Разлика между версии на „Познава гласа му“

Версия от 07:32, 6 март 2010

ПОЗНАВА ГЛАСА МУ

Известно е на всички, що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове, всички разумни същества, по-близо или по-далеч, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв, според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място, според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – център на всяка разумност.

Ще прочета 10. глава от Евангелието на Йоана.

Истина, истина ви казвам: „Който не влиза през вратата в кошарата на овците, той е крадец и разбойник. (– 1 ст.) – Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които не влизат през вратата, а през всяко друго място, те са крадци и разбойници. Който влиза през вратата, той всякога си казва името; който минава през плета, той не си казва името и минава за крадец и разбойник. Следователно, когато приятелят ви дойде у вас, той влиза през вратата, и вие знаете неговото име. Всеки, който не влиза през вратата на къщата ви, името му не знаете, и той минава за крадец и разбойник.

„А който влиза през вратата, пастир е на овците". (– 2 ст.). – Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овците. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си на место, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овците, в широк смисъл на думата.

„Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа му; и своите овци по име зове и ги извежда." (– 3 ст.). – Ние сме свободни да действуваме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни. Запример, човек трябва да яде. Колко трябва да яде? Колкото природата му е определила. Яде ли повече, отколкото му е определено, той ще се разстрои. Кой е виновен за това? Бог е определил на всеки, колко трябва да яде. Яж умерено, докато ти е сладко, но без да преяждаш. Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека. Грехът не е нищо друго, освен неизпълнение на Великия Божи закон.

„И когато изкара овците си вън, ходи пред тях: и овците идат след него, защото знаят гласа му." (– 4 ст.). – Значи, човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Казвате: как ще познаем гласа на всички тия неща? – Това са елементарни работи, които всеки трябва да знае. Да се задава такъв въпрос, все едно е да ви пита някой, как познавате светлината. Какво ще отговорите на този въпрос? Или, какво ще отговорите на въпроса: как познавате, че вратата е отворена? Ако можете да влезете през вратата, тя е отворена; не можете ли да влезете през нея, тя е затворена. Как познавате, кога сте се нахранили? Ако гладът ви е задоволен, вие сте се нахранили; не е ли задоволен, не сте се нахранили. Това са елементарни положения, които всеки разбира. Човек не трябва да си служи със софизми. В живота има много неща строго определени, които могат да се изразят конкретно. Светлината няма защо да се доказва. Това, което във всеки даден момент буди съзнанието на човека, наричаме светлина. Тя е първият лъч, който влиза в съзнанието на човека. Онова пък, което приспива неговото съзнание, наричаме тъмнина.

„А след чужденец не щат оти, но ще побегнат от него; защото гласът на чужденците не знаят." (– 5 ст.). Питам: кой от вас би отишъл при никого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света. Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на паша, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир?

„Тази притча им рече Исус, но те не разумяха, що бе това, което им говореше." (– 6 ст.). – Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря. Но в бъдеще ще го разберете. Важно е за вас това, което сега сте разбрали, да събуди съзнанието ви.

Тогаз пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците." (– 7 ст.). Значи, онзи, който ще дойде да ви събуди, или да внесе първия лъч в съзнанието ви, той трябва да бъде носител на Любовта. Кой ще ви събуди? Който ви обича, само той може да ви събуди. Щом ви събуди, той вече е врата за вас.

„Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници, но овците ги не послушаха." (– 8 ст.). – Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник.

„Аз съм вратата: през мене ако влезе някой, спасен ще бъде; и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери." (– 9 ст.).

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно." (– 10 ст.). – Това се отнася и до вас. Христос е дошъл да ви даде живот и то преизобилно. Де ще намерите този изобилен живот? При извора. От водата, която в даден случай влезе в чашата ви, ще разберете съдържанието и на целия извор.

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата си полага за овците." (– 11 ст.). – Кой човек е добър? Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не - може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: добър човек ли съм аз? Ако можеш да положите душата си в служене на Бога, добър си; не можеш ли да я положиш, не си добър. Няма нужда много да се философствува. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата си за овците."

