Разлика между версии на „Живата картина - за корекция“

Версия от 11:09, 2 юни 2010

ЖИВАТА КАРТИНА

28.Х.1942 г. Изгрева София.

Днес отидохме с брат Христо при Великия Учител точ¬но по обяд той отиваше вече в трапезарията да се храни ,и ние седнахме на масата. Брат Христо до него, а аз — пред него. По време на яденето стана дума за предстоящата премиера на опе-рата „Отвличане от сарая" от Моцарт. Премиерата беше опре¬делена за 5™ ноември, в^понеделник. Аз изпълнявах ролята на Блондхен.

Учителят ми каза, че-тейки миелите ми: — Ти напразно се без- покоиш. Онази, гениалната пе¬ вица, която влиза в теб, тя ще пее и играе на сцената!-Той повтори онова, което и друг път ми беше казвал. Предната вечер брат Христо ми донесе едно птичен-це — червеношийка, което бе¬ше купил на пазара от кафези-те. Аз го сложих в къщичката за птички, но на сутринта го намерих умряло. Много пла-ках за него. Учителят ми каза, че то се е освободило, като си е заминало. Било му е мъчно без другарче. След като се наобяд-вахме и след обичайните общи песни от братята и сестрите, Учителят ни покани в приемна-та стая. Като седна на кресло- В ролята на Блондхен от операта ' то, той ми каза: „Отвличане от сарая c — Ти сега трябва да па-

85

зиш сидите си. Не раздавай от капитала си! Ти като оня петел от баснята, не давай сиренцето си! Един петел кацнал на един клон, с парченце сиренце в клюна си. Лисицата го видяла и сед-нала под дървото и ласкаво му казала: „Петльо, ти си толкова голям певец, като тебе втори няма на Земята!" Петелът, полас¬кан от похвалите и, отворил клюна си и изкукуригал, но изпус-нал сиренцето и лисицата го лапнала. Тя го похвалила за хуба-вото му пеене. На другата година, лисицата пак пожелала да чуе гласа на петела, но той си научил урока. Най-напред изял сиренцето си и след това изкукуригал. Лисицата не останала до-волна от пеенето му и се произнесла, че миналата година гла-сът му бил по-хубав, но сега го загубил. Учителят ни поясни: — „Лисицата" е света. Ти задоволявай света, но, не си давай сиренцето. Давай им само половината сиренце! — Учителю, — изплаках аз — освободете ме от опера- та! — Не, ти трябва да минеш това посвещение. Този курс трябва да го минеш. — Учителю, преди няколко дена пях в операта „Марта", ролята на Лейди Хариет. Пях добре и не подозирах, че в минис- терската ложа дошли да слушат^министрите Филов, Йоцов и др. На другата сутрин Филов и Йоцов последователно се оба- дили по телефона на директора Петко Стайнов, да ми се даде по-голяма преднина в операта. Учителю, аз не искам много да блестя, защото се създават неприятели, конто ми завиждат. Учителят каза: — Виновна ли е светлината, че като се пречупи в бри- лянта, го прави да блести? Учителят тихо изпя две песнички. Едната песничка беше от «апечатаните, а другата беше от новите. Съдържанието бе¬ше за едно бистро изворче. — Учителю, една вечер, преди представлението на опе¬ рата „Марта", сънувах чуден сън. На другата вечер пях с рядък успех. Мога ли да Ви разкажа съня си? — Разправи го! — Сънувах, че виждам грамадна картина, сложена на зе- мята със златна рамка. Рамката беше много широка, дебела, скулптурно изработена. Когато се приближих да я разгледам, картината оживя и всичко нарисувано в нея, започна да мърда. Ето какво представляваше картината: На изток беше нарисува¬ но Рождеството Христово. Витлеемската звезда на небето, яс- лите, Дева Мария, детето-Христос, Иосиф, животните, тримата влъхви и овчарите. Ангели пееха на небето. На запад на карти¬ ната бе нарисуван Христос на 12 години в храма. Стари книж- ници и равини с големи бради учудени Го слушат. Вратата е по-

86

луотворена и майка My Мария си подава тревожно лицето, дош¬ла да Го търси. Нарисувано бе и великолепието на храма в Еру-салим. На северната страна на картината бе нарисуван Христос на кръста, с Божествено лице, изнурено от големите страдания. Кръв тече по челото и страните My, от раните, разтворили "се от тежестта на тялото и от продупчените My нозе. Долу в под-ножието на кръста видях Дева Мария, Йоан, Марта и Мария, сестрите на Лазар и Мария от Мигдал. Над светлата My глава ясно личат надписите на староеврейски. От двете My страни бя-ха нарисувани двамата разпънати разбойници. Войниците хвър-ляха жребие за плащеницата и още се гавреха с Него. На долната, южната, страна на картината беше нарису-вано Възкресението Христово. Камъкът, отвален от изсечения в скалата гроб. Христос високо на небето се възнася и долу се виждат заспалите войници. Аз прескочих рамката на картината и влязох вътре в нея. Отвори се пътека и тръгнах по нея, по по-сока към центъра на картината. Като стигнах центъра, аз се спрях и се замислих на къде да тръгна! Реших да се отправя на изток. Когато се движех към мястото, където е Рождеството Христово, по пътя срещах бягащи, угрижени хора и чувах, че бягат от бомбардировките. Те носеха по нещо в ръцете си, с ка-руци, коне, магарета или пък автомобили. След като изминах едно не много дълго разстояние, където хората намаляха, сто че Ви срещнахме учителю! През цялото време брат Христо ме придружаваше! Вне дълго време ни говорихте. И заедно с Вас вървяхме пак към центъра на картината. След това заедно сля-зохме надолу към Възкресението Христово. Събудих се. Из пъ¬тя Вие, Учителю, ни говорехте, но не помня нищо. Учителят внимателно ме изслуша и каза: — Този сън ще се изпълни в дълги периоди от времена, в едно далечно бъдеще! Ние с Брат Христо целунахме ръката на Учителя и си отидохме. Откровение: Учителю, Вие непрестанно пеете в душата ми! Откакто чух чрез Вас Небесната музика, светската музика не ме привли-ча вече. Чувствам как старото се събаря и новото се строи! Амин!