Разлика между версии на „Развити и недоразвити“

Версия от 07:37, 23 декември 2008

Развити и недоразвити

Ще прочета 12 гл. от Матей, 20-30 ст.; 6 гл. от Йоан, 1-10 ст.; 4 гл. от Марк, 10-20 ст.

Пълната Божия Любов, Мъдрост и Истина носят вечния живот. Често се говори за старо и ново, за стари и нови неща. Старо е това, което е отживяло времето си. Ново е това, което носи живот. То идва сега. Бог се изявява чрез новото. И доколкото схващате проявите на Божественото във вас, дотолкова се ползвате от новото. Много неща виждате отвън, но ако не ги разбирате, нищо не ви ползват. Външният свят е обширен, просторен, никой не може да го използва. Следователно, може да се ползвате само от човешкия свят, т.е. от света, в който човек се движи. Стремете се към новото, към онова, което внася подтик в човека. Малкото количество въздух и храна, които човек приема, внасят подтик в него. Колкото и да е малка една мисъл, колкото и да е малко дадено чувство, приеми ги с радост. Те подтикват душата ти напред.

Сега вие искате да знаете, каква ще бъде новата духовна година. Това зависи от вас. През тази година повече работете, по-малко говорете. Ако вие сте добри и годината ще бъде добра; ако сте разумни, годината ще бъде добра. Когато човек е здрав и нуждите му са задоволени, годината е добра. Изобщо, добра година за даден човек е тази, която задоволява нуждите му и премахва всички препятствия от неговия път. Щом се натъква на нещастия, страдания и недоимък, годината не е добра.

Днес вие очаквахте хубаво време: топъл слънчев ден, чисто и ясно небе, а излезе нещо неочаквано – сняг и студ. – На какво се дължи тази промяна? – На състоянията на хората. Егоизмът е взел надмощие в цяла Европа, в културния свят. Днес всеки мисли само за себе си. Жестокостта и коравосърдечието са взели връх, затова времето е снежно и студено. Сегашният студ се противи на злото и спира неговото развитие. Ако през зимата е топло, не е добре за храната. Тази година ще приспи змиите, но не и вълците. Змията представлява злото в умствения свят, затова там ще го приспят. Може ли болният да мисли зло? Животът му е на косъм. Как може да мисли за кражба, за убийство? Болестта в човека е студът, който го кара да мисли само за себе си. Значи, в болния змията спи и не върши зло. И тъй, случат ли се изненади, болести, нещастия с вас, трябва да знаете причините за тях. Някога и аз съжалявам, че ви говоря. – Защо? – Защото Словото пада на пътя и птиците го изкълвават; някога пада между храстите и се заглушава. – Трябва ли човек да съжалява? – Някога, без да иска, съжалява. Имате едно дете, радвате му се, обичате го, грижите се за него. Като порасне, пращате го на училище, но то не учи, както трябва. Като родители, вие страдате и започвате да съжалявате за грижите, които полагате за него. Какво трябва да направите? Оставете го на грижите на друг човек, който не е толкова привързан към него. Ще кажете, че ви е мъчно да се разделите с детето си. Мъката ви нищо не помага. Колкото и да му говорите да учи, да има добро поведение, то не слуша, то си знае своето. Какво ще направиш? Как ще му помогнеш? Каквото става с детето, това става и вътре в човека. Искаш да учиш, но нещо те отклонява от желанието ти. Обещаваш пред себе си, че тази година ще работиш и учиш по-добре, но пак не можеш да изпълниш обещанието си. Правиш това, което не искаш.

