(Нова страница: АКОРДЪТ НА ЛАЛЕТАТА 10.05.1941 година — Изгрева — София. Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учите…) |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
10.05.1941 година — Изгрева — София. | 10.05.1941 година — Изгрева — София. | ||
+ | |||
Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С вли-зането си, му казах: | Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С вли-зането си, му казах: | ||
— Учителю, искам да Ви пея! | — Учителю, искам да Ви пея! | ||
Ред 19: | Ред 20: | ||
Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се | Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се | ||
нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се | нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се | ||
+ | |||
30 | 30 | ||
− | но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите | + | трудим,но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духов-то. толкова съществата стават повече и са по-напреднали. |
— Учителю, — казах аз — много ми е трудно да играя | — Учителю, — казах аз — много ми е трудно да играя | ||
мецената, поради тежкия грим и мръсните перуки от косите на | мецената, поради тежкия грим и мръсните перуки от косите на |
Версия от 20:33, 28 май 2010
АКОРДЪТ НА ЛАЛЕТАТА
10.05.1941 година — Изгрева — София.
Днес, на 10-ти май, сутринта, бях при Учителя, където останах и да обядвам. Влязохме при Него с брат Христо. С вли-зането си, му казах: — Учителю, искам да Ви пея! Той каза: — Ще пееш със Любое! Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила. Тоновете са меки и се пре- ливат във вълнообразни линии, както тези линии са естествени между долините и височините в Природата. И най-големите ви- сочини на гласа трябва да бъдат меки. Божествената Любов е тази, която дава безкористно, без да взема. Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта, какво ще камсе публиката, но да пее за себе си, за Бога. Бог вижда нашите погрешки, но не ни упреква, нито ни критикува, но търпеливо чака с Любов да се изправим. Този, конто само говори че обича, това са празни думи. Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно. Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се
30
трудим,но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духов-то. толкова съществата стават повече и са по-напреднали. — Учителю, — казах аз — много ми е трудно да играя мецената, поради тежкия грим и мръсните перуки от косите на Запрели хора, може би. Учителят ме попита: — Какво слагате на лицето си? — Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която еевамазва дебел пласт „основен тон", с който се закриват и веж- янте. Отгоре вече става рисуването, червенето и пудренето. А от неруката тъй се задушава главата ми, че непрекъснато се из- •отява и като сваля перуката, цялата коса отделу е мокра и ми •ое явява сърбеж на главата... — Да, това е доста трудно за теб. Ти гледай с най-мал- жо разноски да минеш там, защото Ние те пращаме временно. Ще дойде време, когато ще измислят една тънка, прозрачна мас¬ ка- на лицето и върху нея ще се рисува гримът. Рекох, не може лн да играеш със своята коса? Да не слагаш перука? Почукаха на вратата и ни извикаха на обяд. Седнахме на двора, заедно с всички сестри и братя да се храним. Дежур-вите сестри ми определиха място от дясната страна на Учите¬ля, а до мен беше седнал брат Христо. Градината пред нас бе-ше прелестно украсена с лалета. Те като че ли излагаха на показ красотата на различните си багри. Аз обърнах внимание на Учи¬теля, да погледне тяхната красота и пъстрота. Той каза: — Те са военни. Най-ниският им чин е капитан. Ние, хо- рата дефилираме пред тях и те ни се радват и ние им се радва- ме. Те са много търпеливи и много се радват също, когато Слън- цето огрява чашките им. Те са научили насекомите, конто често ги посещават, как да се боядисват в най-различнй Цветове. — Те, цветята пеят ли? — Те пеят, но нашите уши не могат да доловят тяхната песен, тяхната музика. Когато растят, те пеят! След обяд Учителят пак ни покани в приемната стая и продължихме прекъснатия разговор. — Учителю, — попитах аз — какви песни пеят цветята? — Уханието на цветята и плодовете звучи в акорди. Нап¬ ример лалетата имат ДО мажорен акорд. — Но ние имаме на всеки тон от гамата нов различен акорд — казах аз. — Имаме тоническо тризвучие, после на тер- В САЩ вече се използват подобии маски, (бел. ред.) 31
цата, на еубдоминантата, на доминантата и на септимата... — Различните видове лалета звучат в различимте акор- ди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, пос¬ троен върху първия тон на ДО мажорна га гама. — Искам да ви питам, Учителю, за всички именити пев- ци и певици, конто пеят в света и живеят по светски, те ще ста- нат ли един ден ученици на Новото учение? — Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите. — Ами ако човек не може сам да определи кой тон оби¬ ча? — Може и чрез аромата на онова цвете, което най-мно- го обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират. — Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек? Учителят помълча и каза: — Истинските ясновидци ще бъдат певците от шеста- та раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор. — Учителю, — каза брат Христо — Пророците от Ста- рия Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вне Учи¬ телю ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Гос¬ под. Ние станахме прави, готови да си тръгнем. Брат Хрис¬то заговори за една братска работа с Учителя. Всякога когато си излизам от стаята на Учителя, изпит- вам една небесна лекота, радост, забравила съм грижите си и, като че ли Слънцето и цялата вселена са мои. ; С такива чувства си излязохме от стаята на Учителя и днес. Като че ли криле ми поникнаха. Хвърчах, а не вървях по земята. ,.