Разлика между версии на „Духовното в човека“

Версия от 14:58, 23 март 2010

Духовното в човека

„И доведоха книжниците и фарисеите при Него една жена, хваната в прелюбодейство". *)

Човек вижда своите грешки, както и тия, на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?" Значи, когато човек има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос им отговори: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея". С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.

Заглавие на раздел

Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много неща прочетохме. – Въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и приложи. Смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Като слушат да се проповядва едно учение, някои казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен, за направата на един палат. От знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това, тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в нея влязат двама души, те няма къде да се обърнат. Само единият ще заеме пространство, от два метра дължина и един метър широчина. Къде ще се помести вторият? Колко квадратни метра има тази колибка? – Всичко – шест квадратни метра. – Колко души могат да се помeстят в нея? – Двама души, а в краен случай и трима, но те ще бъдат много притеснени. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са знанията му, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, в човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта, се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – това зависи от степента на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 кв.м земя. Какво ще направи той с толкова малко място? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно място. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва, постепенно, да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение, да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.

Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите, сами по себе си, ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е, все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато дойде тя? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага, да дойде пролетта по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работите на човека се уреждат, но мъчно е, докато дойде тя. Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, а не за настоящето. – Аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, но тя ще се реализира в бъдеще. Днес, не можеш да се ползваш от тази истина. Съзнанието на съвременния човек е дошло до положение, да изисква и разбира истината, по три начина. Запример, дойде някой при тебе и казва: Миналата година ти дадох хиляда лева. – Това е първият начин за изказване на истината. Какво те ползва обстоятелството, че някой си, в миналото, ти е дал хиляда лева? Ти, още тогава, си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това, дойде друг човек при тебе и казва: В бъдеще, когато пролетта дойде, аз ще ти дам хиляда лева. – Това е вторият начин за изказване на истината. Какво те ползва обстоятелството, че някой си, ще ти даде в бъдеще хиляда лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? Най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповвдай, давам ти хиляда лева! – Този е третият начин за изказване на истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човек иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, най-важен момент в живота на човека е настоящият, защото в него се постигат нещата.

Същите три положения, три момента, ние виждаме и в процеса на разбирането. Запример, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползва човек от това, че някога нещо е разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. Най-после, трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент – в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси, е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, в този момент, правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните условия се надявай, от тях очаквай плодове! На всички е известно, че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще. Те характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, т.е. три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.

Заглавие на раздел

Сега, като говорим за истината, ще ви дам един пример, който обяснява причините на известни страдания и мъчнотии, които сполетяват хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сътил за вас; отникъде не сте получили помощ. Какво ще направите? – Заключвате се в стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога, да ви помогне. Невидимият свят чува молитвата ви и казва на хлЪба: Иди на гости у еди-кой си човек! Той те вика. Трътеа хлъбът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влтззе в стаята ви. Обаче, вие не прекъсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: Кой е там? Н"вма защо да питате, кой е там, но станете, отворете на хлЪба и го поканете вътре. Хл-вбът ще похлопа три пъти на вратата ви, и ако не му отворите, ще се верне назад. Вие още продължавате да се молите и казвате: Чудно нещо, защо не дойде ника-къв отговор на молитвата ми! – Защото не ставате да отворите на хлЪба, който чака вън. казвате: Много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли човек така, аз разбирам вече, доколко умен е бил той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговор. В него трябва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хл+бба. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлЪба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хлЪба, той ще помисли, с какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като някой аристократ, и като чуете, че се хлопа, казвате: Влъз! Как ще влЪзе хлъбът, като сте заключили стаята си отвътре с ключ? – -Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хлъба на гости. Щом хлъбът влъзе в стаята ви, ще каже: Изпратиха ме от невидимия свят, като специалист да уредя вътрешния безпорядък в стомаха ви.