Апостол Павел казва: "Върша това, което не искам". Искаш да кажеш една добра дума, но езикът ти се подхлъзне и излезе друго нещо от устата ти. Чудиш се после, ти ли не разбираш хората, или тебе не разбират. Истината е там, че не те разбират, но и ти не ги разбираш. Страшно е, че и вие не разбирате Бога. Вие не разбирате, какво мисли и желае Той и не изпълнявате Неговата воля. Бог иска да използвате всички благоприятни условия, които ви е дал на физическия свят, както и в духовния, и в умствения свят. Бог мисли едно, вие – друго и в края на краищата казвате: Нали Бог е всесилен, да оправи всичко. Значи, вие да грешите, Бог да изправя грешките ви, без да носите някаква отговорност? Синът ще прави дългове, ще греши, а бащата да плаща! Ако бащата не иска да плаща дълговете на сина си, последният казва: Защо баща ми не отвори кесията си? Трябва ли да бъде скъперник? Как ще докаже любовта си към мене? Син, който разсъждава така, е на крив път. Коя е причината за неуспеха на хората? Какво им пречи да успяват? Бащата не иска да плати дълговете на сина си, защото вижда, че парите му не отиват на място. Някога и храната, и мислите, и чувствата не отиват на мястото си. Това се дължи на неразбирането на живота. Неразбирането има отношение към лошите външни и вътрешни условия. Вървиш по пътя, спънеш се и паднеш. Веднага скочиш, изтърсиш дрехата си и продължиш своя път. Това падане не е опасно. Значи, условията ти са добри. Качваш се на планината и падаш от висок планински връх. Това падане е опасно, може да коства живота ти. Ето едно лошо условие. Първото падане е разбрано, а второто – неразбрано. Понеже, по една случайност, си останал жив, ти се питаш, защо си паднал толкова лошо. Каквото и да ти говорят, казваш: Не разбирам, защо трябваше да падна. На пътя е писано: И да паднеш тук, пак ще станеш. На планинския връх е писано: Ако паднеш от върха, няма да станеш. Оттук не се позволява никакво падане. – Не съм ли свободен? Нямам ли право? Тук не става въпрос за падане и за свобода. Паднеш ли от върха, няма да станеш. – Ако имам парашут? – Това е друг въпрос. Щом имаш парашут, ще слезеш с него, без да се удариш. Ако нямаш парашут и паднеш отвисоко, ти си загубен.

Каквито и обяснения да ви се дават, те не могат да внесат в човека вътрешен подтик. – Защо? – Защото вашите мисли и желания не са съгласни с Божествените. Няма защо и аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Той е едно вътрешно течение, един определен път, по който вие се движите. Това не е лошо. Нека всеки да се движи по своя определен път, но да внимава, да не се отклони. Има възможност всеки човек да се отклони. Като знаете това, изучавайте законите за отклоняването. Капитанът на парахода следи със своя инструмент, да не попадне параходът в някое морско течение и да се отклони. Най-малкото отклонение води към катастрофа. На същото основание, всеки човек трябва да следва своя определен път. Отклони ли се, катастрофа го очаква. Ако параходът не може да върви през който път иска, колко повече човек няма право да се отклонява от правия път. Параходът пътува от едно пристанище до друго по строго определен път. Влезе ли в чуждо пристанище, нито своята стока ще стовари, нито чужда може да вземе. И човек пътува от едно пристанище до друго, по строго начертан път.

И тъй, истинският живот се заключава в пътя, който Бог е предначертал на човека. Под Бог разбирам Единственият, Който всякога ни мисли доброто; всякога ни обича; всякога ни пази и освобождава от мъчнотии; към Него всякога можем да апелираме; Той всякога ни приема. Неговото съзнание е пълно с мисъл за всички живи същества. Той е вечен живот, вечно движение. Ако някога Бог мълчи и не отговаря на вашите молитви, причината за това е във вас. Ако чистият въздух не влиза в дробовете ви, причината за това сте вие. Затвориш се в стаята си, а искаш да дишаш чист въздух. Това е невъзможно. Отвори прозорците си, излез вън, да дишаш чист въздух. Йогите затварят устата и носа си, за да не дишат въздух. Те правят упражнения. Трябва ли и ти, като тях, да запушиш устата и носа си, да не дишаш чист въздух? Ще дишаш нито много бързо, нито много бавно. Дишането у всеки човек е различно. То се определя от степента на неговото развитие. Болният, обикновено, диша бързо. Животните също дишат бързо. Здравият човек диша плавно – спокойно, в зависимост от своето развитие. Това наричаме нормално дишане. Дойдеш ли до това дишане, ти ще придобиеш сили; умът, сърцето и волята ти ще бъдат в пълно съгласие. Тогава ти ще бъдеш свободен човек.

