаваш! Гърлото ти принадлежи само на Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след като преминеш малко изпитания. |
| − | ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след | + | |
| − | + | ||
Обърна се към брат Христо: | Обърна се към брат Христо: | ||
| − | + | ||
| − | + | – Ти ще обикнеш всички, които се влюбят в нея. Между нея и тези, които я обичат, no-добре да има по 2,3,5,6 души, които да смекчават атмосферата. | |
| − | + | ||
| − | Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с | + | Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с Божественото в Природата! |
Текуща версия към 18:36, 5 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ОЩЕ МАЛКО ЩЕ ПЕЕШ В СВЕТА
10.04.1943 година – Изгрева – София.
След няколко дни, в Неделя, отидохме с брат Христо на беседа. Преди да влезем в салона, се качихме и целунахме ръката на Светлия Учител. Той ме погледна право в очите и каза:
– Ние трябва да оставим всяка душа свободно да се развива и да расте. Никой няма право да откъсне едно цвете само за себе си.
Аз казах:
– Учителю, няма по-високо нещо от това, човек да люби Бога. Аз желая всички гениални и талантливи души да дойдат при Вас и да служат на Господа!
След беседата с брат Христо се качихме пак при Учителя. Той каза:
– Ти ще внимаваш! Гърлото ти принадлежи само на Бога! Твоето гърло трябва да бъде свободно! Още малко време ще пееш в света. После свободно ще пееш за Господа, след като преминеш малко изпитания.
Обърна се към брат Христо:
– Ти ще обикнеш всички, които се влюбят в нея. Между нея и тези, които я обичат, no-добре да има по 2,3,5,6 души, които да смекчават атмосферата.
Господи, Учителю, дайте съзнание на всичките клетки на цялото ми тяло, за да мога да направя жива връзката с Божественото в Природата!