73

Следователно, когато Божиите благословения идат в света, вие трябва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влъзат вътре. Всеки човек има три врати, през които посреща своите гости: едната врата е за обикновени гости – от материалния свят; втората врата е за гости от духовния свят – за ан-гелите, а третата врата е за гости от Божествения свят – за възвишените същества. Някой казва: Много мислих по тази работа, но нищо не изл-ъзе. – Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да ми-слиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят, да ти донесе няка-къв отговор, с който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувству-ваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влъзе при тебе, и рабо-тит-б ти ще останат неуредени. Не мога да отворя, работа имам, моля се. Молитвата работа ли е? Да взимаш пари на заем, работа ли е това? Да мислиш, работа ли е това? Да чувствуваш, работа ли е това? Човек всъкога трябва да прави вътрешен анализ на идеит, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях. Не прави ли такъв анализ, това показва, че той няма правилни разбирания, и ра-ботите му всъкога остават неуредени.

Днес хората мъчно разбират нещата. Срещате хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарни работи в живота. Те се натъкват на истини, които и децата разбират, но т не могат да ги раз-берат. ,3апримвр, нвкои учени не могат да разбе-рат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към особен свят. Понеже учените живеят в съвсем друг свят, т трябва да правят превод, да разберат, какво представя истинската молитва. Ученият казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Трябва ли да занимавам Бога с себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя с следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хлъб? – Не, той ще даде

74

пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлъб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на хората да му направят къща. Той ще извади пари от джоба си, ще извика няколко работника, и къща-та му ще се направи. Обаче, бедният трябва да се моли, защото нвма пари; невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. – Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за нища, които утре ще му донесат разочарования и нещастия. Тогава Бог не обръща внимание на ника-къв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли ръката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Ръката казва: Много вода влъх в океана. – Права е ръката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела от него? Ако направи един баланс в търговските си смбтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният казва: Аз се молих. – На кого? – На банкера. – За какво? – Да ми даде няколко хиляди лева на заем. Какво му обвща? – Че в най-скоро време ще ги верна. Той се моли и взима пари. След това не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерът отива при него. – Защо? – Чака месец, два, три – не получава па-рите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: Господине, на еди - коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем. Моля Ви, в най-кратък срок да изплатите задължението си.

Значи, молитвата има две страни: някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го вернем назад. И момата, и момъкът се молят. Първо момата се моли да се ожени, да намъри добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари на заем. Невиди-мият свят чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капитал, който

75

се дава на момата в заем. След няколко години се раждат деца. Те представят лихвите на взетия капи-тал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли. Тя не иска вече друг мъж, но се моли за детето, да оздравее, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, неви-димият свят има голямо доверие към младата мома, защото й дава на разположение гслъм капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.

И тъй, който не разбира вътрешните връзки, вж-трешните отношения в живота, той казва: Взел съм, ще взема, взимам; или: дал съм, ще дам, давам; жив"бл съм, ще живЕя, живтзя. Да говори човек за тия форми, само като за известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи, да се намЪри в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам". Дко върви по пътя на съвременната философия, човек ще се намЪри в безизходно положение. За да се реализират нашити мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим; не работим ли съгласно тия закони, ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас: един ще каже, че е дал пари; друг ще каже, че някога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Прави са тия хора. Който е дал пари на заем, той трябва да си ги вземе. След това ще дойде някой при вас да иска пари на заем, и вие ще му дадете. После пък вие ще отидите при него да му се молите, да ви верне парите назад. Сега ще видите, дали този човек ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва „давам, той трябва да бъде готов да даде тия пари.

И тъй, който се е молил никога, или който сега се моли, той трябва да знае, как и на кого да се моли. Някой се моли, но сам не вярва, дали молитвата му ще бъде чута. – Защо? – Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо, човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще

76

иска пари. Срвщам едного, който иска пари на заем от един банкер, и го питам: Какъв човек е този банкер? Познаваш ли го? – Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек. Значи, ти предварително си събрал сведения за банкера, и сега вече смвло пристъпваш към него за услуга. – Защо? – Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: Влизам в положението ти, готов съм да ти услужа. Бръква в касата си, изважда няколко звонкови и ги наброява. След това взима една полица, написва я, опредвля срока на изплащането й и дава да се подпишеш. Ба«керът постъпва умно, понеже е научил характера на своите длъжници.