„А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците." (– 13 ст.). – Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, да придобие знание, нищо няма да постигне. Знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи, животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него; някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях. Казвате: ние трябва да бъдем добри, да правим добро. За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче, част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира, умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли, как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл, като същина, остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата, плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? Не сте постъпили добре с него.

„Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават." (- 14 ст.). Значи, всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които минават през нас, представляват разумни същества, които по този начин се свързват с нас, и ние с тях. Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките си с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания. По този начин човек се изолирва от разумните същества, с които по-рано е бил във връзка. Защо? – Защото той няма вече съответните органи, с които да влезе във връзка. Ето защо човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата.

Казвам: всяко друго обяснение, което може да се даде за мислите и желанията, е механическо. Някой учен ще каже, че мисълта представлява известен род вибрации на някаква особено тънка материя. Вярно е, че мисълта представлява сбор от вибрации, от светлина и топлина, но всъщност тя представлява среда, чрез която човек влиза в общение с висшия, разумен свят. И тогава човек има главно една свещена мисъл и едно свещено чувство в себе си. Те са мисълта за Бога и чувството за Бога. Унищожи ли човек тази свещена мисъл и това свещено чувство, с това той унищожава и себе си. Защо? – Защото само чрез тях той влиза в общение с Бога. Чрез всички останали мисли човек влиза в общение с други същества, но само чрез една специфична мисъл той се съобщава с Бога. Значи, тази свещена мисъл и това свещено чувство у човека ние наричаме дух и душа. Докато човек пази свещената мисъл в себе си, т.е. духа си, и свещеното чувство, т.е. душата си, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие. В този смисъл човек най-първо трябва да люби Бога, защото всички мисли и чувства у него са родени, именно, от тази свещена мисъл и от това свещено чувство.

„Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам заради овците." (– 15 ст.). – Познаването на Бога ще дойде само тогава, когато и Бог ни познава.

„И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще бъде едно стадо и един пастир." (– 16 ст.). Някой има желание да бъде учител. Кое е първото необходимо условие за учителя? Учителят трябва да познава Бога, и Бог да го познава. Човек не може да бъде учител, докато не познава Бога, и докато Бог не го познава. Някой казва: аз мога да бъда учител. Ако познаваш Бога, и ако Той те познава, можеш да бъдеш учител. Не те ли познава Бог, не Го ли познаваш и ти, никакъв учител не можеш да бъдеш. Казвате: нима Бог не може да говори и на нас? Бог може да говори на всички, но при следното условие: да Го познавате, и Той да ви познава. Познавате ли Го, Той ще ви говори; не Го ли познавате, няма да ви говори. Кога могат двама души да си говорят? Само когато се познават. Щом се познават, те имат желание да си поговорят. Познаването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича и той, вие сте глухи един за друг.

„За това Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак." (– 17 ст.). Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова, Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост на света, казал: „Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!" На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой

88

човек е доволен от своите стари дрехи? Сега ще ви предам накратко един ми-стичен разказ, да видите, какво Бог носи в света, какво Той дава за всяка душа. Едно време, когато Господ създал света, решил да слъзе на земята, между хората, да ги посети. В това време хората били още безгрешни, всеки изпълнявал работата си добре, усърдно. Най-първо Бог слъзъл при един книжовник, когото заварил с перо в ръка, потопено в мастило, готов да пише. Бог се спръл при него за малко, и първата мисъл, която прочел в книжовника, била: колко вр^ме ще остане Бог при мене? Да не би да остане повечко, че да изсъхне мастилото на перото ми. Бог му казал само една дума: пиши I – и си отишъл. След това Бог посетил един свещеник, който се приготовлявал за служба: купил от най-скъпия тамян, турил го в кадилницата и започнал да изпълнява службата си. Като видътг Господа при себе си, рекъл: дали няма да остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи в изпълнението на службата си, и тамянът ми да изгори напразно? Бог прочел и неговата мисъл, казал му само една дума: кади!-–и си заминал. По-сп Бог минал покрай един военен, който тъкмо изваждал сабята и се готвил да даде команда на войниците си. Като видъл Бога, той казал: дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попре-чи да дам командата си на време? Бог му казал: командувай! – и си отишъл. Оти-

