(→Единство на съзнанието) |
(→Единство на съзнанието) |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Апостол Павел е казал, че естественият, т.е. физическият човек не може да разбира духовните работи. – Защо? – Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у човека. За да разбере нещата, човек трябва да ги подлага на вътрешен анализ. Каква е разликата между физическия, т.е. плътския и духовния човек? Кое отвлича ума на ученика от знанието? – Играчките, забавите. Когато майката иска да отвлече вниманието на детето си от нещо, което не трябва да му се даде, тя слага пред него различни играчки и излиза навън. Щом види играчките, детето веднага престава да плаче и започва да играе с тях. Такива играчки, такива забави се изпречват на пътя на ученика, които го отвличат от науката. Докато е на земята, човек се грижи за тялото си, да го облече и нахрани, да му даде условия да си почине и т.н. Наред с това той има желания да учи, да се развива, да постигне нещо. Обаче, ако даде място повече на нуждите на тялото си и го задоволи, той се намира в положението на дете, което се занимава със своите играчки. Той не забелязва, как годините минават една след друга, докато един ден се намери пред смъртта и започне да съжалява, че не е задоволил копнежите на душата си. | Апостол Павел е казал, че естественият, т.е. физическият човек не може да разбира духовните работи. – Защо? – Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у човека. За да разбере нещата, човек трябва да ги подлага на вътрешен анализ. Каква е разликата между физическия, т.е. плътския и духовния човек? Кое отвлича ума на ученика от знанието? – Играчките, забавите. Когато майката иска да отвлече вниманието на детето си от нещо, което не трябва да му се даде, тя слага пред него различни играчки и излиза навън. Щом види играчките, детето веднага престава да плаче и започва да играе с тях. Такива играчки, такива забави се изпречват на пътя на ученика, които го отвличат от науката. Докато е на земята, човек се грижи за тялото си, да го облече и нахрани, да му даде условия да си почине и т.н. Наред с това той има желания да учи, да се развива, да постигне нещо. Обаче, ако даде място повече на нуждите на тялото си и го задоволи, той се намира в положението на дете, което се занимава със своите играчки. Той не забелязва, как годините минават една след друга, докато един ден се намери пред смъртта и започне да съжалява, че не е задоволил копнежите на душата си. | ||
− | Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят. Някои считат физическия живот за реален, а | + | Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят. Някои считат физическия живот за реален, а духовния – за нереален. В какво се състои реалността на физическия живот? Някой сънува, че го гонят, затварят го, бият го и той бяга, мъчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувал. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва големи мъчнотии и терзания. Има ли някаква реалност в сънищата? Какво остава от този сън? – Тревогите. – Защо се е тревожил този човек? – За нищо. Тревогите му са били съвсем напразно. Следователно, каквото представляват сънищата за будния живот, такова нещо представлява физическият живот на човека по отношение на духовния. Някой се тревожи, безпокои, че има големи дългове. Щом изплати дълговете си, всичко забравя. Това не е ли сън? През деня се безпокои за това – за онова, но щом заспи, всичко забравя. Това не е ли сън? |
Това се отнася до здравия човек, а не до болния. Болният и в будно, и в сънно състояние не забравя теглото си. Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае, как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представлява червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължават да живеят. Те са големи индивидуалисти. Те не признават идеята за общност, за братство. Ако хората живеят като червеите, всеки за себе си, къде е красотата на живота? Освен тези червеи могат да дойдат още по-големи, изцяло да нападнат дървото и съвсем да го унищожат. | Това се отнася до здравия човек, а не до болния. Болният и в будно, и в сънно състояние не забравя теглото си. Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае, как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представлява червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължават да живеят. Те са големи индивидуалисти. Те не признават идеята за общност, за братство. Ако хората живеят като червеите, всеки за себе си, къде е красотата на живота? Освен тези червеи могат да дойдат още по-големи, изцяло да нападнат дървото и съвсем да го унищожат. | ||
Ред 17: | Ред 17: | ||
Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, къде ходи и се спъва. – Ама едно време аз живях добре. – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човекът, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей, да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва и как може да придобие духовна светлина. | Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, къде ходи и се спъва. – Ама едно време аз живях добре. – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човекът, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей, да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва и как може да придобие духовна светлина. | ||
− | Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае, какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се | + | Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае, какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения. Ако се спъне в нещо и падне, той признава в себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява с положението си. Той се ползва от опитността, която е придобил и се стреми в други случаи да бъде по-внимателен. Малцина разбират живота, както трябва. Ще кажете, че сте християни, че вярвате в Бога, че се молите. |
Християни сте, вярващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви някаква болест, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговор на молитвата си. – Защо? – Между Божественото съзнание и вашето не съществува никаква връзка. Бог ви държи в съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекъсвате връзката си с Него, вследствие на което страдате, измъчвате се, не можете да се справите с положението си. Прекъсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на един от пръстите на човешката ръка. Какво ще стане с този пръст, ако пожелае да се разходи малко и после пак да се върне на мястото си? Той може съвсем да изсъхне, а може и по друг начин да пострада. За предпочитане е да се върне на мястото си, отколкото никога да не се връща. И в единия, и в другия случай страданията са неизбежни: и ръката ще страда, и пръстът ще страда. | Християни сте, вярващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви някаква болест, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговор на молитвата си. – Защо? – Между Божественото съзнание и вашето не съществува никаква връзка. Бог ви държи в съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекъсвате връзката си с Него, вследствие на което страдате, измъчвате се, не можете да се справите с положението си. Прекъсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на един от пръстите на човешката ръка. Какво ще стане с този пръст, ако пожелае да се разходи малко и после пак да се върне на мястото си? Той може съвсем да изсъхне, а може и по друг начин да пострада. За предпочитане е да се върне на мястото си, отколкото никога да не се връща. И в единия, и в другия случай страданията са неизбежни: и ръката ще страда, и пръстът ще страда. |
Версия от 14:31, 21 декември 2008
Единство на съзнанието
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини“.
Размишление.
За следващия път пишете върху темата: „Разлика между духовна и естествена свобода“.
Апостол Павел е казал, че естественият, т.е. физическият човек не може да разбира духовните работи. – Защо? – Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у човека. За да разбере нещата, човек трябва да ги подлага на вътрешен анализ. Каква е разликата между физическия, т.е. плътския и духовния човек? Кое отвлича ума на ученика от знанието? – Играчките, забавите. Когато майката иска да отвлече вниманието на детето си от нещо, което не трябва да му се даде, тя слага пред него различни играчки и излиза навън. Щом види играчките, детето веднага престава да плаче и започва да играе с тях. Такива играчки, такива забави се изпречват на пътя на ученика, които го отвличат от науката. Докато е на земята, човек се грижи за тялото си, да го облече и нахрани, да му даде условия да си почине и т.н. Наред с това той има желания да учи, да се развива, да постигне нещо. Обаче, ако даде място повече на нуждите на тялото си и го задоволи, той се намира в положението на дете, което се занимава със своите играчки. Той не забелязва, как годините минават една след друга, докато един ден се намери пред смъртта и започне да съжалява, че не е задоволил копнежите на душата си.
Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят. Някои считат физическия живот за реален, а духовния – за нереален. В какво се състои реалността на физическия живот? Някой сънува, че го гонят, затварят го, бият го и той бяга, мъчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувал. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва големи мъчнотии и терзания. Има ли някаква реалност в сънищата? Какво остава от този сън? – Тревогите. – Защо се е тревожил този човек? – За нищо. Тревогите му са били съвсем напразно. Следователно, каквото представляват сънищата за будния живот, такова нещо представлява физическият живот на човека по отношение на духовния. Някой се тревожи, безпокои, че има големи дългове. Щом изплати дълговете си, всичко забравя. Това не е ли сън? През деня се безпокои за това – за онова, но щом заспи, всичко забравя. Това не е ли сън?
Това се отнася до здравия човек, а не до болния. Болният и в будно, и в сънно състояние не забравя теглото си. Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае, как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представлява червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължават да живеят. Те са големи индивидуалисти. Те не признават идеята за общност, за братство. Ако хората живеят като червеите, всеки за себе си, къде е красотата на живота? Освен тези червеи могат да дойдат още по-големи, изцяло да нападнат дървото и съвсем да го унищожат.