Съвременните религиозни хора изпадат и в друго положение. Те се молят на Господа, без да Го по-знават, без да знаят, къде е Той. Питам едного: Как се молиш на Бога, Когото нито си виждал, нито знаеш къдв е? – Яз зная, че трябва да се моля, а къде е Господ, не зная. – Съгласен съм, човек трябва да се моли. Човек трябва да иска пари. Обаче, какъв смисъл има да се молим по нвколко пъти на ден пред празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всвки бедняк, който иска пари от банкер, когото никак не познава. Като не получи нищо от банкера, бедният казва: Не струва да се моли Човек! – Съгласен съм с това. Престанете да се молите пред празните каси! Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учти-востта. Молите ли се по този начин, ще получите, каквото искате. Нвкой казва: Унизително е за човека да се моли за пари на този – на онзи. С това той ограничава свободата си. – Вврно, унизително е човек да иска пари на заем, но не е ли унизително да взима всвки ден от природата по нвколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хлвба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Съвременните хора трябва да дойдат до вътре-шно просвятление, до вътрешно разбиране на нещата.

77

За да се постигне това, т трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празна каса и се моли, прави изчисления, колко може да му даде тази каса. – Нищо нвма да ти даде. Оставете настрана молитвите пред празната каса! Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг нвкой казва: Яз мога да се моля и в къщи, мога да се моля и в църква. – Ако се молиш само по форма, нито в къщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На също-то основание богатите родители казват: Ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и в къщи. – Не е въпрос, къде ще учат децата, но как ще учат. Ако детето прекара седемь-осем години в училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. – И това е възможно. Има случаи, когато нвкои хора никъде не са учили, но знаят много нвща от живота. Обаче, знание, така придобито, предизвиква вътрешно страдание в човека. – Защо? – Защото това знание не е поставено на своето мвсто. Вследствие на това, много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че нещата в живота не са поставени там, дето трябва. Щом е така, трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде нвкой човек и ти даде нвкаква книга или пари. Ти набързо ги туриш някъде и не помниш, къде са парит. На другия ден търсиш, не можеш да ги намвриш, не помниш, къде си ги турил. Не ги ли намъриш, за-почваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред, или система да поставяш вевко н-бщо на своето мвсто. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова мвсто, че като ги потърси, да знае, къде са.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всъкога са и близо, и далеч. Това значи: т сж близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онъзи, които не сж разположени към т-вх. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от хиляда и една нощ". Това е така за он-бзи,

78

които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. г\ко бъха работили, т щ-вха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако, обаче, сега работите съзнателно, ще сте годни в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както иска, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кра-тък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за въкове и хилядилътия.

Следователно, от Божествено гледище молитвата представя велико нещо. Тя е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малки до най-големи, които живеят по лицето на земята. Като направи този кръг, лъчът пак се връща при човека, от когото е из-лъзъл. Това време може да трае минута, час, ден, а може и месеци, и години – зависи от интенсивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човбк постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да направи той своята обиколка. Някой мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душит, умовет и сърцата на всички хора и след това пак да се верне при тебе. Щом се верне при тебе, ти вече си сво-боден. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля вече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата го заставя да продължи молитвата си. Той носи вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала из пространството и пътува. Той седи спокойно, забравил е, че някога се е молил, и току изведнъж чува някой да дрънка на телефона му: Моля, изкажи се по-ясно, не раз-брах, какво искаш. Едва се справи с него, друг някой го вика по телефона: Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него на телефона дрънка трети, чет-

79

верти и т. н. Той е длъжен да обяснява на всички, които искат осветление; иначе, или молитвата му ще се предаде криво, или той сам ще спре предаването й. Понеже всички хора подемат неговата молитва, той не може да се освободи от нея, докато тя отново не се верне при него, с известен отговор. Той трябва да чака да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправял неправилно молитвата си, той казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Така каз-ват безв-ърницит. Обаче, това е едната страна на молитвата.

Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилно предаване на мислит-б, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли, кога, за-прим-Ьр, се е родила мисълта, която в даден момент минава през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в настоящия момент. – Не, като знаете, какво н-бщо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че вс^ка мисъл, която минава в даден момент през ума на човека, се е родила преди него. ,5 Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и техните мисли минават през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свобо-ден път да минат през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това, именно, седи красотата на живота. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а т из-учават твоитъч Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опи-тат и пров+фят.

Нтзкой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказ-ване.-^Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пилъ

80

съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Яз б-вх на извора и нося този вода оттам. Много от съвременните хора седат, чакат наготово да им дойде н-бщо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.