Казвам: Без въздух няма живот. Малко въздух ще приемеш, но с него заедно ще се домогнеш до скрития живот във въздуха. Ако не възприемеш този живот правилно, ще бъдеш далеч от живота. Скритият живот във въздуха е връзка между Бога и човешката душа. Човек диша и издиша, без да знае защо. Зная, че трябва да дишам, но защо, не зная. Ученият казва, че чрез дишането в кръвта се внася кислород и тя се пречиства. Това е вярно, обаче, като диша човек, в подсъзнанието и свръхсъзнанието му се извършват и други процеси. Ако кръвта ти се е пречистила, ти си придобил нещо. Но ако дишаш и мислите, чувствата и желанията ти не се пречистват, не си дишал правилно. Като знаеш това, пази се да не попаднеш в крайност, да се уплашиш. За невежия е по-добре да не знае подробностите на нещата. Аз говоря за онзи, който иска да учи, да прилага знанието си. Дишай съзнателно, за да се ползваш от въздуха, който си приел. Само така става правилна обмяна между енергиите на човешкия организъм. Правилното дишане подразбира права мисъл. Тя води човека към истинското, положително знание. Той започва да различава, на какво се дължат приятните и неприятни чувства, както и правите, и криви мисли. Той знае, че с физическото си тяло възприема външните усещания; с духовното си тяло възприема чувствата и ги дели на приятни и неприятни; с умственото си тяло възприема правите и криви мисли. Следователно, човек има представа за трите тела – физическото, духовното и умственото. В човека работят главно физическото и духовното тяло, като полюси. Обаче, той има и четвърто тяло, наречено причинно.

Какво означава добрият живот? Да живееш добре, това значи, да става правилна обмяна между силите на физическото и духовното тяло. Това подразбира хармония между мислите и чувствата на човека. За да не се спъваш, да не изпадаш в дисхармонични състояния, никога не казвай, че този или онзи човек не ти е симпатичен. Че някой не ти е симпатичен, остави това настрана. – Какво ще направиш, ако сложат пред тебе ядене, което изисква много дъвчене? – Ще го оставя настрана. – По същия начин, остави настрана всяка мисъл и чувство, които нарушават хармонията на твоя живот. Яж лесносмилаема храна. Че не обичаш някого, това е твърда, мъчносмилаема храна, която ще оставиш настрана. – Никой не ме обича. – И това е твърда храна. Тури я настрана и повече не се занимавай с нея. Въпросът, защо не обичаш някого и защо не те обичат е за светии и мъдреци. Когато станеш мъдрец, тогава ще го разрешаваш. – Защо Бог не му заповяда да ме обича? – Ако му заповяда, ще те обича, но Бог не иска да се налага на никого. Освен това, човек върши неща, противоположни на тези, които му се налагат.

Сега аз разглеждам въпросите от човешка страна. От Божествено гледище не е така. Ако някой не те обича, това е за твое добро. Какво ще стане с тебе, ако те обикне лош човек? Той ще ти причини зло. За предпочитане е лош човек да те мрази, отколкото да те обича. Ако те обича, той ще ти дава пари, ще ти направи къща, но с това, ще изопачи съзнанието ти, ще развали твоя живот. Защо ти е такава любов? Такава е любовта на недоразвития човек, както аз го наричам. Аз наричам лошите хора недоразвити, защото не искам да си служа с отрицателната дума лош. Думата недоразвит е една от най-меките думи.

Следователно, не очаквай любов от недоразвит човек. И обратно, който обича, е развит човек. Той е добър, за отличие от недоразвития. Ако развитият не те обича, ще ти причини зло; ако недоразвитият не те обича, ще ти причини добро. И обратно: ако развитият те обича, ще ти направи голямо добро; ако недоразвитият те обича, ще ти причини зло. Значи, има хора, които непременно трябва да те обичат. – Кои са те? – Развитите. – Да обичам ли? – Ако си от развитите, ще обичаш; ако си от недоразвитите, ще мразиш. – От кои сме ние? – На този въпрос не отговарям. Аз давам само обяснения, без да определям, кой от кои хора е. Когато някой не те обича, ще знаеш, към кои хора принадлежи. Ако е недоразвит, благодари, че не те обича; ако е развит, очаквай да те обича. Бог ще ти проговори чрез него. Той говори и чрез недоразвития, но по друг начин – чрез омразата. Само така ще се справите с противоречията. Не казвам да вярвате в това, но сами ще опитате истинността на моите думи. Всички са минали по пътя на омразата и любовта. И вие ще минете по същия път.