Сега, като се говори за духовен живот, хората трябва да знаят, какво представлява този живот. Някой ученик свършва гимназия, университет, но след като е учил цели 16 години, вижда, че всичко е забравил. Какво е придобил от това учение? – Нищо. Щом всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко в него. Такова нещо представлява духовният живот за някои хора. Те стават духовни, учат, прилагат, но един ден всичко забравят и се връщат към своя първичен живот. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. Който няма светлина в себе си, той всякога се спъва. За да познаете, кой човек е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървят по гладка, равна повърхност и двамата ще ходят добре, без никакви спънки. Вие няма да познаете, кой от тях вижда и кой не вижда. Обаче, ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия, площ, духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване. – Защо? – Защото вижда. Обаче, физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, няма нужната светлина в себе си.
Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, къде ходи и се спъва. – Ама едно време аз живях добре. – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човекът, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей, да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва и как може да придобие духовна светлина.
Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае, какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения. Ако се спъне в нещо и падне, той признава в себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява с положението си. Той се ползва от опитността, която е придобил и се стреми в други случаи да бъде по-внимателен. Малцина разбират живота, както трябва. Ще кажете, че сте християни, че вярвате в Бога, че се молите.
Християни сте, вярващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви някаква болест, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговор на молитвата си. – Защо? – Между Божественото съзнание и вашето не съществува никаква връзка. Бог ви държи в съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекъсвате връзката си с Него, вследствие на което страдате, измъчвате се, не можете да се справите с положението си. Прекъсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на един от пръстите на човешката ръка. Какво ще стане с този пръст, ако пожелае да се разходи малко и после пак да се върне на мястото си? Той може съвсем да изсъхне, а може и по друг начин да пострада. За предпочитане е да се върне на мястото си, отколкото никога да не се връща. И в единия, и в другия случай страданията са неизбежни: и ръката ще страда, и пръстът ще страда.
Следователно, всяко отделяне на човека като уд от Божествения организъм, причинява известна дисхармония в Божественото съзнание. Грехът се обяснява само с прекъсване на връзката между Божественото и човешкото съзнание. Иначе, той остава необясним. Всеки грях, всяко престъпление помрачават човешкото съзнание, нарушават правилните отношения в живота. Силата на човека се състои, именно, в правилните отношения между неговата душа и Бога. Щом наруши тия отношения, човек е изложен на големи страдания. И тогава, колкото и да се моли, не получава отговор на молитвата си. – Защо? – Апостол Яков казва: „Зле просите, затова не получавате отговор на просбите си“. Докато детето е малко, покорно още, то се моли на майка си и на баща си и молитвата му всякога се чува. Като порасне, като стане голям, непокорен син, щом се помоли за нещо на баща си и не получи отговор, той веднага се нахвърля върху него и го набива. Той се хвали със силата си. Някои хора се молят на Бога, но щом не получат отговор на молитвата си, те се опълчват срещу Него и се отказват да учат, да работят, да се молят. Те казват, че не вярват в Господа, не вярват в живота – в нищо не вярват. Тези хора не мислят, че като отричат всичко и не искат да работят, пакостят сами на себе си.
И тъй, докато живее в Божествения порядък на нещата, човек не може да се противи. Ако се противи, той ще излезе вън от Божествения организъм и ще се замести с друг уд. Ако един от пръстите на човешката ръка напусне мястото си и излезе вън от нея, друг пръст ще дойде на неговото място. Какво ще бъде положението на първия пръст? Това са разсъждения, които обясняват неестествените положения, неестествените състояния на човешкото съзнание. Тази е причината, поради която някои хора не разсъждават правилно. За пример, грешникът казва: Нямам ли право и аз да живея? – Имаш право да живееш, но нямаш право да грешиш. На това основание всички паразити ще питат: Нямаме ли право да живеем? Недъзите, слабостите, грехът, това са паразити, които живеят за сметка на един живот по-висок от техния. В Божествения свят това не се допуска. Недъзите, слабостите представляват низш, незавършен живот, от който човек трябва да се пази.
