|
|
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | ''Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992''
| + | *[[Познаваме се отпреди 7000 години - оригинал]] |
| − | == ПОЗНАВAМE СЕ ОТ ПРЕДИ СЕДЕМ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ==
| + | *[[Познаваме се отпреди 7000 години - за корекция]] |
| − | | + | |
| − | 6.06.1940 г.
| + | |
| − | 17 часа след обяд
| + | |
| − | Брат Христо (Кръстю) Трифонов и
| + | |
| − | сестра Цветана-Лиляна* Табакова
| + | |
| − | | + | |
| − | Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години с брат Христо го посещавахме, но нищо не записвах от разговорите ни. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше. Веднъж ми сподели: „Много хора на изкуствата и науките съм водил при Учителя, но не сьм чувал толкова интересни разговори!"
| + | |
| − | | + | |
| − | Решихме с брат Христо да записваме разговорите си с Учителя. След като получихме разрешението му, отивахме при него с тетрадки и се стараехме да запишем всичко най-подробно.
| + | |
| − | | + | |
| − | Ще споделя накратко за първото ми отиване при Учителя. Помня как ме изгледа продължително, преди да прекрача прага на приемната му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с проницателен поглед. След като седнахме, той попита брат Христо:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече „сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося „Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за
| + | |
| − | птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...
| + | |
| − | | + | |
| − | Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
| + | |
| − | | + | |
| − | Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като я свързвам с моя живот, със самата мен... Той продължи:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите — обърна се към мен.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш „Горе" като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да изиграеш своята роля... Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат на теб. Те не могат да те съборят! — аз го слушах учудена и тъкмо исках да възразя, но Той продължи. — Не, ти така (и направи движение като да ги чукне с двата си пръста) ще ги пропъдиш и ще избършеш кацаното място. Когато куче се облегне на теб с лапите си оцапва ли те?
| + | |
| − | | + | |
| − | — Да, Учителю.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Не!... Планината не може да се събори и чистото злато не може да се изцапа! С каквито и нечистотии да го вариш,то си остава все чисто злато! Същото е и с диаманта. Диамантът си остава все блестящ и неопетнен!
| + | |
| − | | + | |
| − | — Учителю, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас... Защо не Ви познавах отпреди!...
| + | |
| − | | + | |
| − | — Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в мойте школи.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш,
| + | |
| − | малко по малко да ги завладееш!
| + | |
| − | | + | |
| − | — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец?
| + | |
| − | | + | |
| − | — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманнето на слушателите. Може
| + | |
| − | да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката, до лакътя и от глезена на краката до коляното е светът на душата и от лакътя до рамото и от коляното до таза е физическия свят. Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.
| + | |
| − | | + | |
| − | Започнахме да говорим за операта:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Артистите — каза Учителя, — са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в негативни състояния, ти им изпей някой „окултен мотив" от песните, например „В начало бе словото"! Веднага ще се смени състоянието им.
| + | |
| − | | + | |
| − | Накратко разказах за „особеното" държание на един от диригентите на операта към мен и той каза:
| + | |
| − | | + | |
| − | - При хиляда и петстотин градуса температура, може ли да устои някой? | + | |
| − | | + | |
| − | Ето какво разказах аз за държанието на диригента:
| + | |
| − | | + | |
| − | Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон. С една дума играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция. Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една кутийка бял прах и каза да му го предложа за хремата. На другия ден тъй и направих. Дадох на диригента кутийката да си смръкне колкото иска. Аз не знам колко е смръкнал, но эапочна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице. Учителят се смееше до сълзи и добави:
| + | |
| − | | + | |
| − | — Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа му при такъв случай, ще го опомниш... Ще му кажеш, че жените не трябва да стават парцали в ръцете на мъжете, нито мъжете да стават парцал в ръцете на жените... Ти си слязла отгоре като едно малко атомче „ангелче".
| + | |
| − | | + | |
| − | — Аз нищо не помня оттам, Учителю...
| + | |
| − | | + | |
| − | — Там на Небето, има големи хорове и оркестри, само че те пеят и свирят без диригенти.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Учителю, мога ли да Ви задавам някои въпроси, които предварително си записвам, като чета беседите Ви?
| + | |
| − | | + | |
| − | Отговори ми да прочета.
| + | |
| − | | + | |
| − | Ето какво бях записала: „В природата има една станция. Ще взема билет и ще отида на Слънцето и на Месечината и ще узная какво има и от другата им страна."
| + | |
| − | | + | |
| − | — Кой е този билет?
| + | |
| − | | + | |
| − | — Свободния билет е Абсолютната Божествена Любов, Абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта. Онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да била форма е изключена.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Кой човек е истински вярващ?
| + | |
| − | | + | |
| − | — Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира... Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Може ли човек когато пожелае да излиза от тялото си?
| + | |
| − | | + | |
| − | — Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.
| + | |
| − | | + | |
| − | — Какво нещо е колът?
| + | |
| − | | + | |
| − | — Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното...
| + | |
| − | | + | |
| − | * Името Лиляна е прието по настояването на ръководството на операта, за да не се дублира с известната вече по това време Цветана Табакова — драматичен сопран.
| + | |