89

ва при една майка, която току-що турила вода в коритото, да къпе детето си. Като видела Господа, тя рекла: дали ще остане Бог дълго вр^ме при мене, та да ми попречи да окъпя детето си? Водата ми ще истине, отново ще трябва да я сгорещявам. Бог разбрал и нейната мисъл, но и на нея казал само една дума: къпи! – и си заминал. Минава най-поспе покрай една млада мома, която в този момент, именно, пишела любовно писмо на своя възлюбен, да се срещиат нЪкъдъ\ Като видкла Господа, тя си казала: дали ще остане Бог дълго врйме при мене, да ми попречи да довърша писмото си и да не успея да се срещна със своя възлюбен? Бог й казал само една дума: свърши! – и си заминал. Така посетил Господ още много хора, и от всички научил едно и сж-що н^Ьщо. Какво научил от хората? Че всЬ-ки човеж има нъжакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото при-сжтствие. Питам: каква култура може да има при такова разбиране на нещата?

Този разказ продължава и по-нататък. Когато книжовникът останал сам, поглед-нал към перото си и аидял, че мастилото по него засъхнало; топнал в мастилницата, и там мастилото пръхъхнало. По този на-чин той повече не могьл да пише. Све-щеникът, като изпратил Бога, пристъпил към изпълнение на работата си, но какво било неговото очудване, като забъмткзъл,

90

че тамянът в кадилницата не се запалвал; така свещеникът не могъл да извърши службата си.

Когато Бог заминал, майката се заела да изкъпе дътето си, но водата от котела изчезнала, и дътето й останало некж-пано. Военият пък, като се обърнал към войниците и започнал да ги командува, хва-нал сабята си, но останал много очуден, като видъл, че тя цяла ръждясала. Момата, която пишела писмо на своя възлюбен, успала да го свърши и изпрати на време, но възлюбеният й заминал за нъжжд, и тя не могла да го види. След заминаването на Бога, всички хора, които Той посетил, останали с убъждението, че слизането на Бога на земята носи нещастия за хората. Казвам: заключението на хората не е правилно. Идването на Бога между хората не носи нещастия за тях, но страданията и нещастията им се дължат на това, че т не приели Бога, както трябва. Те искали да свършат своята работа, а пренебрегнали Божественото в себе си.

Пита.м: за кого писал книжовникът? Кому служил свещеникът? За кого воювал военият? От какви подбуждения майката отглеждала своето дъте? Какво искала момата от своя възлюбен? Нима книжовникът не пишел за просветление на човешкигб умове, за придобиване знание и м/кдрост? Нима свещеникът не служил на Бога? Нима военият не воювал за истина и свобода? Нима майката не отглеждала дътето си въ

91

името на Любовта? Нима момата не търсила Бога в своя възлюбен? Всичко това показва, че стремежит-Б на хората са прави, но пътищата, по които се реализират тия стремежи, не са прави. За правилното им реализиране се изисква дълбоко разбиране на вж-тр^шния живот.

Гози мистичен разказ се отнася и кък човешката душа. Не знае ли чов"вк, как да постъпи с Божественото в себе си, и най-хубавитт копнежи на душата изсъх-ват; най-красивите мисли и чувства се изгуб-ват. Дойде ли човтьк до това положение, той започва да отдава всички свои неуспехи на никакви вътрешни, или външни причини. В същност това се дължи на неразбиране, как да се постъпи с Божественото, когато То посети човека. Ако вие сте в положението на книжовника, или на свещеника, или на вое-ния. или на майката, или на момата, как ще постъпите, като дойде Господ при вас? Ще оставя вие сами да разрешите този ребус. Какво ще направите вие, когато дойде Господ при вас? Когато Бог дойде при вас, Той все ще ви намери в едно от изброе-ните по-гор^Б положения: като книжовник, като свещеник, като военен, като майка, или като мома, която пише на своя възлюбен.

