(→АКОРДЪТ НА ЛАЛЕТАТА) |
|||
(Не са показани 12 междинни версии от трима потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | АКОРДЪТ НА ЛАЛЕТАТА | + | ''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992'' |
+ | == АКОРДЪТ НА ЛАЛЕТАТА == | ||
− | |||
− | Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С | + | 10.05.1941 година - Изгрева - София. |
− | + | ||
+ | Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С влизането си, му казах: | ||
+ | |||
+ | – Учителю, искам да Ви пея! | ||
+ | |||
Той каза: | Той каза: | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | + | – Ще пееш с Любов! Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила. Тоновете са меки и се преливат във вълнообразни линии, както тези линии са естествени между долините и височините в Природата. '''''И най-големите височини на гласа трябва да бъдат меки.''''' Божествената Любов е тази, която дава безкористно, без да взема. '''''Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта: какво ще каже публиката; но да пее за себе си, за Бога.''''' Бог вижда нашите погрешки, но не ни упреква, нито ни критикува, но търпеливо чака с Любов да се изправим. Този, който само говори, че обича, това са празни думи. Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно. Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се трудим, но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духовно, толкова съществата стават повече и са по-напреднали. | |
− | + | ||
− | трудим,но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига | + | – Учителю, – казах аз – много ми е трудно да играя на сцената, поради тежкия грим и мръсните перуки – от косите на умрели хора, може би. |
− | + | ||
− | + | Учителя ме попита: | |
− | + | ||
− | + | – Какво слагате на лицето си? | |
− | + | ||
− | + | – Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която се намазва дебел пласт „основен тон", с който се закриват и веждите. Отгоре вече става рисуването, червенето и пудренето. А от перуката тъй се задушава главата ми, че непрекъснато се изпотява и като сваля перуката, цялата коса отдолу е мокра и ми се явява сърбеж на главата... | |
− | + | ||
− | + | – Да, това е доста трудно за теб. Ти гледай с най-малко разноски да минеш там, защото Ние те пращаме временно. Ще дойде време, когато ще измислят една тънка, прозрачна маска* на лицето и върху нея ще се рисува гримът. Рекох, не може ли да играеш със своята коса? Да не слагаш перука? | |
− | от | + | |
− | + | Почукаха на вратата и ни извикаха на обяд. Седнахме на двора, заедно с всички сестри и братя, да се храним. Дежурните сестри ми определиха място от дясната страна на Учителя, а до мен беше седнал брат Христо. Градината пред нас беше прелестно украсена с лалета. Те като че ли излагаха на показ красотата на различните си багри. Аз обърнах внимание на Учителя, да погледне тяхната красота и пъстрота. Той каза: | |
− | + | ||
− | + | – Те са военни. Най-ниският им чин е капитан. Ние, хората, дефилираме пред тях и те ни се радват, и ние им се радваме. Те са много търпеливи и много се радват също, когато Слънцето огрява чашките им. Те са научили насекомите, които често ги посещават, как да се боядисват в най-различни цветове. | |
− | + | ||
− | Ще дойде време, когато ще измислят една тънка, прозрачна | + | – Те, цветята, пеят ли? |
− | + | ||
− | + | – Те пеят, но нашите уши не могат да доловят тяхната песен, тяхната музика. Когато растат, те пеят! | |
− | Почукаха на вратата и ни извикаха на обяд. Седнахме на двора, заедно с всички сестри и братя да се храним. | + | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | ги посещават, как да се боядисват в най- | + | |
− | + | ||
− | + | ||
− | песен, тяхната музика. Когато | + | |
След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и продължихме прекъснатия разговор. | След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и продължихме прекъснатия разговор. | ||
− | + | ||
− | + | – Учителю, попитах аз — какви песни пеят цветята? | |
− | + | ||
− | + | – '''''Уханието на цветята и плодовете звучи в акорди.''''' Например лалетата имат ДО мажорен акорд. | |
− | акорд | + | |
− | + | – Но ние имаме, на всеки тон от гамата, нов различен акорд – казах аз. – Имаме тоническо тризвучие, после на терцата, на субдоминантата, на доминантата и на септимата... | |
− | + | ||
− | + | – Различните видове лалета звучат в различните акорди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама. | |
− | + | ||
− | + | – Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение? | |
− | + | ||
− | + | – Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите. | |
− | + | ||
− | + | – Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича? | |
− | + | ||
− | + | – Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. '''''Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно.''''' Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. '''''Няма по-съвършено нещо от човешкия глас.''''' Всички инструменти се стремят него да имитират. | |
− | ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки | + | |
− | човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той | + | – Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек? |
− | много обича и от него да изхожда за другите. | + | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, | + | |
− | ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди | + | |
− | ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с | + | |
− | този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички | + | |
− | инструменти се стремят него да имитират. | + | |
− | + | ||
− | говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек? | + | |
Учителят помълча и каза: | Учителят помълча и каза: | ||
− | + | ||
− | + | – '''''Истинските ясновидци ще бъдат певците от шестата раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор.''''' | |
− | на човека, само като слушат неговото пеене и говор. | + | |
− | + | – Учителю – каза брат Христо — Пророците от Стария Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вие, Учителю, ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Господ. | |
− | + | ||
− | + | Ние станахме прави, готови да си тръгнем. Брат Христо заговори за една братска работа с Учителя. | |
− | + | ||
− | Ние станахме прави, готови да си тръгнем. Брат | + | Всякога когато си излизам от стаята на Учителя, изпитвам една небесна лекота, радост, забравила съм грижите си и като че ли Слънцето и цялата вселена са мои. |
− | Всякога когато си излизам от стаята на Учителя, | + | |
− | + | С такива чувства си излязохме от стаята на Учителя и днес. Като че ли криле ми поникнаха. Хвърчах, а не вървях по земята. | |
− | като че ли Слънцето и цялата вселена са мои. | + | ---- |
− | С такива чувства си излязохме от стаята на Учителя и | + | * В САЩ вече се използват подобни маски (бел.ред.) |
− | днес. Като че ли криле ми поникнаха. Хвърчах, а не вървях по | + | |
− | земята. | + |
Текуща версия към 08:45, 3 юни 2010
Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
АКОРДЪТ НА ЛАЛЕТАТА
10.05.1941 година - Изгрева - София.
Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С влизането си, му казах:
– Учителю, искам да Ви пея!
Той каза:
– Ще пееш с Любов! Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила. Тоновете са меки и се преливат във вълнообразни линии, както тези линии са естествени между долините и височините в Природата. И най-големите височини на гласа трябва да бъдат меки. Божествената Любов е тази, която дава безкористно, без да взема. Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта: какво ще каже публиката; но да пее за себе си, за Бога. Бог вижда нашите погрешки, но не ни упреква, нито ни критикува, но търпеливо чака с Любов да се изправим. Този, който само говори, че обича, това са празни думи. Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно. Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се трудим, но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духовно, толкова съществата стават повече и са по-напреднали.
– Учителю, – казах аз – много ми е трудно да играя на сцената, поради тежкия грим и мръсните перуки – от косите на умрели хора, може би.
Учителя ме попита:
– Какво слагате на лицето си?
– Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която се намазва дебел пласт „основен тон", с който се закриват и веждите. Отгоре вече става рисуването, червенето и пудренето. А от перуката тъй се задушава главата ми, че непрекъснато се изпотява и като сваля перуката, цялата коса отдолу е мокра и ми се явява сърбеж на главата...
– Да, това е доста трудно за теб. Ти гледай с най-малко разноски да минеш там, защото Ние те пращаме временно. Ще дойде време, когато ще измислят една тънка, прозрачна маска* на лицето и върху нея ще се рисува гримът. Рекох, не може ли да играеш със своята коса? Да не слагаш перука?
Почукаха на вратата и ни извикаха на обяд. Седнахме на двора, заедно с всички сестри и братя, да се храним. Дежурните сестри ми определиха място от дясната страна на Учителя, а до мен беше седнал брат Христо. Градината пред нас беше прелестно украсена с лалета. Те като че ли излагаха на показ красотата на различните си багри. Аз обърнах внимание на Учителя, да погледне тяхната красота и пъстрота. Той каза:
– Те са военни. Най-ниският им чин е капитан. Ние, хората, дефилираме пред тях и те ни се радват, и ние им се радваме. Те са много търпеливи и много се радват също, когато Слънцето огрява чашките им. Те са научили насекомите, които често ги посещават, как да се боядисват в най-различни цветове.
– Те, цветята, пеят ли?
– Те пеят, но нашите уши не могат да доловят тяхната песен, тяхната музика. Когато растат, те пеят!
След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и продължихме прекъснатия разговор.
– Учителю, попитах аз — какви песни пеят цветята?
– Уханието на цветята и плодовете звучи в акорди. Например лалетата имат ДО мажорен акорд.
– Но ние имаме, на всеки тон от гамата, нов различен акорд – казах аз. – Имаме тоническо тризвучие, после на терцата, на субдоминантата, на доминантата и на септимата...
– Различните видове лалета звучат в различните акорди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама.
– Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение?
– Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите.
– Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича?
– Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират.
– Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек?
Учителят помълча и каза:
– Истинските ясновидци ще бъдат певците от шестата раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор.
– Учителю – каза брат Христо — Пророците от Стария Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вие, Учителю, ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Господ.
Ние станахме прави, готови да си тръгнем. Брат Христо заговори за една братска работа с Учителя.
Всякога когато си излизам от стаята на Учителя, изпитвам една небесна лекота, радост, забравила съм грижите си и като че ли Слънцето и цялата вселена са мои.
С такива чувства си излязохме от стаята на Учителя и днес. Като че ли криле ми поникнаха. Хвърчах, а не вървях по земята.
- В САЩ вече се използват подобни маски (бел.ред.)