Казвате: Като се молим, все ще се наредят н-в-как работите ни. Ако не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато чо-в%к се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нъчцо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако Човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави н-бщо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всъкога трябва да остава н-бщо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на извора. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на извора, той става чешма за другите хора. В първия случай Човек ще разбере едно н-бщо, в втория случай – друго. Който не разбира този закон, той ще каже: Много скъпо ми излъзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, лъсни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и вевка сутрин забелязвате по един нов б-вл косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, нам-всто да заякват, започват да отслабват, да треперят. Нам-всто да ставате по-здрави, вие губите силит-б си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години в-врвам в Бога, постоянно се моля, а полу-чавам обратни резултати. Побълъх, остар-вх, хората престанаха да ме зачитат. – ^Ако жив-вете с старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на

81

стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побЪлЕят. Ако старият се моли, и ко-сите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не по-бъляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Яз много се молих на младини. – Побъл ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Яз много се молих на стари години. – Почерн ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил, както трябва. Това се вижда малко смъшно на хората, но смъшните н-вща са в%рни.

Всички хора трябва да дойдат до дълбоко, вж-трешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък потик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е цълият кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човека онзи капитал, който очаква той. И когато Господ не отговаря веднага на ва-шите молитви, причината за това е, че т% не са минали още през умовет на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на никого се препраща в пространството, тя минава през умовет на всички хора, и на тях се предоставя правото да се произнесат, дали трябва да се даде това, за което се моли той. Значи, произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гла-совет зависи, какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували в ваша полза, вие пак ще работите' върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен от-говор. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи с същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и от бълите дро-

82

бове; ако и бълите дробове не я използуват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека. В този смисъл, храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато цълият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувствува в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни и ще каже: Ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човек може да изчисли, след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дис-хармония в организъма му. Ето защо, съвременните хора трябва да проучават новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човек понякога се намира пред опасност да изгуби присжтствие на духа. Който губи присжтствие на духа си, той се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пръко силит. Турят на гърба му най-напред един килограм и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Надмине ли товарът сто килограма, юнакът чувствува вече тежестта му. Всбки трябва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? – За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представя една естествена мЪрка. Някой казва: Как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товзря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взимам? – Колкото изворът. – Къде трябва да се вливам? – В най-голямото море. – Отде трябва да мина? – Отдето искаш,

83

но в най-голямото море се влЯй. – Все направо ли трЯбва да вервя? – И направо, и накриво върви, на-всЯкъде можеш да лжкатушиш, но гледай на време да се вернеш и в морето да се влЯеш. ЧовЯк може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате нЯколко деца, които спят. Докато децата спят, тЯ нищо не искат, защото нищо не ги смущава. ТЯ представят човЯк с заспало, непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага започват да викат: Мамо, дай хлЯб! Ако хлЯбът не е готов, трЯбва ли да се събуждат? По-добре нека поспят още малко, до обЯд, докато хлЯбът се приготви. Като се приготви хлЯбът, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоят. НЯкой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питам: като се пробуди съзнанието ти, хлЯб ще искаш ли? – Ще искам. – Имаш ли? – НЯмам. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хлЯба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трЯбва да имаме необходимата за него храна. НЯмаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трЯбва да спазвате в живота си, е следното: похлопа ли хлЯбът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трЯбва да спазвате, е следното: вглеждайте се в живота на извора и всЯкога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. От хиляди години на-сам БЯлитЯ Братя са такива, каквито днес ги зна-ем. ТЯ се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: Ние, БЯлитЯ Братя... – Вие още не сте БЯли Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете БЯли Братя. Сега сте само сЯнки на БЯлитЯ Братя. НЯкой казва: йз искам да видя един БЯл Брат. Знаете ли, какво ще произведе в вас срЯщата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб,

84

нъжен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с оръхи, масло, захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и, докато не изхверлите баницата навън, никакво спокойствие нямате. Казвам: Каквото разстройство причинява ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представя срещата на обикновения чо-вък с един Бъл Брат. Бълите Братя не искаг да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива ср-вщи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.

Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете". Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце". Бащата бил учен човек, фи-лософ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умръл, той оставил на жена си голямо наследство – пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. При смъртта си, той й казал да се ползува от парите всъкога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си. Щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала голяма торба с пари, да не прекарва труден живот.