Сега ще дойдем до края на мистичния разказ. Най-посгте Господ пос^втил един готвач, който наскоро свършил курса по готварство и се заел да практикува своето изкуство. Едва що турил на огъня тенджерата с лука да се пърже, когато Бог го

92

посвтил. Готвачът се спрътг, позамислил се и си казал: дали ще седи Бог много вр"Бме при мене? Боя се, че ако остане повече вр^ме тук, лукът ми ще прътори, и яденето ще се развали, н"вма да бъде вкусно. Обаче, готвачът бил най-искрен от всички ония, които Бог посвтил. Още докачо си помислил, е Бог, със сьоето присжтствие, ще му попречи, веднага съзнал погр%ш~ ката си, разкаял се и казал: Господи, на-правих една погрешка. – В какво сеци погрешката ти? – Прости ме, Господи, аз си помислих, че като дойде при мене, ще останеш за повече време, и яденето ми ше прътори. Искам да напусна този занаят, той не е за мене, голями пакости ще ми създаде. Все ще се случи никога яденето ми да прътори и ще мисля, че Ти си причина за това.

Питам: какво е казал Господ на този готвач отбд неговата изповъ\ц? Вие сами тръява да отговорите на този въп-рос. Казвам: най-учен от всички, които Бог посетил, бил готвачът, който изповядал грешката си. Затова и до днес лукът цъцри в тенджерата на готвача. Тъй щото, ако питате, защо цъцри лука в тенджерата на готвача, ще знаете, че причината за това седи в неговата изповъ\д. Готвачът всякога се изповъдва. Който се изповядва, той е на мъхтото на готвача. Готвачът има по-голтвм шанс за успъх и от книжовника, и от свещеника, и от воения, и от майката, и от младата мома. Защо? –

93

Защото лукът в тенджерата и до днес цъцри. Понеже тази мисъл е реална, преведете я и я приложете в живота си. Намерете, кой е готвачът у вас и д% е тенджерата, в която готви! Господ казал на готвача: готви добре, докато разбереш езика на цъцренето!

„И тъй, пак стана раздор между юдеите за тези думи." И мнозина от тях казваха: „Бяс има и луд е; що Го слушате?" Други казваха: „Тези думи не са на бътну-ем човек. Може ли бъс да отваря очи на ельпи?" (– 19, 20 и 21 ст.). Тези стихове из-разяват вътр"Бшния бунт, който става в човешката душа. Раздорът между юдеите говори за вътрешния бунт у човека. Когато Истината дойде у чогека, той винаги се бунтува. Когато човек не може да постигне н"Б-кое свое желание, той пак се бунтува, го тов е да направи голями пакости.

„Отец ми, който ми ги даде, от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми." (– 29 ст.). „Дз и Отец едно сме." (– 30 ст.) Христос не казва, че овците са Негови, но казва: „Отец ми, кой го ми ги даде, от всички е най-го-лЬм." С гбзи думи Христос обръща внимание на това, че душите са излезли от Бога.

„Тогаз пак взеха юдеите камъни да Го убият." Отговори им Исус: „Много добри дътта от Отца моего ви показах; за кое от тези дела хверляте камъни върху мене?" Отговориха Му юдеите и рекоха: „За добро дътю не хверляме камъни върху тебе,

94

но за богохулство, и защото ти, като си человек, правиш себе си Бог." (– 31, 32 и 33 ст.). Оттук се вижда, че Христовите думи засегнали честолюбието на юдеите, вследствие на което старото у гЪх влиза в борба с новото.

„Ако не правя делата на Отца моего, не вярвайте в мене; но ако ги правя, в мене като не вервате, вярвайте в делата, за да познаете и да повярвате, че Отец е в мене, и аз в Него." (– 37 и 38 ст.). – За да им говори Христос така, това показва, че г нито Бога познаваха, нито Христа познаваха.

