(Нова страница: ДИНЯТА 28.08.1942 година - Изгрева - София. На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при …) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ДИНЯТА | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' |
| + | |||
| + | == ДИНЯТА == | ||
| + | |||
28.08.1942 година - Изгрева - София. | 28.08.1942 година - Изгрева - София. | ||
| − | На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. | + | На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая. |
| − | — Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в | + | |
| − | операта, затова след половин час трябва да сляза в града. | + | — Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града. |
| − | Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото | + | |
| − | + | Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели. | |
| − | + | ||
| − | развесели. | + | — Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията й. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си. |
| − | — Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. | + | |
Учителят каза: | Учителят каза: | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия. | |
| − | + | ||
| − | + | — Учителю, управата на операта ми възлага една роля, която не е за моя глас. Ниска е. | |
| − | Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват | + | |
| + | — Ти или се откажи от нея, или я пей! | ||
| + | |||
| + | — Заради Вас, Учителю, ще я пея! | ||
| + | |||
| + | — Е добре, заради мен изпей я, но ти ще изучиш и онази, която искаш да я пееш! Като спре войната, ти ще отидеш и в странство! Тук не ценят добрите певци! | ||
| + | |||
| + | Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5 минути. | ||
Текуща версия към 14:14, 5 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ДИНЯТА
28.08.1942 година - Изгрева - София.
На 28 август, 10 часа сутринта, отидохме с брат Христо при Учителя. Занесохме му една диня — 13 килограма. Извикахме брат Ради (градинаря на Изгрева) да дойде на спирката с едно чувалче. Тримата минахме гората. На едно място, близо до мостчето, пред Изгрева, си починахме. Брат Ради седна на земята и си поприказвахме. Когато дойдохме пред салона, аз го помолих да изкачи динята горе по стълбичката и да я постави на ръцете ми, за да я подам на Учителя. Брат Христо чукна три пъти на вратата. Учителят веднага отвори и пое голямата диня само с едната си ръка. Направи една крачка, клекна и леко я сложи на земята. След това ни прие долу в приемната стая.
— Учителю — казах аз, — в 11 часа имам репетиция в операта, затова след половин час трябва да сляза в града.
Разправих му как прекарах в Банкя, заедно с оздравялото гълъбче, което живееше с мен в стаята ми. Учителят, който до преди миг беше сериозен и замислен, започна да се смее и се развесели.
— Учителю, благодаря Ви и за цигулката, която ми изпратихте по брат Христо. Много е интересна кутията й. Прилича на рог. С нея аз си разучавах ролите. Сутрин правех разходка с птичето на рамото ми. Всичките хора в парка учудени се спираха да го гледат. Когато се къпех там забелязах, че всяко тяло потопено във водата, губи от тежината си.
Учителят каза:
— Когато човек се смалява, той минава безпрепятствено, а когато се уголемява, той вече има повече препятствия.
— Учителю, управата на операта ми възлага една роля, която не е за моя глас. Ниска е.
— Ти или се откажи от нея, или я пей!
— Заради Вас, Учителю, ще я пея!
— Е добре, заради мен изпей я, но ти ще изучиш и онази, която искаш да я пееш! Като спре войната, ти ще отидеш и в странство! Тук не ценят добрите певци!
Въпреки че закъснях с 25 минути за репетицията, пак не ме глобиха. Това е изключение в театъра, където записват всяко закъснение, дори за 5 минути.