Една от задачите на ученика е да се справи с паразитите на физическия, на сърдечния и на умствения свят. Щом намери паразит в себе си, от който свят и да е дошъл, веднага трябва да го изхвърли навън. – Може ли паразитът да влиза без позволение? – Паразитът влиза без позволение и в царската глава, и във философската, както и в главата на простия човек. Къде ще спре, за него е безразлично. Той иска да намери сигурно място, да посмуче малко кръв. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от паразитите? Той трябва непрестанно да се чисти, да дойде до своето естествено положение, до своите естествени движения. Когато някой паразит нападне човека, той започва да се почесва ту тук, ту там, да прави неестествени движения. Не оставайте паразитите да взимат предимство у вас. Само малкото дете очаква на майка си. Порасне ли, стане ли голям син, той сам трябва да се чисти, сам трябва да се грижи за себе си. Той трябва да се изучава, да знае произхода на своите недъзи, за да може лесно да се справи с тях. Има недъзи у човека, които са създадени от преди няколко поколения. Също така има добродетели у човека, които са създадени от хиляди години насам. Ученикът трябва да познава произхода на недъзите и на добродетелите си, да знае, по какъв начин да работи с тях.
„Познай себе си“ – казва Сократ. Това се отнася за всеки човек, специално и за ученика. Не е достатъчно да каже той, че е във връзка с духовния свят. Това трябва да се докаже. По какво се познава, че човек е свързан с духовния свят? – По усилване светлината на съзнанието му. Щом светлината на неговото съзнание се усилва, това показва, че той постепенно се приближава към свят, където живеят разумни същества. Когато се казва, че животът е движение, това подразбира, че човешката душа се движи от физическия към духовния свят и обратно – от духовния към физическия. Каквото представлява физическият свят, такова нещо е и духовният. И там има градове, къщи, живи същества, но културата, отношенията между съществата са по-високи от тия на земята. Както на земята има населени и ненаселени места, такива има и в духовния свят. Физическият свят представлява бледо копие на духовния.
Следователно, колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат. Това не се отнася само до човека, но и до животните, и растенията. За пример, когато кокошката снася яйца и започва да ги мъти, в нея прониква вече Божественото съзнание. Това съзнание я заставя да лежи върху яйцата цели 21 дни и след като се излюпят пиленцата, да се грижи за тях. Щом Божественото съзнание се оттегли, квачката напуска пиленцата си и ги оставя сами да се грижат за прехраната си, сами да се защищават.
Често хората говорят за любовта, но любовта не е качество на човека. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, човек проявява любовта само тогава, когато Бог присъства в него. И тогава, той трябва да съзнава, че тази любов не е негова, но на Бога. Бог в човека люби, а не самият човек. Като знае това, човек не може да изисква да бъде обичан. Любовта насила не се дава. Ако една река минава през двора на някой човек, той няма право да задържи тази вода само за себе си. Той трябва да остави водата свободно да тече, да минава през дворовете на всички негови съседи, да пои градините им. Щом става въпрос за Божията Любов, не се страхувайте, пуснете я свободно да тече през вас. Тя ще напои и вашата градина, ще напои градините и на вашите ближни. Не се мъчете да я ограничите. Никой не може да ограничи Божията Любов. От човека се иска да бъде справедлив, а не да бъде любвеобилен. За Бога е казано, че е Любов, а не за човека. Ако Бог присъства у човека, последният може да люби. Вън от Бога, той не може да прояви никаква любов. Ето защо, хиляди години човек трябва да живее в любовта, докато се научи, как да я проявява. Казано е за човека, че трябва да възлюби Господа Бога своего. Казано е за Бога, че е възлюбил истината у човека. Следователно, Бог е Любов, а човек трябва да бъде истинолюбив и справедлив. Човек трябва да се отличава от животните по своята справедливост. Качеството на човека е справедливостта, а на Бога – любовта. Когато се говори за Божията Любов, ние разбираме онази любов, която свързва нещата. В живота на любовта нещата са така свързани, както е свързано учението. Никой ученик не може да влезе в гимназията, ако не е свършил прогимназия. Ето защо, каквато е връзката между долното, средното и висшето образование, такава връзка съществува между физическия, духовния и Божествения живот. Такава връзка съществува и между различните животи на човека. Тази връзка не е външна, но вътрешна. Затова човек трябва да се стреми към вътрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нещата. Докато човек държи здраво тази връзка, той е здрав, весел, разположен, има стремеж за работа, за учене. Прекъсне ли се тази връзка, той всичко изгубва. Всеки човек е опитал това. Който го е опитал и научил урока си, той знае вече, как да постъпва. Той работи като велик инженер: първо пресмята, съобразява, а след това пристъпва към строеж.