Сега ще се пазите да н+змате мисли и желания, като тези на евреите. Често чрезмерните желания са спънка в живота на човека. Те са причина за греха, а гръхът разслабва човека; той докарва преждевременна старост. Старият чов+зк пък се занимава само със своите болки, със своето минало. В душата на стария няма нищо ново. Той казва: на младини бъше всичко. Сега н-Бма нищо ново. Ето защо, трябва да се пазите от греха и от това, което старостта носи. Не се спирайте върху буквата на нЕщата: буквата умъртвява, духът носи жи-вот. Според процесите, които виждаме в природата, старият винаги очаква смърт, младият – живот. Затова казваме: старото носи смърт, младото – живот. Когато разглеждаме старостта в смисъл на мъдрост, това се отнася към друг свят. И тогава, под думата „старъ" се разбира човек с опитност, с знание, със сила. Старият чо-

95

век, който не е разбрал живота, той умира; който е разбрал живота, той оживява. Старият, който е станал силен, умен и мъдър, той е разбрал живота; старият, който не е станал силен, умен и мъдър, той не е разбрал живота.

Както виждате, днес денят е много хубав, няма никакви препятствия, за да разберете Истината. Всеки сам може да си постави никакво препятствие, като параван, и да не може да разбере Истината. Нъжой седи зад паравана и казва: не мога да излаза оттук. Кога човек си поставя параван? – Когато се отклонява от правия, от Божия път. Пръв Адам си направил параван и се скри зад него. Господ го потърси: „Адаме, де си?" Скрит зад паравана, Адам мълчал. Господ го намт^рил скрит зад паравана и го запитал: „Защо не се обаждаш?" – Господи, чух гласа Ти, но боях се да Ти се обадя. – Защо се боиш? Веднага философията дошла в помощ на Лдама. Той за-почналъда аргументира: Господи, аз мислЪх, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде. Бог хвана тогава неговата другарка, пред-приемача. Тя каза: търговецът, от когото отидох да купувам стока, ме излъга; даде ми лоша стока, и задигна парите ми. Така започнаха редица аргументирания: свЕтът не е направен, както тртвбва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора и т. н. Гос-

96

под запитал жената: ти защо не опита стоката, която купуваш? На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можа да каже: преди да вкуся от забранения плод, аз ще опитам по н^какъв начин истинността на твоите думи. По това вр^ме в рая имаше много животни. Тя требваше да даде този плод на н-бкой кон, напри-мер, той пръв да го опита, да се види, дали, наистина, той ще стане като Бога. Конет обичат ябълки, тъй щото конят щъше да изяде този плод. Обаче, жената не направи опита с коня, или с друго някое животно, но го приложи върху себе си.

Разказът за гръхопадането на първия човек крие в себе си една от велкките тайни на живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма; може би и за хиляди години ще остане неразкрита за чо-въчгството, защото хората не са готови още да я разберат. За сега не е позволено да се обясняват причините за гръхопадането. Онъзи, които разбират втетрЕшния смисъл на живота, знаят тия причини; т знаят, че има неизбъжни н1зща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат. Сж-ществува следният закон: вси,ко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на дрверие, но той тр"вбза да проверява, да изпитва нъщата. Представете си, че един търговец на вжжета дойде при вас и ви предлага от тия вжжета, които пръпоржчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, да видите, дали, най

97

стина, тези вжжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цъл вие закачате кофата, която събира около 100 клг. вода, за зжжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеиа, и ако вжжето издържа на тази те жест, значи, то е здраво. Тогава може да си купите, колкото вжжета искате. Обаче, опчтът ще направите първо с кофата, а песл със себе си. Ще имате пред вид метода: първо ше спуснете вжжето с кофата в кладенеца, а посл ще влъзете вие.

