(Нова страница: ЗА СЕГА ПЪТЯТ НЕ СЕ ОТВАРЯ 29.08.1944 година — Село Светляево. Тази сутрин научих, че довечера Учи…) |
(Няма разлика)
|
Версия от 08:44, 30 май 2010
ЗА СЕГА ПЪТЯТ НЕ СЕ ОТВАРЯ
29.08.1944 година — Село Светляево.
Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично нераз-положение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една ба-ница. Казах и: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще хи плахя как-вохо схрува. Баницаха схана много хубава. Надвечер, когато сестри¬те внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие
170
нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много ще-дър в благослрвията си. Аз казах: — Учителю, мъчно ми е, че трябва да си отида вече. Кол¬ ко ми е хубаво тук при вас. Отпуската ми изтича. На 5 септем- ври трябва да бъда във Вършец. — Учителю — каза брат Христо, — артистите много из- мъчиха сестрата и мен с техиите турнета. Стига вече, Учителю! — Той е спал в силните дъждове под дърветата в гора- та, а аз не знаех — добавих аз. — Отпосле ми го каза, Учите¬ лю! Те, артистите, не го искаха да пътува с нас. Учителя помисли малко и каза: — За сега път не се отваря за теб да заминеш! Също и за брата! Идвай вески ден да ме питаш, че ще видим! Аз се почудих какво ли има, че пътят не се отваря!...