(Нова страница: *На път за Берлин - оригинал *На път за Берлин - за корекция) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' | |
| − | + | ||
| + | == НА ПЪТ ЗА БЕРЛИН == | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 01.04.1943 година – Изгрева – София. | ||
| + | |||
| + | Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад „Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад „Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме. Учителят отвори и застана на прага. Беше облечен в съвсем нов, светъл костюм. Косата му блестеше и лицето му излъчваше светлина. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата си. Венцислав започна да му говори тихо: | ||
| + | |||
| + | – Учителю, аз не искам да замина за Берлин. Тук искам да остана, при Вас. Харесва ми гората и водата тук. При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там. | ||
| + | |||
| + | Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, сведе погледа си към мен и каза: | ||
| + | |||
| + | – Ти си герой! Ти ще издържиш изпита си с диригента! | ||
| + | |||
| + | Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше, дали съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен. После каза и на него: | ||
| + | |||
| + | – Ти трябва да заминеш! Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти, каквото научи тук, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления. | ||
| + | |||
| + | Пожела му добър път. Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцислав замина същата вечер за Берлин. | ||
| + | |||
| + | Господи, | ||
| + | |||
| + | Отвори ушите ни, да чуваме Божествената хармония! | ||
| + | |||
| + | Отвори очите ни, да видим чудната красота на величествената природа! | ||
| + | |||
| + | Отвори сърцата ни, да почувстваме пулса на цялата вселена! | ||
Текуща версия към 17:35, 5 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
НА ПЪТ ЗА БЕРЛИН
01.04.1943 година – Изгрева – София.
Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад „Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад „Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме. Учителят отвори и застана на прага. Беше облечен в съвсем нов, светъл костюм. Косата му блестеше и лицето му излъчваше светлина. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата си. Венцислав започна да му говори тихо:
– Учителю, аз не искам да замина за Берлин. Тук искам да остана, при Вас. Харесва ми гората и водата тук. При Вас е много хубаво. Аз искам да Ви посещавам и да слушам като ми говорите. Ако Вие кажете, аз няма да замина за Берлин. Не ми се отива там.
Учителят светло се усмихна и вместо да отговори на него, сведе погледа си към мен и каза:
– Ти си герой! Ти ще издържиш изпита си с диригента!
Аз изтръпнах на мястото си. По това време имах сериозен изпит. Небето ме изпитваше, дали съм силна. Учителят ме предупреди, преди известно време, че ми предстои такова изпитание. И сега, вместо да отговори на Венцислав, той се обърна първо към мен. После каза и на него:
– Ти трябва да заминеш! Вие, рекох, ще се слушате със сестрата по радиото. Ти, каквото научи тук, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления.
Пожела му добър път. Каза му да се моли и да държи връзката си с Бога. Ние се върнахме с колата в града и Венцислав замина същата вечер за Берлин.
Господи,
Отвори ушите ни, да чуваме Божествената хармония!
Отвори очите ни, да видим чудната красота на величествената природа!
Отвори сърцата ни, да почувстваме пулса на цялата вселена!