Казвам: Ева направи опит със себе си и сгръши. Да прави, човек опити със себе си. т. е. със своята душа и със своя цух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте_ не себе си не изпитвайте! Това подразбира. изпитвайте условията, б които живеете. н0 себе си никога! Изпитвайте мислите, чувства _ та действията си, но себе си, т. е. своята лу шг и своя дух никога не изпитвайте! Тази" е истинската философия на живота. Защо трябва да изпитвате душата и духа си? Какво ще придобиете, ако изпитвате душата и д^ла си? – Нищо няма да придобиете. Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опит със свещената книга, която Бсг е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и учите. Тя ще бъде най-главното ви ръковод-

98

ство в живота. Докато имате тази книга и учите от нея, тя ще ви служи като магическа тояжка: с нея ще можете всичко да извършите.

Ето защо казвам: не правете опити с Божествените работи! Има нЪща, с които можете да правите опити. Т състав-ляват материалния, външния свят. Той е свят за опити. Дойдете ли, обаче, до душата и до духа си, тях ще пазите свещено. Те са излезли от Бога. Щом е така, никакви опити не правете с тях. Имате ли свещени чувства и мисли към душата и духа си, вие ще имате такива свещени мисли и чувства и по отношение към Бога. Що се отнася до вашите физически, пръходни мисли, чувства и действия в живота, то е друг въп-рос, тях можете да подлагате на разни опити; дойдете ли до човека, като идейно същество, което търси н^що, стреми се към него, и когато става и когато лъга, това е великото, свещеното, красивото, това са духът и душата. Духът и душата предетавляват велика тайна за човека. Когато човек дойде до онова просветление на съзнанието си, да разбере, що е душа и що е дух, той ще намъри и своя Учител, който ще го събуди. Този моменг – събуждането на ученика от Учителя, представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата Учителят може да ви намери като книжоз-ник, с перо в ръка, като свещеник, с кадилница в ръка, като военен със своята сабя, като майнаг която кжле дътето си, или

99

като мома, която пише на своя възлюбен. Всички тия положения са символи, които трябва да се пръведат. При каквото положение и да ви намъри Господ, едно е важно: да знаете, как да постъпите.

Питам: как нарекохме днешния ден? – Ден на Божествената наука. Как сте постъпвали до сега според вашата наука? Работили сте, писали сте, но мастилото на перото ви всякога е засъхвало. Какво представлява пръсъхването на мастилото? – Не-постигнати желания. Някой казва: имах едно желание, не можах да го постигна; имах една мисъл, не можах да я реали-зирам. Защо? Имало-е нещо куцо, нещо хромо у вас. Защо окуця Яков? Понеже не можа да разбера Истината, той се бори с Господа; Бог го бутна, и той окуц. Мъч-но можа да се изправи нещо в характера на Якова. Той разбра отчасти само Истината, затова се хвана за Господа и каза: няма да те пусна, докато не ме благословиш. Господ го благослови, но го остави куц. Тази хромавост у него се яви вследствие негови-т прътръшения към брата си и баща си, както и към своята душа. Той взе първо-родството от брата си, излъга баща си, като се представи вмъхто брата си Исава, и по този начин взе благословението от баща си. И след това Бог требваше цъли 14 години да го учи; да не се изкушава и да не ходи по чужди умове. След изтичането на гб-зи 14 години, той трябваше да се верне в бащиния си дом, но из пътя окуц^в, като

100

резултат на вътрешния недъг в характера си. Всеки чоек иска, като Якова, да се справи с миналото си, което наричат кар-ма, но трябва да се справи прямо, ребром, да отвори сърцето си, както готвачът отвори сърцето си за Господа, и да каже: Господи, искам да напусна този занаят! Казвам: всички вие искате да бъдете добри, та като дойде Господ да ви намери такива. Когато Бог дойде при книжовника, работата му трябваше да бъде свършена, а Бог го завари с недовършена работа. Когато Бог посвти воения, той требваше да тури сабята си в ножницата, да е свършил вече работата си, Когато Бог отиде при свещеника, гой трябваше да е свършил службата си; когато отиде при майката, тя трябваше да е окапала вече дътето си; когато отиде при младата мома, тя трябваше да е написала писмото на своя възлюбен. И най-посл, когато Бо> поеъъи готвача, и той трябваше да е сготвил яденето и да каже: Господи, радвам се. че ме посети. Заповядай, да Те угостя! Драмата в душата на човека се крие з това, че когато Бог го посъщава, намира го с недовършена работа. Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва да бъде свършена. Тази основна ми-сьл трябва да държите в ума си, а не само мисълта, че гръбва да бъдете добри. Първия път Бог ви завари с недовършена работа. Когато дойде втори път при вас, как трябва да ви намъри? Пак ли трябва да държите перо, сабя и кадилница в рж-