Казваш: Аз ще мисля, както искам. – Не можеш да мислиш, както искаш. Това значи, не можеш да мислиш без очи, през които минава светлината; не можеш да слушаш без уши, през които възприемаш звука; не можеш да възприемаш уханието без нос. Всички се нуждаете от орган на зрението, на слуха и на обонянието. Не можеш да възприемаш храната си без устата. Обаче, устата изпълнява едновременно няколко служби: тя изпитва вкуса, занимава се с храненето, дишането и с говора. Някои от вас се разговарят, че не ги обичам. Значи, трябва да ги обичам. – Защо? – Защото съм от развитите. Ако не ви обичам, ще ви причиня зло. Аз разбирам, какво означават вашите думи, но те трябва да отговарят на действителността. Като казвате, че не ви обичам, излиза, че съм от недоразвитите. Тогава аз трябва да ви мразя. Други казват: Учителят не ни мрази. – Щом не ви мразя, трябва да ви обичам – среден път няма. Аз не мога да бъда безразличен: или ще мразя, или ще обичам; трябва да имам или вяра, или безверие; трябва да обичам или истината, или лъжата – едно от двете. Аз се спирам върху любовта, истината и доброто – с тях се занимавам. Занимавайте се и вие с тези въпроси, а това, дали ви обичат, или не, оставете настрана.

Какво означават думите, че този или онзи не те обича? Ти отиваш при един богат човек. Той непременно трябва да те нахрани. Това показва, че те обича. Щом не те нахрани, той те изпраща при друг богат човек. Значи, не те обича, затова те праща на друго място. Не, дойдеш ли веднъж в дома ми, аз трябва да те нахраня – нищо повече. Че съм зает, че нямам време, нищо не ме оправдава. Щом обичам някого, непременно трябва да му направя една услуга. Според мене, най-важната работа е любовта. Няма по-важна работа от нея. Дойдеш ли при мене, аз трябва да ти сложа да се нахраниш, или да задоволя една от твоите нужди. Това, което ти сам не можеш да си направиш, аз трябва да ти го направя. След това можеш свободно да тръгнеш на път. И онзи, при когото отиваш, също е богат. И той трябва да те нахрани и услужи. Така ще пътуваш от една станция до друга, докато един ден и ти се установиш на едно място, станеш от развитите. Тогава и в твоята станция ще спират пътници.

Едно искам да ви дам: да мислите върху идеята за Бога – тя е недостъпна. Даже светии и велики адепти, като дойдат до нея, изпадат в голямо противоречие. Някои светии считат, че Бог ги е забравил. И Христос, като се намери на кръста, извика: Господи, защо си ме оставил? Това са думи, които излязоха от устата на Исуса, човекът. Той каза това, което беше на сърцето Му. Не е лесно да бъдеш прикован на кръста, а отдолу да се гаврят и казват: Нали си Син Божи, слез от кръста! Щом не можеш сам да си помогнеш, ти си един самозванец. Христос мълчи, търпи и не може да докаже, че те са на крив път. Да слезе от кръста, не може. Да, Онзи, с Когото работи, не е там. Най-после, Христос обърна погледа си вътре в себе си и там намери Господа. Тогава въздъхна дълбоко и каза: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Така Христос намери Истината. Хората търсят истината и я намират по два начина: външен и вътрешен. Като дойдеш до вътрешния начин, там ще падаш и ставаш, ще те разпъват на кръст, ще те бият, ще се гаврят с тебе. Ти ще бъдеш прикован на кръста, а отдолу ще викаш: "Радвай се, Царю Юдейски!" Христос понесе тези страдания със смирение, затова на третия ден възкръсна. Той каза: Онзи, чиято Любов познавам, не благоволи в тези изпитания и страдания. Да бъде Неговата воля! Така Христос разреши своите големи противоречия. Всеки ще ги разреши по своему. Не искам да ви говоря за страданията. Те не могат да се обичат. Обаче, аз искам зад страданията да виждате любовта. Каквото страдание да ви дойде, знайте, че то е временно; зад него е любовта. Щом го минете, кажете си: Благодаря, Господи, че лесно се освободих. Радвай се, че чрез страданията придоби любовта. Мисли за Онзи, Който бди за твоята душа. Мисли за великата Божия Любов. Ако не познаваш Божията Любов, нищо не разбираш. Един ден, когато останеш сам, от всички изоставен, когато се срещнеш лице с лице със самотията, тогава ще познаеш силата си. Много пъти ще изпадаш в това положение, ще падаш и ставаш, докато най-после намериш Истината и разрешиш въпроса. Тази година, дошла с новия сняг, показва, че страданията са спрели хората в пътя им и те не знаят, какво да правят. Пътят им е задръстен, поради което едни-други се блъскат и пречат на свободното движение. Неразбирането между хората показва, че в мислите и чувствата им е станало задръстване. Работете усилено тази година върху себе си, да придобиете вътрешно богатство. Това се отнася до недоразвитите, до ония, които се оплакват от сиромашията. Те трябва да се справят с външния свят. Например, срещаш един свой брат, очакваш да те поздрави, но той не те поздравява; искаш да ти се усмихне, но той не се усмихва. – Защо? – Братът го няма. Колата му виждаш, но той не е там. Той е дал под наем колата си, друг да я кара. Той е направил услуга на някого, дал колата си под наем. Този, който седи на колата, не те познава, затова не те поздравява, нито се усмихва. Като видите, че братът е на колата, тогава очаквайте да ви поздрави и да ви се усмихне. Как ще ви поздрави онзи, който спи? Аз съм виждал мои близки, като спят, не ме виждат, не ме поздравяват. Тогава аз оставям бележка със следното съдържание: Минах край твоя дом, но ти беше зает с важна работа. Отивам си, друг път ще дойда да те видя. Следователно, срещнеш ли свой брат или приятел, който не те поздравява, ще знаеш, че той е зает с важна работа.