Съвременните хора са дошли вече до положение правилно да смятат. От тях се иска да пристъпят към малки опити, към малки постройки. Чрез опити те ще проверят докъде са дошли в съзнанието си, т.е. до каква степен на развитие са достигнали. Като не познават живота на съзнанието си, хората се запитват, съществува ли рай и ад. И до днес още се запитват, Христос възкръснал ли е, или не. Онзи, който е дошъл до висока степен на развитие, той разбира, че и като живее на земята, и като напусне земята все ще бъде между разумни същества, в свят на пълна хармония и порядък. За него този живот не е нищо друго, освен райски живот. Онзи, у когото съзнанието не е пробудено и пред смъртта, и след смъртта си ще прекара в ада, място на големи мъчнотии и страдания. Човек сам създава ада, сам създава и рая. Всичко зависи от човека. Ако живее със съзнание за вътрешна връзка в живота, той е в рая. Няма ли това съзнание, той е в ада. Ако живее с хора, които не разбират Божиите закони, той ще се натъква на големи мъчнотии и противоречия. Щом живее с хора, които прилагат Божиите закони, той всичко може да направи. Това виждаме в случая с възкресението на Лазар. Христос дойде при гроба на Лазар и каза: „Лазаре, излез вън!“
Кой е причина за възкресението на Лазар: Христос, или Лазар? – И двамата. Лазар беше човек с будно съзнание, вследствие на което, щом чу гласа на Христос, веднага стана и излезе от гроба. Човек, на когото съзнанието е пробудено, никога не може да умре. Събуждали ли сте вие човека с непробудено съзнание? Такъв човек и от сън даже мъчно можете да го събудите, а още по-мъчно да го възкресите. Кой не е изпитвал това състояние? Спи, чува, че някой го вика, но не може да стане, като че ли някой го държи вързан. Щом се разтърси добре, той веднага се освобождава и става от леглото си. В такова състояние човек може да изпадне и в будния си живот: иска да извърши волята Божия, но нещо му препятства, чувствува се вързан, нищо не може да предприеме. Дълго време трябва да се бори с това, което го свързва, за да се освободи и изпълни волята Божия. Като слушат тази лекция, мнозина ще се намерят в положението на героите в приказките от „Хиляда и една нощ“. Те не могат да си представят, какво вътрешно мъчение може да изпита човек, щом разполага с всичко: с къща, с пари, със знания, със сила. Прав е този човек, но само докато живее физически. Дойде ли до духовния живот, той се натъква на ред противоречия и мъчнотии. – Защо? – Защото съзнанието му не е будно. Който влиза в духовния свят, той трябва да има будно съзнание. Не е ли будно съзнанието му, той не може да стане гражданин на духовния свят. Човек с обикновено съзнание може да мине само като екскурзиант в духовния свят. Ще мине, ще замине и нищо няма да разбере. Може ли този човек да каже, че е видял нещо? Видял е само няколко улици, една-две гостилници и нищо повече. Обаче, улиците и гостилниците не представляват още духовния свят.
Съществата в духовния свят, които са завършили развитието си, са строги и взискателни. Те не допускат в средата си същества, които не са пробудени и внасят дисхармония. Те никого не пъдят, но така постъпват, че всеки, който влезе неподготвен в духовния свят, се вижда изолиран и сам се принуждава да излезе. Така постъпиха ангелите, които отидоха в Содом и Гомор. Като влязоха в дома на Лот, жителите на Содом и Гомор нападнаха къщата на Лот, викаха и удряха на вратата. Те искаха да се подиграят с ангелите. Обаче, последните ги ослепиха със светлината си и те не можаха да напипат вратата, не можаха да изпълнят желанието си. В това време ангелите изведоха Лот и жена му от града, без да им се причини някаква пакост.
Духовният и физическият свят представляват още и състояния на съзнанието. Срещате човек разположен, вдъхновен, готов на всички жертви, на всяко служене. – Защо? – Той е влязъл в духовния свят. Срещате го на другия ден, той се отказва от всичко, за което предишният ден е бил готов да направи. Той казва: Само аз ли ще отстъпвам? И аз искам да се проява. – Прав е той. Човек трябва да се прояви, но разумно. Силата на човека се състои в неговата разумност. В главата на светията никакъв паразит не може да влезе. Той не може да издържа на неговия огън. Дяволът има достъп само при онези хора, на които огънят е слаб. На този огън той може да се топли само, но не и да изгаря. На кои хора огънят е слаб? – На грешните. Аз взимам думата „огън“ в преносен смисъл.