Синът отишъл в съседното царство и спръл да пренощува в една странноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря, и, който

85

искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия пълна с злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал с злато. Като чул това, младият момък пожелал ца види царската дъщеря и си ка-зал: Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря. Станал той рано сутриньта, приготвил се, взел с себе си пълна кесия с злато и се запътил към двореца. Влъзъл вътре и казал на слугит: Искам да видя царската дъщеря. Дал кесията с златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успъл да види само очите и устата й. Вернал се в странноприемницата, но в него вече силно растъло желанието да види изцъло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на желанието си, той нямал достатъчно пари, затова се вернал при майка си, да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво гол-бмо търговско предприятие, за което му са нужни много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всички пари. Тя има свойството, като я натискаш, започва да пуща пари.

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Започнал той да натиска кесията, докато напълнил един вагон с злато. След това тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на сж-щия слуга: Искам да видя царската дъщеря! Въвели го при нея – ц"вла потънала в великолепие и красота. Като го видъла, тя се зачудила, отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си някой царски син? – Не съм. – Тогава, отде имаш толкова много злато? – Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него изпж-дила. Значи, младият момък видъл красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.

Питам: какво ще придобиете, ако видите краси-

86

вата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Гале-ният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, всичко изгубил. Докато чов-Ьк върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътт, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават Белите Братя. Ако един от тези Братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпжди навън. В този разказ майката представя един от Бълите Братя. Парите пък пред-ставят разумността в човека. Това значи: за да ви-диш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Бялият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе в вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намЪрят истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят истината, защото тя ще им създаде големи страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към истината. Напро-тив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което имат изпитания. Физи-ческият живот не може без изпитания. Обаче, дой-дат ли изпитанията в вашия живот, вие трябва да ги разглеждате научно.^Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Когато ние започваме една работа, други същества я свършват.

Такива връзки и отношения съществуват между разумните същества и явления в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всъка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас.^Причината за това не се крие в Бога, но в вашите неправилни

87

мисли за Него. Неправилните мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Лошото, нечистото не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, отправени към Бога, пак ще с вернат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие.Жаквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справед-лив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.

-Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира всичко да се върши под страх. Какво ще роди страхът? – Пак страх. – Какво произвежда любовта? – Любов. С страх, или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малки до най-големи, имат свое предназначение. На всички хора предстои сега да свършат по една работа за Билото Братство, т. е. за идването на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповЪдвам!" Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради кж-ща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Чов"бк трябва да си съгради една къща за физическия свтзт, друга – за умствения и трета – за духовния св"бт. Щом си е съградил жилище за всички сватове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отго-

88

ре му и да го затрупа? Как ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тътна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затьоръЛАко човек съгради добре къщата си в физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е втзрно: не може ли чов-Ьк да съгради добре къщата си в физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния св"г. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения. Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живъй сам вт-Гнея, не я давай под наем. Смешно е, да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз трябва да нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Н%ма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът, обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.

Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бЪли дрехи да се облЪкат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехит-в. Съвременнит-Б художници никъде не рисуват Христа обл-Ьчен с дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и там Христос не е облт*чен. Това показва, че художницит% са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е ви-дЪл. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никоя от т-вх не му

№

прилъга. Както днес църквата облича Христа, така успъшно вървят работите й. Тъй щото, не са важни дрехите, които човек може да си представи в въображението, но важни са онъзи дрехи, които той изработва с своята мисъл, с своето чувство и с своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.

Някой казва: Да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпжди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, цълият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това, което галеният син е направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, да-леч и от майка си, от която взел всичко, което имала. В този остров растъли ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълкит, но какво било очуд-ването му, когато се видъл с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смоки-нит, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от тия плодове: едната кошница да напълни с ябълки» а другата – с смокини. Сега вече той намърил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.

Един ден той се качил на параходъи отпътувал с него за царството, дето живъла красивата царска дъщеря. ВляЗъл в столицата на царството и оти-шъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата с смокинит, и след това излъзъл из града с кошницата, в която имало ябълки. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, каквито нямало никъде в царството. Царски-

90

те слуги видЪли продавача и го извикали в двора, да купят и т от тези хубави ябълки. Сложили от гбх на масата пред царя, и всички ги опитали: ца-рьт, жена му, дъщеря му, както и много от не-говите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълкитъч Царят издал запо-вЪд да нам-врят продавача на ябълкит, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го на-м+фят. Царят се видЪл в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълкитъч Никой от лЪкаритъ' не могъл да направи това. Една след друга падали главите на лЪкарите, но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи л-вкар или учен, който може да им снеме рогата.