И тъй, ако питате, какво се съдържа в името на Христа, казвам: Христос изразява Словото на любовта. Няма по-велико нещо от любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш любовта и я приложиш, ти придобиваш и истината. Това значи, да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. Твоите желания трябва да бъдат в съгласие с Божиите закони. Да обичаш, значи да изпълняваш Божията воля и да си в съгласие с всички добри хора, служители на Бога. Желая всички да бъдете добри служители на Бога!

Сега не искам да ви давам празни обещания, че всичко ще се оправи изведнъж. Какво разбирате под думите "всичко ще се оправи"? Когато жадният стигне до извора, всичко ще се оправи. Когато гладният се върне у дома си и намери топъл хляб, всичко ще се оправи. Когато бедният се събуди от сън и види, че слънцето е изгряло и светлината влязла в стаята му, всичко ще се оправи. Желая, всички да се върнете у дома си, да намерите топлия хляб.

И блудният син се върна при баща си. Той имаше по-голям брат, който остана при баща си да работи. Младият брат взе богатството си от баща си и тръгна за чужбина, там да живее свободно, по своя воля. В края на краищата, той изхарчи всичко и като осиромаша, каза: Трябва да се върна при баща си. Обеднях, защото не изпълних Божията воля. Той осъзна, че върви в крив път. Желанието му, да се върне при баща си и да работи като един от слугите му, беше неговата придобивка. Той се смири. Големият брат, като видя радостта на бащата, разсърди се и не взе участие в угощението. Бащата трябваше да уговаря големия си син, да вземе участие в радостта за връщането на по-малкия си брат. Той казваше: "Брат ти бе мъртъв и оживя, загубен бе и се намери. Трябва ли да бъдеш толкова егоист, като знаеш, че всичкото ми богатство е твое? Прояви любовта си сега!" Така се изпита любовта на двамата братя.

Работете върху себе си, да се събуди доброто, вложено във вас. Човек представлява едновременно и младия брат, който изял и изпил богатството си, и големия, който работил на баща си, придобил голямо богатство. Двамата братя идват от две страни, с различни придобивки: малкият брат се връща смирен и с пробудено съзнание, а големият – горд и недоволен. В края на краищата, двамата братя съзнават положението си и се примиряват. Трябва ли детето да се сърди на баща си? Един ден то ще отстъпи, ще се откаже от своето разбиране, но добре е, това да бъде по-рано.

Желая, всички да бъдете от развитите, от добрите служители на Бога. Не казвам, че ангелите и светиите ви обичат. Казвам: Господ ви обича. Той ви е изпратил на земята, мисли за вас, грижи се и ви обича. Не се съмнявайте в Неговата Любов. Той ще ви изведе на добър край. По какъв начин ще стане това, не е ваша работа. Каквито и да са вашите възгледи оставете ги настрана. Мислете, както искате, право е това, което прилагате. Не коригирайте Божествените работи. – Аз мисля така. – Как мислиш ти, не е важно. Важно е, как стават нещата. Както стават, това е най-добре.

Сега ще излезем вън, да направим само шестте упражнения. Мислехме да направим и останалите, но времето пречи. Не сте всички юнаци, да играете упражненията с музика.

Поздравявам ви с новата година – годината на Божията Любов.

Цялата година е Божия. Бъдете радостни и весели!

27. Лекция от Учителя, държана на 22 март 1933 г.

София. – Изгрев.