И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Където е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина. Това значи, да разбира човек Божиите пътища. Когато разумните същества от духовния свят видят човек, у когото съзнанието е целокупно, те се заинтересуват от него и започват да му помагат, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Ето защо, за да се заинтересува духовният свят от вас, вие трябва да бъдете талантливи, даровити. Всеки човек има някаква дарба, някакъв талант в себе си, но той трябва да работи, да го развива. Не работите ли, не развивате ли дарбите си, грешката е ваша. Никой не може да работи за вас. Силата на човека седи във вътрешния му живот. Много хора са пренебрегнали своя вътрешен живот, вследствие на което, вместо да прогресират, те остават на едно и също място. Преди всичко те отричат съществуването на душата, без да подозират, че вътрешната работа принадлежи изключително на душата. Които са съзнали това, те започват да работят и казват, че правят големи усилия. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите, нищо не се ползвате“.
Следователно, ако вашите усилия не надминат тия на обикновените хора и вие нищо не се ползвате. Двама светски хора с години спорят за известна сума, искат да знаят, кой от двамата има право. В края на краищата въпросът остава неразрешен. Двама разумни хора, обаче, в един момент могат да разрешат този спор. Всеки спор, всяко недоразумение може да се разреши по пътя на самоопределянето. Всеки трябва да си зададе въпроса: за Бога ли живее, или за хората. Ако си отговори, че живее за Бога, въпросите лесно се разрешават. Когато човек замине за другия свят, веднага го спират и преглеждат, какво носи със себе си. Намерят ли някакъв дефект в него, веднага го изпращат на земята, да го изправи. Като изправи дефекта си и отново замине за другия свят, пак го подлагат на преглед. Докато не намерят, че всичко в него е в изправност, постоянно го връщат на земята. Така постъпвате и вие, когато си шиете нова дреха: ходите и се връщате от шивача, правят ви няколко проби, докато дрехата бъде готова, без никакъв дефект. И след това пак я обличате пред шивача, да видите, не е ли останал някакъв дефект. Окаже ли се такъв, колкото и да е малък, вие връщате дрехата на шивача, докато ви я донесе добре ушита, без никакъв дефект. Щом ви задоволи, вие взимате дрехата и я обличате. Същото се отнася и до вас: и вие ще ходите в онзи свят и ще се връщате, докато се освободите от всички свои слабости и недъзи.
Като не разбират законите на живота, мнозина мислят, че щом умрат, направо ще влязат в духовния свят и ще живеят между ангелите, където само ще пеят и ще свирят. – Това е детинско разбиране. Знаете ли, как живеят ангелите? Те са пръснати из цялата вселена, далеч един от друг. Докато не свършат работата, която им е дадена, те няма да се върнат при Бога, от Когото са излезли. И хората, като ангелите, са пръснати по целия свят, да завършат работата си, но са забравили, откъде са дошли и кой ги е изпратил. Разликата между ангелите и хората седи в това, че ангелите знаят, кой ги е изпратил на работа и помнят пътя, по който са вървели. Хората са забравили всичко това и днес трябва усилено да работят, да си припомнят, откъде са дошли и кой ги е изпратил, за да могат един ден да се върнат към Бога, от Когото са излезли. И вие някога сте били с крила, като ангелите, способни да хвърчите, но днес сте изгубили тази способност. Днес сте в положението на камилската птица, която, вместо да хвърчи, бяга. Било е време, когато и камилската птица е хвърчала. За да възстановите загубеното, вие трябва да държите в ума си мисълта: Силата на ученика се състои в схващане целокупността на фактите, а не на тяхната отделност. Силата на ученика се състои в запазване на вътрешната връзка с живота, в единството на неговото съзнание. Силата на ученика седи в приложение на великия закон – любов към Бога и любов към ближния.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини“.
37. Лекция от Учителя, държана на 25 юли 1928 г. София. – Изгрев.