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой, и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от н-вкаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излЪкувам. Които го видЪли, че влиза при царя с такава сериозна задача, поглеждали се и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другитъч Нав-Ьрно нтзщо му е дотегнал животът. Ученият чов"Бк про-дължил: Яз видЪх много хора в вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но влад-Ья изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цЪла наука е, но разбирам от нея. За цельта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповЪдал да му донесат н-Ькоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от никаква особена материя, цЪла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намЪрил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата взел кесията и я дал на учения лЬ-кар. Той поискал още нтзща: пръстен, чаша и една тояжка, и то гЬзи, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува.

91

Като получил исканите предмети, той дал от смо-кините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до цар-.ската дъщеря, лъкарят казал на царя: Вашата дъщеря има много гръхове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син тр-Ьбвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.

Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трябва да използувате тази година разумно, за да можете през 30-та година, която иде, да си вземете изгубените нЯща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете вътрешно състояние на мир; ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне красивото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Лко човек влъзе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излЯзе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху ближните си. Животът на земята трябва коренно да се преобрази. Затова, обаче, се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, тр-ъбва да използуват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт; какво ще работите в бъдеще, и то е хубаво, но днешният момент е най-важен. Каквото свършите днес, то представя условия за бъдещата наука.

И тъй, желанието на вашите напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете в връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цълата природа. И тогава, дето и да минете, всяко м-бсто ще бъде живо за вас. Не сте ли в връзка с живата природа, ще бъдете слъпи и за най-хубавите м-ьста в природата. Запитате ли един бан-кер, какво е било времето днес, той нищо не би мо-гъл да ви каже. – Защо? – Защото през цълия ден той е бил наведен над тевтерите си, правил смътки и изчисления. Какво особено е придобил от тия см-бт-ки? Запитайте някой виден бактериолог, какво особено е придобил след като цъли 20 години е посве-

&2

тил изключително върху изследването на бацила на чумата? – Нищо друго, освен славата на учен човек. Какво значение ще има този бацил един ден, когато хората ще бъдат с съвършено чиста кръв? Бацилите живеят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човек трябва смтзло да изучава пътищата на злото.

Казвам: Молитвата е необходим акт за духовния чов-ък. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Или, защо трябва да бъде богат човек? Защо не трябва да бъде богат човек? Защо трябва да бъде сиромах? Защо не трябва да бъде сиромах? Всеки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът.

Кои са дълбоките причини за съществуването на този закон в Битието не зная, обаче, този вътре-шен паралелизъм съществува навсякъде в света. Човек не може да разреши задачите в живота си само с събиране; той не може да ги разреши и само с изваждане; той не може да ги разреши и само с умножение, нито пък само с дъление. При решаване на житейските задачи, трябва да се прилагат и четирите действия. Така Човек ще се добере до вж-трешния смисъл на живота. Всяко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човек събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат.

93

Най-доброто събиране е, когато учительт учи само способни, талантливи деца. Може ли учительт да направи това събиране, той вече излиза от закона на пертурбациитъч

Когато се говори за молитвата, подразбираме буд-ност на съзнанието. И тогава, всбки човек ще съзнае, че той жив-Ье за всички, и всички живЕят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзна-' нието започва с молитва.; След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после действието. Молитвата е личен акт. Чов-Ьк се моли за себе си по свой вътрешен потик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че учените хора не се молят. – Сам Христос се молЪше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е върно твердението, че учените не се молят, защо Христос се молъше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своит% богатства. Мж-дрогльта се проявява в мисълта, любовта – в чувствата, а истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не можем да постигнем.^Щом раз-берем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиитъ' мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в св-вта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи с себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане в човека, той се наема с красива и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Аз съм пътт, истината и животът". За да нам-Ърим този път, ние се нуждаем от светлина, от мъдрост. За да дойдем^ до истината, ние се нуждаем от красиви

94

действия. И най-после, за да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

4. Беседа от Учителя, държана на 22 септемврий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.