101

ка? Работата на книжовника, на свещеника, на воения, на майката, на младата мома и на готвача трябва да бъде свършена, за да им даде Бог нова работа. Време е вече да ви се даде нова работа. Ако държите перо в ръка, ако държите сабя в ръка, ако държите кадилница в ръка, ако къпете детето си, ако пишете писмо на възлюбения си и ако готвите, когато Бог ви посети, знайте, че ще стане това, което до сега е ставало. Слезе ли Бог на земята, работата на всички хора трябва да бъде свършена!

Веднъж запитали магарето, защо го бият. То отговорило: бият ме, за да не съм магаре. – Ами защо си магаре? – Исках да мина прьз посвещение, да разбера тайните на Бога, но не можах и затова станах магаре. Едно научих: докато разбера Божествените тайни, много цепеници ще се стоварят върху гърба ми. Днес, когато магарето реве, казва: труден е пж-тт на посвещението! Следователно, за да се дойде до четвертото посвещение, чов%к трябва да мине през пътя на магарето. Дълго време ще го бият, и сггбд този бой най-посл ще каже: посветих се! Смисълът на посвещението не седи само в това, да знаеш, че са., те били, но да научиш нещо от този бой. Истинско посвещение минава този, който всекога знае, за какво го бият. Запример, натоварят ли те с дърва, трябва да знаеш, защо тетоварят; уда-рят ли ти десет или повече тояги, трябва да знаеш, защо те бият. Некои ще ти казват,

102

че си магаре, с дълги уши, че не трябва да ревеш тъй силно, че не можеш да но-сиш вода, или че си упорите, своенравен. При посвещението си човек трябва да превръща всички тия неща, да се освободи от положението, в което се намира; иначе, ще минава от едно прераждане в друго и ще се намери все в същото положение, като магаре. Магарето е символ на неблагоприятни условия, които човек трябва да преодол^е и с които тр-ябва да се справи. Тъй щото в съзнанието си човек трябва да мине в по-високо положение от това, в което се намира. Н"вма нищо лошо в магарешката форма. Запитайте вълка нещо за магарето, и той веднага ще започне да се облизва. Вълкът високо ц1зни магарешкото месо. Достатъчно е един път само да е ял магарешко месо, за да обикаля слтед това ц"бли девет мъхеца на същото място, да намери още едно магаре. Само вълкът знае, какво се крие в магарешкото месо. Когато вълкът яде магарешко месо, той вече придобива неговата опитност, не иска втори път да минава през същата форма. Вълк, който е ял един път магарешко месо, иска или не иска, сверзва се вече с магарето и става магаре.

И тъй, ако човек не може да разреши трудните условия на живота, той се ограничава; разреши ли ги, той се освобождава. Тъй както светът е устроен, той прецставя път, метод, чрез който Бог работи. Когато изучаваме минералите, скъпощЬнните ка-

103

мъни, растенията и животните, ние трябва

да се спираме върху смисъла, който се крие в тях. Когато изучаваме светлината, топлината, също така трябва да изучаваме тяхния смисъл и предназначение. След създаването на света, Бог е поставил първия човек в райската градина, между растения и животни, като му казал да ги завлада. Да ги завлада, подразбира да ги изучи, да се ползува от гюс, да бъде разумен господар на земята, ако иска да бъде щастлиг.. Казвам: блажени сте, когато Бог дойде между вас и намъри, че сте свършили работата си и чакате да ви се даде нова.

Сега ще направим една малка екскурзия до в. Дамка.

4. Беседа от Учителя, държана на 20 август, 1930 г., 6 ч. с. при II. Рилско езеро.